Присъда по дело №333/2022 на Районен съд - Шумен

На 24.02.2022г., от Шуменска Районна прокуратура, е внесен в РС -гр.Шумен
обвинителен акт по ПД №26/2022г., по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу В.Д.М. ЕГН **********, роден на 16.07.1977г. в гр.Велики Преслав, с
постоянен адрес в с. Имренчево, неженен, български гражданин, със средно образование,
неработещ, неосъждан за извършено от него престъпление от общ характер по чл.183, ал.1
от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че в периода от месец април 2017г.
до месец октомври 2021г.(включително) в гр. Шумен и в гр. Бремен, Р. Германия, след като
бил осъден с Решение № 51/27.02.2017г. по гр. д № 727/2016г. по описа на РС- Велики
Преслав, влязло в законна сила на 22.03.2017г. да издържа свой низходящ - малолетната
М.В.Д. род. на 14.06.2006г., чрез нейната майка и законен представител Н.М.Д. съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно: 55 месечни
вноски по 200 лева на обща стойност 11 000лв. - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
В съдебно заседание по реда на чл. 269, ал.3, т.4 б.в от НПК, в отсъствие на редовно
призования подсъдим чрез неговият упълномощен защитник, в присъствие на
упълномощения защитник адв. Асланов, представителят на ШРП поддържа възведеното с
обвинителния акт обвинение и предлага на съда да наложи наказание на подсъдимия в
размер на 6 месеца „лишаване от свобода“, като изтърпяването му да бъде отложено за срок
от 3 години.
Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на минималното наказание от 3 месеца
„лишаване от свобода“, като изтърпяването му да бъде отложено за срок от 3 години.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.М.Д. и Н.М.Д. и двамата с постоянен адрес в с. Имренчево, общ. В. Преслав,
заживели на семейни начала през 2004г. От съвместния им живот, на 14.06.2006г., се родило
дете -М.В.Д.. През 2016г. родителите се разделили.
Св. Д. инициирала гр.д. № 727/2016г. по описа на PC - В. Преслав, по което с
решение № 51 от 27.02.2017г., влязло в законна сила на 22.03.2017г., упражняването на
родителските права по отношение на детето М.В.Д. било възложено на Н. Д..
Със съдебното решение подс. М. бил осъден да плаща месечна издръжка на малолетното си
дете, чрез неговата майка, в размер на 200 лева месечно, с падеж 10-то число на месеца, за
който се дължи, до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване на
същата. Решението по гр.д. № 727/2016г. по описа на PC - В. Преслав, влязло в законна сила
на 22.03.2017г. и било добре известно на М., същият лично участвал в съдебното
производство. Обстоятелството, че подсъдимият е знаел за влязлото в сила решение се
потвърждава и от показанията на св.П.Д. , прочетени на осн.чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от
НПК .
След приключване на гражданското дело, св. Н. Д. и дъщеря й заживели в гр. Шумен - на
ул. „Цар Освободител“ № 8, вх. Б, ет.1, ап.24. Тъй като М. не плащал дължимата издръжка,
по молба на Д. било образувано изпълнително дело при ДСИ при PC - Шумен относно
събиране на сумите по издръжка. По - късно изпълнителното дело било изпратено за водено
при ДСИ при PC - гр. В. Преслав, но по него отново не постъпвали плащания за издръжка.
През м. март 2018г. св. Д. и дъщеря й М.Д. заминали да живеят в гр. Бремен, Р. Германия,
където се намират и към настоящия момент. Междувременно подс. М., през 2018г., заминал
за Р. Италия и трайно се установил да живее там. Той знаел, че Д. и дъщеря му са се
преместили да живеят от гр. Шумен в гр. Бремен, Р. Германия и инцидентно се случвало да
контактува с бившата си съжителка.
Въпреки наличието на съдебно решение, с което бил осъден да плаща месечна издръжка за
детето си, подс., в периода след влизане в сила на решението - от м. април 2017г. до м.
октомври 2021г. включително, не платил нито една вноска от присъдената издръжка за
детето си. Неплатени били 55 месечни вноски по 200.00 лева, възлизащи общо на сумата от
11 000.00 лева.В хода на ДП в разпита си подсъдимия посочва, че причина за
незаплащането на издръжката е липсата на работа .
В практиката си ВКС приема, че задължението за заплащане на издръжка е „носимо” и
следва да бъде престирано по местоживеене на детето (Определение №192/2013г. на ВКС, І
н.о.). Обстоятелството, че задължението за плащане на издръжката е носимо и следва да
бъде престирано от длъжника на кредитора по неговото местоживеене, обуславя извода, че
престъплението е започнало в гр. Шумен и е довършено в гр. Бремен, Германия. Понятието
„местоживеене” е дефинирано като трайна връзка на гражданина с определено населено
място, независимо от адресната регистрация (Определение №96/13г. на ВКС, ІІ н.о.).
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на показанията на
1

св. Йорданова разпитаната в съдебно заседание, както и от приобщените по делото писмени
доказателства и от показанията на св. Д. и св. Д. ,прочетени със съгласието на защитата в
с.з.на осн чл. 281, ал.5 , вр. ал.1, т.5 от НПК, както и от присъединените на основание чл.281
от НПК писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се, намират се в хармонично единство и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на
съда и обосновават решението му по следните правни съображения:
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по
чл.183, ал.1 от НК, след като бил осъден да издържа свой низходящ - М.В.Д. и съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си
имущество;
* от обективна страна подсъдимият, чрез своето бездействие, не е изпълнил
задължението си да заплаща издръжка на свой низходящ, по силата на влязло в сила
решение, с което е бил осъден да изплаща издръжка на месечни вноски в определен размер,
като в периода от месец април 2017г. до месец октомври 2021г.(включително) в гр. Шумен
и в гр. Бремен, Р. Германия, след като бил осъден с Решение № 51/27.02.2017г. по гр. д. №
727/2016г. по описа на РС- Велики Преслав, влязло в законна сила на 22.03.2017г. да
издържа свой низходящ - малолетната М.В.Д., като неизпълнението на това задължение е в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 55 месечни вноски по 200 лева,
възлизащи общо на сумата от 11 000 лева;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да
издържа свой низходящ;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл -
той е предвиждал неизбежното неплащане на издръжките в размер на повече от две месечни
вноски и пряко ги е целял;.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи незачитане на
установения в страната законов ред, както и финансови затруднения.
По изложените съображения съдът намери, че подсъдимия следва да бъде признат за
виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, поради което се произнесе с
присъда в посочения смисъл.
Съдът прие, че наказанието следва да бъде определено по първата алтернатива на чл. 183
ал.1 от НК а именно с „Лишаване от свобода, като приема, че адекватен размер на
„лишаването от свобода“ е 4 месеца, малко над минималния размер, съобразявайки факта,
че подсъдимия е неосъждан , но и съобразявайки големия брой на месеци в които не е
плащана издръжка. Този размер на наказание съдът счита за адекватен в конкретната
ситуация.
Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК
при подсъдимия.
Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът може да отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието. Съобразно съдимостта на осъдения към момента на извършване на процесното
деяние, същият е неосъждан и определеното наказание е под три години лишаване от
свобода, поради което е допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода.
Освен това условното осъждане в случая не противоречи на изискванията на обща и лична
превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава
приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.66, ал.1 от НК,
следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да
се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.
В настоящия случай съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и
специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и без ефективно изтърпяване
на наказанието при изпитателен срок в минимален размер, предвиден в посочената
разпоредба, а именно 3 /три/ години. В този смисъл е и константната практика на ВКС / Р.
2

№ 401/2002г. на ВКС, Р. № 528/1993г. на ВКС, Р.№ 386/1973г. на ВКС и др./.
Относно искането за присъждане на разноски в размер на 300 лв.
По ДП том 4 е налично постановление на прокурор при ШРП за изплащане на
възнаграждение за преводач в размер на 300лв. съгласно Наредба № Н-1 от 16.05.2014г. по
повод изготвена молба за правна помощ, свързана с връчване на призовки на подсъдимото
лице в хода на досъдебното производство, като е бил възложен превод от български на
италиански език .
В тази връзка съдът съобрази нормата на чл. 189 ал.2 от НПК съобразно която разноските за
преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за
преводач в съдебното производство са за сметка на съда , поради което същите следва да
останат за органа в случая ШРП .
Съдът счита, че с така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимия, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото. По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
3

Номер на акта:	29
Дата:	14 юни 2022 г. (в сила от 30 юни 2022 г.)
Съдия:	Валентина Любенова Тонева

Дело:	20223630200333
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 февруари 2022 г.

Присъда по дело №333/2022 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите