РЕШЕНИЕ
№ 571
гр. Благоевград, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело №
20221200100240 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Ищец в процеса е К. Б. Г., ЕГН **********, адрес с. К., общ. П., обл. Б., ул. „***“ № *.
Претенциите са насочени срещу ПРБ, гр. С., бул. „***“ № *, представлявана от ГП
И.С.Г..
В исковата молба се твърди, че с постановление на прокурор от Районна прокуратура
П., на 11.05.2013 г. започнало досъдебно производство срещу неизвестен извършител
за това, че през май 2013 г., на територията на с. К., общ. П., обл. Б., държал взривно
вещество и средство за електрическо взривяване, съдържащи се в самоделно взривно
устройство - престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2 от НК. В хода на разследването, в
качеството на обвиняем бил привлечен ищецът. В Районен съд П. било внесено искане
от РП П. за вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо него. С определение
от 13.05.2013 г., постановено по ЧНД № 584 от 2013 г., PC П. уважил искането на
прокурора. Ищецът незабавно бил приведен в следствения арест. С определение от
21.05.2013 г., постановено по ВЧНД № 2016 от 2013 г., Окръжен съд Б. потвърдил
задържането под стража. През август 2013 г. ищецът подал искане за изменение на
взетата спрямо него мярка за неотклонение. С определение № 586, постановено на
16.08.2013 г. по ЧНД № 926 от 2013 г. на PC П., искането било оставено без уважение.
Определението било потвърдено от ОС Благоевград. През *** 2013 г. ищецът подал
ново искане за изменение на мярката. PC П. го уважил и наложил на Г. домашен арест.
РП П. протестирала и ОС Благоевград върнал старата мярка за неотклонение. През
декември 2013 г. PC П. отново променил мярката в по-лека. С определение от
27.12.2013 г., ОС Благоевград потвърдил домашния арест. С определение № 218,
постановено на 03.04.2014 г. по ЧНД № 320 от 2014 г. на PC П., мярката за
неотклонение била изменена в парична гаранция от 400 лева. Парите били внесени и
1
ищецът напуснал ареста. На 15.09.2014 г. срещу него бил внесен обвинителен акт в PC
П.. С присъда от 11.02.2016 г. по НОХД № 885 от 2014 г., съдът го признал за
невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение. Присъдата била протестирана
пред ОС Благоевград. С решение от 04.11.2016 г., постановено по ВНОХД № 205 от
2016 г., тя била отменена. Делото било върнато на РП П. за отстраняване на
допуснатите в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните
правила. С постановления на прокурор от 23.02.2017 и 08.11.2018 г., наказателното
производство било спирано, а на 06.02.2018 и 19.08.2019 г. - възобновявано. На
26.08.2019 г., с постановление на прокурор от РП П., делото било прекратено по
отношение на ищеца, защото обвинението спрямо него не се доказало. При така
изяснената фактическа обстановка, налице били основанията за търсене на отговорност
на Държавата, в лицето на ПРБ, за причинените вреди от незаконосъобразното
действие, изразяващо се в повдигане на обвинение за тежко престъпление, което не е
било извършено от Г.. То довело до налагане на задържането под стража. В периода
13.05.2013 - 27.12.2013 г., К. Г. бил в ареста в гр. П.. Това били цели 7 месеца и 14 дни,
в които той бил ограничен в придвижването си. Това довело до тежки емоционални
сривове. В откритото заседание по ВЧНД № 354 от 2013 г. на ОС Благоевград,
проведено на 22.08.2013 г., Г. се явил с превързани китки, тъй като не му издържали
нервите и си нарязал ръцете в ареста. Несправедливото обвинение разклатило
психичното му здраве. Неговото суицидно поведение говорело за тежки емоционални
преживявания в ареста. Страхът от евентуално осъждане за действия, които не е
извършил, и продължителният престой под стража без да има вина, довели до мисли и
действия в посока засягане на живота му и сочели на нарушено емоционално
равновесие с голям интензитет. Самото задържане под стража било източник на
допълнителни и по-интензивни негативни емоции от наказателното преследване като
цяло, понеже включвало и принудително ограничаване на свободното придвижване,
общуване и работа. Ищецът бил поставен в унизително положение, накърняващо
неговото достойнство и предизвикващо негативни преживявания на ярост и усещане за
безпомощност. Престоят в ареста бил твърде мъчителен за Г.. Многократно било
искано изменение на мярката за неотклонение. През *** 2013 г. PC П. уважил такова
искане, което дало на ищеца лъч надежда за справедливост. На 29.10.2013 г. обаче ОС
Благоевград отменил първоинстанционното определение и Г. останал в ареста. Този
обрат рефлектирал негативно върху емоционалното му състояние. Обзели го чувства
на обида и огорчение. Той изгубил вяра в органите на досъдебното производство и
прокуратурата, които настоявали пред съда, че е извършил тежко умишлено
престъпление и има опасност да се укрие. Освен обвинен несправедливо, Г. бил
подложен на допълнителен стрес и поради наличието на условна присъда за друго
престъпление, чието наказание - лишаване от свобода за 9 месеца, било отложено за
срок от 3 години. Няколко месеца преди да изтече изпитателният срок по тази присъда,
ищецът бил задържан по образувано досъдебно производство за извършване на тежко
умишлено престъпление, за което се предвиждало наказание лишаване от свобода от 2
до 8 години. Това довело до изключителен стрес, защото той нямал никаква
съпричастност към твърдяното престъпление, но задържането му създало у него
обоснован страх, че освен че ще понесе наказателна отговорност за нещо, което не е
извършил, ще се наложи и да изтърпи наказанието, което е било отложено. През целия
период от 6 години и 4 месеца, през който наказателното производство било водено
срещу К. Б. Г., мисълта, че може да изтърпява ефективна присъда за две различни
престъпления, към едно от които няма никаква съпричастност, довела до редица
емоционални травми и психически проблеми, които продължили с години. Едва
2
четиринадесет дни преди изтичане на срока по чл. 63, ал. 4 от НПК, той бил освободен
от ареста, и то не с постановление на наблюдаващия прокурор. През целия период на
задържането под стража /7 месеца и 14 дни/ представителите на Прокуратурата
упорито твърдяли, че именно Г. е извършител на това тежко престъпление, а когато
първоинстанционният съд изменял наложената му мярка за неотклонение, били
подавани протести. Макар по досъдебното производство да били събрани редица
доказателства, които разклащали първоначалното обвинение, Прокуратурата
необосновано упорствала и настоявала подсъдимият да остане в ареста. След като му
бил определен домашен арест, К. Г. търпял тази мярка в дома си в с. К., общ. П., обл.
Б.. Това били допълнителни 3 месеца и 13 дни, в които той пак бил ограничен в
свободното си придвижване и възпрепятстван да получава доход от труд. Това довело
до допълнителен стрес, тъй като нямал доходи заради незаконното обвинение. Към
онзи момент ищецът се грижел за болните си родители и невъзможността му да им
помага с финансови средства, а също и фактът, че те го издържат толкова време, се
отразили негативно върху неговата самооценка. Тогава Г. бил на 24 години,
работоспособен, мъж, със средно образование, което му позволявало да се грижи сам
за себе си и издръжката си. До задържането му в ареста ищецът работел без трудов
договор, като добивал дърва, за което получавал надница от 20 лева. Оставането му без
работа за период от 10 месеца и 27 дни, при шестдневна работна седмица, го лишило от
месечен доход, който тогава надвишавал минималната работна заплата в България.
След като мярката за неотклонение била променена в парична гаранция, Г. опитал да
върне стария си начин на живот, но тежките обвинения срещу него оставили траен
отпечатък в съзнанието му и му пречели. Досъдебното производство още не било
приключило. Мисълта, че може да търпи ефективна присъда, не му позволявала да
води нормален начин на живот. Не успявал да си намери постоянна работа заради
разчулите се в обществото задържане и обвинение. Ищецът изключително лошо
понесъл факта, че бил обвинен в извършване на тежко престъпление. Привличането
като обвиняем и задържането под стража веднага се разчули сред близките и познатите
му. Медийният интерес около случилото се бил огромен, тъй като се касаело за
взривно устройство, поставено в деня за размисъл върху автомобил на кандидат-
депутат. В публикациите на редица електронни медии ищецът бил описан като
„варварин“ /news.bg, frognews.bg и komentator.bg/, „бомбаджия“ и „терорист“ /Kmeta.bg
и struma.com/, „атентатор“ /BNews.bg/ и „апаш“ /blitz.bg/. Името му се свързвало с
политически спорове, в които той никога не бил влизал. Тези определения неизбежно
сложили черен отпечатък върху репутацията му в обществото. Всичко това се отразило
изключително негативно върху самооценката на Г., а също и на оценката на
обществото спрямо него. Той се чувствал неразбран, несправедливо обвинен и
разследван за деяние, към което няма никаква съпричастност. И към настоящия момент
ищецът не можел да си намери постоянна работа заради образуваното срещу него
наказателно производство и публикациите в медиите - бил безработен, а трябвало да се
грижи за двете си малолетни деца. Съдебният процес продължил година и половина.
Провели се 10 съдебни заседания. Разпитани били свидетели и вещи лица.
Прокуратурата неизменно поддържала повдигнатото обвинение и пледирала за
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, и за активиране на
предходното осъждане на Г.. Недоволен от оправдателната присъда, прокурорът от
районната прокуратура я протестирал пред въззивната инстанция, която отменила
същата и върнала делото на РП П. за отстраняване на допуснатите в досъдебното
производство съществени нарушения на процесуалните правила. Проведени били 3
съдебни заседания в рамките на 4 месеца от ОС Благоевград, който констатирал, че
3
внесеният от РП обвинителен акт е изключително лаконичен и непрецизен по
отношение на обстоятелствата, на които се основава обвинението. След почти 3
години, считано от връщане на делото на разследващите органи, и общо 6 години и 4
месеца, считано от образуване на досъдебното производство срещу Г., през които
Прокуратурата твърдяла с увереност, че именно той е извършил тежкото умишлено
престъпление и искала от съда налагане на ефективно наказание, на 26.08.2019 г. най-
сетне прокурор от РП П. прекратил досъдебното производство по отношение на
ищеца, тъй като обвинението спрямо него не е доказано. Целият период на
наказателното производство бил твърде продължителен. Това довело до значителни
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и страдания. Ищецът живеел с мисълта,
че ще носи отговорност за чужди действия и че разследващи и прокуратура не му
вярват. Наказателното производство, взетите мерки за неотклонение и внасянето на
обвинителен акт в съда били причина Г. да претърпи неимуществени вреди,
изразяващи се в силен стрес, страх от наказателна отговорност, причинени много
неудобства, паника и дискомфорт. Действията на органите на досъдебното
производство и прокуратурата силно го стресирали и притеснили. Той многократно
бил разпитван в качеството на обвиняем и подсъдим, многократно се явявал в съда и
бил подложен на детектор на лъжата. Бил обект на редица експертизи. Всички тези
процесуални действия били източник на силен стрес. У него се породило усещане за
липса на справедливост, недоверие, ситуативни страхови изживявания и депресивно
състояние. Големият медиен интерес и очернянето на името повлияли на активността
на социалните контакти и комуникации на ищеца. Близките го описвали като друг
човек след случилото се. Нарушено било неговото емоционално равновесие. Стигнало
се до емоционално-стресово разстройство. В резултат на повдигнатото обвинение и
съдебния процес, на ищеца били нанесени неимуществен вреди, засегнато било
правото му на свободно придвижване, правото му на труд, правото на чест,
достойнство и добро име, правото на свобода и сигурност, той бил злепоставен пред
неговите близки и познати, причинени му били негативни преживявания, свързани със
стрес и уплаха. Начинът, по който било водено разследването от самото начало, бил
проява на недобросъвестност, при която с незаконни средства се преследвало
постигането на резултат и се целяло не разкриване на истината, а намиране, на всяка
цена, на лице, което да отговаря, макар и да е невинно. Казусът бил поредното
доказателство как Държавата, в лицето на Прокуратурата, може да разстрои и съсипе
духовния мир на един човек, който, спазвайки закона, е сломен и преследван за
действия, към които няма никаква съпричастност. Съгласно изискванията на
справедливостта, хуманизма и демократичните принципи на правовата държава, К. Г.
следвало да получи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, възлизащо
на 59 000 лева, заедно със законната лихва, считано от влизането в сила на
прекратяването на наказателното производство по отношение на него - 05.09.2019 г.,
до окончателното изплащане на обезщетението.
Прокуратурата твърди, че искът е неоснователен и недоказан. Претенцията за
неимуществени вреди била силно завишена и несъобразена с разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗДог, с трайната съдебна практика и с обществено-икономическите условия в
страната. Изложените в исковата молба твърдения били общи и неподкрепени с
конкретни доказателства. Не било представено доказателство К. Г. да е претърпял
неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от конкретно
воденото срещу него наказателно производство. Към исковата молба не били
ангажирани доказателства, че прокурорският акт - постановлението за прекратяване на
наказателното производство - от който ищецът черпи права, е придобил стабилност и
4
кога във времето е настъпило това обстоятелство. Претенцията не съответствала на
претендираните за настъпили вреди с неимуществен характер, на икономическия
стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи
/включително и тази на ЕСПЧ/. Мерките за неотклонение се вземали и контролирали от
съда, поради което прокуратурата не можела да носи изцяло отговорността за
душевните страдания на ищеца от тях. Прокуратурата не можела да носи отговорност и
за медийното отразяване на случая, още по-малко пък за използваните в статиите
изразни средства, дължащи се на съответната редакционна политика. Ищецът не
предоставил каквито и да било доказателства за това, че воденото срещу него
наказателно производство е засегнало трудовата му заетост. Трябвало да бъде отчетено
и обстоятелството, че в процесния период срещу К. Г. е имало още едно наказателно
производство, приключило с влязла в сила на 27.11.2015 г. осъдителна присъда, поради
което твърдяните от ищеца неимуществени вреди трудно можели да бъдат
разграничени, както и да се установи от кое точно наказателно производство се явяват
последица. Наред с това осъждане, Г. бил осъден и с влязла в сила на 29.12.2010 г.
присъда за извършени от него две други престъпления, за които му било наложено
общо наказание лишаване от свобода за 9 месеца, с 3-годишен изпитателен срок. Не
следвали да се вменяват в отговорност на Прокуратурата и визираните в исковата
молба опасения на ищеца, че можела да бъде приведена в изпълнение влязлата в сила
присъда, доколкото тя се явявала резултат от негово противоправно поведение, поради
което той не можел да черпи права от това.
Правната квалификация на претенцията се съдържа в нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от ЗОДОВ.
Събраха се писмени доказателства. Разпитаха се свидетели. Прие се заключение на
експертиза.
Исковата молба е редовна и допустима, поради което подлежи на разглеждане по
същество.
Анализът на приобщения доказателствен материал обуславя извод за частична
основателност на предявената претенция за обезщетяване на понесени неимуществени
вреди.
Отговорността на държавата, в лицето на прокуратурата, следва да бъде ангажирана в
настоящия казус. Спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление. 6 години и 4 месеца по-късно, наказателното производство е било
прекратено по отношение на Г., понеже деянието не е било извършено от него. В този
смисъл, налице са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
2 от ЗОДОВ. Касае се за специално установена от закона гаранционна отговорност за
вреди от непозволено увреждане, която е следствие от неизпълнението на
задължението на прокуратурата да повдига и поддържа обосновани обвинения, както и
от задължението й да доказва и установява виновността на привлеченото към
наказателна отговорност лице. Незаконосъобразността на обвинението е основанието
за търсене на обезщетение. Всяко наказателно производство се явява източник на
повишен стрес за обвиненото лице /Решение № 311 от 14.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
300/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров/.
В Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Албена Бонева, се подчертава, че обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага и
интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционалните, психическите и
5
психологическите терзания на личността, както и в накърнените чест, достойнство и
добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото, емоционалното и психологическото равновесие на
пострадалото лице. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство, лицето, обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства,
чувства се унизено, притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените
аспекти на неговата личност, както и социалното му общуване. В този смисъл е и
Решение № 55 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Диана Хитова.
Съгласно т. 11 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС, докладчик съдията Жанета Найденова, държавата отговаря за
вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за
неимуществени вреди се дължи при причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди. В случая такава причинна връзка
несъмнено е налице. Прокуратурата е повдигнала обвинение на Г., внесла е
обвинителен акт срещу него в съда и е поддържала обвинението.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл. 52 от ЗЗДог, т. II на Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум
на ВС, т. 11 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, докладчик съдията Жанета Найденова, и Решение № 50202 от
06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3415/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян
Цонев. Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни и обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства,
които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът,
интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления -
умишлени или по непредпазливост, за които наказателното производство е прекратено,
продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, дали то е в рамките
или надхвърля разумните срокове за провеждането му, видът и продължителността на
взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство, както и по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв
вид е то, конкретните преживявания на ищеца предвид данните за неговата личност,
възраст, начин на живот и обичайна среда, и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство,
приятели, професия и професионална реализация, разгласяването и публичността на
производството, общественият отзвук и пр. Като ориентир за определяне на паричния
еквивалент на неимуществените вреди, следва да служат още и общата икономическа
среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането.
На К. Б. Г. е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от общ
характер. От повдигането на обвинението до влизането в сила на прокурорското
постановление за прекратяване на наказателното производство, са изминали 6 години и
4 месеца. 7 месеца и 14 дни той е бил задържан под стража. Под домашен арест е бил 3
месеца и 13 дни. 3 години, 8 месеца и 8 дни е бил с мярка за неотклонение „парична
гаранция“. Ищецът е бил единственият обвиняем в производството, по него са
разпитани много свидетели, изслушани са редица експертизи, доказателствата са
значителни по обем /няколко тома/. Незаконосъобразното наказателно преследване е
6
обхванало съществен период от живота му, когато той е бил в най-активна възраст -
26-годишен при повдигането на обвинението и 32-годишен при влизането в сила на
постановлението за прекратяване. Без съмнение, през целия този немалък времеви
отрязък, ищецът е търпял обичайните в подобни случаи неимуществени вреди - стрес,
страх от несправедливо осъждане, накърняване на личното достойнство, чест и добро
име в обществото, както и ограничаване на социалните контакти. Конкретните
обстоятелства, установени по делото, сочат на значителен интензитет на тези вреди. В
ареста в гр. П. Г. изпитал толкова силно чувство на безпомощност, че си прерязал
вените. В първите месеци от задържането му не било разрешено свиждане с него. В
селото, в което живее, веднага се разбрало за наказателното производство срещу
ищеца. Информацията за това се разпространила много бързо сред съселяните му.
Всичките му приятели, с малки изключения, започнали да странят от него заради
обвинението. Последното било широко огласено в медиите. В сайта „blitz.bg“ Г. бил
наречен „апаш“, в „pik.bg“ посочили, че е криминално проявен, в „kmeta.bg“ за него
написали, че е „бомбаджията от К.“, в „struma.com“ дори го охарактеризирали като
„терорист“, а пък за „paragraph22.bg“ той е „атентатор“. Майката на ищеца сподели, че
хората в селото говорели зад гърба им, че са терористи и бомбаджии, което се отразило
негативно на всички в семейството в психологически план. Свидетелят Траян
Стоименов разказа, че темата за бомбата и К. била № 1 в селото месеци наред. Цялото
село разбрало, че в ареста ищецът е опитал да се самоубие, но го спасили и откарали в
болницата в гр. Б.. След като К. напуснал ареста, всички от селото се отдръпнали от
него, защото го мислели за престъпник и бомбаджия, дори приятелката му го зарязала.
Той бил „смачкан“ психически и физически. Преди да го задържат, бил жизнерадостно
и весело момче, редовно тренирал с щанги, имал големи мускули, а след ареста
отслабнал с 30 кг. Покрай ядовете около задържането на К., баща му се поболял и
починал. Г. се променил психически, престоят в ареста му се отразил негативно, дори
леко „мръднал“. К. вече не контактувал с никого, станал асоциален. Няма причина да
не се вярва на тези свидетелски показания. Стоименов е без родство, дела и отношения
с ищеца. Фактът, че живеят в едно и също село, сам по себе си не компрометира
разказаното от него. Не се събраха доказателства, които да опровергават показанията
му, даже напротив. Всички тези обстоятелства и конкретното им проявление по делото
обуславят по-висок размер на обезщетението, което се следва на ищеца.
От друга страна, процесното обвинение не е първият сблъсък на Г. със закона - към
момента на задържането му той е бил осъждан. Паралелно с настоящото, спрямо него
се е развивало и друго наказателно производство, завършило през 2015 г. с ново
осъждане. Нормално е Г. да е изпитвал притеснения и относно развоя на същото, които
да се преплитат с неимуществените вреди от процесното наказателно преследване.
Последните, макар и значителни по интензитет и продължителност, не са с необратим
и траен характер и могат да се считат за вече преодоляни от ищеца. Според
неоспореното заключение на вещите лица, негативните му преживявания са затихнали
и се интензифицират само ситуативно, при припомняне на случилото се тогава.
Понастоящем той е с добро личностово функциониране. Тези обстоятелства и
конкретното им проявление в казуса сочат на по-нисък размер на дължащото се
обезщетение.
Предвид така установените факти по делото и посоченото им значение за границите на
обезщетението, както и предвид социално-икономическите условия и стандарта на
живот в страната към датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство /съгласно официалните данни на НСИ, през 2019 г.
7
средният общ годишен доход на едно лице възлиза на 6592 лв./, настоящият съдебен
състав намира, че справедливо по размер обезщетение, което би репарирало
процесните неимуществени вреди, претърпяни от ищеца /доколкото те изобщо могат
да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по
размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване - в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост/, е сумата от 10 000 лева. При определянето
на този размер на обезщетението съдът взе предвид и факта, че самото осъждане на
ответната прокуратура, като процесуален субституент на държавата, да заплати това
обезщетение, има основно репариращо действие - предвид моралния, а не имуществен
характер на процесните вреди. За сумата над 10 000 лева, искът подлежи на
отхвърляне.
Обезщетението трябва да се присъди заедно с поисканата законна лихва за забава.
Въпросът, касаещ началния момент на дължимост на тази лихва в хипотези като
настоящата, е разрешен с т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.
дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, докладчик съдията Жанета Найденова. Въпросното
вземане става изискуемо от датата на влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство.
Предвид крайния изход на делото и частичното уважаване на предявения иск, на
основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, прокуратурата дължи на ищеца
претендираната и внесена от последния държавна такса от 10 лева. Също предвид
крайния изход на делото, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв вр. чл. 10, ал. 3, изр. 2 от
ЗОДОВ, прокуратурата следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния
пълномощник на ищеца - адвокат В. Б., адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ в производството пред настоящата инстанция, което съдът
определя на сумата от 1000 лева.
Водена от изложените мотиви, първата съдебна инстанция
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ, ПРБ, гр. С., бул. „***“ №
*, представлявана от ГП И.С.Г., да заплати на К. Б. Г., ЕГН **********, адрес с. К.,
общ. П., обл. Б., ул. „***“ № *, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно воденото срещу
него наказателно производство по следствено дело № 27 от 2013 г. на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура Б., по което срещу Г. е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2 от НК, заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 05.09.2019 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за разликата до претендираните
59 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, ПРБ, гр. С., бул. „***“ № *,
представлявана от ГП И.С.Г., да заплати на К. Б. Г., ЕГН **********, адрес с. К., общ.
П., обл. Б., ул. „***“ № *, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща направените от
него разноски за държавна такса за настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв вр. чл. 10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ, ПРБ,
гр. С., бул. „***“ № *, представлявана от ГП И.С.Г., да заплати на адвокат В. Ц. Б.,
ЕГН **********, вписана в Адвокатска колегия С., с личен адвокатски № **********
и с кантора в гр. С., бул. „Патриарх Евтимий“ № 14, ет. 1, оф. 3, сумата от 1000
8
/хиляда/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на ищеца в производството пред настоящата инстанция.
На страните да се връчат копия на решението, което може да бъде обжалвано от тях в
двуседмичен срок, считано от връчването, пред Апелативен съд С., с въззивна жалба,
подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград:_______________________
9