№ 16528
гр. София, 08.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110114256 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими и следва да се приемат.
Следва да се допусне събиране на гласни доказателствени средства по искането на
ответника чрез разпит на двама свидетели за установяване на възраженията му за
некачествено изпълнение на работата от страна на ищеца и направените от възложителя
възражения. По искането за разпит на трети свидетел за същите факти съдът ще се
произнесе след изслушване на допуснатите на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
На ответника следва да се дадат указания да уточни дали предявява иск за заплащане
на обезщетение вследствие некачественото изпълнение на строителните, монтажни и
довършителни работи по т. 3 от офертата, в който случай следва да посочи конкретните
факти, от които произтича вземането му, както и неговия размер, или изявлението му в
посочения смисъл в отговора на исковата молба е направено единствено с цел уточняване на
възраженията му, с които се защитава по предявения иск.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно основание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ответника за насроченото съдебно заседание за
установяване на възраженията му за некачествено изпълнение на работата от страна на
ищеца и направените от възложителя възражения, като ОТЛАГА на основание чл. 159, ал. 2
ГПК произнасянето по искането за допускане на трети свидетел за същите факти след
изслушване на допуснатите свидетели.
УКАЗВА на ответника, че следва да води допуснатите му свидетели в насроченото
съдебно заседание, като при липса на уважителни причини за неявяването им в него, съдът
ще отмени определението с което е допуснал събирането на това доказателство.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с
препис за връчване на ищеца да посочи дали предявява иск за заплащане на обезщетение
вследствие некачественото изпълнение на строителните, монтажни и довършителни работи
по т. 3 от офертата, в който случай следва да посочи конкретните факти, от които произтича
1
вземането му, както и неговия размер, или изявлението му в посочения смисъл в отговора на
исковата молба е направено единствено с цел уточняване на възраженията му, с които се
защитава по предявения иск.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.06.2023г. от 10.30 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 14352 лв. с ДДС, представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за
изработка, сключен въз основа на писмена оферта с № . от 08.04.2022г. за изпълнение на
СМР по облицовка на метално стълбище и обшивка с алуминиева конструкция и алуминиев
композитен панел (АКП) еталбонд на долната част на стълбището на обект в гр. С.“, както и
допълнително възложена работа по шпакловка и финосване, за което са издадени от ищеца
фактури с № . от 04.08.2022г. на стойност 10320 лв. с ДДС и проформа фактура с № 9 от
31.08.2022г. на стойност от 4032 лв. с ДДС. Претендира се законна лихва от подаване на
исковата молба и разноски за производството.
Ищецът „К. твърди, че сключил с ответника „Р. договор за изработка въз основа на
писмена оферта с № . от 08.04.2022г. за изпълнение на СМР по облицовка на метално
стълбище и обшивка с алуминиева конструкция и алуминиев композитен панел (АКП)
еталбонд на долната част на стълбището на обект в гр. С.“, както и допълнително възложена
работа по шпакловка и финосване. Страните уговорили възнаграждение за възложената
работа в размер на 26880 лв. с ДДС по първоначалната оферта и в размер на 2880 лв. по
допълнително уговорената работа или в общ размер от 29760 лв. с ДДС. Било уговорено
работата да се изпълни в 30 дневен срок от превод на аванс по банков път от възложителя на
изпълнителя, но тъй като възложителят нямал готовност да осигури веднага възможност за
изпълнение на работата на обекта, работата на обекта започнала след уведомяване от
възложителя, че е налице възможност за това и служители на ищцовото дружество работили
през м.юни, м.юли и м.август 2022г. Било уговорено възнаграждението по договора да се
изплаща на етапи, като 50 % от възнаграждението се дължала авансово преди започване на
работата, а останалата част – след подготовка, рязане и разкрояване на всички материали и
преди стартиране на монтажа. Ответникът заплатил аванс и ищецът закупил необходимите
материали, като изпълнил точно всички свои задължения съгласно сключеното съглашение
и издал на ответника фактури за стойността на извършеното в размер на 29760 лв., както
следва фактура с № . от 26.04.2022г. за сумата от 1968 лв. с ДДС, фактура с № . от
09.05.2022г. на стойност от 13440 лв. с ДДС, фактура с № . от 04.08.2022г. на стойност 10320
лв. с ДДС и проформа фактура с № 9 от 31.08.2022г. на стойност от 4032 лв. с ДДС.
Ответникът заплатил стойността на първите две фактури, но въпреки многократните
разговори и изпратена по имейл покана не заплатил стойността на фактура с № . от
04.08.2022г. за 10320 лв. с ДДС и проформа фактура с № 9 от 31.08.2022г. за 4032 лв. с ДДС
или общо сумата от 14352 лв. с ДДС, която се претендира в настоящото производство, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и разноските за исковото
производство и в производството по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 14701/2022г. по
описа на ПРС, VI граждански състав, по което е допуснато обезпечение на предявения в
настоящото производство осъдителен иск.
Ответникът „Р.“ е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявения иск. Не оспорва сключване на договор с твърдяното в исковата
молба съдържание и възлагане на допълнителната работа, посочена от ищеца, но твърди, че
след като започнала работата по изпълнение на възложените СМР изпълненото било с
толкова ниско качество и съществени недостатъци, че изпълнителят се оказал неспособен да
изпълни дори базовите и предварителни дейности, поради което в крайна сметка се
наложило работата да бъде поправена от друг строител. Ответникът твърди, че
нееднократно е възразявал срещу качеството на извършената работа, като комуникацията
във връзка с целия договор е провеждана между управителя на ищцовото дружество – К. и
служител на ответника – В. чрез имейл, мобилното приложение Viber и по телефона.
2
Конкретните възражения по отделните елементи на възлагането били следните: по т. 1, т. 2
и т. 3 от офертата възложените дейности не били изцяло завършени, а частично завършените
били с толкова съществени недостатъци, че се налагало съответно намаляване на
възнаграждението за тях поне с 50 %. Доколкото дефектите във връзка с изпълненото по т. 3
от офертата били видими и към настоящия момент, ответникът се позовава и на правата си
съобразно нормативно установените минимални гаранционни срокове за всички видове
строителни, монтажни и довършителни работи с твърдения, че в рамките на гаранционния
срок по стълбището са се появили пукнатини, най-вероятно поради некачествено полагане и
свързване на PVC панелите, поради което претендира обезщетение в размер на 50 % от
стойността на възнаграждението за тези дейности. По т. 4, т. 5 и т. 6 от офертата
възложените дейности изобщо не били извършени и затова за тях не се дължало
възнаграждение, по-специално по т. 4 се установило, че след поставяне на малък участък от
фолиото, който поради неравностите на долната повърхност бил изключително неугледен и
несъответстващ на качеството, демонстрирано с мострата, фолио по цялата повърхност на
стълбището в крайна сметка не било поставено, по т. 5 – лайсни били поставени в много
малък участък от стълбището, но поради изключително ниското качество на монтажа, те
били премахнати, по т. 6 – работата по тази точка била с много ниско качество, а
неспособността на изпълнителя да реализира останалите оферирани дейности е довела до
промяна на концепцията за визията на стълбището, поради което дейностите в тази част са
се оказали ненужни и частично свършеното било премахнато. Ответникът поддържа, че
развалил договора в частта по т. 4, т. 5 и т. 6, защото било явно, че изпълнителят няма да
може да изпълни работата по уговорения и надлежен начин. Допълнително договорената
работа за шпакловка и финосване (изглаждане) била с толкова ниско качество, което се
приравнявало на неизвършването й, което наложило работата да бъде възложена наново на
друг изпълнител. С оглед на всичко изложено моли за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на разноски за производството.
В тежест на ищеца по делото е да докаже, че между страните е сключен договор за
изработка с твърдяното съдържание, по силата на който е извършил срочно и точно в
количествено и качествено отношение възложените му СМР по основната оферта и
допълнително уговорените работи, на обща стойност от 29760 лв. с ДДС, че е предал
работата, съответно същата е била приета от ответника без възражения.
Ответникът следва да докаже възраженията си за конкретно твърдените съществени
недостатъци на изпълнената работа по отделните пунктове на договора, както и твърденията
си, че е развалил договора частично с изявление, отправено до ищеца, което е получено от
последния, а при установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца – че е платил
претендираното вземане.
ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелството, че между страните е сключен договор за изработка
съгласно оферта с № . от 08.04.2022г., като в процеса на работа са възложени допълнителни
работи по шпаклова и финосване, като стойността на всички уговорени СМР се равнявала
на сумата от 29760 лв., от които ответникът е платил сумата от 1968 лв. с ДДС по фактура с
№ . от 26.04.2022г. и сумата от 13440 лв. с ДДС по фактура с № . от 09.05.2022г.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
точното изпълнение на задълженията си по договора, както и за предаването, съответно
приемането на работата от възложителя.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства да е
платил претендираното вземане.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите обстоятелства, тежестта на доказването за които носят, като относно
доказателствената им стойност съдът дължи произнасяне само с решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. Н. или на електронна
3
поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4