№ 223
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско
дело № 20225001000354 по описа за 2022 година
Производството е по реда на с чл.274 и сл. ГПК, във вр.с чл.220, изр.
второ от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна частна жалба от „Р.т.“ ООД - гр.С. с
ЕИК ********* /ищец по предявен иск по чл.422 от ГПК/, против
определение №197/29.03.2022г., постановено по т.д. №1487/2021г. по описа на
окръжен съд С.З., в частта, с която е оставено без уважение искането на
страната да се конституира в качеството на трето лице - помагач на негова
страна, дружеството „Р.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „В.“ №**, представлявано от Н.Б. - управител.
Жалбоподателят въвежда оплакване за неправилност на определението в
обжалваната част по съображения за необоснованост на изградения от
първоинстанционния съд правен извод за наличието на ограничения относно
участниците в производството по чл.422 от ГПК, които се свеждат само до
страните в заповедното производство. Изложени са подробни съображения за
наличие на правен интерес от искането за конституиране на трето лице –
помагач. Иска се отмяна на обжалваното определение и да бъде постановено
друго, с което, като трето лице помагач на страна на ищеца /настоящ
жалбоподател/ да бъде конституирано „Р.и.“ АД.
Насрещната страна – М. ИВ. Д. – ответник в първоинстанционното
производство, в представения отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК,
оспорват изцяло частната жалба. Наведени са доводи за неоснователност на
1
искането по чл.219 от ГПК поради безвъзмездния характер на договора за
цесия, от който ищецът, настоящ жалбоподател, черпи права.
Като се запозна с приложените към делото доказателства,
Апелативният съд намира частната жалба за допустима – като подадена в
срок и от легитимирана страна, съдържаща необходимите реквизити и
насочена спрямо определение, което подлежи на обжалване. Разгледана по
същество, същата е основателна по следните съображения:
Определение №197/29.03.2022г. по т.д. №1487/2021г. по описа на
окръжен съд С.З., е постановено по реда на чл.374 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по положителен установителен иск
по чл.422 от ГПК, предявен от „Р.т.“ ООД срещу М. ИВ. Д.. Ищецът основава
материалното си право и активната си процесуална легитимация на договор за
цесия от 28.09.2020г. и успешно проведено заповедно производство по реда
на гл.37 от ГПК, като издадената Заповед по ч.гр.д. №4452/2021г. по описа на
РС С.З., е била в срок възразена. По силата на договора за цесия от
28.09.2020г., с цедент „Р.и.“ АД, цесионерът „Р.т.“ ООД е придобил
вземането на цедента, произтичащо от договор за паричен заем от
24.06.2013г. със заемодател - „Р.и.“ АД и заемополучател - М. ИВ. Д..
С депозираната допълнителна искова молба, в срока по чл.219 ал.1 от
ГПК, ищецът „Р.т.“ ООД е упражнил правото си за привличане на трето лице
– помагач на негова страна цедента „Р.и.“ АД, като негов праводател.
За да остави искането за привличане на трето лице помагач без
уважение, окръжният съд е приел, че се касае за особено производство -
предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, като производството се
развива между страните по заповедното производство и в рамките на
последното, а се иска да бъдат привлечени като подпомагащо лице страна,
която не е засегната от това производство. Посочено е, че искът по чл.422 от
ГПК е установителен и по него съдът ще се произнесе по съществуването или
не на оспореното вземане по заповедното производство, но не и да постанови
осъдителен диспозитив, за да обуслови този спор произнасянето по обратния
иск на ищеца против третото лице - помагач. При неблагоприятно решение по
отношение на подпомаганата страна, то ще послужи като повод последната
да предяви иск срещу третото лице.
Изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на искането
по чл.219 ал.1 от ГПК не се споделят от настоящата инстанция.
2
Както е посочено в т.11б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на
ОСГТК, искът по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, се разглежда по правилата на
общия исков процес, като приложението на разпоредбите за отклонение във
връзка с предмета на делото /глава 15 на ГПК, в която глава е и Раздел Втори
„Трети лица“, чл.218 и сл. от ГПК/ не е изрично изключено от законодателя.
Привличането на трето лице може да стане при наличието на правен
интерес за страната, която иска привличането. Интересът се изразява в това,
че решението на съда ще има установтелно действие в отношенията на
третото лице и противната страна и още в това, че установеното в мотивите
на решението ще бъде задължително за третото лице в отношенията му със
страната, която би поискала привличането. В случая е налице интерес от
установително действие на мотивите на крайния съдебен акт, както в
отношенията на третото лице и противната страна, така и в отношенията
между третото лице и страната, която е поискала привличането, доколкото
една от основните защитни позиции на ответника /изразена в отговора на
исковата молба/ се основава на погасяване на вземането по договора за заем
от 24.06.2013г., чрез прихващане с насрещно задължение на заемодателя.
Правният интерес от привличане на трето лице помагач се извежда от
фактите, които евентуално следва да бъдат установени в решаващите мотиви
на съответното съдебно решение, предвид тяхната обвързваща сила по
отношение на третото лице помагач и привличащата го страна. Ирелевантно в
тази насока е безвъзмездният характер на договора за цесия. Доколкото
ответникът противопоставя првавопогасяващи възражения - за липса на
задължения по правопораждащия вземането факт – договора за заем с
праводателя на ищеца, то за последния е налице правен интерес да установи с
решаващите мотиви на постановеното съдебно решение
съществуването/несъществуването на вземането и по отношение на цедента –
заемодател по договора за заем и да обвърже с мотивите на решението
подпомагащата го страна. Това е така, тъй като правният интерес от
привличане на третото лице е всякога обусловен от наличието на правна
възможност чрез участието си в процеса по делото, същото да съдейства за
постановяване в полза на привличащата го страна благоприятно съдебно
решение.
По изложените съображения частната жалба се явява основателна, а
постановеното определение по чл.374 от ГПК, в частта, съдържаща
произнасяне по искането за привличане на трето лице – помагач, като
3
неправилно, следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде
постановено друго, с което искането по чл.219 от ГПК да бъде уважено.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №197/29.03.2022г., постановено по т.д.
№1487/2021г. по описа на окръжен съд С.З., в частта, с която е оставено без
уважение искането на ищеца - „Р.т.“ ООД, да се конституира в качеството на
трето лице - помагач на негова страна, дружеството „Р.и.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „В.“ №**,
представлявано от Н.Б. – управител, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
Конституира „Р.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „В.“ №**, представлявано от Н.Б. – управител, като
трето лице помагач на страната на ищеца – „Р.т.“ ООД - гр.С. с ЕИК
*********.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4