Р Е Ш Е Н И Е
№3294
град Варна, 20.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №19724/2019 г., по описа на ВРС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа искова молба на Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която против „Е.П.” АД, ***, е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване недължимостта на сумата от 200,14 лева претендирани от
ответника по фактура № **********/22.10.2019 г., за периода от 17.05.2018 г. до
19.11.2018 г., представляваща стойността на доставена на ищеца електроенергия
до обект с адрес: ***. Претендира сторените разноски.
Обстоятелства, на
които се основават претендираните от ищеца права.
Ищецът стопанисва недвижим имот,
находящ се в ***, клиентски номер **********, абонатен номер **********. На
каса на ответното дружество ищецът установява, че дължи на ответника сумата от
200,14 лева. При проверка му било
обяснено, че същата е начислена въз основа предоставени от
„Електроразпределение Север” АД документи, след извършена проверка, при която е
изготвен констативен протокол и е проведена корекционна процедура. С получено
от „Електроразпределение Север” АД писмо, ищецът е уведомен, че на 19.11.2018
г. е извършена проверка на СТИ на обект с адрес: *** и е съставен КП № 1400927.
Въз основа на последния е изготвено становище за начисление на ел. енергия.
Ищецът не бил съгласен с коригираната сума и подал до ответника и до
„Електроразпределение Север” АД възражение. Твърди, че не е получил отговор на
същите.
Ищецът оспорва начина и
методиката на начисляване на горепосочената сума. Сочи, че не е присъствал при
проверката и демонтажа на СТИ, не се е запознал с показанията на демонтираното
СТИ. Заявява, че ако електромерът е бил повреден, това е поради действия на
служители на „Електроразпределение Север” АД, както и че само последните могат
да извършват намеса в софтуера на СТИ. Електроразпределителното дружество е
длъжно да поддържа в изправност СТИ и да отговаря за правилното му функциониране.
Абонатът не е попречил по какъвто и да е начин на правилното отчитане на
потребената ел. енергия, поради което отговорността му не следва да бъде
ангажирана. Твърди, че ответното дружество няма право едностранно да внася
промяна в договорните им отношения, като служебно начислява суми без да е
налице реално потребление на ел.енергия. Оспорва документите, на които
ответникът основава вземането си - КП № 1400927/19.11.2018 г.; становище за
начисление на ел.енергия от 21.10.2019 г. и
№ **********/22.10.2019 г.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът
оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че ищецът дължи заплащане на
посочената в исковата молба сума, за която е издадена процесната фактура. Сочи,
че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от
абоната ел. енергия в размер на 1027 кВТч и се дължи на осн. чл. 50 ПИКЕЕ, вр.
чл.200, ал.1 пр.1 ЗЗД. Не спори, че същата е издадена след извършена корекция
поради установено неизмерване на електрическа енергия от проверено СТИ.
Заявява, че е налице основание за възникване на вземането му към ищеца. Твърди,
че ищецът безспорно е потребител на електрическа енергия и обектът е
присъединен към електро-разпределителната мрежа и като такъв е страна по Общите
Условия за продажба на електрическа енергия (ОУ на ДЕЕ), съгласно чл. 98а, ал.
4 от Закона за енергетиката (ЗЕ), както и на Общите Условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи (ОУ на
ДПЕЕЕМ), съгласно чл. 98, ал. 4 ЗЕ.
На 19.11.2018 г., при извършване
на проверка изправността на СТИ на обекта, служители на „Електроразпределение
Север” АД са регистрирали неизправност
на електромера с фабричен № 1102010908309466. Изготвен е Констативен протокол №
1400927/19.11.2018 г. Резултат от извършената проверка е отразена в протокола.
Установено е, че липсват държавни и ведомствени пломби. Процесният електромер е
демонтиран, поставен е в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба №507575 и е
изпратен за експертиза в БИМ ГДМИУ – Варна, където е съставен констативен протокол.
Въз основа изготвено от
„Електроразпределение Север” АД становище за начисление на ел.енергия от
21.10.2019 г., ответникът издава процесната фактура, сумата, по която се
оспорва от ищеца.
Твърди, че оспорената сума е
начислена след провеждане на законосъобразна корекционна процедура.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Безспорно е между страните, че ищецът е потребител на
електроенергия по смисъла на § 1, т. 42 от ЗЕ, на адрес: ***, клиентски номер
**********, абонатен номер **********, както и че страните по делото се намират
във валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът доставя,
а ищецът заплаща доставената електроенергия - валиден договор за продажба и
доставка на електрическа енергия. Съществуването на облигационно правоотношение
между страните е уредено съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, където е
указано, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които
купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане. Безспорно по делото е съдържанието и влизането в сила на Общи условия
за продажба на електрическа енергия на „Е.П.” АД и Общи условия на договорите
за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа
на „Енергоразпределение
Север” АД, валидни към посочения период.
Измерването
на потребяваната в обекта на ищеца електроенергия се измерва посредством електромер
тип Actaris – ACE 2000, с фабричен № 1102010908309466.
Видно
от представен по делото препис от КП № 1400927/19.11.2018 г.,
на същата дата, служители
на „Електроразпределение Север“ АД извършват проверка по измерване на
електроенергията потребявана в обекта на ищеца, с адрес: ***. Видно
от текста на документа, при проверката се отчетени следните показания на тарифните
регистри: нощна
тарифа /тарифен регистър 1.8.1/ - 003009 kWh, дневна тарифа /тарифен регистър 1.8.2/ - 008038 kWh. СТИ е демонтирано и подменено с нов уред с показания 0
kWh по всички тарифни
регистри - от 1.8.0 до 1.8.4. вкл. Видно от отбелязванията в КП, тарифният превключвател
е вграден, като същият е точен. Констативният протокол е подписан от двама
свидетели.
След демонтирането му, проверяваният
елекромер е поставен в индивидуална опаковка - плик, запечатан и пломбиран с
пломба №507575.
Съставеният констативен протокол е подписан от проверяващите служители и от двама
свидетели. СТИ е предадено на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО
– Варна, за извършване на метрологична експертиза.
Видно
от КП № 2404/14.10.2019г.-АУ-Е-000029-65618/20.11.2018
г. на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО - Варна, проверяваното
СТИ е постъпило за проверка в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба № 507575 и е придружен с КП № 1400927/19.11.2018 г.,
като не са установени механични дефекти по кутията, на клемите, на клемния блок
на електромера. Констатирано е наличие на необходимите обозначения на табелата
на електромера.
Резултатът
от извършената метрологична експертиза сочи, че проверяваното СТИ съответства
на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при
измерване на електрическа енергия. При софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от
две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т3 – 001027,8 kWh.
На
21.10.2019 г. от „Електроразпределение Север“ АД е изготвено становище за начисление
на електрическата енергия, видно от което е одобрено да се начисли допълнително
общо количество ел. енергия в размер на 1027 kWh,
за периода от 17.05.2018 г. до 19.11.2018 г. Посоченият период е разделен на
два подпериода – от 17.05.2018 г. до 30.06.2018 г. - 247 kWh и от 01.07.2018 г. до 19.11.2018 г. – 780 kWh. В
документа е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на
паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.
енергия.
На
22.10.2019 г., въз основа изготвената справка за корекция, ответното дружество
съставя фактура № ********** г. за вземанията към получателя Д.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, представляваща стойност на електроенергия,
потребена в обект на потребление в ***, клиентски номер **********, абонатен
номер **********, за периода 17.05.2018 г. до 19.11.2018 г. Стойността на
потребената електроенергия, за процесния период е 200,14 лева с ДДС и е със
срок на плащане до 22.10.2019 г.
По
делото е допусната и изготвена СТЕ, заключението, на която, като обективно,
компетентно и неоспорено от страните е прието от съда. Видно от същото, СТИ
измерващо потребената е имота на ищеца електрическата енергия, е произведено
през 2009 г., като му е била извършена задължителна проверка за годност. Срокът
на метрологична годност изтича през 2015 г., но тъй като електромерът е
монтиран през 2018 г., към датата на извършване на проверката, той е годно СТИ.
Налице е софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано
чрез инфрачервения порт на електромера, следствие на човешка намеса. Електрическата
енергия, натрупана в регистър 1.8.3. в размер на 1027 kWh е отчетена от
процесното СТИ. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.енергия в
скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера при
редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща. Процесното СТИ не е „smart“ устройство, поради което не може да бъде установена
точната дата на въздействието. Математическите изчисления по процесната фактура
са коректни и са извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.3.
При така установените факти, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният отрицателен
установителен иск е с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК. Същият е процесуално
допустим, доколкото правният интерес от установяването на определено
обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за
наличието на които съдът следи служебно. Условие за надлежното упражняване на
иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на
процесната сума, без да е необходимо по отношение на същата да е инициирано
принудителното събиране. Тежестта за установяване съществуването на оспореното
право се носи от ответника, като той следва да установи фактите, с които
обосновава своето право на вземане.
В процесния казус допустимостта
на предявения иск се обуславя от наличието на правен интерес за ищеца да се
установи обстоятелството, че същият не дължи в полза на ответника парична сума в размер на 200,14 лева, съставляваща,
според ответното дружество, стойността на ел. енергия, потребена от ищеца за
периода от 17.05.2018 г. до 19.11.2018 г., в стопанисван от него обект, чието
количество не е отчетено, а е начислено на основание
чл.50 ПИКЕЕ. Касае се за използвана от ответника специална хипотеза на коригиране на
сметката на потребителя за минало време, чрез която се остойностява
действително консумирана ел.енергия, която е била отчетена от скритите регистри
на СТИ. В чл.50 ПИКЕЕ е регламентирана
възможността за служебно начисляване на количества електроенергия, като е
указано, че в случаите на установяване на несъответствие между данните
за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване
на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на
съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между
отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването
ѝ, но за период не по-дълъг от една година.
Съгласно разпоредбата на чл. 120 ал.1 ЗЕ,
електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента, а съгласно чл.29, ал.8 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, изд. от
ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., електромерните табла са собственост на
оператора на разпределителната мрежа и се поддържат от и за негова сметка. С
оглед вмененото задължение на оператора на разпределителната мрежа да поддържа в техническа изправност СТИ /чл.9, ал.2 ПИКЕЕ/, в тежест на ответника е да докаже наличие на
осъществено от ищеца неправомерно въздействие върху уреда, което се е отразило
на способността на уреда за точно и коректно измерване на потребената енергия.
Осъществяване
на нерегламентиран достъп от страна на потребителя, с цел извършване на
манипулация върху СТИ, следва да бъде доказано от ответника, доколкото не би
могло да се приеме презюмиране на неговата вина. Ищецът не само няма задължение
да поддържа в изправност СТИ, но и по делото не се установиха извършени от него
неправомерни действия в тази насока. При извършената проверка на адреса не са
констатирани механични
повреди, деформации или неизправности в корпуса, схемата на свързване или
схемата на измерване на потребената ел. енергия. Разпоредбата на чл.10, ал.1 ПИКЕЕ
въвежда още едно задължение за оператора на съответната мрежа - да осигурява на
страната, която купува ел. енергия възможност за контрол на показанията на СТИ.
Доколкото по делото се установи, че тарифен регистър 1.8.3 е скрит за абоната,
то следва да се приеме, че това му право е нарушено, което от своя страна
предпоставя незаконосъобразност на корекционна процедура основана на нарушение
на императивна норма на ПИКЕЕ. След като невизуализираният регистър може да
бъде разчетен само със специален софтуер, с който абонатът не разполага, то
предписаната възможност той да осъществява контрол на показанията е
неосъществима. По делото не се събраха
доказателства, които да установят по безспорен начин, че ел.енергията по тарифен регистър
1.8.3 действително е била потребена от ищеца – абонат, за процесния период, в кой часови диапазон е била
консумирана същата, както и че соченото въздействие е било осъществено именно през
процесния период.
Отделно от горното, константната съдебна практика
не допуска възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна
корекция, с клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи
потребителите Общи условия. Ищецът е поставен в неравноправно положение, тъй
като не може да защити интереса си при извършване от страна на дружеството
едностранна корекция на сметката му за минал период, вследствие на твърдяно
неточно измерване на ел. енергията, дори, когато доставената и потребена
енергия е била редовно отчитана и заплащана във времето. Възможността, която ЗЕ
предоставя за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период не е
тъждествена на автоматично начисляване
на суми за неточно измерена ел. енергия. Към нея може да се пристъпи едва след
надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на
потребителя, в т.ч., че грешката в отчитането на ел.енергията или нейното
неправилно измерване се дължи на виновно поведение от страна на абоната, в т.ч.
неизпълнение на договорни задължения.
С решение № 13691/08.11.2018 г. по адм. дело №
4785/2018 г. на ВАС, 5-чл. състав е оставено в сила решение № 2315 от
21.02.2018 г., по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, с което са отменени чл.48 – 51
ПИККЕ. Последното решение е обнародвано в ДВ бр.97 на 23.11.2018 г. и влиза в
сила от тази дата /чл.194 АПК/. При данни, че корекционната процедура касае
период от 17.05.2018 г. до 19.11.2018 г., то при отменени ПИКЕЕ, ответното
дружество не е имало правно основание за извършване на корекционната процедура.
При горните доводи, съдът намира, че ответникът
не доказа своите възражения, поради
което и предвид разместената доказателствена тежест при разглеждане на
отрицателен установителен иск, същият следва да бъде уважен като основателен.
С оглед изхода от спора, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер общо на 355 лева, от които: 55
лева – държавни такси и 300 лева - адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес: *** и „Е.П.” АД, ***, че Д.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.” АД, ***, сумата от 200,14 лева претендирани от ответника по
фактура № **********/22.10.2019 г., за периода от 17.05.2018 г. до 19.11.2018
г., представляваща стойността на доставена на ищеца електроенергия до обект с
адрес: ***, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, направените по делото разноски в размер общо на 355 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано, с въззивна жлба, пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: