РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 467
гр. Пловдив, 23.03.2017год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
състав в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и
шестнадесетата година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело № 2425 по описа за 2016год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на чл. 226
от АПК.
2. С Решение № 10670 от 12.10.2016 г., постановено по
адм. дело № 3521 по описа за 2016 г. на Върховния административен съд е
отменено Решение
№181 от 29.01.2016 г., постановено по адм. дело № 2113 по описа за 2015г. на
Административен съд Пловдив, в частта,
с която е отхвърлена жалбата на Й.Т.С. ***, против Заповед № 591 от 07.07.2015 г.
на Кмета на Община „Родопи“, Пловдив съответно в частта, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж: ограда
в източната част на УПИ IV-689, кв.57, с. Крумово обл. Пловдивска, както и в частта, с която С. *** в размер на
600 лв.
С
касационното решение са дадени следните указания „…С оглед на това, процесният
незаконен строеж е следвало да се разгледа и в двете му съставни части, като се
установи годината на изграждане на тухлената част от оградата, както и
надзиждането на съществуващата от 1963 г. кирпичена част и то във връзка с
изградените стопански постройки. Едва след тези установявания може да се
определят и приложимите режими за търпимост по §16, респ. §127 от ПЗР на
ЗУТ...“
3. При това положение, предметът на
настоящото съдебно производство се концентрира по отношение на законосъобразността
на Заповед
№ 591 от 07.07.2015г. на Кмета на Община „Родопи“, Пловдив в частта, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж: ограда
в източната част на УПИ IV-689, кв.57, с. Крумово, обл. Пловдивска.
4. В жалбата на Й.Т.С. *** е заявено твърдението, че
оспорения акт е незаконосъобразен. Възразява се, че в процесната част, заповедта
се основава на данните, отразени в Констативен акт №399 от 29.12.2014 г., които
не съответстват на действителността.
Според С., в източната част на УПИ IV-689, няма осъществена кирпичена ограда,
а такава има в западната част на УПИ V-690.
Твърди, че строежът отговаря на
изискванията за търпимост, поради което не подлежи на премахване.
Иска се отмяна на оспорения акт и
присъждане на сторените разноски по производството.
5. Кметът на Община Родопи, чрез
процесуалния представител юрисконсулт Т.
е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правни изводи, изложени в оспорената заповед.
Иска се
жалбата да бъде отхвърлена, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.
Подробни съображения са изложени в писмена защита.
6. Въпросите, свързани с допустимостта на жалбата, са били
предмет на обсъждане в предходното съдебно производство, поради което
направените констатации и правни изводи е излишно да бъдат повтаряни отново. Те
се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция.
II. За процедурата и
хронологията на фактите:
7. По силата на сделка за покупко продажба извършена с Нотариален акт
№85 от 13.03.1978г., том 16, дело № 5957, на Нотариуса при Пловдивски районен
съд, Й.С. е придобила собствеността върху дворно място с площ от 590 кв.м.,
съставляващо парцел VII, имот пл. №269, от кв. 47, заедно с построената в него едноетажна
жилищна сграда /л.14, в следващото
изложение, номерацията на листите е по дело №2113/2015 г./
8. Работна
група в състав, П.С. на длъжност главен специалист „КС“ и Р.Р., на длъжност
старши специалист „КС“ в Общинска администрация Родопи е извършила проверка на
строеж : „Ограда в съседен урегулиран имот, намиращ се в с. Крумово, ул. „Хан Aспарух“ № 8, урегулиран поземлен
имот V-690, кв. 57 по плана на с. Крумово, одобрен със
Заповед №264/1976 г.“, като за резултатите от нея е съставен Констативен акт №399 от 29.12.2014 г. (л.31).
Във
въпросния удостоверителен документ е посочено, че строежът е собственост и е
изпълнен от Й.Т.С., както и че
проверката е извършена в отсъствието на извършителя.
В раздел „Изпълнение на строежа“ на констативния
акт, осъщественото е описано по следния начин:
„…Съгласно представеното геодезическо заснемане, в УПИ IV-689, кв. 57, собственост на Георги Пехливанов, е
изградена плътна кирпичена ограда от Й.С.. Оградата се намира в източната част
на имота и е с дължина 24,00 м., височина 1,70 м. и ширина 0,30 м. Оградата е
покрита частично с турски керемиди ......“.
Тези констатации са илюстрирани в
графичен вид, посредством окомерна скица на разположението на строежа в имота.
Посочено е, че е изградена плътна
ограда в чужд имот.
В раздел VI „Друга налична документация“ са описани, Нотариален
акт № 85, том 16, дело № 5957/1975 г.; Нотариално заверена декларация № 52 от 27.09.2013
г. за година за изграждане на други строежи; протокол № 15 от 09.10.1978 г. за дадена
строителна линия и ниво на гараж и лятна кухня; скица № 678/19.12.1961 г.
Констативния акт е връчен на неговия
адресат на 02.02.2015 г., като срещу него е постъпило възражение с вх. №
94-00-298#29 от 09.02.2015 г.
9. Представено
по делото е Заявление от С. до Кмета на
общината, № 94-00-298 от 19.12.2014 г. /л.38/, към което е приложена декларация
от три физически лица с нотариално удостоверени подписи, в която е посочено, че
в УПИ V-690, кв. 57, по
плана на с. Крумово са изградени странична стена, през 1962 г. ; стопанска
сграда/лятна кухня със сервизно помещение през 1978 г. и гараж, през 1978 г.
По административната преписка е налично
Заявление от Г.Д.П. до Кмета на общината, № 94-00-298 от 23.10.2013 г. /л.48/,
към което е приложена Декларация от три физически лица с нотариално
удостоверени подписи от 18.10.2013г., в която е посочено, че сградите, собственост
на Д.Г.П., ситуирани в имот (парцел) IV-689, кв. 57, на с. Крумово, общ.
Родопи на регулационната линия с имот V-690, кв. 57, в същото населено
място, са построени през 1975 год.
10. В тази хронологична
последователност, като са възприети изцяло прежде описаните
фактически констатации е издадена оспорената Заповед
№ 591 от 07.07.2015 год., на Кмета на Община Родопи, с която е наредено да се
премахне:
- незаконен строеж, представляващ
„Ограда“ в частта си от кота +0,60 м. до кота 1,60 м., находящ се в УПИ V-690, кв.
57, по плана на с. Крумово, Община „Родопи“, област Пловдив, описан в
констативен акт № 397 от 29.12.2014 г.
- незаконен строеж, представляващ „Ограда
в източната част на УПИ IV 689, кв. 57, с. Крумово, Община Родопи“, описан в Констативен
акт № 399 от 29.12.2014 г.
Прието за установено по отношение на
последно описания строеж е, че е осъществен
от Й.С. без одобрени проекти и без одобрено разрешение за строеж, в нарушение
на чл. 148, ал. 1, ал. 4 от ЗУТ. Посочено е също, че за
обекта не са налице данни за започнало и неприключило производство по
узаконяване по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, не е депозирано заявление за
узаконяване по реда на §127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което е прието,
че не може да бъде квалифициран като търпим строеж, поради липса на
изискванията на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Все в този аспект е посочено, че строежа,
представляващ „Ограда в източната част на УПИ IV 689,
кв. 58“, е извършен в нарушение на действащият
към момента на изграждането му чл. 69 от Строителните правила и норми за изграждане
на населените места(отм.), както и на действащите по настоящем чл. 48, ал. 2 и
ал. 3 от ЗУТ, при което същият се явява недопустим по правилата, действали по
време на изграждането му, и по действащите по настоящем такива.
11. По
административната преписка са приобщена още: извлечение от настоящия устройствен
план на с. Крумово, одобрен със заповед № 264/1976 г.; Скица № 616 от 23.03.2015 г. на УПИ V 690, от кв. 57 ;
Протокол № 15 от 09.10.1978 г. за дадена строителна линия за строеж на гараж и
стопанска постройка в парцел V от кв. 57 по плана на населеното место ; Скица №
678 от 19.12.1961 г. за парцели VII-269, от кв. 47 с площ от 590кв.м. и VIII-269
с площ от 548кв.м. ; Декларация с нотариално удостоверен подпис от 09.10.1978
г., с която Д.Г.П. е заявил съгласие относно осъществяването на гараж, на
границата между парцели IV и V ;
Удостоверение за търпим строеж по отношение на сградата показана на югоизток от
2МЖ в УПИ V 690, от кв. 57 и
геодезическо заснемане на всички постройки в процесния имот.
В хода на първоначалното съдебно производство е разпитан свидетеля Я.Н.,
който заявява, че „…от западната страна на имота на Й. има ограда от 1963 г.,
кирпичена…“.
Разпитан като свидетел е и И.И., съсед на жалбоподателката. Той си
спомня, че оградата е строена през 1998 г., а до оградата има гараж.
12. В съдебно заседание на 16.11.2015
г., в хода на първоинстанционното съдебно производство е прието без възражения
от страните, заключение на вещото лице инж. Я.Р..
Въз основа на събраните по делото доказателства и след извършено посещение
на място, вещото лице е достигнало до следните експертни изводи:
Действащият план за урбанизираната територия на с. Крумово е одобрен със
Заповед № 264 от 12.05.1976 г., като включва кадастрална основа, улична и
дворищна регулация и застроителен план. Предходен обезсилен план за с. Крумово
е одобрен със Заповеди №6628, 6629 от 1945 г. за улична и дворищна регулация.
Застроителен план не е одобряван. По този план процесният имот се идентифицира
като УПИ VII-269, кв.
47 по плана на с. Крумово.
Вещото лице е констатирало на место, че между двата имота : УПИ IV-689 и УПИ V-690, за разделителна стена
служат различни ограждения. От север, от страна на уличната регулация, в посока
на юг за разделяне служи тухлена стена от единични, бели силикатни тухли, като
по дължина с нея се обхваща дължината на масивния гараж на границата, изпълнен
в УПИ V-690, собственост на
жалбоподателката. Височината й съответства на височината на гаража от 2,10 м.
След края на гаража, на юг до дъното на УПИ V-690, оградата продължава като много стара кирпичена стена
с височина 1,75 м. и дебелина около 50 см. От края на гаража, до дъно на УПИ V-690, кирпичената стена има дължина 19,40 м. По дължината й са изградени в
двата имота стопански постройки, като дебелината на стената е използвана от
тези постройки за стъпване на покривите. Там, където има постройки, височината
е задигната над оградата с цел постигане на светла височина на сградите до нея.
Констатирано е, че регулационните отреждания по одобрените със Заповеди №
6628, 6629 от 1945 г. устройствени планове са предвиждали придаваеми части
между двата имота. Отбелязано е, че в Община
Родопи няма данни за уреждане на сметките за придаваемите места по регулация,
между собствениците на двата урегулирани поземлени имота. Казано с други думи, регулацията не е
приложена до влизане в сила на следващия устройствен план, одобрен със Заповед
№ 264 от 12.05.1976 г.
13. В хода на настоящето
съдебно производство бе прието без заявени резерви от страните, допълнително
заключение по съдебно техническата
експертиза.
В изпълнение на поставените задачи, вещото лице е установило, че кирпичената ограда, строена през 1962
г., е запазена в първоначалния си вид само в част, означената като „участък 6“
на скица №1 към заключението, който има дължина l,70 м. Цялата ограда има обща
дължина 26,50 м. и обхваща цялата дължина на границата между УПИ IV-689 и УПИ
V-690. Освен в „участък 6“, оградата е претърпяла различни промени в годините от
1962г. до 1978 г. В процесния имот през 1978 г. са построени гараж и стопански
постройки - лятна кухня и санитарен възел с баня и тоалетна. При строителството
им, оградата е премахната изцяло и заменена с тухлен зид с дебелина 12 см. за
дължината на гаража, което е довело до височина 2,10 м., а за дължината на
стопанските постройки кирпичената зидария е запазена до 1,50м. и дозидана с
тухли и покривни плочи на различни височини. Подробно височините на различните
участъци са описани в графичното приложение към експертизата. Вещото лице е
посочило, че те са 1,90 м., 1,80 м. и 2,50 м. в различните участъци. След края
на стопанските постройки в процесния имот от юг старата кирпичена зидария е
запазена до височина 1,50 м. и дозиждана в различни години с тухли до 1,70 м. В
процесния имот върху дозиждането е изпълнен паянтов дървен навес с дължина 2,50
м., а в съседния имот от запад са изпълнени паянтови постройки, стъпващи върху
дозиждането до височина 2,00м. Така на практика изпълнените постройки в единия,
другия или и в двата имота, използват тялото на старата ограда като ограждаща
стена за дължина от 17,70 м. /без участъци 1 и 6 по скица № 1 към заключението/.
В процесния имот оградата се използва за ограждаща стена на постройки за
дължина 12,90 м., а в съседния имот, за дължина от 7,40м. В един участък от 2,60
м. /при дървения навес в процесния имот/ постройките и от двата имота използват
оградата за ограждаща стена.
Обобщени
данни за процесната ограда са дадени в табличен вид в Приложение №2 към експертизата, както следва:
|
участък |
дължина участък |
обща височина |
височина запазен кирпич |
дозиждане над кирпич |
постройки стъпващи в/у оградата в V-690 |
постройки стъпващи в/у оградата в ІV-689 |
година на първонач. изграждане оградата |
година на дозиждане оградата в сегашен вид |
|
1 |
7,10м. |
2,10м. |
няма |
ново строит. |
гараж-премахната стара
ограда тухлена стена на
гаража е ограда |
няма |
ново строит. през 1978г. |
ново строит. през 1978г. |
|
2 |
2,40м. |
1,90м. |
1,70м. |
10см.тухли 10см.плоча |
лятна кухня |
няма |
1962г. |
1978г. |
|
3 |
3,60м. |
1,80м. |
1,70м. |
10см.плоча |
лятна кухня |
няма |
1962г. |
1978г. |
|
4 |
4,30м. |
2,50м. |
1,70м. |
20см.тухли 10см.плоча |
лятна кухня и
санитарен възел |
няма |
1962г. |
1978г. |
|
5 |
7,40м. |
1,70м. в V-690 2,00м. в ІV-689 |
1,50м. |
20см.тухли |
дървен навес 2,60м. дълж. |
паянтови постройки 7,40дълж. |
1962г. |
1978г. за V-690 1975г. за ІV-689 |
|
6 |
1,70м. |
1,75м. |
1,70м. |
няма |
няма |
няма |
1962г. |
няма |
IV. За правото:
14. Според разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.
2 от ЗУТ, или на части от тях.
В случая няма спор, че процесната
ограда би следвало да се определи, като строеж от шеста категория, по смисъла
на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ.
Това ще рече, че оспорената
заповед е издаден от административен орган в рамките на неговата материална,
функционална и териториална компетентност.
Неспорно е
също така, че процесния строеж е собствен от Й.С., поради което, тя
именно е посочена като адресат на процесната заповед.
15. Описаните в предходния раздел на
решението данни обаче, налагат извода, че властническото волеизявление, не се
намира в релация с фактите и обстоятелствата установени по делото.
Строежа, който кмета на общината е
разпоредил да бъде премахнат е описан в Заповед № 591 от 07.07.2015 г. като : „…. ограда
в източната част на УПИ IV-689, кв.57, с. Крумово, община Родопи, област Пловдив,
който строеж е подробно описан в Констативен акт № 399/29.12.2014 г….“.
Съответно,
в раздел „Изпълнение на строежа“ на въпросния Констативен
акт № 399 от 29.12.2014 г., осъщественото е описано по следния
начин: „…Съгласно представеното
геодезическо заснемане, в УПИ IV-689, кв. 57,
собственост на Георги Пехливанов, е изградена плътна кирпичена ограда от Й.С..
Оградата се намира в източната част на имота и е с дължина 24,00 м., височина
1,70 м. и ширина 0,30 м. Оградата е покрита частично с турски керемиди ......“.
Тези две описания, повече от
очевидно, нямат какъвто и да е идентитет с констатираните на място данни от
назначеното по делото вещо лице инж. Р.. Според експерта, от посочената в
заповедта „кирпичена ограда“, в имота понастоящем съществува в първоначален вид
само една малка част с дължина от 1,70м., като при строителството на гаража и стопанските
постройки в двата имота, оградата е премахната изцяло и заменена с тухлен зид с
дебелина 12см. за дължината на гаража, което е довело до височина 2,10м., а за
дължината на стопанските постройки кирпичената зидария е запазена до 1,50м. и
дозидана с тухли и покривни плочи на различни височини.
Според
еднозначната констатация на вещото лице, така на практика изпълнените постройки в единия,
в другия или и в двата имота, използват тялото на старата ограда като
ограждаща стена за дължина от 17,70м. /без участъци 1 и 6 по скица № 1
към заключението/. В процесния УПИ V- 690, оградата се използва за ограждаща
стена на постройки с обща дължина 12,90м., а в съседния ІV -689, с обща дължина
от 7,40м. В един участък от 2,60м., постройките и в двата имота, използват
оградата за ограждаща стена.
16. Нито една
от всички тези данни /подробно описани в
таблицата по т. 13 от настоящото решение/, е констатирана, обсъдена и
анализирана от административния орган, при постановяване на процесната
заповед. Тези факти и обстоятелства не
са констатирани при извършената проверка в имота и не са отразени по никакъв
начин в съставения от длъжностните лица Констативен акт № 399 от 29.12.2014 г.
Решаващия орган, не е установил
данни и не е обсъдил въобще въпроса, дали гаража и другите стопански постройки
в двата имота, които използват оградата, като ограждаща стена, са осъществени в
съответствие с нормативно установените за това изисквания и съответните
строителни книжа, доколкото например, по преписката е бил наличен и известен на
администрацията, Протокол № 15 от 09.10.1978 г. за дадена строителна линия и
ниво на гараж и лятна кухня.
Явно е, че ако всички тези факти и
обстоятелства бяха точно установени, преценени в тяхната съвкупност и
съотнесени към съответната материално правна норма, крайният извод на
административния орган, би бил различен от постановения и оспорван в настоящото
производство резултат.
Всъщност, това което следва да се
направи, като окончателен извод от фактическа страна в конкретния казус е, че
описания в процесната заповед строеж : „…. ограда в източната част на УПИ IV-689,
кв.57, с. Крумово, община Родопи, област Пловдив, който строеж е подробно
описан в Констативен акт № 399/29.12.2014 г….“, не съществува в
действителността, като отделен материален обект. Сиреч, постановения от
административния орган резултат, не е възможно да бъде изпълнен, доколкото
обекта на властническото волеизявление, не съществува във вида, в който е
описан в процесната заповед.
17. Съобразно
общото правило на чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава,
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се
обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации,
ако такива са дадени, съответно направени.
В случая административният орган е трябвало да изясни посочените
по-горе обстоятелства преди да издаде заповедта за премахване на незаконен
строеж. Неизпълнението на това задължение е достатъчно, процесната заповед
да бъде отменена.
Административния акт и още повече, съдебното решение, не могат да почиват
на предположения, а само и единствено на точно и еднозначно установени и определени
факти. Обратното би имало за резултат една твърде сериозна неопределеност на
съдържанието на административното правоотношение и би довело да съществено
накърняване на правото на защита на страната в административното производство.
Неточното, неясно и всъщност липсващо на практика индивидуализиране на обекта
на процесната заповед, изключва възможността за разрешаване на административния
въпрос по същество и само по себе си е основание, постановения при тези условия
административен акт да бъде квалифициран, като незаконосъобразен.
Изискването на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, заповедта
за премахване на незаконен строеж, да се издава въз основа на констативен акт,
съставен от служителите по чл. 223, ал.
2 от ЗУТ, не е нито самоцелно, нито диспозитивно.
Именно, снабдени с необходимата
професионална квалификация служители за контрол по строителството в
администрацията на всяка община (район), следва точно, конкретно и ясно да
индивидуализират с всички необходими данни и белези, строежа по отношение на
който е предприето производство по премахване, включително като посочат точното
негово местоположение.
В случая обаче, са нарушени основните принципи за истинност и служебно
начало установени в чл. 7 и чл. 9 от АПК, които безусловно налагат
административните актове да се основават на действителните факти от значение за
случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая,
при положение, че на административния орган е възложено задължението
да събира всички необходими доказателства и когато няма искане от
заинтересованите лица.
V. За разноските:
18. С оглед констатираната незаконосъобразност
на административния акт, на жалбоподателят се дължат сторените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 835,00 лв. разноски по
производството, съразмерно на уважената част от жалбата.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ 591 от 07.07.2015 г. на Кмета на Община „Родопи“, Пловдив съответно в частта, с която е разпоредено
премахване на незаконен строеж: „ограда в източната част на УПИ IV-689, кв.57,
с. Крумово, община Родопи, област Пловдив, който строеж е подробно описан в
Констативен акт № 399/29.12.2014 г.“.
ОСЪЖДА Община
Родопи, област Пловдивска, да заплати на Й.Т.С., ЕГН **********,***, сумата
от 835,00 лв. /осемстотин тридесет и пет лева/, извършени от последната разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :