Р
Е Ш Е Н И Е
№
15
гр. Перник, 17.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на девети януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Наташа Динева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07233 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Районен
съд – гр. Перник е сезиран с осъдителен иск, предявен от П.П.И., с ЕГН: **********, чрез пълномощника му
адв. И.М. ***, с БУЛСТАТ: ********* и с адрес: гр. Перник, 2300, ул. „Самоков“
№ 1, представлявана от ст. комисар Димитър Попов, с който се иска ответника да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1835.00 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 276 часа за
периода от 01.11.2016г. до 01.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва върху
дължимата сума, считано от датата на на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото
разноски
В
исковата молба се твърди, че ищецът, като служите в структурата на МВР и в
частност: на РУ - Трън при ОД на МВР – Перник, е полагал труд на смени – 8, 12
или 24-часови, съобразно утвърден от Началника на РУ управление график. Ищецът
твърди, че за периода от 01.11.2016г. до 01.11.2019г. е полагал труд на смени,
при сумарно изчисляване на работното време.
Сочи, че в периода от 01.10.2016г. до 31.12.2016г. работното време е
изчислявано сумарни по месеци, а от 01.01.2017г. и понастоящем - на тримесечие.
Твърди се още, че за процесния период, ищецът е положил общо 1947 часа нощен
труд, който преизчислен с нормативно установения коефицент възлиза на 2225
часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 276
часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Сумата, която
ищецът претендира е в размер на 1835.00 лева. Ищецът твърди, че посочената сума
не му е заплатена от страна на ответника, поради което предявява понастоящем
осъдителните си искове.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. З.
Василева, е депозирал писмен отговор, в който излага аргументи за
неоснователност на предявените от страна на ищеца осъдителни искове. В писмения
отговор ответникът не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищецът е
бил служител в РУ - Трън към ОД на МВР – Перник. Твърди се, че липсва
материалноправна легитимация по отношение на ответника, тъй като
правоотношението със служителите в ОД на МВР възниква и се прекратява с акт на
министъра на вътрешните работи, а директорът на ОД на МВР може само да
преназначава на длъжност. Сочи се, че Директорът на ОД на МВР – Перник няма
правомощия да разпределя бюджетни средства за заплащане на допълнителни
възнаграждения. Твърди се още, че на ищецът са били изплатени реално дължимите
средства за положен извънреден труд, за което представят писмени доказателства.
Твърди, че прилагането на разпоредби от Наредбата за структурата и организация
на работната заплата, приета с ПМС №4 от 17.01.2007г. би било в противоречие с
трайната тенденция, обществените отношения, свързани с определянето на
допълнителни възнаграждения в МВР да бъдат уреждани с изрични наредби и
заповеди, съобразно възложените функции и правомощия на министъра на вътрешните
работи. С тези аргументи се иска постановяване на съдебно решение, с което
предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
В съдебно заседание, по искане на
процесуалния представител на ищеца, съдът е допуснал изменение на иска по реда
на чл. 214 ал. 1 ГПК, като същия е приет
за разглеждане за сумата от 1398.49 лева, като производството, в частта до
пълния предявен размер на иска, е прекратено.
В
хода на устните състезания, процесуалния представител на ищца пледира за
постановяване на решение, с което предявения осъдителен иск да бъде уважен,
като основателен. Процесуалния представител на ответника излага аргументи за
неоснователност на предявената искова претенция, поради което моли за
отхвърлянето й.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.
124 ГПК вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и съдът
намира същия за допустим.
Допустимостта на иска се извежда от обстоятелството, че
ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването му е Директора
на ОД на МВР – Перник. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението
на ответната страна за липса на пасивна процесуална легитимация. Доколкото ОД
на МВР – гр. Перник е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за
процесния период, то същата се явява пасивно легитимирана да отговаря по
предявения от ищеца иск. В този смисъл е
и Решение №99/03.07.2019 по дело №1876/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. Аргументи, в
полза наличието на пасивна процесуална легитимация на ОДМВР, се извличат и от
Решение №311/08.01.2019г. по г. д. № 1144/2018г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдена да заплати обезщетение на
ищеца за положен извънреден труд. Съдът намира, че аргументи в подкрепа на
това, че ответникът е работодателя, а не органа по назначаването могат да се
извлекат и от Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2010 г., ОСГК, независимо че същото касае трудово, а не служебно
правоотношение.
По
основателността:
С доклада по чл. 146 ГПК, съдът е обявил
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът в
посочения исков период е бил служител в РУ – Трън при ОД на МВР - Перник, респ.
същият е бил служител на ОД на МВР – Перник. С оглед това обстоятелство, съдът
намира, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото
за процесния период ищецът е бил държавен служител в РУ - Трън към ОД на МВР -
Перник. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който
е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните
работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, извънреден е трудът, който се полага
по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период /чл.187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи /чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/. За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г./, която е била отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016
г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след
отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.
195, ал. 1 от АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила
от 02.08.2016 г./. Въз основа на изложеното относно
темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове, съдът намира, че в рамките на процесния
исков период - от 01.11.2016г. до 01.11.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични
и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 ч. и
06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Съгласно
чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., а съобразно чл. 9 и
чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда
за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
министерството на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от
14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен нощен
час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в
съответните финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. При липсата
на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд
или което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е
налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо, съдът намира за неоснователни изложените
в отговора възражения
относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява
сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг
календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Работното време на
държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се
изчислява сумирано за тримесечен период /чл. 187, ал. 3,
изр. 1 от ЗМВР/. Сумираното изчисляване на работното
време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен
период /седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл.
187, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно
чл. 9б /нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г./ от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските /НРВПО/, при сумирано изчисляване на работното време по
чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за
периода, която норма се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Едновременно
с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност
на работното време, определена по чл. 9б /чл. 9а, ал. 1 вр. ал. 3 от НРВПО/. Съгласно чл. 9а, ал. 4 /нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г./ от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът
от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен
труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл. 9г /нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г./ от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131/05.07.2018 г. за изменение и допълнение на
Наредбата за работното време, почивките и отпуските /обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила
от 17.07.2018 г./ в чл. 9г думите „без превръщане на
нощните часове в дневни" се заличават. От това законодателно изменение е
видно, че волята на нормотвореца е да признае за извънреден труд часовете,
получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, поради което са неоснователни възраженията на ответника за неприложимост
на НСОРЗ и за действие на чл. 9г от НРВПО в
редакцията му от ДВ,
бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. През целия процесен
период е действало правилото на чл. 18, ал. 3 /обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила
от 1.07.2007 г./ от НСОРЗ, което
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни
се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на
нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното
време, установена за работното място при подневно отчитане на работното
време. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 5 /обн., ДВ, бр. 102 от 03.12.1993 г./ от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, съгласно която пресмятане на трудовия стаж се извършва, като изработените часове по
графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време. С оглед на изложеното относно
нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия
период от 20.11.2016 г. до 20.11.2019
г., съдът намира,
че липсва изрично законово правило, което да
урежда въпроса дали е налице извънреден труд при надвишаване на нормата работни часове
при сумирано изчисляване на работното време в резултат от превръщане на нощните
часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. В този случай приложение следва да намери
прогласеният в чл. 5 от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът разглежда
и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни,
неясни или противоречиви – според общия им разум, като при липса на закон съдът
основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Въз
основа на гореанализираните разпоредби
съдът приема, че общият разум на закона е да признае нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на
отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на
извънредния труд. В този смисъл е и нормотворческото решение, вложено в новата
редакция на чл. 9г /изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г./ от НРВПО. Съдът основава решението
си и на прогласения в чл. 16 от КРБ и чл. 1, ал. 3 от КТ принцип за закрила на труда,
насочен към подпомагане на работника или служителя като икономически по-слаба и
зависима страна по съответното правоотношение. Ето защо, съдът намира, че за процесния период нощните часове, преизчислени в
дневни с коефициент 1,143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземат
предвид при решаването на въпроса, дали е положен извънреден труд.
По делото е изслушана и приета без оспорване съдебно-икономическа
експертиза, от която се установява, че за периода от 01.11.2016г. до 01.11.2019г.,
положения от ищеца нощен труд е общо 1835 часа. Същите не са преизчислявани
чрез превръщане на нощните часове в дневни, с коефицент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време и не са
включени във ведомостите за работна заплата. Установява се, че превръщането на
тези 1835 часа в дневен труд с коефицент 1,143 се равнява на 2 097,41
часа, като разликата от 262,41 часа не са начислени и заплатени като извънреден
труд. Вещото лице е изчислило, че тази разлика от 262,41 часа, при
изчисляването им като извънреден труд при 150% от часовата ставка за съответния
период, в който е положен нощния труд, е общо в размер на 1 857,24 лева.
От обсъжданата експертиза се установява, че за исковия период положения и
отчетен нощен труд е заплащан на ищец по 0,25 лева, като общо за исковия период
същия е в размер на 458,75 лева. Вещото лице е посочило, че след приспадане на
платеното възнаграждение в размер на 458,75 лева от изчислената и дължима се сума
в размер на 1857,24 лева, неплатената сума за положен
извънреден труд, получен при посоченото преобразуване, на ищеца за исковия
период е в размер на 1398,49 лева.
С оглед
горните съображения, исковата претенция за заплащане на нощен труд за приравнени
нощни часове в дневни часове за исковия период в претендирания размер, се явява доказана по основание и
размер, поради което следва да бъде уважена.
На ищеца се дължи и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума от датата
на завеждане на
исковата молба в Районен съд – Перник – 18.11.2019г. до окончателното й плащане.
По
разноските:
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Видно от договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, договореният адвокатски хонорар, възлизащ на
сумата 400 лева, е изцяло заплатен в брой и е съобразен с предвидените в
Наредба № 1/09.97.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на ответника следва да бъдат възложени и всички
дължащи се такси и разноски по делото – държавна такса в размер на 55.94 лева,
както и държавна такса от 5 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
Ответникът следва да понесе и разноските по изготвеното заключение на
експертизата по делото в размер на 166.00 лева, платени от бюджета на съда.
Мотивиран от горното, Пернишкия районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР – Перник, с БУЛСТАТ: ********* и
с адрес на управление: гр. Перник, 2300, ул. „Самоков“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на П.П.И., с ЕГН: ********** и съдебен
адрес: ***, офис 3, сумата от 1398,49
лева, представляваща дължимо допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.11.2016г. – 01.11.2019
г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 18.11.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Перник, с БУЛСТАТ: ********* и с адрес
на управление: гр. Перник, 2300, ул. „Самоков“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на П.П.И., с ЕГН: ********** и съдебен
адрес: ***, офис 3, сумата от 400.00 лева, представляващи направени в хода на
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Перник,
с БУЛСТАТ: ********* и с адрес: гр. Перник, 2300, ул. „Самоков“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишки
районен съд сумата от 55.94лв.,
представляваща дължимата се държавна такса, държавна
такса от 5 лева в случай на издаване
на изпълнителен лист и сумата от 166,00лв.,
представляваща направени по делото разноски за съдебно-икономическа експертиза.
Сумите,
присъдени в полза на ищеца, да бъдат заплатени по следната банкова сметка *** „Банска
ДСК“ АД:
Банкова
сметка: ***: STSA BGSF
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 2 от ГПК
предварително изпълнение на решението.
Решението да се връчи на страните по делото. Същото подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от 22.01.2020г.
/съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК/.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: