Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр. Велико
Търново, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев адм. д. № 250 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния
служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на Ц.Д.Х. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед № НК-5/ 25.03.2020 г. и Заповед № 0000-15/ 25.03.2020 г., и двете издадени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ - гр. София. С първата от оспорените заповеди за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСЛ/ и на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а с втората на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, вр. с чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ, е прекратено служебното му правоотношение с агенцията. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на Заповед № НК-5/ 25.03.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ, като издадена при неспазване на изискванията за форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Като конкретни оплаквания навежда, че цитираната заповед не отговаря на изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл - не са посочени задълженията, които служителят не е изпълнил или нарушенията, които е извършил виновно, а само са цитирани някои негови компетентности, съобразно длъжностната му характеристика. Сочи, че при издаването на заповедта не е спазено изискването на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, тъй като нарушенията са констатирани на 20.12.2019 г., а актът за налагане на дисциплинарно наказание е издаден на 25.03.2020 г., т.е. след изтичането на определения в закона двумесечен срок от откриване на нарушението. Изтъква и че по отношение на нарушението „неизпълнение на служебните задължения“ в хода на дисциплинарното производство такова нарушение не е установено, тъй като е налице обща Заповед № 11/ 10.03.2011 г. за проверка на животновъдните обекти, която действително не е цитирана в издадените удостоверения, но това се дължи на технически пропуск, а не на виновно поведение на служителя. Навежда и твърдения за невярност на част от фактическите констатации на ДНО, както и че за друга част от тези констатации не са посочени доказателства. Акцентира върху обстоятелството, че по отношение на нарушението „неспазване кръга на служебните правомощия“ в хода на дисциплинарното производство не са му били искани обяснения и съответно той не е давал такива, като по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Твърди, че пред дисциплинарния съвет не е имал възможност да даде обяснения по нарушенията, за които е наказан и за които фактически е разбрал едва на самото изслушване и то не за всички, тъй като за някои не са му задавани въпроси и не са му искани обяснения Навежда и оплаквания, че при налагането на дисциплинарното наказание е нарушена разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл, изискваща при определяне на вида и размера на наказанието да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, което жалбоподателят счита, че не е извършено в случая. По същество намира, че не е доказано извършването на твърдяните от ДНО дисциплинарни нарушения, а дори такива да са извършени, липсват на неблагоприятни последици от тях. Позовава се и на обстоятелството, че оценката от атестацията му за периода 2019 г. е „изпълнението надвишава изискванията“, което не кореспондира с изводите на ДНО при налагането на процесните наказания. С тези доводи от съда се иска да отменят Заповед № НК-5/ 25.03.2020 г. и и Заповед № 0000-15/ 25.03.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ и да признае за незаконно уволнението на жалбоподателя. В съдебно заседание спорващото лице, лично и чрез пълномощника му по делото ***Т. от АК- Габрово, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и допълнителни оплаквания, развити в хода на устните състезания и в писмена защита. Претендира присъждане на направените разноски по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът – изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните – гр. София, в писмен отговор и чрез пълномощника си ***А.И. от САК /л. 173/, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди законосъобразност на оспорените заповеди, като издадени от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на установените за това процедурни правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона. Доводи в тази насока излага в писмения отговор на жалбата и в писмена молба на л. 497 от делото. Конкретно по отношение на оплакването за неспазване на срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл изтъква, че нарушението се счита за открито, когато всички материали от дисциплинарната преписка заедно с решението на дисциплинарния съвет бъдат предоставени на органа по чл. 92, ал. 1 ЗДСл, доколкото от този момент последният разполага с необходимата информация, позволяваща му да да прецени дали деянието е дисциплинарно нарушение. Алтернативно се позовава на обстоятелството, че с влизането в сила на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /приложението към чл. 3, ал. 1 от с.з./, срокът за налагане на дисциплинарно наказание е спрял да тече. По същество на спора намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя относно необходимите реквизити на заявленията за регистрация на животновъдни обекти, по-конкретно относно данните за документа за въвеждане в експлоатация на обекта, когато такъв се изисква съгласно ЗУТ. Счита, че неизвършването на проверка за наличието на такива документи при регистрацията на животновъдните обекти, съставлява неизпълнение на служебните задължения на жалбоподателя, т.е. дисциплинарно нарушение. Намира за доказано и второто санкционирано нарушение, като сочи, че той е подписал лично Удостоверение № 81 от 29.05.2019 г., без такова правомощие да му е било вменено с изричен акт или със заповед за заместване на директора на ОДБХ - Велико Търново. Поради това счита изводите за извършване на посочените в заповедта му дисциплинарни нарушения за неопровергани в хода на съдебното производство. Развива доводи за неоснователност и на оплакването за неправилна преценка тежестта на извършеното нарушение и неговите последици, тъй като със заповед от 10.12.2019 г. на оспорващия вече е било наложено наказание „понижение в по-долен ранг за срок от една година“. С тези съображения ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представени договор за правна защита и съдействие от 01.06.2020 г. и списък по чл. 80 от ГПК, прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори и от
наличните в делото доказателства, вкл. обжалваните актове се установява, че към
момента на издаване на оспорените заповеди Ц.Д.Х. е заемал длъжността „Началник
на отдел „Здравеопазване на животните“ в Областна дирекция по ДБХ - Велико
Търново, държавен служител, длъжностно ниво: ръководно ниво № 8. Видно от
формулярите за оценка на изпълнението на длъжността /л. 311 – л. 319/ и
мотивите на Заповед № НК-4/ 10.12.2019 г. на изпълнителния директор на БАБХ /л.
31/, за периода 2015 г. – 2018 г. оценките от атестациите му на посочената
длъжност са били „изпълнението надвишава изискванията“.
След извършена в изпълнение на Заповед № РД 09-943/ 08.10.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите проверка тематична проверка от инспектората на МЗХГ тематична проверка на територията на ОДБХ - Велико Търново и във връзка с изготвения при тази проверка доклад с вх. № КД 01-28/ 28.10.2019 г. на МЗХГ, срещу служители в областната дирекция, между които и Ц.Д.Х., е било образувано дисциплинарно дело № 8 по описа на БАБХ за 2019 година. След провеждане на дисциплинарно производство, с решение от 28.11.2019 г. на дисциплинарния съвет на БАБХ /т. 3 от решението/, до изпълнителния директор на агенцията е отправено предложение на Ц.Д.Х. - началник отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ - Велико Търново да се наложи дисциплинарно наказание „понижение в по-долен ранг за срок от 1 година“. Производството е приключило с издаването на Заповед № НК-4/ 10.12.2019 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с което на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, на Ц.Х. е наложено наказание „Понижение в по-долен ранг за срок от 1 /една/ година“, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - „неизпълнение на служебните задължения“, тъй като не е осъществил необходимия контрол върху работата на инспектори в отдела. В мотивите на тази заповед е изложено, че при регистрация на животновъдни обекти на територията на Област Велико Търново, стопанисвани от „Джулюнски фермер - 2012“ са извършени нарушения на чл. 137, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /л. 23 – л. 59 от делото/. Няма данни посочената заповед за налагане на дисциплинарно наказание да е обжалвана от държавния служител.
Видно от документите, представени от
ответника и намиращи се на л. 356 и сл. от делото, в Изпълнителна агенция
Сертификационен одит на средствата от европейските фондове /СОСЕЗФ/ с вх. №
345/12.11.2019 г. е бил получен сигнал от Дирекция Защита на финансовите
интереси на Европейския съюз /АФКОС/ в МВР /писмо с УРИ 817600-1202 от
12.11.2019 г. на дирекцията/. Съгласно това писмо, в АФКОС е бил получен сигнал
от Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/, по който бил открит случай №
ОС/2019/0107, прекратен от ОЛАФ, като сигналът е препратен на българските
власти. В сигнала било налице твърдение за измами в особено големи размери, извършени
от конкретно посочени лица при усвояването на евросредства. Две лица в
качеството си на физически такива и чрез контролирани и/или притежавани от тях
дружества са „източили“ милиони от бюджета на ЕС. Предполагаемата измама се
състояла в заявяване за подпомагане на отглеждане на овце, като заявените
бройки значително надвишават действително отглежданите. Механизмът на измамата включвал и
преместването на овце от ферма във ферма след подадени сигнали от служители на
ДФ „Земеделие“. Твърдяно е и, че служители на фонда всъщност са съдействали на
двете лица при осъществяване на измамите, като бивш областен директор на
областна дирекция „Земеделие“ към ДФЗ, впоследствие изпълнителен директор на
фонда бил предоставял протекция на тези лица срещу подкуп. Поради тази причина
сигналът е бил насочен към посочената
по-горе изпълнителна агенция, а не към фонда. Посочено е, че на основание на
цитирани норми от Правилника за дейността на МВР и във връзка с искането към
дирекция АФКОС, следва да се предприемат действия по компетентност и тази
дирекция да се уведоми за резултатите от тях, за да се уведоми съответно ОЛАФ.
Към писмото е бил приложен е сигналът на ОЛАФ.
На 14.11.2019 г. препис от писмото на
АФКОС е препратен от СОСЕЗФ на ръководителя на инспектората в МЗХГ, за
предприемане на действия по компетентност от инспектората. Последвало е
издаването на Заповед № РД09-1040/ 14.11.2019 г., изменена със Заповед №
РД09-1119/ 04.12.2019 г., и двете на министъра на земеделието, храните и
горите. Със първата заповед е наредено извършването на тематична проверка в
ОДБХ - Велико Търново и в животновъдните обекти на територията на Област Велико
Търново във връзка с писмото от СОСЕЗФ, сформирана е работна група от служители
в инспектората и дирекция „Животновъдство“ в МЗХГ, определен е срок за
приключване на проверката и е наредено министърът да бъде уведомен писмено за
резултатите. С втората заповед са удължени сроковете за приключване на
проверката и уведомяване на министъра. В изготвения при проверката доклад до
министъра с № КД01-34/ 20.12.2019 г.,
ръководителят на инспектората при МЗХГ /Инспектората/ е посочил
фактическите констатации от проверката, изводите от тези констатации, както и
предприетите действия от ОДБХ - Велико Търново.
Съгласно отбелязаното в него, действията
за отдаване под наем на земи от ОПФ, /договорите по чл. 37и, ал.1 2 от ЗСПЗЗ са
описани в табличен вид/, не са от компетентността на МЗХГ. Коментирани са
представени на работната група договори за отдаване под аренда на пасища, мери
и ливади, сключени през 2018 г. и 2019 г. между ОД “Земеделие“ и дружества,
представлявани от заподозрени от ОЛАФ лица, както и с предполагаеми свързани с
тях лица. По отношение преживните животни са посочени данни от официалната
справка на БАБХ за регистрираните такива към 01.02.2019 г., по вид и възраст.
Отразено е, че при извършена от комисия проверка на сключените по реда на чл.
37и, ал. 4, ал. 7 и ал. 9 от ЗСПЗЗ договори, на база на данни от ИИС на БАБХ,
като всички ползватели притежавали регистрирани животновъдни обекти /ЖО/ и
намиращите се в тях селскостопански животни. При проверката на страницата на
МЗГХ била отразена информация за 95 бенефициенти, заявили неправомерно
16 000 хектара по СЕПП в кампанията за 2019 г., сред които попадали и
лицата, по повод на които е разпоредена проверката. Относно ОБДХ – Велико
Търново в доклада е посочено, че за периода м. март – м. май 2019 г., в
животновъдните обекти, свързани със заподозрените лица са извършени проверки от
служители на министерството, изготвени са доклади с направени препоръки,
изпратени до БАБХ, като от ОДБХ били предприети административно-наказателни
действия /посочени са 11 съставени АУАН, 9 от които на въпросните две лица/.
Посочено е и че при проверката на място от работна група съвместно с представители на СОСЕЗФ, са
проверени на място 20 ЖО на територията на две области, сред които такива на
коментираните лица и техни дружества. При проверките на място са открити
по-малко животни от тези по първоначална информация от ветеринарните
инспектори, несъответствие на номерата на ушните марки на значителен брой от
тези животни с вписаните от инспекторите, липса на ушни идентификатори при
някои животни, и други които са с ушни идентификатори на умрели, заклани
животни или на такива, които не са собственост на съответното лице. Като извод
е отразено, че въпреки наложените административни наказания срещу подозираните
от ОЛАФ и свързани с тях лица, отново са налице нарушения на ЗВМД и
подзаконовите нормативни актове, т.е. налице е системно нарушение на
ветеринарномедицинските изисквания, при което директорът на ОДБХ – Велико
Търново, при което следва да се предприемат допълнителни
административно-наказателни действия, вкл. да се заличи регистрацията на
съответните животновъдни обекти, както и да се осъществи контрол на ветеринарните
лекари с цел отразяване на реалния брой животни и действителните номера на
ушните марки във съответната информационна система. В доклада са дадени
препоръки, част от които и към директора на ОДБХ – Велико Търново, а други към
ДФЗ-РА, директора на Областна дирекция земеделие – Велико Търново, областния
управител на Област Велико Търново, дирекции в МЗХГ /л. 362 – л. 375/. От
доказателствата на л. 418 – л. 458 се установява изпълнението на препоръките от
директора на ОДБХ – Велико Търново и областния управител на Област Велико
Търново. След одобряването му от министъра, докладът е изпратен на съответните
администрации, от доказателствата на л. 418 – л. 458 се установява изпълнението
на препоръките от директора на ОДБХ – Велико Търново и областния управител на
Област Велико Търново.
Докладът е бил изпратен и на ИД на БАБХ
с писмо от 20.12.2019 г. за предприемане на действия съгласно препоръките.
Последвало е даване на становище от 22.01.2020 г. на главния директор на ГД
„Верификация на официалния контрол“ при ЦУ на БАБХ, с което е предложено въз
основа на констатациите в доклада да се образуват общо 6 дисциплинарни дела,
едното от които е срещу Ц.Х., за неизпълнение на служебните му задължения и
неупражнен контрол на дейността на служители в поверения му отдел /л. 73 – л.
74/. В становището е отбелязано и че в периода 28.01.2020 г. - 31.01.2020 г. ще
се извърши планова проверка на ефективността на официалния контрол,
осъществяван от ОБДХ – Велико Търново, а също и верификация на осъществения от
отдел „Здравеопазване на животните“ при същата дирекция контрол на
идентификацията на животни и регистрацията на животновъдни обекти на
територията на областта, както и осъществения контрол за изпълнение на мерките,
заложени в Програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите
по животните. Становището е одобрено от ИД на БАБХ, без данни кога е извършено
това одобрение, върху същото е поставена и резолюция „***Д.за дисциплинарния
съвет“. Съгласно представено пред съда удостоверение /л. 501 от делото/,
въпросната резолюция е извършена от Н. Л.- главен директор на ГД „Верификация
на официалния контрол“ при ЦУ на БАБХ. Въз основа на коментираното становище от
изпълнителния директор на БАБХ е разпоредено в периода 28.01 - 31.01.2020 г.,
от комисия с председател ***И.Д. да се извърши проверка на ефективността на
официалния контрол, осъществяван от ОДБХ –Велико Търново в съответствие с
чл.12, § 2 от Регламент /ЕС/ 2017/625 на ЕП и на Съвета.
В резултат на тази проверка е изготвен
доклад, одобрен от ИД на БАБХ /л. 194– 274 от делото./, в който е посочена структурата на отдел
„Здравеопазване на животни“ към ОДБХ – Велико Търново, ЖО с епизоотично
значение към 17.08.2019 г., програмите, които ОБДХ е изпълнявала. Направени са
и констатации на факти и обстоятелства от проверки на място на ЖО, като
конкретните относими към настоящия спор са такива, че в издадените
удостоверения за 3 животновъдни обекта липсва номер на заповедта на директора
на ОДБХ – В. Търново, както и че не била изпълнена процедурата по чл. 137 от
ЗВМД. За още 6 е посочено, че към документите липсва документ за въвеждане в
експлоатация на обекта, или удостоверение за търпимост на сградите, построени
преди 07.04.1987 г., а за други три принципно е отбелязана необходимостта в
заявлението да се посочва номер и дата на документ за въвеждане в експлоатация
на обекта, когато такъв се изисква съгласно ЗУТ. Отбелязана е и липсата на заповед на
директора на ОБДХ – Велико Търново за назначаване на комисия за извършване на
проверка за съответствието на обекта с ветеринаромедицинските изисквания за
отглеждането на животни и хуманно отношение към тях. В доклада са направени
препоръки към ОБДХ – Велико Търново и извод е за три съществени и 6
несъществени несъответствия /не са конкретизирани/, като е заключено от
комисията, че контролът не е ефективен и не съответства на заложените цели.
Съгласно отразеното в решение на ДС при МЗХГ, въпросният доклад е представен на
съвета на 10.03.2020 година. Върху същия се открива резолюция „***Д.за
становище и предложение за наказание на виновните инспектори“, без дата и с
неизяснено авторство /л. 194/. Без специални знания в областта на графологията
се установява, че подписът под резолюцията не е на изпълнителния директор на ОДБХ.
Отделно в делото се съдържа и доклад с
входящ номер от 05.02.2020 г. на д-р Е.С.- н-к отдел при ОДБХ – София град, в
който е посочено, че при извършена проверка в периода 28.01 - 31.01.2020 г., са
извършени констатации относно издадените удостоверения за ЖО, като обектите и
самите констатации, вкл. относно неизпълнението на чл. 137 от ЗВМД и липсата на
документи за въвеждане в експлоатация, са абсолютно идентични с тези на стр. 9
до 13 от доклада на комисията /д-р С.не е посочен като член на същата/. Върху
първата страница на този доклад /л. 293/ също е поставена резолюция „***Д.за
предложения за наказания на служители от ОДБХ В. Търново“, без дата и с
неизяснено авторство. Без специални знания в областта на графологията се
установява, че подписът под резолюцията не е на изпълнителния директор на ОДБХ.
Със Заповед № РД11-386/ 07.02.2020 г. на
изпълнителния директор на БАБХ, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл и във връзка
със становище № ВД-252/ 22.01.2020 г. на главния директор на ГД „Верификация на
официалния контрол“ при ЦУ на БАБХ, въз основа на писмото на ръководителя на
Инспектората, е наредено образуването на дисциплинарно дело № 2 по описа на
БАБХ за 2020 г., в хода на което да се разгледа преписката във връзка с
посоченото становище на главния директор на ГД „Верификация на официалния
контрол“. Посочено е, че въз основа на писмото на ръководителя на Инспектората
и приложения доклад от тематичната проверка на ОДБХ – Велико Търново,
дисциплинарният съвет да се произнесе с решение, което да съдържа мотивирано
становище дали има доказателства за налагане на дисциплинарно наказание на
посочени в заповедта 8 служители на ОДБХ – Велико Търново, сред които и Ц.Х.,
като решението на дисциплинарният съвет следва да се представи на изпълнителния
директор /л. 135/.
С писмо от 18.02.2020 г., във връзка с
образуваното дисциплинарно дело № 2 по описа на БАБХ, изпълнителният директор
на БАБХ е изискал от директора на ОДБХ – Велико Търново посочени документи,
вкл. такива от служебните досиета на осем служители, между които и
жалбоподателя. Документите са представени с писмо от 26.02.30220 г. на ОДБХ –
Велико Търново /л. 137 – л. 139 от делото/.
На 12.03.2020 г. от изпълнителният
директор на БАБХ до Ц.Д.Х. е изпратено писмо /л. 175 от делото/, в което е
посочено, че във връзка със становището на главния директор на ГД „Верификация
на официалния контрол“ при ЦУ на БАБХ и въз основа на доклада на ръководителя
на Инспектората, е образувано дисциплинарно дело срещу него. Отбелязано е, че
дисциплинарният съвет е разгледал всички представени и събрани доказателства и
е констатирал извършени от Х. дисциплинарни нарушения. Съгласно отразеното в
писмото, въпросните дисциплинарни нарушения касаят регистрацията на
животновъдни обекта на територията на област велико Търново, с peг. № 5069-0316 в с.
Ново село, № 5161-0333 в с. Кесарево, № 5226-0311 в с. Долна Липница и №
5226-0310 в с. Долна Липница и се изразяват в това, че: 1. в заявлението за
регистрация липсва номер и дата на документ за въвеждане в експлоатация на
обекта или удостоверение за търпимост на сградите, построени преди 07.04.1987
г., съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗВМД; 2. липсва заповед на директора на ОДБХ –
Велико Търново за назначаване на комисия в седмодневен срок от подаването на
заявлението за регистрация – за проверка на обекта, съгласно чл. 137, ал. 2 от
ЗВМД; 3. В издадените удостоверения не е цитирана заповед на директора на ОДБХ
Велико Търново за извършване на проверка от комисия в седемдневен срок от подаването
на заявлението за регистрация. Освен тези общи нарушения и за четирите обекта,
в писмото са посочеи и още две: 1. За ЖО № 5161-0333 липсва протокол от
извършена проверка от комисия за регистрация на обекта и 2. За ЖО № 5226-0310
протокол № 10 за одобряване на обекта е от дата 27.05.2019 г., предхождаща
датата на подаване на заявление за регистрация на обекта - 16.07.2019 година.
Посочено е, че от дисциплинарния съвет е преценено, че въпросните дисциплинарни
нарушения са такива по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - „неизпълнение на
служебните задължения“. В писмото е посочено още, че на основание чл. 93, ал. 1
от ЗДСл, на Х. се предоставя възможност да представи писмени обяснения по
цитираните дисциплинарни нарушения в срок до 17.03.2020 г., 16:00 часа и същият
е поканен да се яви на 18.03.2020 г. в 10:00 часа за да бъде изслушан от ДНО.
Следва да се отбележи, че в настоящото
дело липсва протокол от проведено заседание на дисциплинарния съвет назначен да
разгледа дисциплинарно дело № 2 по описа на БАБХ преди издаването на посоченото
писмо, независимо, че още в разпоредителното заседание съдът е изискал цялата
преписка по издаването на оспорените заповеди, а в хода на делото от ответника
няколкократно са били представяни допълнително документи от тази преписка, вкл.
след изрично изискване от съда. Данни, че такова заседание на дисциплинарния
съвет е провеждано, се извличат от цитираното писмо на изпълнителния директор
на БАБХ, както и от Решение/Становище (всъщност протокол) от проведено
заседание на ДС от 20.03.2020 г. /л. 477/, в който е отбелязано, че въпросното
заседание на съвета е второ. Това не променя посоченото по-горе обстоятелство,
което се цени в съответствие с разпоредбата на чл. 161 от ГПК.
На 17.03.2020 година от Ц.Д.Х. са били
депозирани писмени обяснения, които се представени от ответника във вид на
напълно нечетливо копие, за предпоследното открито заседание по делото /л.
485/. Съгласно възпроизведеното в протокола от заседанието на ДС от 20.03.2020
г. тяхно съдържание /стр. 9, абзац трети/, служителят е заявил, че по отношение
липсваща заповед за определяне на комисия при регистрация на ЖО, съществува
такава обща заповед от 2011 г. за проверка на всички животновъдни обекти, а
невписването й в удостоверенията за
регистрация на посочените от ДНО животновъдни обекти е пропуск. Посочил е и че вече е бил наказан
това нарушение със Заповед № НК-4/ 10.12.2019 г, на изпълнителния директор на
БАБХ. На дата 18.03.2020 г., на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл между органа по
назначаването и Ц.Х. е проведена среща, на която последният е изслушан
/протокол на л. 178 и отново на л. 476 от делото/. Видно от протокола, на
срещата са присъствали и лица с инициали
ЕИ и ЗХ, които също са задавали
въпроси. Отново са коментирани липсата на заповеди за проверка, по какъв начин
определяни лицата, които да участват в проверките на конкретни ЖО, датите на
тези проверки и практическата им организация, установените при тях
обстоятелства, брой общини на територията на областта и брой официални ветеринарни
лекари. Поставени са и въпросите кой изготвя удостоверенията и относно липсата
на реквизити /номер на заповед за проверка от директора на ОДБХ/. На първия от
тях Ц.Х. е отговорил, че удостоверенията се изготвят от него, а на втория - че
това е пропуск /стр. 2 от протокола, отговори втори и трети/.
След даването на писмени обяснения е
проведено посоченото и по-горе второ заседание на дисциплинарния съвет от
20.03.2020 г. /л. 477 и сл. от делото/, на което към дисциплинарната преписка
са приобщени доказателствата коментирани по-горе в настоящото решение,
документи от служебни досиета, вкл. длъжностни характеристики и заповеди за
отпуск, писмените обяснения и протоколите от изслушването на четирима
служители, привлечени към дисциплинарна отговорност, между които и тези на
жалбоподателя, както и други документи, неотносими към конкретния казус. По
отношение на Ц.Х., след обсъждането на писмените му обяснения и отговорите при
изслушването, на заседанието на ДС е прието, че същият за периодите от
14.05.2019 г. до 29.05.2019 г., по отношение на ЖО с peг.
№ 5069-0316 в с. Ново село, собственост на „Биомилк 81“ ЕООД и от 15.05.2019 г.
до 29.05.2019 г., по отношение на ЖО с peг.
№ 5161-033 в с. Кесарево, собственост на „Златния овен БГ“ ЕООД, са издадени
удостоверения за регистрация съответно с № 80/ 29.05.2019 г. и № 81/ 29.05.2019
г., като при издаването им не е попълнен задължителен реквизит - заповед за
определяне на комисия за проверка на животновъдния обект във връзка с
регистрацията. Направен е извод, че по този начин д-р Ц.Х., в качеството си на
началник отдел „ЗЖ“ при ОДБХ Велико Търново е осъществил дисциплинарно
нарушение по чл. 89, ал. 1, т. 1 от ЗДСл /по-долу в същия проткол по чл. 89,
ал. 2, т. 1 от ЗДСл/, а именно: „неизпълнение на служебни задължения“. Отразено
е, че ДС е констатирал, че за ЖО с peг. № 5161-033
липсва цитирания в удостоверението за регистрация протокол № 27/ 18.08.2019
година. На второ място в портокола е отразено, че на дата 29.05.2019 г. е
установено, че удостоверенията за регистрация с № 80/ 29.05.2019 г. и № 81/
29.05.2019 г. са подписани от д-р Ц.Х. без налична заповед за заместване, което
е видно и от справка за ползван отпуск за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г. предоставена с писмо с вх. № 3760 от 27.02.2020 г., в ЦУ на БАБХ
от директора на ОДБХ Велико Търново. Цитирани са и част от отговорите на
жалбоподателя при изслушването му на 18.03.2020 г., вкл. че на въпрос „Кой
изготвя удостоверенията“ д-р Ц.Х. е отговорил, че той ги изготвя. Направен е
извод, че тово деяние представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т.
3 от ЗДСл, а именно: „неспазване
кръга на служебните правомощия“.
След обсъждането на възражението в
писмените обяснения, че вече е наказван за невписването в удостоверенията за
регистрация на заповедта на директора на ОДБХ- Велико Търново, същото е прието
за неоснователно, тъй като със Заповед № НК-4/ 10.12.2019 г. на изпълнителния
директор на БАБХ, Х. е наказан за това, че в качеството си на началник отдел ЗЖ
при ОДБХ Велико Търново не е осъществил необходимия контрол върху работата при
изпълнение на служебните задължения от страна на други служители.
Дисциплинарният съвет е установил, че с посочената заповед на Ц.Х. е наложено
дисциплинарно наказание през 2019 г. - „отлагане на повишаването в ранг с една
година“, при което съгласно чл. 91, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДСл е дал становище,
че описаните в протокола дисциплинарни нарушения представляват такива с
по-висока обществена опасност и единодушно е предложил на служителя да бъде
наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - „уволнение“.
Цитираните констатации и изводи се намират на стр. 11 – 13 от протокола.
Последвало е издаването на Заповед №
НК-5/ 25.03.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ - гр. София, с която на Ц.Х.,
за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за
държавния служител /ЗДСЛ/ и на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Като фактически основания за
издаването на заповедта /л. 8 и сл. и отново на л. 158 и сл. от делото/, в мотивите й е посочено, че
в периодите 14.05.2019 г. – 29.05.2019 г. и 15.05.2019 г. – 29.05.2019 г., за
животновъдни обекти с рег. № 5069-0316, находящ се в с. Ново село, собственост
на „Биомилк 81“ ЕООД и с рег. № 5161-033, находящ се в с. Кесарево, собственост
на „Златния овен БГ“ ЕООД, са издадени удостоверения за регистрация на тези
обекти с № 80/ 29.05.2019 г. и № 81/ 29.05.2019 г., в които не е цитирана
заповед за определяне на комисия за проверка на съответния обект. Посочено е
също така, че въпросните удостоверения са подписани от Ц.Х. – началник отдел
„Здравеопазване на животните“ в ОДБХ – Велико Търново, без налична заповед за
заместване на директора на дирекцията, като в удостоверението за животновъдния
обект на „Златния овен БГ“ ЕООД в с. Кесарево е цитиран протокол № 27/
18.08.2019 г., какъвто не съществува.
Издадена е и Заповед № 0000-15/
25.03.2020 г.на изпълнителния директор на БАБХ /л. 7 и л. 166/, с която на
основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, вр. с чл. 5, ал. 1, т. 10 от
Устройствения правилник на БАБХ, е прекратено служебното правоотношение на Ц.Х.
с агенцията, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Съгласно отбелязаното на представените с
жалбата екземпляри от двете заповеди, същите са получени от Х. на дата
08.04.2020 г., от административния оган не са представени доказателства за
по-ранна дата на довеждането им до знанието на техния адресат. Жалбата срещу
тях е подадена по пощата, на 22.04.2020 г., съгласно клеймото на пощенски плик
на л. 16 от делото. Заедно с оспорването на посочените заповеди, Ц.Х. е
предявил и осъдителен иск за заплащане на обезщетение за времето, през което не
заема държавна служба поради незаконосъобразно прекратяване на служебното му
правоотношение, производството по който е отделено с определение от 07.05.2020
г. по настоящото дело.
В съдебната фаза на производството от
жалбоподателя са представени копия от оспорените заповеди, с отбелязване датите
на връчването им. По негово искане от ответника са изисквани документи,
формиращи дисциплинарната преписка. От ответника се представиха документите от
административната преписка, а също такива, издадени от други държавни органи и
обсъдени по-горе, както и удостоверението от главния директор на ГД
„Верификация на официалния контрол“ при ЦУ на БАБХ, относно авторството на
резолюцията „***Д.за дисциплинарния съвет“ върху становище от 22.01.2020 година.
След изискване от съда, от ответника са представени 11 броя заявления и
заповеди за отпуск на директора на ОДБХ – Велико Търново и справка за ползвания
от него платен отпуск /л. 464 и сл./, от които се установява, че на дата
29.05.2019 г. същият не е бил в отпуск. Установява се още, че при ползването на
отпуск, от директора на ОДБХ – Велико Търново, по негово предложение от
изпълнителния директор са определяни различни лица, които да го заместват: Р.П.
- началник отдел „Контрол на храните“, П.К. – началник отдел „ФСД“ и Ц.Х. –
началник отдел „Здравеопазване на животните. По искане на ответника от
неучастващо в делото лице – МЗХГ, са изискани и представени обсъдените по-горе
документи от преписката, образувана по повод постъпило при тях писмо с рег.
индекс № 13-2483/ 14.11.2019 г. на ИА „Сертификационен одит на средствата от
европейските земеделски фондове“, коментирания вече сигнал от ОЛАФ. По повод
извършено от жалбоподателя оспорване по чл. 193 от ГПК, е открито производство
по проверка истинността – вярност на съдържанието на Доклад от проверка на
ефективността на официалния контрол, на комисията назначена със Заповед №
РД11-262/ 24.01.2020 г., по-конкретно в частта на доклада от стр. 9 до стр. 13
включително. В тази връзка по искане на жалбоподателя бяха изслушани с
показанията на свидетелите Е.К.С.и Г.К.Т., а по искане на ответника –
показанията на свидетелите И.Д.Д.и Е.Т.С..
Свидетелят С. С., директор на ОДБХ –
Велико Търново през процесния период, заявава, че по време на отпуск са го
замествали началникът на отдел „Здравеопазване на животните“ или началникът на
отдел „Контрол на храните“. По негова преценка е посочвал това лице в за
заявлението за разрешаване на отпуск, не си спомня дали в съдържанието на
заповедите за отпуск е било посочвано кой ще го замества. Във връзка със
служебните му задължения съм често е бил в командировка, и е имало инцидентни
случаи, в които удостоверения за ЖО не са били подписвани от него, но винаги
това е ставало след съгласуване с него, вкл. и по телефона, не е имало писмени
разпореждания. За командировките на територията на област Велико Търново не са
му били издавани командировъчни заповеди, такива са издавани само при
командироване извън територията на областта. В тези заповеди не е било
упоменавано кой го замества, а втози случай и той не е определял заместник.
Свидетелят коментира и издаването през 2011 г. на обща заповед е издадена от
2011 г., съгласно която при подадено заявление за удостоверение за притежаване
на животновъден обект, обекта да се проверява от служители на отдел
„Здравеопазване на животните“ и общинския /ветеринарен/ лекар за територията за
която той отговаря. Това е направено с цел улесняване на тежката и тромава
система. Твърди, че за периода от издаването на тази заповед са направени
няколко специализирани комплексни проверки, а също и множество проверки от
комисии за средствата от ЕС, в тях са участвали същите хора, извършили и
последната проверка, като по отношение на заповедта от 2011 г. не е имало
забележки.
В показанията си свидетелят Г.Т. /едно
от лицата, отразено в писмото на ОЛАФ/ сочи, че от 1997 г. се занимава с
животновъдство – отглеждане основно на овце, крави, като физическо лице и чрез
търговски дружества, на които е управител и 100 % собственик на капитала.
Твърди, че през 2019 г. са му извършени множество проверки, вкл. от ОДБХ -
Велико Търново и БАБХ - гр. София, а също от инспектората на МЗХ, Фонд
„Земеделие“, сертификационен одит. Заявява, че към момента на даване на
показанията няма съдебни производства във връзка с тези проверки, не е викан за
даване на сведения, основните нарушения били за животни, които са излезли от
обекта без пътен лист. Има съставени актове от ОДБХ – Велико Търново, които се
обжалват. Свидетелят лично е присъствал на проверка на негов обект в с. Долна
Липница, в която е участвал д-р С., такава проверка е имало и на обекта му в с.
Никюп, на нея е присъствал неговият ветеринарен лекар.
Свидетелят Е.С., в относимата част от
показанията си сочи, че като началник отдел ЗЖ при ОБДХ - София град, е бил
член на комисията, извършила проверката в периода 28 - 31.01.2020 г., проверявал е
регистрацията на ЖО. Не е подписвал доклада, но всеки член си изготвя своята
част от този доклад и дава съответните препоръки. Проверката е била както на
място в ОДБХ – Велико Търново, така и в животновъдни обекти. Той лично е
установих неспазване на процедурата по чл. 131 от ЗВМД, тъй като след подаване
на съответното заявление не са издавани заповеди от директора на ОДБХ за
определяне на поименна комисия която да извърши проверка на обектите. Втората
му констатация е била, че за заявените ЖО не са представяни документи за
сградата - Акт 16 или удостоверение за търпимост. В този смисъл е имало едно
писмо на изпълнителния директор на БАБХ /още по времето когато е била НВМС/,
какво трябва да се съдържа по ЗУТ. След приключване на проверката е била
проведена заключителна среща, на която накратко са били изложени някои
констатации, пълните такива са били описани в доклада. Самият доклад се
изготвял, като всеки от проверяващите си пише неговата част, С.е изготвил
своята част и я е изпратил по електронна поща на д-р Д.. Специално по
конкретния доклад е изготвил една част бързо, тъй като му е била спешно
поискана от член на ръководството, свидетелят не си спомня точно кой.
Въпросната част от неговия доклад е била изцяло възпроизведена в доклада на
комисията.
Според показанията на свидетеля Д., тя е
участвала във въпросната проверка на обекти, като в качеството си на началник
отдел в ГД „Верификация на официален контрол“, е председателствала комисията.
Проверката през 2020 г. е била планова, но предвид сигнала от Инспектората,
ръководството на БАБХ включило и проверка на въпросните животновъдни обекти.
Самата проверка е била документална и физическа по обекти, като чрез втория вид
се оценявало дали официалният контрол от страна на ОБДХ, е ефективен и
ефикасен. Докладът е изготвен по определена стандартна процедура, определена от
изпълнителния директор - всеки от членовете на комисията пише доклад в своята
част и председателят на комисията, „сглобява“ крайния доклад. Обсъждането става
на заключителна среща пред директора и ресорните началници в ОДБХ. Свидетелката
заявява, че не е давала предварително становище за хода на проверката и няма
практика да влияе на членовете на комисията. Участвала е в множество различни
проверки през 2018 г. и 2019 г., като в резултат на някои е предложила хора за
дисциплинарно наказание, не помни колко. Не е член на дисциплинарния съвет.
Заявява, че становището от 22.01.2020 г. на директора на ГД „Верификация на
официален контрол“ касае предишен случай, резолюцията върху него е на д-р Л.,
самото становище технически е изготвено от нея. Тя е писала няколко становища
през 2019 г. за образуване на дисциплинарни дела срещу служители на ОДБХ. Не
помни дали е чела доклада на Инспектората.
Останалите показания на свидетелите
касаят механизма на подаване на заявления за регистрация на ЖО, извършването на
проверки и издаването на удостоверения, извършените от комисията проверки на ЖО
на територията на област Велико Търново и направените във връзка с това
констатации, които са неотносими към спора, предвид дисциплинарните нарушения,
за които е санкциониран жалбоподателят. Показанията на свидетелите се цанят от
съда при съобразяване разпоредбите на чл. 172 от ГПК, липсата на данни за
заинтересованост на свидетелите С. С.и Г.Т. в полза или вреда на някоя от
страните и възможна такава заинтересованост на свидетелите И.Д.и Е.С., като
намиращи се в служебна зависимост от ответника. Същевременно съдът отчита
обстоятелството, че именно разпитаните по искане на ответника свидетели са
хората, констатирали на място част от фактите и обстоятелствата, квалифицирани
като дисциплинарни нарушения и по-конкретно тези, касаещи претендираното от
ответника нарушение „неизпълнение на служебни задължения“. Поради това същите са запознати с факти и
обстоятелства, пряко относими към предмета на разглеждания спор. Предвид
горното настоящият състав кредитира с доверие свидетелските им показания,
доколкото те не влизат в пряко противоречие помежду си или със съдържанието на
приобщените към делото документи.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице,
чиито интереси са пряко засегнати по негативен начин от оспорените индивидуални
административни актове. Оспорването е извършено преди изтичане на преклузивния
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл. От външна страна
жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по
силата на цитираната норма от ЗДСл. Посочените обстоятелства обуславят
процесуалната й допустимост за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
След служебно извършената проверка съдът
намира, че обжалваните заповеди за налагане на дисциплинарно наказание и за
прекратяване служебното правоотношение на държавния служител са постановени от
оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност като орган
по назначаването, определена в чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник
на БАБХ и чл. 92 от ЗДСл. Оспорените заповеди са издадени от изпълнителния
директор на БАБХ /л. 174 от делото/, в която Ц.Х. е заемал длъжност,
дисциплинарното наказание е наложено и прекратяването на служебното
правоотношение е извършено от орган притежаващ необходимите за това правомощия,
което прави заповедите валидни административни актове.
Заповед № НК-5/ 25.03.2020 г. на
изпълнителния директор на БАБХ, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание, съдържа реквизитите по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл - имената
и длъжността на наказващият орган, датата на заповедта, имената и длъжността на
наказания държавен служител, описани са извършените нарушения и
обстоятелствата, при които според ДНО същите са извършени, а също и
потвърждаващите ги доказателства /последните всъщност пределно лаконично/.
Посочено е кои служебни задължения са нарушени, вида на наложеното
дисциплинарно наказание и правните основания за налагането му /разпоредбите на
чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3, и чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл/. Независимо от това,
съдът намира, че е налице нарушение на изискването за мотивиране на оспорената
заповед. От наказващия орган се претендират четири деяния, съставляващи две по
вид дисциплинарни нарушения - „неизпълнение на служебни задължения“ и „неспазване кръга на служебните правомощия“, като
принципно всеки от тези видове нарушения би могъл представлява самостоятелно и
достатъчно основание за налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“, но
също така и основание за налагане на по-леко дисциплинарно наказание, предвид
вида и характера на самото нарушение. При това положение и съобразно
разпоредбите на чл. 91 от ЗДСл, преценката относно вида и размера на наложеното
наказание е от компетентността на ДНО, същата следва да бъде съобразена с тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба
или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, както и с цялостното служебно поведение на
държавния служител.
Тази обосновка следва да бъде изложена в акта за налагане на дисциплинарно наказание
и в случаи от вида на разглеждания представлява задължителна част от мотивите
му, доколкото отразява дейността по индивидуализиране на дисциплинарната
санкция. Въпреки обема на оспорената заповед, в нея не са съдържа такава
цялостна обосновка, като в същата практически липсват обсъждане на настъпилите
от нарушенията вредни последици за
държавната служба или за гражданите, и на формата на
вината на служителя, в
нарушение на чл. 91, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДСл. На стр. 7 от заповедта е
посочено обстоятелството, че през 2019 г. на Ц.Х. е наложено дисциплинарно
наказание „отлагане на повишаването в ранг с една година“ поради което ДНО
смята, че дисциплинарните нарушения представляват такива с по-висока степен на
обществена опасност и следва да се наложи най-тежкото наказание „уволнение“.
Налагането на предходно дисциплинарно наказание обаче, няма отношение към
степента на обществена опасност на деяния, различни от вече санкционираните, а
коментираното предходно наказание е наложено за неосъществен достатъчен контрол
върху дейността на други служители на БАБХ, т.е. за бездействие на служителя.
От друга страна, както се посочи, в случая се касае до претендирани от
наказващия орган четири отделни дисциплинарни нарушения, като на жалбоподателя
е наложено само едно дисциплинарно наказание. От заповедта не става ясно за кое
конкретно дисциплинарно нарушение ДНО е наложил наказанието „уволнение“ или е
приел, че всяко от деянията представлява самостоятелно основание за налагане на
това най-тежко дисциплинарно наказание. Мотиви в тази насока не се съдържат и в
останалите намиращи се в преписката документи, вкл. протокола на дисциплинарния
съвет от 20.03.2020 г., от който впрочем е пренесена в заповедта цитираната
по-горе формулировка. Липсата на мотиви относно тежестта на отделните
дисциплинарни нарушения и останалите посочени в чл. 91 от ЗДСл обстоятелства,
от една страна ограничава правото на защита на наказаното лице, а от друга
осуетява възможността за съдебен контрол за законосъобразност, на дейността по
индивидуализиране на наказанието. Нарушението е съществено и съставлява
самостоятелно основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Извън горното следва да се отбележи, че
заедно с необходимо съдържание по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, в заповедта за
налагане на дисцирплинарно наказание са изложени множество факти и
обстоятелства, които в крайна сметка са неотносими към претендираните
дисциплинарни нарушения, вкл. пресъздаване на съдържанието на изготвените
доклади, в неотносими части, повтаряне на дадените от жалбоподателя писмени
обяснения и отговори при проведеното изслушване и т.н. Това съдържание на
заповедта отново е заимствано от протокола от заседанието на дисциплинарния
съвет от 20.03.2020 г. и обективираното в него решение/предложение, но като
резултат заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е с общ обем от близо
8 страници, от които относимите към претендираните деяния са около 3 страници
текст, в голямата си част също съдържащи ненужни описания. Едновременно с това
неточно са определени или не са определени датите на извършване на нарушенията
/общо 4 деяния, реализирани чрез действие/, което е съществен елемент от
описанието на нарушенията, а също и датите на които тези нарушения са
констатирани, не са коректно посочени и конкретно подкрепящите тези констатации
доказателства. По описания начин заповедта разкрива съдържание, което реално е
в състояние да внесе объркване в адресата й относно значимите за определянето
на наказанието факти и базираните на тях правни изводи на ДНО, а от там и да
ограничи реализирането на неговата защита. Индикация, че до такова объркване
действително се е стигнало в разглеждания случай, са процесуалните усилия на
жалбоподателя да ангажира в хода на съдебното дирене доказателства, вкл. и
гласни такива, относно факти, които са без значение за нарушенията, за които е
наказан, но посочени в обжалваната заповед.
По отношение процесуалната
законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. При
постановяване на същата формално е спазена процедурата, предвидена в чл. 95 –
чл. 97 от ЗДСл. Дисциплинарното производство е започнало по реда на чл. 96, ал.
1 от ЗДСл, с издаване на Заповед № РД11-386/ 07.02.2020 г. на изпълнителния
директор на БАБХ с която е разпоредено
извършване от дисциплинарния съвет на проверка и изготвяне на становище относно
наличието на доказателства за налагане на дисциплинарно наказание. От
дисциплинарния съвет е извършена съответната служебна проверка по повод
констатациите в доклада на Инспектората от 20.12.2019 г. и становището от
22.01.2020 г. на главния директор на ГД „Верификация на официалния контрол“ при
ЦУ на БАБХ. ДДС е събрал писмени материали и обяснения на служители, вкл.
обяснения на оспорващия, и е изготвил изготвил протоколи от заседанията си.
Както се посочи, по настоящото дело е представен само протокола от второто
заседание, в който обаче се съдържат достатъчно данни за нарушителя, а също и
описание на нарушенията, макар и с неясно посочване датите на извършването им и
тези на тяхното констатиране от проверяващите органи, и с изложение на
допълнителна фактология неотносима към конкретното производство.
Дисциплинарното дело е разгледано по реда на чл. 95, ал. 4 от ЗДСл, като са
изискани писмени обяснения на държавния служител и след обсъждане на събраните
доказателства е направено предложение за търсене на дисциплинарна отговорност и вида на дисциплинарното
наказание. Преди изготвянето на становището на ДС, наказващият орган е провел
изслушване на държавния служител.
Неоснователни са оплакванията за
нарушаване разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл при провеждането на
дисциплинарното производство. Съгласно последната, дисциплинарното наказание се
налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
една година от извършването му. Съгласно трайната съдебна практика,
дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя, а това става, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В
конкретния случай няма данни за конкретната дата, на която материалите от
дисциплинарното производство са постъпили при изпълнитения директор на БАБХ, но
тя не би могла да е преди вземането на решението за предложение за налагане на
дисциплинарно наказание, т.е. преди 20.03.2020 г., когато от ДС е взето такова
решение. Друг извод не се налага и от соченото от жалбоподателя обстоятелство,
че основните елементи на претендираните от дисциплинарнонаказващия орган
деяния, са били изяснени още в началния етап на производството. Образуването на
дисциплинарно производство /в случая със заповедта от 07.02.2020 г./, цели
изясняване в пълнота данните за евентуално дисциплинарно нарушение, вкл. за
вида и тежестта на съответното деяние. Провеждането на такова производство в
случаи от вида на разглеждания е задължително за ДНО /арг. от чл. 96, ал. 1 от
ЗДСл/ и съобразно посочената му цел, обстоятелството дали в хода на проверката
действително са открити значими нови факти, е без значение за определяне
момента на установяване на нарушението, по смисъла на цитираната по-горе норма.
Считано от 20.03.2020 г., двумесечният срок за налагане на дисциплинарните
наказания изтича на 20.05.2020 г., а в случая оспорената заповед е издадена на
25.03.2020 г., т.е. в рамките на двумесечния срок от откриване на
нарушенията.
Независимо от изложеното, настоящият
състав счита, по отношение на установяването на претендираните две нарушения „неспазване кръга на служебните правомощия“, при
провеждането на дисциплинарната процедурата са допуснати особено съществени
нарушения на процесуални правила. Както се посочи, от ДНО е прието, че тези
нарушения се изразяват в подписването /т.е. издаването/ от Ц.Д.Х., на удостоверения за
регистрация на ЖО с № 80/ 29.05.2019 г. и № 81/ 29.05.2019 г., без да е налице
заповед за заместване на директора на ОДБХ – Велико Търново на посочената дата.
Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му
даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него
доказателства. Разпоредбата е императивна, като неспазването и води до
разписаните в разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл последици. Както се посочи,
с писмо от 12.03.2020 г., на основание първата от цитираните разпоредби на Ц.Х.
е дадена възможност да представи писмени обяснения до 16:00 часа на 17.03.2020
г. и такива обяснения са били представени. От съдържанието на писмото от
12.03.2020 г. /л. 175 от делото/ обаче
се установява, че от Х. са искани обяснение за факти, които нямат общо с
посочените по-горе две дисциплинарни нарушения, а касаят липсата на данни за
въвеждане на ЖО в експлоатация, на заповед на директора на ОДБХ – Велико
Търново за назначаване на комисия за проверка на обекта, непосочване в
удостоверенията заповедта за извършване на проверка и т.н. Всъщност в писмото
са посочени единствено нарушения на служебните задължения /пет вида нарушения,
три от които касаят 4 конкретно посочени обекта, а други две – по един от
същите обекти/, но сред тях не издаването на удостоверения за регистрация без
надлежно оправомощаване. Съответно,
дадените от служителя обяснения /както тяхното съдържание е възпроизведено в
протокола от заседанието на ДС на 20.03.2020 г./, са касаели именно някои от
така формулираните обвинения за извършени дисциплинарни нарушения. Видно от
протокола от проведената на 18.03.2020 г. среща между служителя и ДНО, болшинството
от обясненията касаят отново коментираните по-горе „нарушения“, като е поставен
единствен въпрос /неясно от кого, но не от ДНО/ за това кой изготвя
удостоверенията за регистрация на който Х. е отговорил „Аз“. Повече този въпрос
не е коментиран, както също е видно от съдържанието на протокола. Съгласно
протокола на ДС от 20.03.2020 г., в който за пръв път са въведени твърдения за
двете дисциплинарни нарушения „неспазване
кръга на служебните правомощия“, изводите за извършването на такива са базирани
именно и изцяло върху отговора на Х. при даването на обясненията, но липсват
данни тези изводи да са били доведени до знанието на служителя. Той не е бил
канен да даде
обяснение по фактите и обстоятелства, релевантни към въпросните две нарушения,
нито му е предоставян срок за сочене или представяне на доказателства във
връзка с тях. Констатации за такива нарушения не се съдържат и в останалите
документи, формиращи доказателствения материал по делото, дори да се
предположи, че Х. е имал достъп до тези документи или някои от тях. Така на
практика, служителят е узнал за тези две повдигнати му дисциплинарни обвинения
едва с получаването на процесната заповед, което се потвърждава и в подадената
от него жалба.
Тоест, независимо от предоставената
възможност за обяснения на държавния служител и даването на такива, по
отношение на двете дисциплинарни нарушения, квалифицирани като „неспазване кръга на служебните правомощия“ и сочени като
основание за дисциплинарното уволнение, процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл
фактически не е била спазена. Жалбоподателят не е имал възможността да даде
обяснения по тези дисциплинарни нарушения пред дисциплинарния съвет или пред
наказващия орган, нито да сочи доказателства за опровергаването на
новонаведените от тях факти и обстоятелства. Съобразно така установяващото се,
по отношение тези две дисциплинарни нарушения от съда следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл и да отмени Заповед № НК-5/ 25.03.2020 г.
на изпълнителния директор на БАБХ, в тази й част, без да разглежда по същество
въпроса за действителното наличие на коментираните нарушения.
Само за пълнота на изложението следва да
се отбележи и че от ДНО не бе безспорно доказано подписването /издаването/ от Ц.Д.Х., на удостоверения за
регистрация на ЖО с № 80/ 29.05.2019 г. и № 81/ 29.05.2019 г., в нарушение на
изискването на чл. 137, ал. 6 от ЗВМД, такива удостоверения да бъдат издавани
само от директора на ОДБХ. Действително, от протокола от 18.03.2020 г. се
установява, че жалбоподателят се е заявил като издател на такива удостоверения,
но на въпрос зададен твърде общо и без да се уточнява, че касае именно
посочените или някои други конкретни удостоверения за регистрация. Установява
се и прилика между подписите в тези удостоверения /на л. 320 и л. 329 от
делото/ и други документи от преписката, за които не е спорно, че са подписани
от жалбоподателя. Независимо от това, доколкото няма данни някой от персоналния
състав на дисциплинарния съвет или ДНО да е разполагал с необходимите специални
знания в областта на графологията, още в хода на дисциплинарната процедура е
следвало да бъде извършено цялостно изясняване на въпроса за авторството на
двете удостоверения за регистрация, вкл. чрез изискване на допълнителни
обяснения от служителя, а ако е необходимо и чрез назначаване на експертиза по
реда на чл. 49 от АПК. Такова изясняване на посочения въпрос не е извършено от
ДНО, същият в качеството си на ответник, не е ангажирал надлежни доказателства
за констатациите си и в хода на съдебното производство, независимо от указаната
му още в разпоредителното заседание доказателствена тежест. Следва да се
отбележи, че все пак става въпрос за ангажиране на дисциплинарната отговорност
на държавен служител, при това чрез налагане на най-тежкото предвидено в закона
наказание „уволнение“, т.е. за негативно засягане правната сфера на същия с
особено силен интензитет. Това изисква издаването на административния акт да не
почива на предположения, макар и в голяма степен логични, а на безспорно
установени от ДНО факти. Като краен извод от изложеното, настоящият състав не
намира за безспорно доказани по делото, твърдяното от ответника извършване от Ц.Д.Х.,
на посочените в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, квалифицирани като
„неспазване кръга на служебните
правомощия“.
По отношение останалите две дисциплинарни нарушения, посочени в Заповед № НК-5/ 25.03.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ, квалифицирани като „неизпълнение на служебни задължения“ и фактически изразяващи се в непопълване в удостоверения за регистрация с № 80/ 29.05.2019 г. и № 81/ 29.05.2019 г., на номера на заповедта за определяне на комисия за проверка на животновъдния обект във връзка с регистрацията. Безспорно е, че въпросните удостоверения не съдържат сочения от ДНО реквизит, при наличието на такъв в бланковото им съдържание – факт, който е отбелязан като „пропуск“ и от самия наказан служител в писмените му обяснения и при срещата му с ДНО. Както се посочи обаче, по изложените по-горе мотиви настоящият състав не счита за безспорно установено, че Ц.Д.Х. е действителният автор на коментираните удостоверения за регистрация.
Но дори да се
приеме обратното и съответно доказаността на тези две нарушения, в оспорената
заповед липсват мотиви относно това по какъв начин непопълването на именно на
този реквизит в удостоверенията, самостоятелно обосновава налагането на
най-тежкото дисциплинарно наказание, при предвидени в закона още 4 вида такива
наказания. Законодателят е предоставил на ДНО възможността, а и задължението да
прецени дали да наложи именно дисциплинарно наказание „уволнение“, вкл. в
случаите, когато се касае за тежки нарушения на служебната дисциплина, като
съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, при определяне на дисциплинарното наказание той
е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него
последици за държавната служба или за гражданите, обстоятелствата, при които е
извършено, а също формата на вината на държавния служител и цялостното служебно поведение на
същия. Действително, държавната служба се
характеризира със спазване на дисциплина и субординация, но това не означава,
че определянето на дисциплинарното наказване на служителя може да бъде
произволно, без изпълнение от ДНО на изброените по-горе задължения. Следва да
се отбележи и че не се установява соченият от наказващия орган реквизит да е
нормативно разписан, т.е. някаква особено съществена значимост на същия,
придадена му по силата на закона, а от там и съответната тежест на нарушението
при неизпълнението на задължението за попълването му. Конкретното нарушение
/непопълване на един и същ реквизит в два еднакви по вид документа/, по
характера и тежестта си е такова, че целите на дисциплинарнонаказателната
отговорност са постижими и с налагане на някое от останалите дисциплинарни
наказания, изброени в чл. 90, ал. 1 от ЗДСл. Вярно е, че има данни за предишно
влязло в сила дисциплинарно наказание на Х., но то е наложено след момента на
евентуалното извършване на коментираните две нарушения, макар и преди момента
на налагане на наказанието. Освен това, както се посочи, според настоящия
състав, въпросното дисциплинарно наказание е наложено за неосъществен
достатъчен контрол върху дейността на други служители и поради това няма
отношение към тежестта на обсъжданите нарушения. Същевременно от ДНО не се
сочат настъпили от тези нарушения негативни последици за държавната служба или
за граждани, такива не се установяват и от доказателствения материал по делото.
Не е обсъдена и формата на вина на служителя и цялостното му поведение. Липсата
на такова обсъждане, както и на мотиви относно тежестта на нарушенията
квалифицирани от ДНО като „неизпълнение на служебни задължения“, налагат извод
за необоснованост от гледна точка на съразмерност при ангажиране на
дисциплинарната отговорност на Х. за тези нарушения. Последното от своя страна
обуславя материалноправна незаконосъобразност на Заповед № НК-5/ 25.03.2020 г.
на изпълнителния директор на БАБХ и в тази й част.
Предвид
изложеното несъответствие с материалноправните разпоредби на закона и при
обсъдените по-горе в решението съществени нарушения на изисквания за форма и
процесуални правила, Заповед № НК-5/ 25.03.2020 г. на изпълнителния директор на
БАБХ и в тази й част се явява незаконосъобразна в нейната цялост. Като такава
същата подлежи на отмяна.
При незаконосъобразност на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, Заповед № 0000-15/ 25.03.2020 г. на
изпълнителния директор на БАБХ с която е прекратено служебното правоотношение
на жалбоподателя, също се явява незаконосъобразна. Същата е издадена в
изпълнение на нормативно предвидените /чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл/ последици
при наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и поради това няма
самостоятелно правно значение при установена незаконосъобразност на това
наказание.
Освен това в случая въпросната заповед е
и формално незаконосъобразна. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, служебното
правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт,
който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В
случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства,
обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В
Заповед № 0000-15/ 25.03.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ /л. 166 от
делото/, липсва изявлението дали съществуват и какви са дължимите обезщетения
на държавния служител. Нормата на чл.108, ал.1 от ЗДС е императивна и се
тълкува стриктно, а не разширително или стеснително. Липсата на императивно
необходим реквизит на заповедта за прекратяване на съществуващо служебно
правоотношение води до формалната незаконосъобразност на последната, като
самостоятелно основание за нейната отмяна.
При този изход на делото, разноски на
ответника не следва да се заплащат. Съдът следва да осъди Българска агенция по
безопасност на храните – гр. София да заплати жалбоподателя направените
разноски по делото, в размер общо на 1200,00 лв. -
заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 22.04.2020 г., имащ значението и на разписка за извършеното
плащане /л. 6 от делото/. Неоснователна е претенцията на жалбоподателя за
заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение над посочената сума, до
1 680,00 лв., доколкото няма доказателства такива сума за адвокатско
възнаграждение да е била действително заплатена.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар,
заплатен от жалбоподателя. Съобразно критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, фактическата сложност на настоящото дело не се отличава от
обичайната за този род дела. Правната сложност, обусловена от приложимите
правни норми и естеството на казуса в случая също се явява типична за дела с
предмет законосъобразността на дисциплинарно уволнение. Пълномощникът на
жалбоподателя се е явявал във всяко от проведените пет открити съдебни
заседания, ангажирал е писмени и гласни доказателства, участвал е в разпит на
свидетели. Съобразно това, възнаграждение от 1 200,00 лв., макар и
надвишаващо двукратно минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, покрива критериите за обоснованост и
справедливост.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
Отменя по жалба на Ц.Д.Х.
с ЕГН **********, адрес ***, Заповед № НК-5/ 25.03.2020 г. и Заповед № 0000-15/
25.03.2020 г., и двете издадени от изпълнителния директор на Българската
агенция по безопасност на храните - гр. София, с първата от които на Ц.Х. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, а с втората на основание чл. 107, ал. 1,
т. 3 от ЗДСл, вр. с чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ, е
прекратено служебното му правоотношение с БАБХ.
Осъжда Българската
агенция по безопасност на храните - гр. София да заплати на Ц.Д.Х. с ЕГН **********, адрес ***, разноски по
делото в размер на 1 200,00 /хиляда и двеста/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: