Номер 329403.11.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградТрети въззивен граждански състав
На 03.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско
дело № 20201200501197 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, депозирана от Св. М. П.
против Определение № 1723/25.04.2020г., постановено по гр. дело № 1135/2017г. по
описа на Районен съд-Р., с което производството по делото е прекратено поради
недопустимост на предявения иск по чл. 40 ЗУЕС. В жалбата се сочи, че обжалваният
акт е незаконосъобразен и неправилен, поради което се прави искане за неговата
отмяна и решаване на спора по същество от въззивната инстанция. Твърди се, че
неправилно съдът е предоставил възможност на ответната страна да ангажира
допълнителни доказателства след постановяване на предходно отменително
определение на въззивния съд. След връщане на делото на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия е преклудирана възможността на
страните да ангажират нови доказателства. Въз основа на новопредставените
доказателства именно районният съд е приел искът е недопустим, тъй като атакуването
на решенията на ОС на ЕС не е станало в изискуемия 30 дневен срок.
В срока по чл. 276 ГПК е депозиран писмен отговор по жалбата от насрещната страна.
В същия се сочи, че атакуваният акт е правилен, като допълването на доклада от
районния съд е извършено правилно и съобразно изискванията на разпоредбите на
процесуалния закон. В първоначалния доклад по делото на ответника не са дадени
указания да представи доказателства за обявяване на решенията на ОС на ЕС
съобразно изискванията на ЗУЕС и затова такива и не са ангажирани. Сочи се, че
допълването на доклада след връщане на делото е не само допустимо, но и
необходимо. Прави се искане за потвърждаване на атакувания акт и присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът, след като се запозна с жалбата и делото, намира следното:
Депозираната частна жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок, от
правно-легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е и
дължимата държавна такса. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по депозирана искова молба от
ищцата Св. М. П., против ответника ЕС на Р. л. гр. Б.. С исковата молба се атакуват
1
решения на ОС на ЕС проведени на 11.08.2017г. и на 08.08.2016г. По отношение
атакуваните решения от събрание, проведено на 11.08.2017г. производството по делото
е приключило с влязъл в сила съдебен акт. В останалата част е висящо.
В исковата си молба ищцата е посочила, че за решенията на събрание, проведено на
дата 08.08.2016г. е разбрала едва на второто събрание, проведено на 11.08.2017г. и
доколкото исковата молба е подадена на 29.08.2017г., то е спазен тридесетдневният
преклузивен срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за отмяна на
решенията на общото събрание на ЕС.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на ответната етажна
собственост, в който се излагат съображения по съществото на спора – за правилността
на взетите решения на събрание, проведено на дата 11.08.2017г. В същия се сочи, че
възраженията във връзка с решенията, обективирани в Протокол на Общото събрание
на ЕС на собствениците от дата 08.08.2016г. са преклудирани.
След размяна на книжата съдът е изготвил проектодоклада по делото, като в тежест на
ищцата е възложено да установи това, че са взети решения на ОС на ЕС, това че
същите са незаконосъобразни, както и за това че исковете са предявени в преклузивния
срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. В тежест на ответната ЕС е възложено да установи
твърдените от ищцата отрицатели факти, касаещи законосъобразността на проведеното
ОС и атакуваните решения. В о.с.з. изготвеният проект за доклад е обявен за
окончателен, като по отношение на същия от страните не са направени възражения.
С решение по съществото на спора съдът е отхвърлил предявения иск за отмяна на
взети решения на ОС на ЕС, състояло се на 11.08.2017г. и е оставил без разглеждане
предявения иск за отмяна на решения на ОС, състояло се на 08.08.2016г., като е приел,
че искът е недопустим, тъй като решенията не са атакувани в преклузивния срок по чл.
40, ал. 2 ЗУЕС. В тази връзка е посочил, че ищцата, чиято била доказателствената
тежест да установи, че искът е предявен в срок, не е ангажирала доказателства в тази
насока.
Съдебното решение, в частта с която предявеният иск е оставен без разглеждане, е
атакувано от страна на ищцата. С Определение № 1514/01.04.2019г., постановено по
в.гр.д № 878/2018г. по описа на Окръжен съд - Благоевград обжалваният акт е отменен
и делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. В мотивите на атакувания акт е посочено, че районният съд не е дал отговор
на въпроса от кога е започнал да тече срокът, регламентиран в разпоредбата на чл. 40,
ал. 2 ЗУЕС и следователно кога е изтекъл, за да се приеме искът за недопустим. Прието
е, че по делото липсват каквито и да е доказателства за това кога протоколът от ОС на
ЕС е бил разгласен по предвидения в разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС начин.
Посочено е, че след като процедурата по оповестяване на протокола е ненадлежно
извършена, то срокът за атакуване на решенията е от момента на узнаването им. По
делото не било опровергано твърдението на ищцата, че тя е узнала за взетите решения
на 11.08.2017г. /при провеждане на второто събрание/, поради което следвало да се
приеме, че срокът за отмяна на решенията е следвало да започне да тече именно от тази
дата. Доколкото исковата молба е подадена на 28.08.2017г. е прието, че искът е
предявен в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС и поради това се явява процесуално допустим.
При връщане на делото на районния съд, последният е допълнил доклада по чл. 140
ГПК и е указал, че в тежест на ответника е да установи спазване на процедурата по чл.
16, ал. 7 ЗУЕС, т. е дали решенията от проведеното ОС от дата 08.08.2016г. са обявени
2
по предвидения в закона ред.
Срещу допълването на доклада е направено възражение от ищцовата страна, като
същото е оставено без уважение от съда с доводи, че макар и окръжният съд да не е
давал изрични указания за допълване на доклада, такова е било необходимо с оглед на
това, че за допустимостта на иска съдът следи служебно.
В оглед на новите указания ответникът е представил доказателства – протокол, от
който се установява, че е залепено уведомление за изготвяне на протокол от
проведеното събрание на ЕС от дата 08.08.2016г. на сградата на самата ЕС. Отделно от
това са представени доказателства – копия на писма изпращани по ел. поща, видно от
които още през месец февруари 2017г. на ищцата е било изпратено копие от протокола
на проведеното ОС и във връзка с това тя е отговаряла с последващи писма по ел.
поща. В тази връзка е назначена експертиза, която установява съдържанието на
изпратените и получени писма на ел. поща между страните.
Въз основа на новите събрани доказателства районният съд е направил повторен извод
за недопустимост на предявения иск, като е приел, че не е спазен срокът по чл. 40, ал. 2
ЗУЕС за атакуване на решения на ОС на ЕС състояло се на 08.08.2016г., тъй като копие
на протокола е изпратен по ел. поща на ищцата на дата 25.02.2018г.. Приел е, че след
като исковата молба е подадена на 28.08.2017г., т.е далеч след изтичане на 30 дневния
срок, то и искът се явява процесуално недопустим, и по посочените съображения
производството по делото е прекратено в тази част.
Съдът намира, че атакуваният акт на първата инстанция е правилен, а депозираната
срещу него жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС председателят на управителния съвет
(управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се
съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един
собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на
поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание,
заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на
собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща
на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2
лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат
копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението.
В настоящия случай по делото по безспорен и категоричен начин се установи, че са
изпълнени предпоставките на посочената по-горе разпоредба.
На първо място са представени писмени доказателства – уведомление за изготвяне на
протокола от проведено ОС на ЕС на дата 08.08.2016г., което е разлепено на видно
място на сградата на ЕС, подписано от управителя на ЕС и един от собствениците на
апартамент.
На следващо място по делото са ангажирани доказателства за това, че ищцата Св. П. е
получила копие на процесния протокол от проведено ОС на ЕС на дата 25.02.2017г.,
когато на електронната поща /*****@***.**/ е изпратено електронно писмо, с
прикачен файл – процесният протокол. Това, че протоколът е изпратен и съответно
получен от ищцата се установява както от копията на електронната кореспонденция,
3
така и от назначената по делото експертиза, по която в.л. посочва че протоколът е
изпратен до ел. поща /*****@***.**/. Ищцата не отрича че ползва посочения имейл,
отделно същият е посочен от самата нея като адрес за кореспонденция в книга за
собствениците на ЕС. В отговор на изпратения по електронната поща протокол, са
изпратени и две писма от ел. поща от дати 07.03.2017г. и 29.03.2027г., ползвана от
ищцата, в които писма процесният протокол е коментиран от страна на последната.
При това положение съдът намира, че ищцата безспорно е узнала за проведеното ОС и
се е запознала със съдържанието на протокола на дата 25.02.2017г. или най-късно на
дата 29.03.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата за отмяна на решение на общо
събрание се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост
в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
Посоченият срок е преклузивен и за него съдът следи служебно. След като исковата
молба е подадена на 29.08.2017г., а ищцата е узнала за протокола на 25.02.2017г. /или
най-късно на 29.03.2017г./ предявеният иск се явява недопустим като депозиран извън
преклузивния тридесет дневен срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 40, ал. 2
ЗУЕС.
Неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателката, ищца в първата
инстанция, за това, че районният съд не е следвало да допълва изготвения по делото
доклад, по който начин е дадена възможност на ответната страна да ангажира
допълнителни доказателства за спазване на процедурата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
В случая, видно от първоначалния доклад по делото съдът не е указал на ответника, че
в негова тежест е да установи, че е спазена процедурата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и такива
доказателства не са представени. Първоначалният доклад се явява непълнен, поради
което и не съществува пречка впоследствие същият да бъде допълнен от съда, като
това дори може да стори и въззиваната инстанция при оплакване на някоя от страните
по делото. Доказателствените искания на страните не се преклудират с изтичане на
срока за подаване на отговор, а след ориентирането на страните от съда за
правопораждащите факти на предявените материални права и за доказателствената
тежест за установяването им по аргументи от чл.146 ал.1 т.1 и т. 5 ГПК, т.е. след
изготвянето на пълен и правилен доклад по делото по аргумент от чл. 146 ал. 3 ГПК.,
като в настоящия случай първоначалният доклад на съда не е бил пълен.
Във връзка с допълнения доклад на ответника е дадена възможност да ангажира
съответните доказателства за разгласяването на протокола от ОС и това е сторено.
Представянето на новите доказателства не следва да се счита за преклудирано с оглед
на това, че същите са представени във връзка с допълването на първоначалния доклад.
Отделно от това, както правилно е посочил и районният съд, за спазването на
преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС съдът следи служебно, поради което няма
пречка по всяко едно време в хода на процеса да се ангажират съответните
доказателства.
Предвид на изложеното по - горе следва да се приеме, че атакуваният акт, с който
предявеният иск е приет за недопустим и поради това производството по делото в тази
му част е прекратено, се явява правилен и законосъобразен и като такъв ще следва да
бъде потвърден.
В полза на ответната ЕС следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 500 лв., представляващи дължимо адвокатско възнаграждение.
4
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1723/26.04.2020г., постановено по гр.д. №
1135/2017г. по описана Районен съд-Р..
ОСЪЖДА Св. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ”О.” № 16, ет.2-ри, ап.6 да
заплати на Етажна собственост „Р. л.”, с адрес в гр. Б., ул. „В.” № 6, представлявана от
Дж. Б. – Председател на Управителния съвет на Етажната собственост сумата от 500
лв. (петстотин лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5