О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II-1930 08.07.2020
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 1579 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение №
872 от 09.03.2020г., постановено по
гражданско дело № 8153/2019г. по описа на Бургаския районен съд е осъдена Главна
дирекция “Гранична полиция“ МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, да
заплати на Д.М.Н. , ЕГН ********** сумата от общо 1602,59лв., представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 231,09 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от нея – като “Старши
полицай ОИНС“ в ЛКЦ Созопол,в група
„Охрана на държавната граница“ към ГПУ Бургас при РД „Гранична полиция“ Бургас към ГД “Гранична
полиция“ МВР, за периода от 01.09.2016г. до 31.08.2019г., 1616 часа нощен труд
в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.09.2019г. до
окончателното плащане,сумата 233,10лв –обезщетение за забавено плащане за
времето от 01.10.2016г до 30.09.2019г както и сумата 480 лв. – платено
адвокатско възнаграждение. С горепосоченото решение Главна дирекция “Гранична
полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на РС Бургас държавна такса в
размер на 114,10 лв. и 240 лв. за ССЕ.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира
Иванова, съдебен адрес:***. Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима.
Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно
поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за
процесния период ищцата е изпълнявала служебните си задължения на работни
смени, съгласно месечни графици и при изчисляване на времето, което е отработила,
съответно е компенсиран положеният
извънреден труд, ако такъв е налице. Посочва, че е приложима нормативната
уредба по ЗМВР. Цитира практика на ВКС, според която при работа на смени,
работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което
прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в
гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през
нощта в дневни часове.
Безспорно е установено, че ищцата има качеството
държавен служител-полицейски орган в системата на МВР.Правоотношението й се
урежда от нормите на ЗМВР и КТ не намира субсидиарно приложение, а във всички
случаи, в които законодателят е приел, че материята следва да се уреди
идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретни
правни норми.
Приложима е нормативната уредба по ЗМВР и по-специално
издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-592/25.05.2015г,
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Съпоставянето на нормативните актове,уреждаща полагането на
нощен труд води до извод, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до
7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР, според който
продължителността на работното време през нощта е 8 часа. Разликата в двете
уредби е обяснима със спецификата на задълженията на служителите по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР, като тази разлика не може да аргументира дискриминационно
третиране на този вид служители. За служителите в МВР са предвидени редица
компенсационни механизми, допълнителни материални стимули, от които работещите
по трудови правоотношения не могат да се ползват.
Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал смесване
на нормите, определящи нощния труд и извънредния труд и по този начин въвежда
понятието „извънреден нощен труд“. Принципно, резултатът от сумирането на положените
часове дневен и нощен труд за определен отчетен период установява дали общо
положения труд е в рамките на нормите за продължителността на работното време
или я надвишава, като ако има надвишение, то представлява извънреден труд.
Сочи, че Наредбата за структурата по
организацията на работната заплата, съгласно която нощният труд се преизчислява
по коефициент 1,143 не се прилага за служители на МВР, по отношение на които е
налице специална уредба. Разпоредба, идентична на тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ
не е предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР. Само Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. регламентира спорния въпрос, и съгласно чл.31, ал.2 от
същата, общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа се умножава по
0,143. Но нейната цел е да установи дали има положен извънреден труд за
отчетния период, а не определяне на извънреден нощен труд. Подобна разпоредба
обаче не съществува в последващите наредби, които са относими към процесния
период. Превръщането на нощните часове в дневни ,с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време при подневно отчитане на работното време, не е предвидено в наредбите по
чл.187,ал.9 ЗМВР ,защото нормалната продължителност на дневния и нощния труд
съвпада за държавните служители в МВР и коефициентът би бил 1.
Според въззивника, за да бъде заплатен положен
извънреден труд, той следва фактически да е положен, а в случая ищецът не е
полагал нощен труд извън нормативно установеното работно време. Самото
преобразуване на нощния труд към дневен с въпросния коефициент, не кумулира
автоматично извънреден труд. Допълнителното възнаграждение за отработен нощен
час е в размер на 0,25 лв. и същото е ясно определено. Липсата в ЗМВР на разпоредба, аналогична на чл.9, ал.2 от НСОРЗ
не съставлява празнота в правото, защото уредбата в ЗМВР е специална и
изчерпателна.
В жалбата също така се сочи,че липсва произнасяне по
първия обективно съединен иск –за присъждане на сумата 40лв ,представляваща
дължимо възнаграждение за 10 часа неизплатен извънреден труд,положен през
периода от 01.09.2016г до 30.09.2019г.
Иска от съда решението да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт
Красимира Иванова, съдебен адрес:***.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: