Решение по дело №191/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1407
Дата: 6 юли 2022 г.
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20225330200191
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1407
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330200191 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4698631,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Я.А.Б. с ЕГН ********** на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша. В съдено
заседание представител на жалбоподателя развива аргументи относно
незаконосъобразността на обжалвания акт относно незаконосъобразността на пътния
знак, регулиращ движението, липсата на категорично установяване на нарушението в
зоната на пътния знак, опорочаването на протокола за използване на АТСС,
необвързването на снимката на АТСС с деня и мястото на ползването му. Моли се
обжалваният акт да се отмени. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е взела бланкетно писмено становище, в което споделя
бланкетното си виждане, че обжалваният акт е законосъобразен и моли да се потвърди.
Не се представлява в съдебно заседание. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в предвидения срок
съобразно отразената дата на получаване на електронния фиш в справка АИС АНД, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.04.2021 г. в 19:35 ч. на републикански път II-64 км 49+800 в посока с.
1
Труд при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 km/h МПС лек
автомобил „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № *** се е движил със скорост от 82 km/h, като е
превишил максимално допустимата с 22 km/h и това е установено с АТСС CORDON-
M2 № MD 1196. Отчетен е толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на
водача.
Установява се АТСС CORDON-M2 MD 1196 да е одобрено средство за
измерване от 2018 г., вписано под № В-46. Същото е минало последваща техническа
проверка на 12.02.2021 г., за което е съставен протокол от проверка № 4-С-ИСИС от
Българския институт по метрология (БИМ), като срокът на валидност е една година.
Установява се, че процесният пътен участък републикански път II-64 /Карлово -
Пловдив/ в посока Пловдив - Карлово с километрично приложение 49+800 попада в
отческа с две платна за движение, като нарастването на километража е в посока с. Труд
- гр. Пловдив. На км 49+860 има поставен пътен знак В26 с ограничение на скоростта
от 60 км/ч, като знакът е монтиран на във връзка с организацията и безопасността на
движението в района на крайпътния обект „Фабрика за парфюми и козметика“ (Рефан),
като действието му се изчерпва след забавителния шлюз и изхода на фабриката, т.е. на
км 49+736, преди зоната на пътния възел. Оттук и км 49+800 попада в зоната преди
кръстовището и ограничението на пътен знак В26 важи за посочения километър. За
обекта е била проведена процедура по Наредба за специално ползване на пътищата,
организацията на движението е района е изпълнена по одобрен проект, съгласуван с
ОД на МВР, пътният знак фигурира в екзекутивния проект за организация на
движението и е бил наличен към 02.04.2021 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо
средство клип, писмо от БИМ за одобрен тип средство за измерване № В-46, протокол
за използване на АТСС с рег. № 1030р-10004/06.04.2021 г., протокол от проверка № 4-
С-ИСИС от 12.02.2021 г. от БИМ, разпечатка от АИС АНД, разпечатка от база данни за
собственост на МПС, снимков материал на АТСС, заповед за утвърждаване на образец
на електронен фиш, разписка за връчване, писмо изх. № 11-00-209/23.02.2022 г. от
ОПУ – Пловдив към АПИ ведно с извадка от ГИС на АПИ с нанесени актуални км
положения и снимков материал.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение.
Правилно е отчетен установеният толеранс като първоначалната установена
стойност на скоростта от 85 км/ч е намалена 3 км/ч и се посочена във фиша скорост от
82 км/ч. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена
преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението, установява се
регистрационния номер на заснетия автомобил, координатите на АТСС, локацията на
2
АТСС и момента на заснемането, както и данните на конкретното АТСС. Ясно е
посоченото мястото на извършване на нарушението и това няма как да ограничи
правото на жалбоподателя да разбере къде е извършено то.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична
обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на
място от контролните органи установили по време на движение нарушението.
Процесният случай е от тази група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя и самото АТСС е статично. То се характеризира с винаги
автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или
отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него. Последният не участва в
процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни
възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е
ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда
изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност
- в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на
закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано
върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да
е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или
системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е
попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка, като нарушението е извършено в срока
й на валидност, т.е. в едногодишен срок от 12.02.2021 г. Спазени са изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него
е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и
отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, посоката
на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка, пътния знак с
ограничението на скоростта, разстоянието от пътния знак до АТСС, посоката на
задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото и края на
работата по час и минута и броят на установените нарушения, в който промеждутък е и
3
процесният клип, станал основа за издаване на електронен фиш. Отразено е, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните преписания, като е положен подпис на служителя, боравил с него. При
кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували достатъчно
гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са налице
изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При наличие на
надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички нормативни и
технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на
измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на техническите
изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и прецизност
на измерванията, не може да се предполага, а не такъв е настоящия случай. Така
Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм.д. № 4318/2019 г. на Административен съд –
София. Затова и съдът прецени протокола за използване на АТСС с оглед на неговата
доказателствена стойност за изцяло законосъобразно съставен и без наличието на
съществени пропуски в него.
По повод на горното не може да се възприеме възражението за порочността му
поради липсата на задължителни реквизити. Първо, не всяко техническо средство
разполага със софтуерна възможност за номериране на всяко изображение. Процесното
е именно такова и следователно няма как да бъде вписано номер на първо и последно
изображение в протокола. Същественото е, че времето на установяване на
нарушението попада във времевия обхват на използването му, а именно от 12:35 ч. до
23:35 ч., както е отбелязано в протокола. Това именно е достатъчно от правна страна да
се направи извод дали протоколът може да установи и да се включи в
доказателствената съвкупност като доказателство за наличието на нарушение. В тази
връзка и не се споделя съдебната практика посочена от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Трайна е и практиката на касационната инстанция относно липсата на снимка по
чл. 10, ал. 3 от Наредбата на самото АТСС. Това не представлява съществено
нарушение на процедурата, стига протоколът да е приет за законосъобразно съставен и
годно доказателство по делото, какъвто е и случаят, като се има предвид, че такава
снимка е представена по делото. По аргумент за по-силното основание, липсата на
данни върху самата снимка за място, дата и час на поставянето на средството за
измерване също не би могло да представлява съществено нарушение. Последното
следва да се преценява в контекста на редовното или нередовното съставен протокол за
използване на АТСС. Доколкото се прие, че настоящият е редовен, то и възраженията
по повод на снимката на средството се оцениха като неоснователни.
Посочените координати на АТСС редом с отразяване на мястото на
нарушението са достатъчни за формирането на категоричен извод за мястото на АТСС,
в който смисъл в пледоарията на процесуалния представител се прави възражение по
повод на липсата на снимка на уреда. Затова и последната не е необходима за
установяване на нарушението. Освен това безспорно и може да се установи, че
снимката е направена при приближаващ се автомобил, доколкото е снимана неговата
предна страна, а така е и отбелязано в протокола за използване на АТСС.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Посочената
норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в
km/h, като извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90
4
km/h, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно установено е, че на 02.04.2021 г. в 19:35 часа лек автомобил „БМВ 3
ЕР РЕИХЕ“ с рег. № *** се е движил по републикански път II-64 км 49+800 в посока
към с. Труд при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 km/h със
скорост от 82 km/h, като е превишил максимално допустимата от 60 km/h с 22 km/h.
Установява се, че контролираният участък е такъв, за който е важало ограничение на
скоростта, в която връзка е представено писмо от ОПУ – Пловдив към АПИ и
измерването на скоростта и установяването на нарушение е извършено именно в
зоната на ограничение. Пътен знак В26 е бил наличен към момента на извършване и
установяване на нарушението. По повод на горното следва да се спомене, че съдът не
разполага с възможност за преценка на законосъобразността на поставяне на пътния
знак, нито преценка за законосъобразността на нормативната уредба и спазването й по
повод на поставяне на пътния знак. Установява се по делото от писмото на ОПУ
Пловдив към АПИ, че е проведена процедура по Наредбата за специално ползване на
пътищата, изпълнен е проект, който е съгласуван с ОД на МВР Пловдив, т.е. след
съгласуване на компетентния публичноправен субект и очевидно поставен след
решение на служители от ОПУ Пловдив към АПИ, доколкото същата държавна
структура е извършила обход и е направила снимка на пътния знак, както и знакът е
фигурирал в екзекутивния проект за организация на движение. В този смисъл след като
е бил поставен следва да се приеме, че водачите е следвало да се съобразяват с него,
още повече че той регулира път от републиканската пътна мрежа, а пътища, създадени
по посочената наредба. В този смисъл настоящият съдебен състав не е оправомощен да
извърши косвен съдебен контрол, а следва да зачете наличието на пътен знак на пътя и
специалното регулиране на организацията на движението, което той въвежда. Затова и
възражението в този смисъл се прие за неоснователно.Същевременно процедурата по
поставянето му е изпълнена редовна. В този смисъл е и съдебната практика - Решение
№ 410 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 3303/2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 469/16.03.2022 на Пловдивски
Административен Съд, ХХІІ състав, КАНД № 320/2022; Решение № 351/25 февруари
2022 година на Административен съд-Пловдив по к. а. н. дело № 3136/2021 г.; Решение
№ 1063/10.06.2022 г. Пловдивски административен съд, ХХ касационен състав, КАНД
№ 743 по описа за 2022 год.; Решение № 1060/10.06.2022 г. на Пловдивски
административен съд, ХХ касационен състав, КАНД № 744 по описа за 2022 год.;
Решение № 1026/07.06.2022 год. на Административен съд – Пловдив, ХХVI
касационен състав, КАНД № 748 по описа на съда за 2022 г.; Решение № 986/31.5.2022
г. Административен съд - Пловдив, ХХVІ състав, КАНД № 948 по описа за 2022 г. и
др. Затова и се прие, че е проведена съгласувана процедура с компетентните държавни
органи.
Не може да бъде прието и възражението за неустановеност на нарушението
предвид разстоянието на АТСС от пътния знак и възможността да бъде заснето МПС
след преустановяване на действието на ограничението на скоростта. При преценка на
аргументите съдът взе предвид техническите характеристики на уреда съгласно
удостоверението за одобрен тип за изследване. В същото е посочено, че възможното
разстояние на засечената цел има както горна граница, така и долна – от 60 m до 10 m.
Следователно, ако целта се намира на 10 или по-малко метра разстояние от АТСС,
последното не би могло да засече движещото се МПС. Същевременно контролните
органи разполагат с възможност за настройване на уреда, така че измерването да бъде
ограничено в зоната на действие на знака.
5
Изрично в протокола за използване на АТСС е посочено, че мястото на контрол
е именно км 49+800 м на Републикански път II-64, като обстоятелството, че
техническото средство е записано в протокола да е било на 150 метра от пътния знак,
ограничаващ скоростта до 60 км/час и поставен на км 49+860. Това не води до извод за
противоречие относно мястото на осъществения контрол, каквото се твърди от страна
на жалбоподателя и не определя различно място на извършване на нарушението.
Следва да се има предвид, че е налице разлика между място на контрол и разстояние до
пътен знак, въвеждащ ограничение, посочени неслучайно в различни графи в
протокола. Мястото на контрол е това място, където АТСС извършва съответното
заснемане в зависимост от настройките на обхвата на действие на техническото
средство с камера, както се посочи по-горе. В ръководство за работа с въпросното
техническо средство, извършило заснемането на процесния автомобил, служебно
известно на съда, се съдържа понятието „контролирана зона“ и това е не мястото, на
което са поставени радарът и камерата на системата, а ограниченият участък от пътя,
където са насочени същите за осъществяване контрол и съответно заснемане на
нарушения. В ръководството също така е посочено, че участъкът от пътя, в който ще се
извършват измерванията на скоростта, трябва да е най-малко 100 метра (6.1 Изискания
за мястото на монтаж), което в конкретния случай очевидно е било съобразено,
доколкото разстоянието от знака е 150 m. С оглед техническите характеристики и
описанието в ръководството на принципа на работа на въпросното АТСС, става ясно,
че от значение, за да се прецени дали камерата заснема само МПС, които се намират в
зоната на действие на пътния знак В26, е не дали самата камера е разположена в зоната
на действие на пътния знак, а дали настройките на обхвата на заснемане на камерата са
такива, че да заснема само тези МПС, които са в зоната на действие на пътния знак
В26, както се сподели по-горе. В протокола за използване на АТСС изрично е
отбелязано, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване
на производителя и нормативните предписания, като това удостоверяване е
удостоверено от полицейски служител. В тази насока и не е налице твърдяното
недоказване на нарушението от страна на жалбоподателя, като отразеното по
електронния фиш място на заснемане на въпросния автомобил, съвпада изцяло с
посоченото в протокола от използване на АТСС място на осъществен контрол, което
действително е различно от мястото на самото физическо позициониране на
техническото средство, но е мястото, на което техническото средство е било настроено
да извършва заснемане – контролирана зона и то категорично е в обхвата на действие
на ограничаващия скоростта пътен знак.
Оттук и измерваната цел при всяко положение следва да се намира в зоната на
действие на знака, а средството за измерване принципно да е постановено след края на
ограничението на знака или най-малко до тази точка. Освен всичко изложено
невъзможно от практическа гледна точка е за 16 m да се развие скорост между 60 km/h
и наказуемата от 82 km/h, така че да се приеме, че автомобилът е заснет в зона, която да
непопада в обхвата на действие на пътния знак В26. Невъзможно е и снимката да е от
момент преди действието на знака, предвид техническите характеристики, посочени
по-горе. Затова и възражение се отхвърли като неоснователно.
В този смисъл са Решение № 901/18.5.2022 г. на Административен съд –
Пловдив, XXIV състав, по к.а.н.д. № 515/2022 г. и Решение № 497/21.03.2022 г. на
Административен съд - Пловдив, ХХIV състав, по к.а.н.д. № 246/2022 г.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, с което е извършил деянието си с пряк умисъл.
6
Установява се и не се спори, че собственик на процесния автомобил е
жалбоподателят, за което е и представена справка от база данни на КАТ за регистрация
на МПС.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят за превишение над 21 до 30 км/ч над допустимата норма - глоба в
размер от 100 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Размерът на
глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка
от страна на съда, поради което се прие, че са спазени разпоредбите на чл. 12 и чл. 27
от ЗАНН.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието, нито нарушителят се характеризират с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение.
Същевременно е налице и забраната на чл. 189з от ЗДвП за неприложение на чл. 28 от
ЗАНН за нарушения по ЗДвП.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния й представител в депозираното с изпращането на преписката писмено
становище. С оглед фактическата и правна сложност на делото и въпреки формалното
оказване на професионална помощ, следва разноски да бъдат присъдени в минимален
размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
а именно в размер на 80 лева.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС, съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от
това – да бъде потвърден.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4698631, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на Я.А.Б. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Я.А.Б. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР гр. Пловдив
сумата от 80 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
7
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8