Решение по дело №310/2019 на Административен съд - Ямбол

                                                  Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 264/19.11.2019г.

гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД   трети административен     състав

На шести  ноември                                                                2019 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО  ДРАГАНОВ

                                              

Секретар В. Митева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия В.Драганов

Административно дело № 310 по описа на 2019 година.

           За да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на С.В. ***, против Решение № 2153-28-41 от 07.08.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Ямбол, потвърждаващо Разпореждане № 281-00-2023-3 от 19.06.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, с което е отменено Разпореждане № 281-00-2023-1 от 21.12.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърдения с него акт по съображения за липса на компетентност на органа, издал оспореното по административен ред разпореждане, както и на горестоящия орган, постановил потвърдителния акт; сочи се, че обжалваното решение е немотивирано, като се твърди, че в потвърденото с него разпореждане липсват мотиви относно това кои са представените нови документи или доказателства по смисъла на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО и какво е тяхното значение за определяне на правото, размера или периода на паричното обезщетение; оспорва се изводът на административния орган за полагане на фиктивен труд от страна на жалбоподателя, като се прави възражение срещу извършеното служебно заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Претендира се отмяната на атакувания акт и присъждане на разноски по делото. 

 

 

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващия - адвокат С.Е. от АК–Ямбол, на посочените в нея основания. Иска се отмяната на Решение № 2153-28-41 от 07.08.2019 г. на Директора на НОИ, гр. Ямбол като незаконосъобразно и се претендират разноски по списък.

         Ответникът – Директора на ТП на НОИ-Ямбол, в представено по делото от процесуалния си представител юрисконсулт А.С. становище излага подробни съображения по неоснователността на оспорването, иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски, като прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна поддържа становище за неоснователност на жалбата и претендира отхвърлянето ѝ с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Излага подробни съображения в представена в срок писмена защита по делото.

След като извърши цялостна преценка на всички приобщени по надлежния ред доказателства по делото и доводите на страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 19.12.2018 г. С.В.В. подал Заявление вх. № 281-00-2023 по описа на ТП на НОИ-Ямбол, с което поискал отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО. Във връзка с подаденото заявление, с Разпореждане № 281-00-2023-1 от 21.12.2018 г. длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол съобразно Заповед № 1015-28-81/17.07.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, е отпуснало ПОБ на оспорващия, считано от 01.10.2018 г. до 31.05.2019 г. в размер на 32,98 лева дневно. Разпореждането, като неоспорено, е влязло в законна сила. С Разпореждане № 281-002023-2 от същата дата - 21.12.2018 г. на Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО, е прекратено изплащането на отпуснатото на В. с предходното разпореждане парично обезщетение за безработица, считано от 21.11.2018 г.; актът е обоснован със започване на трудова дейност от лицето и също е влязъл в сила поради неупражнено право на обжалване. Впоследствие, с Разпореждане № 281-002023-3 от 19.06.2019 г. на Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменено Разпореждане № 281-00-2023-1 от 21.12.2018 г. по съображения, че при извършване на съвместна проверка с органите на МВР, НАП и Инспекция по труда е установено, че търговското дружество не отчита и не декларира пред органите на НАП търговска дейност, но е подавало данни – уведомления за сключени трудови договори и декларации Образец 1 и 6 за различни лица, за които не са били внасяни осигурителни вноски; неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени; в случая за лицето не е възникнало осигуряване, тъй като е било назначено по фиктивен трудов договор и не е упражнявало трудова дейност. Актът е връчен лично на С.В.В. на 01.07.2019 г. и в него изрично е посочено, че подлежи на оспорване по административен ред пред Ръководителя на ТП на НОИ-Ямбол с указание съобразно разписаното в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, че правото на обжалване може да бъде упражнено в 14-дневен срок. Именно от това право се е възползвал С.В. и на 16.07.2019 г. е депозирал пред компетентния горестоящ орган жалба с вх. № 1012-28-213 по описа на Териториално поделение на НОИ, гр. Ямбол, по която Директорът на ТП на НОИ-Ямбол се произнесъл с Решение № 2153-28-41/07.08.2019 г., като оставил без уважение депозираната от оспорващия жалба против Разпореждане № 281-002023-3 от 19.06.2019 г. Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол. Решението е връчено лично на С.В.В. на 12.08.2019 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 8600 00Q1NT 2 (лист 12). Недоволен от така постановения акт, на 23.08.2019 г. оспорващият, чрез адвокат С.Е., подал жалба по пощата, заведена във входящия регистър на ТП на НОИ-Ямбол под вх. № 2103-28-14 от 26.08.2019 г., въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна с право и интерес от оспорването, против акт, подлежащ на съдебен контрол съобразно правилата на чл. 118 от КСО. Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не на посочените в нея основания.

В Глава осма от КСО - „Спорове“, е предвиден специален ред за обжалване на актове, свързани с държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 117, ал. 1 от КСО, пред Ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу изброените в пет точки актове, включително разпорежданията по т. 2, буква „б“ – за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица, каквото е Разпореждане № 281-002023-3 от 19.06.2019 г., издадено от Длъжностно лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол. Според чл. 117, ал. 3 от КСО, Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението Ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Съгласно чл. 117, ал. 5 от КСО, решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 2153-28-41 от 07.08.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. Ямбол, потвърждаващо Разпореждане № 281-00-2023-3 от 19.06.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, с което е отменено Разпореждане № 281-00-2023-1 от 21.12.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Посоченото налага извод, че преди сезирането на Административен съд – Ямбол се е развило производство по оспорване пред по-горестоящ административен орган, който е приел, че жалбата като подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 84, ал. 1 от АПК, е допустима и редовна, но по същество – неоснователна, поради което я е оставил без уважение. Съдът в настоящия си състав не споделя становището на административния орган за допустимост на депозираната пред него жалба, като намира, че в случая Директорът на ТП на НОИ-Ямбол се е произнесъл по недопустима жалба, вместо да остави същата без разглеждане на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК - поради просрочие на оспорването. Този извод е верен предвид следното: безспорно, обжалваното пред горестоящия орган разпореждане съставлява акт по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, който на основание чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО подлежи на обжалване пред Ръководителя на ТП на НОИ в 14-дневен срок от получаването му. Както се отбеляза по-горе, в разпореждането изрично е посочено, че подлежи на оспорване по административен ред пред Ръководителя на ТП на НОИ-Ямбол с указание съобразно разписаното в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, че правото на обжалване може да бъде упражнено в 14-дневен срок от получаване на акта. Съобщаването на подлежащия на обжалване административен акт е извършено редовно - разпореждането е връчено лично на С.В.В. на 01.07.2019 г. (съгласно Известие за доставяне ИД PS 8600 00PED1 C, съдържащо се на лист 15 в кориците на делото). Съобразно разписаните в чл. 60 от ГПК правила, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден, а когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В случая предвиденият в чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО 14-дневен срок за подаване на жалбата срещу разпореждането започва да тече именно от датата на получаване – 01.07.2019 г., и изтича на 15.07.2019 г., присъствен ден. Следователно, подадената на 16.07.2019 г. жалба се явява просрочена и процесуално недопустима за разглеждане. Поради изложеното преценката на ответника за допустимост на жалбата е неправилна – от доказателствата по делото се установява, че жалбата е подадена един ден след изтичане на законоустановения срок. Сроковете за обжалване по чл. 117, ал. 2 от КСО са преклузивни и пропускането им погасява правото на обжалване, което съгласно чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО, се явява предпоставка за допустимост на жалбата и разглеждането ѝ по същество от компетентния горестоящ орган. Пропускането на срока за упражняване правото на жалба определя същата като процесуално недопустима за разглеждане. При просрочие на жалбата, както е в настоящия случай, горестоящият административен орган е длъжен на основание чл. 88, ал. 2 от АПК да остави без разглеждане жалбата като недопустима и да прекрати производството. В конкретния казус, вместо да остави жалбата без разглеждане, административният орган се е произнесъл по съществото на заявения пред него спор, поради което постановеното Решение № 2153-28-41 от 07.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а оспорването на Разпореждане № 281-00-2023-3 от 19.06.2019 г. следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо.

С оглед изхода на спора и заявената претенция за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на оспорващия, следва административният орган да бъде осъден да заплати разноски в общ размер на 310 лева, от който 10 лева - за внесена държавна такса, и 300 лева – за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно, тъй като същото е в съответствие с размера, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети административен състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

         ОТМЕНЯ Решение № 2153-28-41 от 07.08.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. Ямбол, потвърждаващо Разпореждане № 281-00-2023-3 от 19.06.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, с което е отменено Разпореждане № 281-00-2023-1 от 21.12.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.В. ***, против Разпореждане № 281-00-2023-3 от 19.06.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено Разпореждане № 281-00-2023-1 от 21.12.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

 

 ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. Ямбол да заплати на С.В.В. с ЕГН ********** сумата от 310/ триста и десет/ лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете