Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 03.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.....П.М..........................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 263 по описа за 2014 г., за да
се произнесе, съобрази:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Постъпила
е искова молба от В.Л.В., ЕГН **********,***, срещу “СТАР ПОСТ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Околовръстен
път” 106В, представлявано от управителя Десислава Д. Вълкова, по реда на чл.
344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Ищцата твърди, че работела като
куриер в ответното дружество от девет години, като за половин година
изпълнявала и длъжността “мениджър”. От 23.03.2012 г. работела по трудов
договор № 072/23.03.2012 г. на длъжността “куриер” по безсрочно трудово
правоотношение и добросъвестно изпълнявала задълженията си. Посочва, че със
Заповед № 324/11.12.2013 г., й е наложено наказание “дисциплинарно уволнение” и
трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 12.12.2013 г.
Ищцата оспорва заповедта за
уволнение и счита, че е незаконосъобразна, тъй като изложените в същата
твърдения за извършени от нея дисциплинарни нарушения не отговаряли на
истината, нито извършената преценка за осъществените действия е правилна и
съответна на правилата на КТ. Счита, че при определяне на дисциплинарното
наказание не са взети предвид тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при
които са извършени, а фактите са преценявани едностранчиво, непълно и
изключително оценъчно.
В подкрепа на тезата си за
неизвършване на нарушенията, за които е наказана, е изложила подробни
фактически твърдения по всички вменени й нарушения, описани в 9 точки от
заповедта за уволнение. Наред с това, относно нарушението по т. 1, счита, че е
изтекъл установеният в чл. 194 ал. 1 от КТ двумесечен срок от откриване на
нарушението за налагане на наказание, а по т. 5 и 7, излага съображения, че
заповедта е немотивирана.
Моли, да бъде признато уволнението й по Заповед
№ 324/11.12.2013 г., за незаконно и отменено, да бъде възстановена на
предишната й работа и да бъде осъдено ответното дружество да й заплати
обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от
12.12.2013 г. до 12.06.2014 г., в размер на 2 040.00 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Моли за присъждане и на направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
В
законоустановения едномесечен срок, е постъпил писмен отговор от ответника
“СТАР ПОСТ” ООД, с който оспорва предявените искове. Счита, че издадената
заповед за уволнение е законосъобразна, издадена в съответствие с изискванията
на КТ. На ищцата многократно били изисквани обяснения във връзка с подадени сигнали
за нарушения, тя е депозирала такива за всяко от нарушенията и обясненията й
били приети и обсъдени от работодателя при преценка на нарушенията. В отговора
се изтъква, че посочените в заповедта факти и обстоятелства са установени по
несъмнен начин чрез справки в информационната система на дружеството, проверки
в документацията, обяснения от останалите служители и клиенти, справки за
установяване на разстоянието от офиса в гр. Ловеч до адресите на получаване. По
всяко от вменените нарушения в заповедта за уволнение, в отговора са изложени
доводи за извършването му.
Моли,
да бъдат отхвърлени всички искове на ищцата, като неоснователни и недоказани.
Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание, ищцата лично и с процесуалния си представител - адвокат М. П., поддържа исковата
молба и моли да бъде уважена, както и да се присъдят разноските й по делото за
адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. В
писмена защита на процесуалния представител са доразвити съображения за
основателност на предявените искове.
Ответникът
“Стар Пост” ООД се представлява от адвокат П.П., която моли за отхвърляне на исковете,
при съображения за законосъобразност на
уволнението, както и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски,
съгласно представен списък. По делото е постъпила и писмена защита от
процесуалния представител, но същата не е подписана.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите на процесуалните
представители на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
Страните
са сключили трудов договор № 072/23.03.2012 г., на основание чл. 67 ал. 1, т. 1
от КТ /за неопределено време/, по силата на който работодателят “СТАР ПОСТ” ООД
възложил, а ищцата В.Л.В. се съгласила да изпълнява длъжността “куриер” за
пълно работно време /8 часа/ към офис гр. Ловеч, ул. “Съйко Съев” № 15, в
съответствие с длъжностната характеристика: доставяне на пратки на получателите
им в гр. Ловеч и страната.
Съгласно
чл. 4 от трудовия договор, работодателят се е задължил да осигурява нормални
условия за осъществяване трудовата дейност на куриера съгласно условията на
договора.
Видно
от чл. 6 от трудовия договор, ищцата се е задължила да изпълнява стриктно
възложените й съгласно длъжностната характеристика функции и задачи, трудовото
законодателство и нарежданията на работодателя, както и утвърдените от него
вътрешни правилници, инструкции и други вътрешни документи, да спазва стриктно
установеното технологично време, гарантиращо доставките.
В
приложената длъжностна характеристика на длъжността “куриер”, връчена на ищцата
на 23.03.2012 г. /когато е постъпила на работа/, е дадена следната
характеристика на работата на посочената длъжност: “пренасяне на пратки /писма,
пакети и др./ и предаването им на получателите”. Изброени са и конкретни
основни задължения, сред които: “приема пратките от мениджъра на съответния
офис срещу подпис”; “пренася пратките по най-краткия и безопасен маршрут”;
“доставя пратката на получателя в указания от мениджъра срок и му я предава
срещу подпис, удостоверяващ получаването й, като отбелязва датата и часа”;
“отбелязва в документа важни обстоятелства, поради които не може да осъществи
доставката”; “връща в офиса пратките, които не могат да бъдат доставени”; “при
констатиране на неточен /или променен/ адрес, загубена /или унищожена/ пратка,
възникнал конфликт с клиент, невъзможност да връчи пратката, незабавно да
уведоми мениджъра първо устно, а след това и с писмено обяснение”; “изпълнява
трудовите си задължения добросъвестно, отговорно и в срок”; “не допуска с
поведението си уронване престижа на фирмата и създаване на условия за конфликт
с клиентите на фирмата”. Посочено е също, че в ежедневната работа куриерът е
подчинен на мениджъра на офис.
Представена
е “Инструкция-разнос на пратки”, в сила от 01.01.2010 г., която е за доставяне
на пратки на клиентите на “Стар Пост”, отнасяща се до мениджърите и куриерите.
В Раздел II, т. 1 от същата е посочено, че
срокът за доставка на пратките е 5 работни дни. Съгласно т. 5, при неоткрит
получател на адреса се оставя стикер, като срокът за изчакване за получаване от
офис е до 5 работни дни.
Съгласно
т. 1 от Инструкция за куриерите и шофьорите на “Стар Пост” за работа с писма за
доставка до пощенска кутия и пратки за доставка срещу подпис, с която ищцата е
запозната на 31.10.2012 г., всички получени в офисите на “Стар Пост” ООД пратки
и писма трябва да бъдат зачислени и разпределени в онлайн системата за
спедиторски контрол на куриерите и връчени на тях лично с приемо-предавателен
протокол, съставен в два екземпляра срещу подпис. И в тази инструкция, както и
в горепосочената, е предвидено, че срокът за доставка на пратките с доставка до
пощенска кутия е до 5 /пет/ работни дни /т. 2/. Представен
е и Правилник за вътрешния трудов ред на “Стар Пост” ООД, в сила от 01.04.2013
г., в който са описани основните права и задължения на работниците и
служителите, като едно от задълженията им е да изпълняват своевременно и точно
законосъобразните разпореждания и решения на ръководството /чл. 6 б/.
От
длъжностната характеристика на длъжността “мениджър”, връчена на мениджъра на
офис Ловеч Р.Х., е видно, че характеристиката на работата му е да ръководи
цялостната дейност на офиса от момента на получаване, разпределение, доставка и
отчитане на пратките от фирмите възложител за съответната област или район, а
част от основните му функции са да ръководи куриерите в изпълнение на трудовите
им задължения, да разпределя получените пратки по куриери като следи за
правилното и равнопоставено натоварване на куриерите за едно населено място, да
води личен картон на всеки куриер, в който отразява доставените и недоставените
на клиентите пратки и го съхранява до 1 година след напускане, да изучава
разписанията на междуградския и междуселищния транспорт в обслужваната област
или район.
Със Заповед № 324/11.12.2013 г. на Управителя на ответното
дружество, е наложено дисциплинарно наказание на ищцата – уволнение, на
основание чл. 188 т. 3 във вр. с чл. 187 т. 3, предл. 1, т. 7, т. 8, предл. второ
и т. 9 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта, като същата е връчена
на ищцата на 12.12.2013 г.
В 9
точки на уволнителната заповед са описани следните нарушения на трудовата
дисциплина, за които се твърди, че са извършени от ищцата и обстоятелствата по
извършването им:
1. “На
13.09.2013 г. служителката отказва да изпълни нареждане на прекия си
ръководител – мениджъра на офис Ловеч, като отказва да достави “поръчка по
график” за клиент “Германос”, с адрес: гр. Ловеч, ул. “Търговска” № 54, с
мотива, че пратката е тежка. Същевременно служителката има доставка в близост
до посочения адрес, а именно доставка за клиента “Виваком” с адрес: ул.
“Търговска” 44”.
2. “Неизпълнение
на разпореждания на офис мениджъра. На 11.10.2013 г. на служителката е
възложено да посети и опита да открие куриера в с. Баховица, който не отговаря
на повикванията; да приготви писмата за с. Баховица и да ги вземе със себе си.
В случай, че не открие куриера – да достави спешните писма на Държавен фонд
“Земеделие”, както и писмата на “Глобул” /около 50 бр./ и около 50 бр. останали
писма в с. Баховица. С оглед задачите, на служителката са предоставени пари за
билети за автобус. Служителката е отказала да изпълни поставените задачи и е
отказала да получи предоставените пари за автобус”.
3.
“Неизпълнение на разпореждания на офис мениджъра. На 15.10.2013 г. на
служителката е възложено да достави пратка с № ********** ***. Служителката е
отказала да изпълни поставената задача”.
4.
“Неизпълнение на разпореждания на офис мениджъра. На 18.10.2013 г. на
служителката е разпределена пратка ********** до адрес: гр. Ловеч, ул. “Матея
Кръстев” № 8. Служителката е отказала да изпълни поставената задача”.
5.
“Отправяне на обиди и нецензурни изрази към офис-мениджъра. На 18.10.2013 г.
служителката е отправяла обиди и нецензурни изрази към офис-мениджъра в
присъствието на други служители и клиенти”.
6.
“На 28.10.2013 г. служителката връща пратка на ДФЗ-Плевен с адрес: гр. Ловеч,
ул. “Матея Кръстев” № 8, с отразяване, че лицето не може да бъде намерено, тъй
като е със сменен адрес, което е опровергано от клиента Красимир Цвятков
Панчев”.
7.
“На 18.11.2013 г. към 10.00 часа служителката връща пратка № 02720131113001230
на Виваком /договор/ с получател Ц. К. Ц., която й е разпределена за разнос
като посочва, че клиентът отказва да подпише договора. Пратката е пренасочена
към Централен отдел на дружеството в София, където след осъществяване на
контакт с клиента, се установява, че клиентът ще подпише договора. Пратката е
получена отново в офис Ловеч на 21.11.2013 г. и отново е разпределена на
служителката. Служителката отново връща пратката с мотива, че клиентът отказва
да подпише. Същият ден, на 21.11.2013 г. в офис Ловеч се е появил получателят Ц.
Ц., за да получи пратката, като твърди, че не е отказвал да си получи
пратката”.
8.
“На 21.11.2013 г. служителката е посетила клиент Б.П.Г.,***, п.к. 14.
Впоследствие на 22.11.2013 г. клиентът се е оплакал от лошото отношение на
служителката спрямо него: настояване за бързо подписване на документите, като
не изчаква клиентът да се запознае с документите преди да ги подпише, връщане
на документите с неприличен и обиждащ тон към г-н Г.”.
9.
“Служителката отказва да носи писма на “ОББ” АД, “Райфайзенбанк” АД, “Първа
инвестиционна банка” АД до адреси: гр. Ловеч, ул. “Кубрат” № 3; гр. Ловеч, бул.
“Освобождение” № 9; гр. Ловеч, ул. “Кубрат” № 1; гр. Ловеч, ул. “Кубрат” № 6,
ет. 1, ап. 6; гр. Ловеч, ул. “Кубрат” № 6. Писмата са 6 бр. и са разпределени
на служителката в началото на месец ноември, като до 25.11.2013 г. не са
разнесени”.
Установява
се, че издадената заповед за уволнение се предхожда от проведена процедура по
чл. 193 ал. 1 от КТ, в рамките на която работодателят е издал отделни заповеди
за изискване на писмени обяснения от ищцата по всяко от описаните по-горе
деяния. В този смисъл са приложените по делото Заповеди № 243/17.09.2013 г., №
279/24.10.2013 г., № 307/19.11.2013 г. и № 310/25.11.2013 г. Ищцата е
депозирала подробни писмени обяснения по всяко от вменените й нарушения,
твърдейки, че същите са доноси от страна на мениджъра на офиса Р.Х. и не
отговарят на истината. Във всяко от обясненията е описвала ситуации на лошо
отношение на мениджъра към нея, който, възлагайки й задачи, се отнасял грубо и
агресивно, включително с физическа саморазправа. За нарушението по т. 2 от
Заповедта, ищцата е посочила, че отказва да носи пратки извън гр. Ловеч, тъй
като не са й заплатени билетите за автобус за предходен период, когато е
доставяла пратки извън града. За нарушението по т. 3 твърди, че такава пратка
за адрес: Ловеч, ул. “Иван Вазов” 103 никога не й е била предадена по
съответния ред, макар че посочва за “някаква пратка” с адрес на около 7-8 км
извън Ловеч – в квартал “Гозница”, който е посетила, но не е намерила
получателя и оставила известие. Относно нарушението по т. 4 – пратка за Ловеч,
ул. “Матея Кръстев” 8 също е посочила, че адресът за доставка се намира извън
гр. Ловеч, в квартал “Продимчец”, който е по-далеч на около 7-800 метра от
гореупоменатия кв. “Гозница”. По същия начин е отговорила и за адресите на
доставка, посочени в т. 9 от Заповедта, които се намирали извън Ловеч, в
източна и северна индустриална зона. Не е ясно от обясненията дали е доставила
пратките до въпросните адреси, но е посочила, че е успявала да се справи с
всички доставки в срок до тези адреси със служебния велосипед, който обаче й
било забранено да ползва от мениджъра.
Работодателят,
след анализ на фактическата обстановка по всяко от описаните в уволнителната
заповед нарушения, посочване на относимите трудови задължения и преценка на
обясненията на служителката, е дал квалификация на всяко от нарушенията, а
именно за всяко от описаните деяния по т. 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 9 от заповедта е
счел, че представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187
т. 3 от КТ – “неизпълнение на възложената работа”, чл. 187 т. 7 от КТ –
“неизпълнение на законните нареждания на работодателя”, чл. 187 т. 10 от КТ –
“неизпълнение на други трудови задължения...”. За деянието по т. 5 от
заповедта, работодателят е приел, че представлява нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 187 т. 8 от КТ – “злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на предприятието...” и чл. 187 т. 10 от КТ –
“неизпълнение на други трудови задължения...”. Същата квалификация е дал и на
описаното деяние в т. 8 от заповедта, като е добавил и чл. 187 т. 3 от КТ –
“неизпълнение на възложената работа” и чл. 187 т. 7 от КТ – “неизпълнение на
законните нареждания на работодателя”. Конкретно по всяко от нарушенията
работодателят е дал квалификация и кои задължения служителката е нарушила по
длъжностната си характеристика, Правилника за вътрешния трудов ред,
Инструкцията за разнос на пратки и трудовия договор.
При
преценка тежестта на наказанието, работодателят е преценил, че следва да се
вземат предвид всички констатирани по-горе нарушения, с изключение на това по
т. 1 /по аргумент от чл. 194 ал. 1 от КТ/. Приел е, че всяко от нарушенията е
установено по несъмнен начин, а обясненията на служителката по някои от
вменените нарушения са неотносими, други неоснователни и незадоволителни, като
е изложил съображения в тази насока и е направил извод, че всяко от посочените
нарушения е съществено, касае се за неизпълнение на основните трудови
задължения на служителката и несъобразяване с нарежданията на прекия
ръководител, което предпоставяло нарушаване на организацията на офиса,
невъзможност за разнасяне на възложените от клиентите пратки в срок и
евентуално ангажиране на договорната отговорност на дружеството. Относно
нарушенията по т. 6 и 7 се касаело за основно задължение на служителя – вярно
отразяване на обстоятелствата при връчване/невръчване на пратката, а също и за
уронване имиджа на дружеството, като последното било налице и при нарушенията
по т. 5 и 8. С оглед всичко това и отбелязвайки, че ищцата е имала подобно
поведение да не се съобразява със заповедите и указанията и на предходния
офис-мениджър, работодателят е наложил на същата най-тежкото дисциплинарно
наказание – уволнение.
По
делото са разпитани свидетели, посочени и от двете страни, за установяване на
обстоятелства във връзка с нарушенията, за които е издадена уволнителната
заповед.
Посочените от ищцата свидетели – М. Б. и Н. Н. са работили при ответника и познават работата на ищцата.
Св. Б. е работила при ответника в периода 19.02.2013 г. до края на м. септември 2013 г. като “куриер”, но офис-мениджърът Р.Х. й възлагал тя да разпределя пратките, като я карал повечето пратки да ги разпределя на В., за да има през целия ден работа и да не се явява в офиса, защото много го дразни. Тежките пратки за “Германос” и “Глобул” също нареждал да се разпределят на името на В., като според свидетелката тези пратки тежат около 15-20 кг. и В. трябвало да ги достави пеша на ръце. За офис Ловеч имало куриер-шофьор, още двама куриери, които били на граждански договор и обслужвали кварталите на града, а В. била на трудов договор. Имало случаи, в които мениджърът възлагал на ищцата да разнася пратките за кварталите “Продимчец” и “Гозница”, а също и до населени места извън Ловеч, като следвало да ползва автобус и много често разходите за транспорт не й се заплащали. Свидетелката знае за случаи, в които ищцата е възразявала пред мениджъра да носи пратки, тежки около 15 кг., до “Германос” и “Глобул” с мотив, че са тежки и могат да бъдат закарани от шофьора-куриер, но той отвръщал: “аз съм мениджър, аз казвам”. Св. Б. заяви, че много пъти е била свидетел когато мениджърът Р. е обиждал В. без причина, че “миришела”, че била “стара мома”. Чувала е и В. да обиди мениджъра, но той се държал доста грубо с нея, като дори имало случаи, в които е счупил телефона й – “поне два телефона е чупил”. Не е чувала никой да се оплаква от В..
Св. Н. е работил в ответното дружество като “куриер-шофьор” в периода 12.03.2013 г. – 12.09.2013 г. и познава ищцата като изпълняваща длъжността “куриер”. Твърди, че по вътрешните правила на “Стар Пост”, той като шофьор е следвало да транспортира пратките за “Германос” и “Глобул”, които били тежки около 20-30 кг. и на стойност над 20 000 лева, като разстоянието от офиса до “Германос” е 2.5 км. И този свидетел е присъствал на случаи, в които В. е възразявала пред мениджъра да носи такива пратки с мотив, че са тежки и с голяма стойност, като тогава започвали дразгите между тях и грубо отношение от мениджъра към В.. По-конкретно свидетелят заяви: “обидите към В. и ритането от мениджъра към В. не е било един или два пъти...имаше няколко случая, два мисля, след като влезнат в пререкания, Р. взема служебния телефон, удря го в земята и го чупи на парчета”... имало е случаи и от двете страни – и В. и Р. да има обиди...не си спомням да е отказвала да носи пратки с мотив, че е твърде далеч адреса, колкото и да е имало конфликт или да й е станало неприятно, тя заминава на адреса...”.
По искане на ответника съдът допусна до разпит като свидетели мениджърът на офис Ловеч – Р.Х. и техническия сътрудник в офиса С. Ц..
Св. Х.
заяви, че работи като мениджър в “Стар Пост” за област Ловеч от 23.05.2013 г.
Негово задължение е сутрин да разпредели пратките на куриера-шофьор по селата и
на куриера – за гр. Ловеч. Всяка сутрин правел приемо-предавателен протокол за
всички пратки и всеки куриер се подписвал. Куриерът-шофьор се изпращал на
далечни дестинации и държавни институции в Ловеч, плюс частни адреси, спешни за
деня, които са изпратени от институции. Определя ищцата като “куриер-пешак”, “пешеходен
куриер”. Спомня си за случай, в който трябвало да се занесат писма в с.
Баховица, а местният куриер не отговарял на телефона, при което възложил на
ищцата да отиде до селото, защото било спешно, да намери куриера, а в случай,
че не го намери, да разнесе писмата, които били около 50 броя, като й възложил
и да посети автогарата и разбере кога има автобус за с. Баховица. Твърди, че
ищцата е отказала с мотив, че не й плащат транспорта и работата й е в Ловеч. Мениджърът
не си спомня дали е отишла до Баховица, но имал докладни, които е написал за
всеки случай с дата. Спомня си и за случай, в който В. отказала да отиде и до
кварталите “Гозница” и “Продимчец”, защото било далече, а това са квартали на
Ловеч. Заяви, че при поставянето на задачите, тя никога не е била съгласна с
неговите решения, при което го обиждала, че не разбира от работата си,
отправяла клетви по адрес на детето му и жена му. На тези скандали твърди, че
са присъствали и други служители и клиенти. Отрича той да я е обиждал. Заяви,
че никой от клиентите не се е оплаквал писмено. Говори за устни оплаквания,
по-конкретно за случая с Б.Г., който се бил оплакал пред бившия шофьор-куриер В.
Т., че В. се е държала грубо при доставяне на договор на “Виваком”.
Св. Ц.
работи в “Стар Пост” от 18.09.2013 г., на длъжност “технически сътрудник” и си
спомня, че е имало случаи В. да откаже да занесе пратки до кварталите “Гозница”
и “Продимчец” с мотив, че е далеко разстоянието. Постоянно имало пререкания
между В. и мениджъра във връзка с организацията на работата и двамата се
обиждали, като по повод спречкванията им е давала показания в полицията.
По
искане на ищцата, по делото е разпитан като свидетел и Б.Г., за който в т. 8 от
заповедта за уволнение, се твърди, че се е оплакал от лошо отношение на ищцата
спрямо него. Свидетелят си спомня за случая, в който ищцата му е доставила
пратка от “Виваком” и настоявала веднага да се подпише, а той искал да се
запознае със съдържанието на документите. Заяви, че и друг път го е посещавала
като куриер и тогава се е отнасяла добре, но за въпросния случай не е доволен и
определя поведението й като арогантно, за което разказал на офис-мениджъра Р..
С
писмо на Районно управление “Полиция”-Ловеч от 18.10.2013 г., ищцата е
уведомена, че по повод подадена от нея жалба срещу лицето Р. Г. Х., на същия е
съставен протокол за полицейско предупреждение по чл. 56 от ЗМВР.
Видно
от удостоверение рег.№ У-112/30.05.2014 г. на РУП-Ловеч, на 23.10.2013 г. е
постъпила жалба от Р. Г. Х., че е подложен на психически тормоз, изразяващ се в
постоянни обиди и обвинения от страна на В.Л.В., като на същата е съставен
протокол за предупреждение по чл. 56 от ЗМВР.
От
представеното удостоверение за декларирани данни от 09.06.2014 г. на
НАП-ТД-Велико Търново, с приложена справка актуално състояние на всички трудови
договори на името на В.Л.В., е видно, че след датата на прекратяване на
трудовия й договор с ответното дружество, ищцата няма регистрирани действащи
трудови договори.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че брутното трудово
възнаграждение на ищцата за м. ноември 2013 г., т.е. месецът, който се ползва
за база по смисъла на чл. 228 ал. 1 от КТ, за определяне на обезщетението по
чл. 225 ал. 1 от КТ, е 337.90 лева, а среднодневното брутно трудово
възнаграждение за този месец е 16.09 лева. Размерът на обезщетението по чл. 225
ал. 1 от КТ за 6 месеца, т.е. от 12.12.2013 г. до 12.06.2014 г., е 1979.07
лева.
От допълнителното
заключение на експертизата с поставена задача дали е отчетено да са давани
средства на ищцата за автобусен транспорт във връзка с доставяне на пратки в
кварталите на гр. Ловеч и извън града за месеците август, септември, октомври и
ноември 2013 г., се установява, че за посочените месеци са отчетени с авансови
отчети билети за доставени пратки на обща стойност 152.60 лева, като билетите
са отчитани от ищцата пред мениджъра. В съдебно заседание вещото лице уточни,
че авансовите отчети са включвали и други разходи за съответния месец, касаещи
обслужването на офиса и са изготвени от мениджъра, но не е показан документ, от
който да е видно какви пари е получила ищцата за транспорт.
При така установената фактическа
обстановка, съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за признаване на уволнението на ищцата по Заповед № 324/11.12.2013 г., за
незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на ищцата на предишната работа,
на длъжност “куриер” в офис на ответника в гр. Ловеч, ул. “Съйко Съев” № 15, и
за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ, в размер на 2040.00 лева за
времето, през което е останала без работа за периода от 12.12.2013 г. до
12.06.2014 г.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т.
1 от КТ:
Следва
да се отбележи, че правото на уволнение е субективно потестативно право на
работодателя. Законодателят е въвел оборимата презумпция, че всяко уволнение е
законно /по аргумент от чл. 344 ал. 1 от КТ/, като същевременно е предоставил
субективно процесуално право на уволнения работник или служител да оспори
законността на уволнението си, а в тежест на работодателя е да докаже, че е
налице презумираната законност на това уволнение.
В случая работодателят “Стар Пост” ООД
е упражнил субективното си право на уволнение по смисъла на чл. 330 ал. 2, т. 6
от КТ, налагайки на ищцата най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение /чл.
188 т. 3 от КТ/.
По делото не се спори, а и от
събраните доказателства съдът приема, че дисциплинарното наказание е наложено
при спазване на процесуалните правила, предвидени в чл. 193 ал. 1 и чл. 194 ал.
1 от КТ – преди налагане на наказанието са изискани и приети писмени обяснения
от служителката по всяко от вменените й нарушения и са обсъдени от
работодателя, а наказанието е наложено при спазване на установения в чл. 194
ал. 1 от КТ 2-месечен срок от откриване на нарушението, който тече в рамките на
едногодишния срок от извършването му. Относно нарушението по т. 1 от заповедта
за уволнение работодателят изрично се е позовал на разпоредбата на чл. 194 ал.
1 от КТ /очевидно е имал предвид, че е изтекъл 2-месечния срок от откриване на
нарушението/, поради което го е изключил при налагане на дисциплинарното
наказание. С оглед на това, съдът не следва да обсъжда при решаващия си извод
наличието на описаното нарушение по т. 1 от уволнителната заповед.
Законосъобразното
упражняване на правото да се прекрати трудово правоотношение без предизвестие
поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” изисква и спазване на
реквизитите, изрично предвидени в чл. 195 ал. 1 от КТ относно форма и
съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, каквото е и
уволнението. По-конкретно, съгласно чл. 195 ал. 1 от КТ, дисциплинарно
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. Именно на база тази заповед, в случай на оспорването
й, съдът следва да извърши проверка за законосъобразност от фактическа и правна
страна на извършеното уволнение.
При анализ
на процесната заповед за дисциплинарно уволнение, съдът установи, че в нея липсва
конкретно посочен законов текст по смисъла на чл. 190 ал. 1 от КТ, в която
разпоредба са изброени хипотези, даващи възможност на работодателя да наложи
най-тежкото дисциплинарно наказание “уволнение”. Посочени са хипотези от
разпоредбата на чл. 187 от КТ, в която са описани видовете нарушения на
трудовата дисциплина, като е направен извод от работодателя, че се касае за
системни нарушения на трудовата дисциплина, т.е. основание по чл. 190 т. 3 от КТ.
При
тези данни съдът счита, че заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с
изискванията на чл. 195 ал. 1 от КТ, тъй като дисциплинарните нарушения са
посочени по разбираем начин, даващ възможност на служителката да проведе
пълноценно защитата си в настоящото производство и да оспорва фактите, изложени
в заповедта. Въпросът определил ли е работодателят точна правна квалификация на
дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, тъй
като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е
дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта
за уволнение /в т.см. Решение № 205/04.07.2011 г. по гр.д.№ 236/2010 г. на ВКС,
IV г.о., постановено по чл. 290 от ГПК/.
В тежест на работодателя е да докаже, че служителят е извършил твърдяните нарушения на трудовата дисциплина и че същите са извършени виновно. Наред с това, работодателят следва да докаже, че при определяне на дисциплинарното наказание, в случая уволнение, се е ръководил от критериите по чл. 189 ал. 1 от КТ, а именно, че тежестта на конкретните нарушения на трудовите задължения, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на служителя са от такъв характер, че обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, каквото е уволнението.
С поредица решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК /решение № 461/17.06.2010 г. по
гр.д.№ 626/2009 г., III г.о.,
решение № 305/01.06.2010 г. по гр.д.№ 620/2009 г., III г.о., решение № 372/01.07.2010 г. по гр.д.№ 1040/2009
г., IV г.о., решение № 236/19.09.2012 г. по гр.д.№ 34/2012
г., III г.о./, е създадена задължителна съдебна практика по
приложението на чл. 189 ал. 1 от КТ, според която, при спор за законността на
наложеното дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол
за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното
нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагане на
дисциплинарното наказание е извършил преценка по чл. 189 ал. 1 от КТ, като е
взел предвид критериите – тежест на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя.
По т. 2, 3 и 4 от уволнителната заповед нарушенията са описани като неизпълнение – отказ от страна на ищцата да изпълни разпореждания на офис-мениджъра, дадени съответно на 11.10.2013 г., 15.10.2013 г. и 18.10.2013 г. по доставяне на пратки на съответните адреси, при което е прието от работодателя, че ищцата е извършила нарушения по чл. 187, т. 3 от КТ – “неизпълнение на възложената работа”, 187, т. 7 от КТ – “неизпълнение на законните нареждания на работодателя” и чл. 187, т. 10 от КТ – “неизпълнение на други трудови задължения”. По-конкретно е посочено, че е нарушила буква А, т. 1, т. 2 /тире 1, 3, 8/, буква Б /тире 1 и 4/ от Длъжностната си характеристика, чл. 6б от Правилника за вътрешния трудов ред, Инструкция за разнос на пратки, чл. 6, пар. последен от трудовия договор.
За да се прецени твърдяното
неизпълнение, на първо място трябва да има данни, че въпросните пратки са разпределени
на ищцата и датата, на която са разпределени. Съгласно т. 1 от Инструкцията за
куриерите и шофьорите на “Стар Пост” за работа с писма за доставка до пощенска
кутия и пратки за доставка срещу подпис, всички получени
в офисите на “Стар Пост” ООД пратки и писма трябва да бъдат зачислени и
разпределени в онлайн системата за спедиторски контрол на куриерите и връчени
на тях лично с приемо-предавателен протокол, съставен в два екземпляра срещу
подпис. Разпределението на пратките по куриери се установи, че е задължение на
офис-мениджъра. По делото няма представени приемо-предавателни протоколи,
връчени на ищцата, нито за писмата за с. Баховица /т. 2 от заповедта/ - спешни
писма на Държавен фонд “Земеделие”, писма на Глобул около 50 бр. и около 50 бр.
останали писма в с. Баховица, нито за пратка с № ********** *** /т. 3 от
заповедта/, от които да е видно, че тези пратки са разпределени на ищцата,
съответно датата на разпределянето им, за да се прецени дали е изтекъл
установения по инструкция 5-дневен срок за доставката им, едва след което може
да се направи извод дали е налице твърдяното неизпълнение за доставянето им. В
тази насока е и чл. 6, пар. последен от трудовия договор, съгласно който
съставомерното нарушение, основание за дисциплинарна отговорност, е недоставяне
на пратка в определения срок.
Не се
спори от ищцата /видно от писмените й обяснения във връзка с нарушението по т.
2/, че на 11.10.2013 г. прекият й ръководител й разпоредил да разнася писма за
с. Баховица, но тя е информирала управителя на “Стар Пост”, че отказва да носи
пратки извън Ловеч докато не й се заплатят парите за билетите за август 2013 г.
От показанията на св. Б. и Н., които съдът възприема като обективни и
достоверни, основани на преки впечатления относно организацията на работата в офиса,
се установи, че много често разходите за транспорт на ищцата не й се
заплащали, като в подкрепа на този факт е и допълнителното заключение на
съдебно-икономичеката експертиза, от което се установи, че авансовите отчети за
билети за транспорт са изготвени от мениджъра, но без показан документ, от
който да е видно какви пари е получила ищцата за транспорт. Безспорно, съгласно
трудовия си договор и длъжностна характеристика, ищцата е длъжна да доставя
пратки на получателите им в гр. Ловеч и страната, но няма задължение да прави
разходи за своя сметка, ползвайки обществен транспорт, за да изпълни
задълженията си. Неясно защо при преценка
обясненията й, работодателят не е изследвал въпроса дали на ищцата са
предоставени средства за транспорт, за да изпълни разпореждането на мениджъра
по доставка на писмата в с. Баховица. Освен това, ищцата няма задължение по
трудов договор и длъжностна характеристика да издирва куриери, които не
отговарят на повикванията, какъвто е бил местния куриер за с. Баховица, нито да
проучва кога има автобус за селото, като и това й било възложено от мениджъра
във връзка с доставяне на писмата в с. Баховица /видно от показанията му/,
независимо, че това е негово задължение по длъжностна характеристика.
Относно
пратката по т. 3 от заповедта - за адрес: Ловеч, ул. “Иван Вазов” 103, не са
съобразени обясненията на ищцата, че такава пратка никога не й е била предадена
по съответния ред, при което работодателят е следвало да провери за наличието
на приемо-предавателен протокол относно тази пратка. От представената
разпечатка за статус пратка с баркод **********, до получател с адрес:*** /л.
247 от делото/, е видно, че е разпределена на куриер В.Л. на 15.10.2013 г., но
както се посочи по-горе няма представен приемо-предавателен протокол, връчен на
ищцата, от който да е видно, че същата знае за разпределената й пратка, при
което ще може да се преценява дали е налице твърдяния отказ за доставянето
й.
С
оглед на изложеното, съдът приема за недоказани описаните нарушения по т. 2 и 3
от заповедта за уволнение.
Недоказано
е и нарушението по т. 4 от заповедта, описано като отказ на ищцата да изпълни
поставена от мениджъра задача във връзка с разпределена й на 18.10.2013 г.
пратка ********** до адрес: гр. Ловеч, ул. “Матея Кръстев” № 8. По делото е
представен приемо-предавателен протокол от 18.10.2013 г., от който е видно, че
пратката е разпределена на ищцата, като тя е отразила, че пратката е получена
от нея на 28.10.2013 г. Твърдяното нарушение за отказ да изпълни поставената й
задача - очевидно за доставяне на пратката, не се доказва и с оглед описания
фактически състав на нарушението по т. 6 от заповедта за уволнение, в която
отново се споменава за същата пратка, с твърдения, че е върната от ищцата с
отразяване, че лицето не може да бъде намерено, тъй като е със сменен адрес.
Следователно, опровергава се вмененото нарушение по т. 4 за отказ да се приеме
разпределената пратка след като се твърди, че същата е върната, макар и
невръчена с отразена причина за това.
Във
връзка с нарушението по т. 6 относно същата пратка се установява, че ищцата е
отбелязала върху обратната разписка /л. 97 от делото/, че адресатът Красимир
Цвятков Панчев не живее на адреса от години и е оставила известие на 28.10.2013
г. Това е отбелязала и върху приемо-предавателния протокол /л. 84/. В
обясненията си пред работодателя, както и в съдебно заседание, ищцата подробно
обясни, че залепила известие за адресата, тъй като не го е намерила, като по
информация на съседка, същият имал жилище и на друго място. В случая ищцата е
спазила т. 5 от инструкцията за разнос на пратки, съгласно която при неоткрит
получател на адреса се оставя стикер, като срокът за изчакване за получаване от
офис е до 5 работни дни. Без значение е обстоятелството дали адресатът
действително е сменил адреса си. Важен е фактът, че в момента на връчването
адресатът не е открит на адреса и куриерът е изпълнил задължението си да залепи
стикер.
По т.
7 от заповедта за уволнение съдът счита, че отново не е доказано твърдяното
нарушение, по-точно, че не е доказано описаният фактически състав да
представлява нарушение на конкретни трудови задължения на ищцата. Макар и за
описаната пратка в т. 7 също да няма представен приемо-предавателен протокол,
не се спори от ищцата, че й е разпределена въпросната пратка на Виваком
/договор/ с получател Ц. К. Ц.. Обосновавайки нарушението, работодателят сочи,
че ищцата е върнала пратката, като посочила, че клиентът отказва да подпише
договора. Пратката била пренасочена към Централен отдел на дружеството в София,
където след осъществяване на контакт с клиента, се установило, че той ще
подпише договора, при което пратката отново била получена в офис Ловеч и отново
разпределена на ищцата, а тя отново я върнала с мотив, че клиентът отказва да
подпише. Същият обаче се появил в офиса, за да получи пратката с твърдение, че
не е отказвал да я получи. Работодателят е посочил към относимите трудови
задължения във връзка с твърдяното нарушение, че съгласно буква А, т. 2, тире 4
от длъжностната характеристика на куриера, същият “отбелязва в документа важни
обстоятелства, поради които не може да осъществи доставката”. От обратната
разписка към въпросната пратка от 18.11.2013 г. /л. 96 от делото/ е видно, че
ищцата е отбелязала: “отказ да подпише договора”. По делото няма представена
втора товарителница към същата пратка с дата 21.11.2013 г. В писмените си
обяснения ищцата посочва, че след като повторно е получила въпросната пратка,
се е свързала по телефона с адресата и той изявил желание да отиде в офиса на
дружеството и отишъл. При преценка обясненията на ищцата, работодателят приел,
че са незадоволителни, тъй като не се установявало твърдението на служителката
за отказ на получателя за подписване на договора, още повече, след като в
крайна сметка договорът е подписан от получателя. Съдът счита, че обясненията
на ищцата не са обсъдени коректно. Важен е фактът, че към момента на
връчването, служителката е изпълнила задължението си по б. А, т. 2, тире 4 от
длъжностната си характеристика, като е отразила обстоятелството, поради което
не е осъществила доставката. В случая се касае за договор, при което е напълно възможно
адресатът да промени становището си дали да го подпише или не в един по-късен
момент.
По т.
9 от заповедта се твърди за отказ на служителката да носи писма до конкретно
посочени адреси в гр. Ловеч, които писма са 6 бр. и са разпределени на
служителката в началото на месец ноември и до 25.11.2013 г. не са разнесени.
Тук също важи изложеното по-горе за липса на приемо-предавателен протокол
относно тези писма, връчен на ищцата, от който да се установи на коя дата
същите са й разпределени. Съгласно длъжностната характеристика на мениджъра,
същият е длъжен да води личен картон на всеки куриер, в който отразява
доставените и недоставените на клиентите пратки. Такъв личен картон относно
твърдяните недоставени пратки също не е представен. Ето защо, съдът приема, че
и това нарушение е недоказано след като липсват данни за датата на разпределяне
на въпросните писма и дали същите фигурират като недоставени в личния картон на
ищцата. Отделно от това, ако се приеме, че служителката е отказала да занесе
посочените писма, не са взети предвид обясненията й в тази насока – че адресите
са на далечно разстояние, в индустриални зони на града, при което мениджърът
отказвал да й дава пари за градски транспорт и отнел служебния й велосипед. Безспорно, според б. “А”, т. 2, тире 2 от
длъжностната си характеристика, ищцата следва да пренася пратките по най-краткия
и безопасен маршрут, но никъде няма изискване да доставя пратките пеша или ако
ползва обществен транспорт, разходите да са за нейна сметка. Работодателят, при
направена справка /видно от “преценка обясненията” по т. 9 от заповедта/, неясно
по какви критерии, е счел за неоснователно твърдението, че посочените адреси се
намират далеч, или приел е, че същите не са на далечно разстояние от офиса /ул.
“Кубрат” № 3 – на около 1.4 км., ул. “Кубрат” № 1 – на около 1.7 км., ул.
“Кубрат” № 6 – на около 2.5 км. и ул. “Освобождение” № 9 – на около 4 км./, при
което е намерил обясненията на служителката за незадоволителни и не е взел
отношение по въпроса дали действително й се заплащат разходите за градски
транспорт и за възможността да ползва служебния велосипед, т.е. в случая дори и
да се приеме, че ищцата е отказала да занесе въпросните пратки, работодателят,
налагайки наказанието, не е взел предвид критерия по чл. 189 ал. 1 от КТ –
обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение.
В т. 5 от заповедта за уволнение е описано
нарушение по следния начин: “Отправяне на обиди и нецензурни изрази към
офис-мениджъра. На 18.10.2013 г. служителката е отправяла обиди и нецензурни
изрази към офис-мениджъра в присъствието на други служители и клиенти”. Описаното
действие е квалифицирано от работодателя като нарушение по чл. 187, т. 8 от КТ
– “злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието...” и по
чл. 187, т. 10 от КТ – “неизпълнение на други трудови задължения...”, като
конкретно служителката е нарушила буква “А”, т. 1, т. 2, тире 9, буква “В” от
длъжностната си характеристика, чл. 13 г от Правилника за вътрешния трудов ред,
чл. 6, пар. предпоследен от трудовия договор.
На първо място съдът
отбелязва, че фактическите твърдения, описващи нарушението, са много общи
относно лицата, в присъствието на които се твърди, че е извършено деянието. Ако
имена на клиенти не могат да бъдат посочени, това не се отнася за служителите
от офиса. В обясненията си по повод соченото нарушение, ищцата е описала действия
на физическа саморазправа на въпросната дата от страна на мениджъра по
отношение на нея, както и отправени от него заплахи, че ще бъде уволнена. Показателен
е фактът, че ищцата е подала жалба в РУП-Ловеч срещу офис-мениджъра и е
уведомена на 18.10.2013 г., че на същия е съставен протокол за полицейско
предупреждение. Нарушението е прието за установено само въз основа на докладни
на мениджъра и техническия сътрудник С. Ц. /л. 187 и 188 от делото/, а обясненията
на ищцата са обсъдени едностранчиво от работодателя и същият не е събрал
доказателства за случая на 18.10.2013 г., от които категорично да се установи
твърдяното нарушение, дали същото е станало достояние на трети лица и едва
тогава да се направи извод дали е налице уронване на доброто име на
предприятието, като вид нарушение на трудовата дисциплина, респ. сочените от
работодателя нарушения на норми от длъжностната характеристика и вътрешни
правила.
От друга страна, дори и да се приеме за извършено деянието по
т. 5 от заповедта, работодателят, налагайки наказанието, не е взел предвид
критерия по чл. 189 ал. 1 от КТ – обстоятелствата, при които е извършено
твърдяното нарушение, тъй като не е предприел никакви мерки за преодоляване
служебните конфликти между ищцата и прекия й ръководител, които тя нееднократно
е сочила в други свои обяснения и причините за възникването им.
В т. 8 от заповедта за
уволнение е описано и следното нарушение: “На
21.11.2013 г. служителката е посетила клиент Б.П.Г.,***, п.к. 14. Впоследствие
на 22.11.2013 г. клиентът се е оплакал от лошото отношение на служителката
спрямо него: настояване за бързо подписване на документите, като не изчаква
клиентът да се запознае с документите преди да ги подпише, връщане на документите
с неприличен и обиждащ тон към г-н Г.”. Описаното действие е
квалифицирано от работодателя отново като нарушение по чл. 187, т. 3 от КТ –
“неизпълнение на възложената работа...”, чл. 187, т. 7 от КТ – “неизпълнение на
законните нареждания на работодателя”, чл. 187, т. 8 от КТ – “злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието...” и по чл. 187, т. 10 от КТ – “неизпълнение на други трудови задължения...”, като конкретно служителката
е нарушила буква “А”, т. 1, т. 2, тире 3, 7, 9, буква “В” от длъжностната си
характеристика, чл. 13 г от Правилника за вътрешния трудов ред, чл. 6, пар.
предпоследен от трудовия договор, установената в дружеството процедура за
връчване на пратки /договори на Виваком/.
И тук соченото нарушение е прието за
установено въз основа на сигнал на офис-мениджъра. Депозираните обяснения от
служителката са приети за незадоволителни и от тях се потвърждавало
възникването на скандал с клиента. В показанията си св. Г. заяви, че и друг път го е посещавала като куриер и
тогава се е отнасяла добре, но за въпросния случай не е доволен и определя
поведението й като арогантно, за което разказал на офис-мениджъра Р..
С
оглед показанията на св. Г., съдът намира за доказани фактите, обосноваващи
нарушението по т. 8 от заповедта за уволнение. Съдът счита обаче, че не се
касае за тежко нарушение на трудовата дисциплина. Същото се определя като
неизпълнение на възложената работа и на законните нареждания на работодателя,
касаещи доставянето на пратки на клиентите, както и неизпълнение на други
трудови задължения, като куриерът е следвало при възникналия конфликт с клиента
да уведоми незабавно офис-мениджъра /б. “А”, т. 2, тире 7 от длъжностната
характеристика на куриера/, а също и да зачита личното достойнство и правата на
всеки получател /б. “В” от длъжностната характеристика/. Нарушението обаче не
може да се квалифицира по чл. 187, т. 8 от КТ – “злоупотреба с доверието
и уронване на доброто име на предприятието...”, тъй като липсват доказателства
в тази насока. Клиентът не е подал изрично писмено оплакване срещу куриера, а
устно е уведомил офис-мениджъра. Няма данни деянието да е станало достояние на
други клиенти, включително на сочения основен клиент на дружеството – Виваком.
И в този случай
работодателят, налагайки наказанието, не е преценил правилно критериите по чл.
189 ал. 1 от КТ, по-конкретно не е съобразил, че не се касае за тежко нарушение
на трудовата дисциплина, от същото не са настъпили неблагоприятни последици за
дружеството и не на последно място не е взел предвид, че ищцата няма налагани
дисциплинарни наказания, с оглед на които да бъде характеризирано поведението й
като особено укоримо. Ирелевантен е фактът дали ищцата е имала поведение да не се съобразява със заповедите и
указанията и на предходния офис-мениджър, след като няма данни да е наказвана
дисциплинарно.
С
оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че наложеното на ищцата
дисциплинарно наказание – уволнение, е незаконосъобразно. Същото е наложено при
липса на доказателства за извършването на някои от вменените нарушения, които
съдът е посочил в изложението си, а относно нарушенията, за които дори и да се
приеме, че са извършени /съдът приема за извършено единствено нарушение с
фактическите му признаци по т. 8 от заповедта/, наложеното наказание не е в
съответствие с критериите, визирани с разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от КТ.
Несъобразяването на работодателя с посочената норма не може да се толерира,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ се
явява основателен и следва да бъде уважен, като се признае уволнението на ищцата,
оформено със Заповед № 324/11.12.2013 г. на Управителя на “Стар Пост” ООД, за
незаконно и същото се отмени.
По иска с правно основание чл. 344
ал. 1, т. 2 от КТ:
Предвид
изхода на процеса относно главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния по
чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ, като незаконно уволнената ищца бъде възстановена на
предишната работа – “куриер” при ответното дружество към офис гр. Ловеч, ул. “Съйко
Съев” № 15.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т.
3 от КТ:
Налице са
материалноправните предпоставки за уважаване и на третия обективно съединен иск
с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ, а
именно: незаконно уволнение, вреда, изразяваща се в липса на трудово
възнаграждение за периода, през който ищцата е останала без работа, поради
уволнението, но не повече от 6 месеца, и причинна връзка между незаконното
уволнение и вредата.
От
представеното удостоверение за декларирани данни от 09.06.2014 г. на
НАП-ТД-Велико Търново, с приложена справка актуално състояние на всички трудови
договори на името на В.Л.В., е видно, че след датата на прекратяване на
трудовия й договор с ответното дружество, ищцата няма регистрирани действащи
трудови договори.
Съгласно
чл. 228 ал. 1 от КТ, база за определяне на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ, е брутното трудово възнаграждение, получено от работника или служителя за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за това
обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно
трудово възнаграждение. От приетото и неоспорено заключение на съдебно-икономическата експертиза се установи, че размерът
на брутното трудово възнаграждение на ищцата за м. ноември 2013 г., т.е.
месецът, който се ползва за база по смисъла на чл. 228 ал. 1 от КТ, за
определяне на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ, е 337.90 лева, а
среднодневното брутно трудово възнаграждение за този месец е 16.09 лева.
Размерът на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ за 6 месеца, т.е. от
12.12.2013 г. до 12.06.2014 г., е 1979.07 лева.
Към датата на
последното заседание /10.06.2014 г./, законоустановеният шестмесечен период, за
който най-много може да се присъди обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение, не е изтекъл, като същият е изтекъл след два дни –
12.06.2014 г. Затова, съдът счита, че обезщетението следва да се присъди с
краен период – датата на последното съдебно заседание /10.06.2014 г./, до която
дата има данни, че ищцата е останала без работа. При съобразяване брутното
трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен работен месец преди
уволнението и среднодневното брутно трудово възнаграждение за този месец, съдът счита, че размерът на обезщетението за периода
от 12.12.2013 г. до 10.06.2014 г., е 1946.89
лева, която сума се формира след приспадане от сумата 1979.07 лева на
среднодневното брутно трудово възнаграждение за двата работни дни от
шестмесечния период, за които няма данни дали ищцата е останала без работа – 11
и 12.06.2014 г. /16.09 лв. х 2 раб.дни = 32.18 лв./, т.е. след приспадане на
сумата 32.18 лева.
При тези данни, съдът
счита, че искът по чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ, се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата 1946.89 лева,
представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа поради
уволнението за период от 12.12.2013 г. до датата на последното съдебно
заседание /10.06.2014 г./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска /12.02.2014 г./ до окончателното й изплащане, а
за разликата до пълния претендиран размер от 2040.00 лева и за период до 12.06.2014
г., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед този изход на процеса, ищцата има право да й бъдат присъдени направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, а от своя страна, ответникът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
В представения списък по чл. 80 от ГПК, ищцата е заявила разноски по делото в размер на 490.00 лева – адвокатско възнаграждение. От представените по делото заверено копие договор за правна защита и съдействие № 0004330/10.04.2014 г. и договор за правна защита и съдействие № 0004335/06.06.2014 г., сключени с един адвокат, е видно, че ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение на упълномощения от нея адвокат в общ размер 490.00 лева. При съобразяване уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 467.64 лева.
От своя страна, ответникът в представения списък по чл. 80 от ГПК, е заявил следните разноски по делото: 50.00 лева – депозит за вещо лице, 713.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 5.00 лева – за съдебно удостоверение, 1.50 лева – такса преписи, 6.00 лева – такса и комисионна за удостоверение от РУП-Ловеч и 72.00 лева – пътни разходи, или общо разноски 847.50 лева. От представените платежни документи е видно, че тези разноски са направени от ответника. Съдът съобразява Решение № 67/03.04.2014 г. по гр.д.№ 2944/2013 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно което, работниците и служителите по трудови дела, при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила за такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат. По аргумент от цитираното решение, посочените разноски следва да се съобразят при присъждане разноски на ответника съразмерно отхвърлената част от иска.
Относно пътните разходи съдът счита,
че същите нямат характер на “разноски по
производството” по смисъла на чл. 78 ал. 1 от ГПК, поради което искането
за присъждането им следва да се отхвърли, като същите не се съобразяват при присъждане разноските в тежест на ищцата
съразмерно отхвърлената част от иска по чл. 344 ал. 1, т. 3 от КТ. Тук следва
да се отбележи, че приложената от ответника съдебна практика относно пътните
разходи не е по чл. 290 от ГПК.
В тежест на ищцата
следва да се поставят останалите разноски по списъка на ответника, съразмерно
отхвърлената част от иска. При съобразяване отхвърлената част от иска по чл.
344 ал. 1, т. 3 от КТ, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
разноски по делото в размер на сумата 35.40 лева.
На основание чл. 78
ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Ловешкия
районен съд сумата 237.88 лева,
представляваща държавна такса върху уважените искове /по 80.00 лева за
всеки от двата неоценяеми иска – чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, и 77.88 лева – 4 % върху размера на оценяемия
иск – чл. 1 от Тарифата/, както и сумата 80.00 лева – възнаграждение за вещо
лице.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на В.Л.В., ЕГН **********,***, оформено
със Заповед № 324/11.12.2013 г. на Управителя на “СТАР ПОСТ” ООД, за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
В.Л.В., ЕГН **********,***, на предишната работа – “куриер” при “СТАР ПОСТ” ООД,
ЕИК *********, към офис гр. Ловеч, ул. “Съйко Съев” № 15, като В.Л.В. следва да
се яви за заемане на длъжността в 2-седмичен срок от получаване на съобщението,
че е възстановена.
ОСЪЖДА “СТАР ПОСТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. “Околовръстен път” № 106В, представлявано от
управителя Десислава Д. Вълкова, да заплати на В.Л.В., ЕГН **********,***, сумата
1946.89 лв. /хиляда деветстотин
четиридесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение по чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ за
оставането й без работа, поради уволнението, за период от 12.12.2013 г. до 10.06.2014
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на иска /12.02.2014 г./ до окончателното й изплащане, а за разликата до пълния
претендиран размер от 2040.00 лв. /две хиляди и четиридесет лева/ и за период
до 12.06.2014 г., ОТХВЪРЛЯ искът,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “СТАР ПОСТ” ООД, с горните данни, да заплати на В.Л.В.,
с горните данни, сумата 467.64 лв.
/четиристотин шестдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, съразмерно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА В.Л.В., с горните данни, да заплати на “СТАР ПОСТ”
ООД, с горните данни, сумата 35.40 лв. /тридесет и пет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от
иска.
ОТХВЪРЛЯ искането на “СТАР ПОСТ” ООД, с
горните данни, за присъждане на направените от него разноски по делото в размер
на 72.00 лв. /седемдесет и два лева/ – пътни разходи.
ОСЪЖДА “СТАР ПОСТ” ООД, с горните данни, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 237.88 лв. /двеста тридесет
и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща държавна такса върху
уважените искове, и сумата 80.00 лв.
/осемдесет лева/ -
възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: