МОТИВИ по ВНОХД № 2139/2018 г. на
СГС, НО, ХV въззивен състав
Производството е по реда
на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 22.02.2017г.,
постановена по НОХД № 8531/2015г. по описа на СРС, НО, 97 състав, съдът е
признал подсъдимия А.С.Т., ЕГН:**********,***, българин, български гражданин,
неосъждан, с висше образование за НЕВИНОВЕН в това, че на 09.05.2014г. за
времето около 18.00ч. до 20.00ч. в гр.София от дамска чанта в заведение „Норд
парк”, находящо се в ж.к „*******, отнел сумата от 650.00лв. от
владението на Г. Й.М., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като на основание чл.304, пр.2, НПК го е оправдал по обвинението за
престъпление по чл.194, ал. НК. С присъдата е постановено направените по делото
разноски да останат за сметка на държавата.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се
излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на протестираната
присъда. Прокуратурата предлага въззивният съд да отмени същата и вместо нея да
постанови друга, с която да признае подсъдимия Т. за виновен по повдигнатото му
обвинение.
В срок е постъпило и
допълнение към протеста. След запознаване с мотивите на първоинстанционният
съд, прокуратурата поддържа, че неправилно съдът бил приел обвинението за
недоказано по несъмнен начин. В хода на съдебното следствие били събрани
достатъчно доказателства в негова подкрепа, включително показанията на
пострадалата св. Г.М., от които се установявал размерът на процесната сума,
както и че чантата, в която се намирала, била оставена на служебната маса на
заведението. От нейните показания и тези на св. Х.Я.се установявало, че в
инкриминирания период на служебната маса седял единствено подсъдимия Т., което
се подкрепяло от изготвените видеотехнически експертизи. Установявало се от
експертизите преминаването и на други лица, но същите не били сядали на масата.
До масата имало безпрепятствен достъп до лица, но такива липсвали. На следващо
място се излагат съображения, че според СТЕ, видеоматериалите били негодни за
лицева идентификация, не и за идентификация по общи белези като прическа и
облекло. В този смисъл неправилно СРС бил игнорирал обстоятелството, че пострадалата
била разпознала подсъдимия по тези белези, тъй като с подсъдимия били съученици
и пострадалата го познавала добре. Също така безспорно било установено, че
пострадалата М. и св. В.били провели разговори с подсъдимия, който бил признал
че бил отнел парите и бил обещал да ги върне. Несъществените противоречия в
показанията се дължали единствено на изминалия период от време.
Въззивният съд в закрито
съдебно заседание на 14.05.2018 г. по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото се налага събирането на допълнителни
доказателства. В тази връзка е допуснал допълнителен разпит на св. Г.М., както
и извършване на оглед на веществено доказателство – съдърбание на компакт диск
приложен към заключението по назначената от СРС съдебно-техническа експертиза в
присъствието на св. Г.М..
В съдебно заседание пред
въззивния съд, проведено на 31.05.2018г. е извършен оглед на вещественото
доказателство в присъствието на св. М., както и допълнителен разпит на
свидетелката.
Пред въззивния съд
представителят на СГП предлага присъдата на СРС да бъде отменена и подсъдимият
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че събраните
доказателства в хода на съдебното следствие пред двете съдебни инстанции били
достатъчни, като показанията на св. М. били категорични относно авторството на
деянието, че подсъдимият бил единственото лице, което доближило масата и стола,
където свидетелката си оставила дамската чанта. При огледа се установили
действията на лицето, както и точното местонахождение на чантата. Показанията
се подкрепяли от назначената в досъдебното производство СТЕ, както и от
показанията на св. В.. С оглед обстоятелството, че стойността на предмета на
престъплението е до две минимални работни заплати, счита случая за маловажен и
предлага наказанието да се индивидуализира по реда на чл. 54 НК, а именно
пробация за срок от 6 месеца.
Пред въззивния съд
защитникът на подсъдимия – адв. В. – моли съдът да потвърди първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна. Липсвали категорични доказателства
относно авторството на деянието, като показанията на свидетелите М., В.и Я.били
противоречиви и не се подкрепяли от другите събрани по делото доказателства,
както и от експертното заключение по СТЕ. В показанията си св. В.твърдял само,
че видял на записа как някакво лице от мъжки пол облечено в светли дрехи е
седнало на стола и е взело парите на св. М.. Свидетелят Я.твърдял, че е
изгледал записа и заявява категорично, че не бил виждал подсъдимия Т. да бърка
в чантата на М. и да взема оттам парите. Твърденията на св. М. относно мястото,
на което е оставила чантата си, не се подкрепяло от заключението по СТЕ.
Противоречия в свидетелските показания били налице и по въпроса относно
обажданията до подсъдимия. Сочи различни противоречия относно разговора по
телефона, като св. В.бил заявил, че говорил с неизвестно нему момче, което обещало,
че щяло да оправи положението, но не ставало ясно за какво става въпрос. В тази
насока противоречиви били и показанията на св. М.. Липсвали доказателства за
проведен разговор между подсъдимия и св. В., а св. Я.не давал показания за
такъв разговор. На следващо място било установено, че до мястото, на което била
оставена чантата, имали достъп много хора. Нелогично било пострадалата да
остави такава сума на общодостъпно място, не бил доказан и размерът на сумата.
Свидетелските показания били нелогични и противоречиви, а от друга страна от
експертното заключение по СТЕ не се установявало лицето извършило
инкриминираното деяние. Счита, че доказателствената съвкупност била
недостатъчна за постановяване на осъдителна присъда.
В своя защита
подсъдимият Т. заявява, че иска съдът да отсъди своето решение на базата на
доказателствата.
В последната си дума
заявява, че няма какво да каже.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице
основания за нейното отменяване и постановяване на нова присъда поради следните
съображения:
При преценката на доказателствата, които са били събрани по време на
съдебното следствие на първата и на втората инстанция, и на основание чл.316 от НПК въззивният съд намери, че са налице основания за приемане на нови
фактически положения и установи следната относима към предмета на делото
фактическа обстановка:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.С.Т. е роден на
***г***. Има завършено висше образование, не работи, не е женен и не е осъждан.
През пролетта на 2014 г. св. Г.Й.М. работeла като сервитьор в заведение „Норд парк" в ж.к. „*******, в гр.София. На 09.05.2014г. около 09.00ч. отишла на работа,
носейки със себе си дамска чанта, в която било оставено дамско портмоне,
съдържащо сумата от 650 лева – лични пари на св. М.. Сумата от 600 лева била
поставена в джоб с цип по цялата дължина на портмонето, като поради обема на
свитите в него пари, джобът не се затварял добре и портмонето било разтворено.
С тази сума св. М. възнамерявала да заплати сметките си същия ден. Във
вътрешността на портмонето се намирала и сумата от 50 лева – налични пари на
свидетелката. При пристигането си в заведението, поради липса на специално
предназначено място за оставяне багажа на работниците, св. М. оставила дамската
си чанта с портмонето на стол до служебната маса, която се намирала във
вътрешността на заведението в непосредствена близост до бара. За последен път
св. М. проверила съдържанието на портмонето си около 16.00ч. на същия ден, като
към този момент описаните парични суми били на мястото си.
Около 18.00ч. в заведението пристигнал подс. А.С.Т.,
който се познавал със свидетелката, тъй като били съученици. Отначало
подсъдимия стоял на маса отвън пред бара, а около 20.00ч. подсъдимият влязъл
във вътрешността на заведението и казал на св. М., че иска да си избере нещо за
ядене. Тя му дала меню и излязла извън помещението, за да обслужи останалите
клиенти. По същото време от бара излязъл и св. Х.Г.Я., който работел като
барман на барплота, намиращ се в непосредствена близост до служебната маса и
стола, на който била оставена дамската чанта. В отсъствие на други лица в
помещението, подсъдимият Т. се приближил на заден ход стола, на който се
намирала дамската чанта на св. М., държейки в лявата си ръка меню, а дясната с
дясната извършвал действия зад гърба си по посока чантата на св. М., непосредствено
след което поставил дясната си ръка с инкриминираната сума в задния джоб на
панталоните си. Около 20.08 ч. подсъдимият седнал на стола с чантата, като
същата пак останала зад гърба му и отново започнал да бърка в нея двете ръце
зад гърба си, след което станал и излязъл от помещението. Около 20.14ч.
подсъдимият влязъл отново в помещението и седнал на стола, като продължил да
рови с едната си ръка в намиращата се зад гърба му дамска чанта, след което
отново започнал да разглежда менюто. Приблизително една минута по-късно св. М.
влязла в помещението, подсъдимият станал от стола и заявил на свидетелката, че
няма да консумира, платил сметката си и напуснал заведението. До посочените
действия на подсъдимия и след тях други лица са преминавали през помещението,
но никое от тях не се е приближавало до стола, на който се намирала дамската
чанта, нито е извършвало действия по отношение на нея. След като се прибрала
вкъщи около 23.30 – 24ч. същата вечер, св. М. установила, че намиращата се в
портмонето сума от 650 лева липсвала.
На следващия ден свидетелката разказала на
свидетеля Н.Р.В.– съдържател на заведението, че липсва сумата от 650 лева от
дамската й чанта, както и Х.Г.Я.– барман, но никой в заведението не бил видял
нищо съмнително през предходната вечер. Поради тази причина тримата свидетели
изгледали записите от охранителните видеокамери в заведението и виждайки
действията на заснетото лице, извършващо действия по посока на чантата й, св. М.
разпознала лицето като своя съученик А.С.Т., когото познавала от десетина
години и когото видяла в заведението през предходната вечер. След като
изгледали записа, св. М. се опитала да се обади на подсъдимия, но не успяла да
се свърже с него. М. дала телефонния номер на подсъдимия на св. В., който му се
обадил, а подсъдимият заявил, че щял да върне парите до понеделник или вторник
на следващата седмица. Свидетелката М. изчакала подсъдимият да й върне парите,
но след като това не се случило, в четвъртък на следващата седмица
(15.05.2014г.) подала жалба в полицията с оплакване, че на 09.05.2014г.
подсъдимият е откраднал сумата от 650 лева от дамската й чанта. Посочената сума
останала невъзстановена.
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка се установява въз
основа на гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Г.М. депозирани
пред СРС и настоящата инстанция, както и приобщените такива по реда на чл. 281,
ал. 4 НПК на л. 18 от ДП и по реда на чл. 281, ал. 5 НПК на л. 19 от ДП в
съответните части; на св. Х.Я.дадени пред СРС и на св. Н.В.дадени пред СРС,
както и приобщените такива по реда на чл. 281, ал. 4 НПК на л. 20 от ДП; от
писмените доказателства – протокол за доброволно предаване на 1бр компакт диск,
два броя личностни характеристики, уверение от УНИБИТ и справка за съдимост на
подсъдимия; от доказателствените способи – експертното заключение по
назначената в ДП комплексна СППЕ на подсъдимия; експертните заключения по
назначените първоначална (в ДП) съдебно-техническа експертиза и допълнителна
съдебно-техническа експертиза (пред СРС); от веществените доказателства и
доказателствени средства – един брой компакт диск, съдържащ запис от охранителна
камера в заведението, както и извършения във въззивното производство оглед в
присъствието на св. М..
Въззивният съд намира, че не
са налице основанията, изложени от районния съд, за некредитиране показанията
на свидетеля Г.М. относно размера на инкриминираната сума. Няма нищо нелогично
в разказа на свидетелката относно обстоятелството, че на инкриминираната дата
носела в себе си сумата от 600 лева за заплащане на сметки, както и 50 лева
отделно и оставила същата в портмоне в чантата си на стол до служебната маса.
Свидетелката е категорична, че в заведението нямало обособено място за
поставяне багажа на работещите в него лица и затова се ползвала служебната маса
до бара. Това й твърдение не се опровергава от показанията на св. В.–
съдържател на заведението, нито от тези на св. Я.– барман, като никой от
свидетелите не твърди в заведението да е имало място за оставяне на ценни
предмети и пари, а напротив св. Я.заявява, че не зависи от служителите, къде да
си оставят нещата и нямало точно място, където персоналът да си оставя личните
вещи. При липсата на специално място за оставяне на багажа, съвсем логично от
житейска гледна точка е чантата с парите да бъде оставена до маса, която не се
ползва за обслужване на клиенти и която, видно от свидетелските показания и
огледа на видеозаписите, се намира в непосредствена близост до барплота явяващ
се и работно място на св. Я., т.е. на място, което е максимално отдалечено от
клиентите и се наблюдава от бармана.
Същевременно св. М. е напълно
последователна в показанията си относно съдържащата се в портмонето сума. Във
всички свои разпити на фазата на ДП и в съдебната фаза свидетелката заявява, че
портмонето съдържало сумата от 650 лева разделена на две части – сумата от 600
лева за плащане на сметки в отделно разделение на портмонето и сумата от 50
лева в портмонето. Именно това е сумата, която свидетелката е посочила като
липсваща в жалбата си до полицията от 15.05.2014г. и за която е разказала на
свидетеля В., видно от показанията, дадени от него в ДП и приобщени по реда на
чл. 281, ал. 4 от НПК. Следва да се посочи, че от събраните по делото
доказателства не се установява причина свидетелката да се счита заинтересована
от изхода от спора, респективно да определя размера на сумата тенденциозно с
цел да се обогати за сметка на подсъдимия. Същата не е предявила претенции
срещу подсъдимия в рамките на наказателното производство, нито е заявила, че ще
предяви такива по гражданскоправен ред, не е подала и молба за конституиране
като частен обвинител. На следващо място свидетелката е категорична, че с
подсъдимия се познавали от дълго време като съученици и по делото няма данни да
са били във влошени лични отношения, напротив, от пресъздадения от свидетелката
разговор се установява, че отношенията между тях в инкриминираната вечер са
били неутрални – като между клиент и служител на заведението. Най-сетне, видно
от показанията на св. В.дадени в ДП, свидетелката му е споделила за липсващата
сума от 650 лева още преди да пристъпят към разглеждане на записите от
видеокамерите, на които свидетелката за първи път е разпознала подсъдимия като
автор на деянието.
Ето защо неправилно
първоинстанционният съд е счел за необходимо допълнително потвърждаване
показанията на св. М. относно размера на инкриминираната сума – същите в тази
си част са последователни и добросъвестно дадени, освен това се потвърждават и
от косвеното доказателство – показанията на св. В..
На следващо място показанията
на св. М. се подкрепят от тези на останалите двама свидетели и относно мястото,
на което е била оставена дамската чанта – на стол до служебната маса. Свидетелят
Я., който е бил в непосредствена близост до чантата потвърждава, че тя е била
оставена на служебната маса, което намира потвърждение и в показанията на св. В.дадени
пред СРС и пред органите на ДП – според свидетеля на камерите се виждало, че
подсъдимият сяда на стол до служебната маса, на която била оставена дамската
чанта. Наред с това, по време на проведения от настоящата инстанция оглед на
веществено доказателство в присъствието на св. М., същата посочва с
категоричност стола, на който е оставила чантата си, а именно същия стол, на
който се вижда подсъдимият да сяда и за който дават показания останалите двама
свидетели. Свидетелката демонстрира ясни спомени относно вида на портмонето и
чантата и местонахождението на парите в джоб с цип по дължината на портмонето,
който не се затварял добре поради обема на парите. По време на огледа
свидетелката сочи конкретното местонахождение на чантата спрямо подсъдимия при
всяко от неговите действия. При това положение настоящата инстанция, макар да
кредитира експертното заключение по назначената от СРС допълнителна СТЕ, според
което около седналото на стола лице не се вижда инкриминираната вещ, отдава
това обстоятелство на черно-бялото заснемане от горен ракурс на камерата и
ниско осветление на помещението, още повече, че посоченият от свидетелката стол
е с тъмен цвят (видно от огледа на ВД и приложените към СТЕ снимки). Липсата на
потвърждение от заключението по експертизата не опровергава показанията на
свидетелите, нито отрича възможността същите да посочат с категоричност точното
местонахождение на чантата, макар на самия запис тя да не се вижда достатъчно
ясно, за да позволи на вещото лице да я идентифицира. В случая не става въпрос
за предположение относно нейното местонахождение, както твърди защитата, а за
конкретно и недвусмислено посочване от всички свидетели по делото, независимо
от това дали на посоченото място чантата се вижда на видеозаписа или не. Още
повече, че от показанията на двамата свидетели Я.и В., гледали видеозаписа,
както и от разясненията на св. М. по време на огледа се установява, че докато
подсъдимият е седял на стола, дамската чанта се е намирала зад гърба му,
респективно не е било възможно да бъде заснета от видеокамерата, тъй като
подсъдимият я закривал с тялото си.
Относно предприетите от
подсъдимия действия по отнемане на сумата от 650 лева от портмонето, намиращо
се в чантата на св. М., следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетелката, както и на свидетелите В.и Я., както и експертното заключение по
двете СТЕ относно констатираните телодвижения. Както беше установено от
свидетелските показания, подсъдимият е бил с гръб към дамската чанта на св. М.,
оставена на стола, като предприетите от него действия са осъществени зад гърба
му. В тази насока са показанията на тримата свидетели, които интерпретират
видените от тях телодвижения като бъркане в чантата на св. М. – самата М. заявява,
че е видяла подсъдимия да й бърка в чантата, св. В.заявява, че е се е виждало
как лицето с ръце рови в чантата в рамките на две минути, после си тръгва, а
св. Я.твърди, че ясно видял на камерите лицето да бърка в чантата, като взима
менюто, а с другата ръка прави нещо отзад. От събраните доказателства се
установява обективно, че подсъдимият е бил с гръб към чантата в непосредствена
близост до нея и е извършвал действия зад гърба си с дясната ръка (докато гледа
менюто), както и че при ставането си е бръкнал с дясната си ръка в джоба на
панталоните си (видно от експертното заключение по допълнителната СТЕ, л. 45 от
първоинстанционното дело). Именно такива действия се установиха и при огледа на
вещественото доказателство. Показанията на свидетелите относно „бъркане“ и
„ровене“ в чантата излагат тяхната интерпретация на видимите на записа
действия, основана на възприетото и житейската логика, доколкото на видеозаписа
не е заснет подсъдимият да изважда портмоне от чантата на М.. В този смисъл
съвсем достоверни и точни са показанията на св. Я., който в разпита си пред СРС
отрича да е видял подсъдимия да изважда такава вещ, но въпреки това
потвърждава, че е видял подсъдимия да „рови“ в чантата. Не е налице нито
вътрешно противоречие в неговите показания, нито свидетелят опровергава
показанията на останалите двама свидетели, доколкото никой от тях обективно не
е видял изваждане на портмоне от чантата, а говорят за „бъркане“ и „ровене“ в
нея.
Въпреки това така описаната
интерпретация на действията зад гърба на подсъдимия се явява единствената логически
възможна и оправдана такава с оглед доказателствата по делото поради следните
съображения.
От една страна от записа е
видно, че подсъдимият извършва телодвижения, характерни за вземане на вещ иззад
гърба си, където се е намирала чантата на свидетелката. Той се приближава на
заден ход към стола, на който е поставена чантата и се позиционира с гръб към
него, което му придвижване не може да бъде обяснено с разхождане и разглеждане
на меню, каквото държи в лявата си ръка. След позициониране пред чантата,
подсъдимият бърка със свободната дясна ръка зад гърба си по посока на чантата,
като незабавно след приключване на действията зад гърба му, без да извършва
други движения, веднага бърка в джоба на панталоните си със същата дясна ръка,
с която преди това е извършвал действия в непосредствена близост чантата –
телодвижения характерни за вземане на вещ и поставянето й в джоб. В същата
насока са и последващите телодвижения на подсъдимия – в седнало положение с
гръб към чантата, същият (след оставяне на менюто) бърка с двете си ръце зад
гърба си по посока на чантата и след около минута става от стола и излиза от
кадър по посока на камерата. Всички тези действия подсъдимият извършва след
излизане на свидетелите М. и Я.от помещението. При третата си група телодвижения
около пет минути след излизане от кадър, подсъдимият се връща в помещението (в
което отново няма никой), отново сяда на стола и бърка с едната си ръка зад
гърба по посока на чантата, след което остава седнал държейки меню до
пристигане на св. М.. След идването на свидетелката същият бързо си тръгва от
помещението и не се появява повече в кадър, като съобразно свидетелските
показания заявява пред М., че няма да консумира нищо. Така описаната поредица
от действия съответства напълно на вземане на предмет от чантата с гръб към нея
и последващо заличаване на следите от тези действия. Тук следва да се посочи
още, че е житейски нелогично поведението на подсъдимия, който е влязъл във
вътрешността на заведението, конкретно за да поиска от св. М. меню, за да си
избере нещо за ядене, а след получаване на менюто и излизане на останалите
свидетели от помещението се е концентрирал върху действията зад гърба си, като
междувременно е оставил менюто, продължил е да бърка зад гърба си, излязъл е от
помещението и пак се е върнал в него, за да възобнови бъркането и едва след
осъществяването на действията е взел отново менюто, за да уведоми веднага след
това М., че няма да консумира нищо. Липсва причина подсъдимият да търси св. М.
за меню, което е могъл да стори и от масата във външната част на заведението,
на която е стоял до този момент, и същевременно непосредствено след получаване
на менюто да го изостави за да извършва гореописаните действия, докато
свидетелите са били извън помещението. С оглед на това настоящата инстанция
намира изявленията на подсъдимия пред св. М. за претекст същият да бъде оставен
сам в помещението, където се е намирала чантата на М., с цел извършване на
действията насочени към чантата.
От друга страна от
доказателствената съвкупност се установява по безспорен начин, че друго лице не
е приближавало чантата през този ден. Свидетелката М. потвърждава в показанията
си пред настоящата инстанция, че преди деянието за последно е видяла парите си
в около 16.00ч. и е установила липсата им след прибирането си вкъщи около 23.30
– 24.00ч., в който период, след преглед на записа, нямало други лица, които да
се приближават до стола, на който е била поставена чантата. Свидетелката сочи,
че е гледала записа от 09.00 до 24.00 часа и не е видяла друго лице да се
приближава към чантата или да бърка в нея, нито да сяда на стола, на който
чантата е била поставена. Свидетелката твърди да е виждала други преминаващи
лица на записите, но никой не се е приближавал до чантата. Тези показания на
св. М. се подкрепят и от показанията на св. В., който заявява, че на записите
не се виждали други лица да приближават чантата освен подсъдимия. Преминавал
персоналът, но те не сядали на масата, а само минавали покрай нея. В тази
връзка в показанията пред въззивния съд св. М. уточнява, че хората влизали в
заведението до тоалетна, която била в другата част на заведението, за която цел
не се минава през частта, в която е барът и масата. Тези й уточнения се
подкрепят от показанията на св. Я., който заявява, че няма маса за клиенти в
близост до служебната маса, не се минава покрай нея, за да отидат клиентите до
тоалетната и няма допир на клиентите до масата. В процесното помещение влизали
клиенти единствено, за да ползват бара. Също така от изготвените първоначално и
допълнително експертно заключение по СТЕ се установява, че на видеозаписа се
виждат други преминаващи лица, но не е констатирано което и да било от тях да
се приближава до масата или да сяда на стола, на който се е намирала чантата.
С оглед изложените
съображения въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства в тяхната логическа взаимовръзка, настоящият състав намира, че
именно с констатираните от свидетелите и от съда при огледа на веществените
доказателства действия по бъркане зад гърба по посока чантата на св. М.,
отразени и в двете СТЕ, е осъществено отнемането на инкриминираната сума от 650
лева.
Противно на изводите на
първоинстанционния съд, настоящата въззивна инстанция намира, че от събраните
по делото доказателства се установява безспорно авторството на деянието в
лицето на подсъдимия Т.. В тази насока следва да бъдат кредитирани на първо
място показанията на св. М., която напълно последователно и безпротиворечиво
заявява, че при преглеждане на записите е разпознала подсъдимия Т. като лицето,
което е видяла да бърка в чантата й. Както беше изложено подробно по-горе,
показанията на М. са обективни и добросъвестно дадени, тъй като същата се е
познавала с подсъдимия отпреди деянието като неин съученик, не е имала влошени
отношения с него, нито се е конституирала като страна в процеса, а е съобщила
на В.за кражбата на сумата от 650 лева още преди да прегледа записите, на които
е разпознала подсъдимия. В тази връзка в разпита си пред СРС свидетелката
заявява, че с подсъдимия били съученици от десетина години, имали общи познати,
не излизали заедно на кафета и не е чувала за случки с изчезнали вещи, на които
той да е присъствал. Ето защо липсва каквото и да било основание М. да иска да
набеди подсъдимия в извършване на престъплението. Същевременно свидетелката е
категорична във всички свои показания пред ДП и двете съдебни инстанции, че
именно подсъдимият Т. е автор на деянието. Настоящата инстанция дава вяра на
тези показания освен поради изложените съображения относно тяхната
категоричност, последователност и обективност, и още поради следните причини.
На първо място свидетелката заявява, че познава подсъдимия от десетина години,
което е достатъчен период, за да бъде наясно с неговия външен вид, независимо
от лошото качество на видеозаписа. В тази връзка следва да се посочи, че макар
първоначалното и допълнителното експертно заключение по СТЕ да са единодушни, че
липсват достатъчно общи и индивидуални белези за идентификация на заснетите лица,
на записа са отразени косата, облеклото и телосложението на лицето, които дават
достатъчна възможност на св. М. да индивидуализира с категоричност познато й от
десетина години лице, още повече такова, което е имала възможност да възприеме
пряко през предходната вечер (включително неговото облекло, коса, осанка, лице
и пр.). На второ място при извършения оглед на веществени доказателства,
съпоставен с описаната в експертното заключение по допълнителната СТЕ
хронология на появяване на лицата в кадър, свидетелката идентифицира винаги
едно и също лице като подсъдимия, независимо от влизането и излизането му от
кадър и преминаването на други лица и то съвпада с лицето, което свидетелката е
посочила пред своите колеги – св. Я.и В.. На трето място съобразно
гореизложеното, от доказателствената съвкупност по делото се установява, че
друго лице, освен разпознатото като подс. Т., не е приближавало до чантата на
свидетелката на инкриминирания ден.
В тази насока са и
последващите действия на свидетелката след разпознаването на подсъдимия –
предприемането на опити за свързване с него с цел възстановяване на отнетата
сума. Констатираното от защитата противоречие между показанията на св. М.
дадени в досъдебното производство и тези в съдебната фаза по въпроса, дали се е
обаждала лично на подсъдимия след като го е разпознала или само е дала телефонния
му номер на св. В.нямат съществен характер и не са основание за дискредитиране
на показанията изцяло, за каквото го е приел първоинстанционният съд. Това е
така, защото от показанията пред ДП и СРС е видно, че свидетелката няма ясен
спомен колко позвънявания са били отправени на телефона на подсъдимия и на кого
той е отговорил. Настоящата инстанция кредитира дадените в съдебната фаза
показания на свидетелката по този въпрос, тъй като ако свидетелката вече се е
разбрала с подсъдимия да й върне парите, липсва логична причина да дава
телефонния му номер, посочен впоследствие от Т. като телефон за контакт в ДП,
на св. В., за да проведе и той същия разговор. Същевременно в показанията си
пред СРС св. В.заявява, че мисли че си спомня да е говорил с някого, който му
казал че щели да се разберат. Липсата на спомен, която съдът отдава на изминалия
период от време между разпита и датата на събитията, е преодоляна чрез
прочитане на показанията на свидетеля дадени пред органите на ДП, които
показания св. В.е потвърдил изцяло. В тези свои показания, свидетелят сочи, че
след като видели кой е извършителят на кражбата, св. М. му дала номера на
подсъдимия и В.му се обадил, като му обяснил, че са прегледали записите от
охранителните камери и видели, че той е откраднал парите от чантата, както и че
ако върне парите, М. няма да подаде жалба в полицията срещу него, а той казал,
че щял да върне парите до понеделник или вторник на следващата седмица. С оглед
потвърждението на дадените в ДП показания, именно в този смисъл следва да се
схваща изявлението на свидетеля пред СРС, че лицето, с което говорил, му
казало, че щели „да се разберат“ до няколко дни, а не като абстрактна уговорка
без ясно съдържание, както е била интерпретирана от първоинстанционния съд. Тъй
като св. В.не е познавал подсъдимия, напълно логично е същият да не е сигурен
кое е лицето, с което е разговарял след като св. М. му е дала телефонния номер. Няма основание да се търси
потвърждение на показанията относно проведения разговор от св. Я., тъй като
нито той, нито останалите свидетели твърдят да е бил очевидец на разговора.
Същевременно уговорката парите да бъдат възстановени до понеделник или вторник
на седмицата, следваща инкриминираната дата, се явява логична с оглед
хронологията на събитията по делото, а именно св. М. е подала жалба в полицията
едва на 15.05.2014г. (четвъртък), макар още на 10.05.2014г. да е знаела кой е
автор на деянието. Това обстоятелство се явява в потвърждение на показанията на
М., че изчакала подсъдимия да й върне парите и след като това не се случило,
подала жалба в полицията.
Съдът кредитира също така експертното
заключение по КСППЕ, съгласно което А.С.Т. е психично здрав, бил е в състояние
на просто алкохолно опиване – в границите на средна степен и е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Следва да
бъдат кредитирани и останалите писмени доказателства по делото – протокол за
доброволно предаване на компакт диск относно факта на приобщаване на
вещественото доказателство, личностни характеристики, удостоверение от УНИБИТ
относно завършен курс на обучение, от които се установяват добрите
характеристични данни на Т., и справка за съдимост на подсъдимия.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка и при тези изводи относно доказателствата
по делото, настоящият съдебен състав намери, че от обективна и от субективна
страна подсъдимият А.С.Т. е осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.
1 от НК. За това престъпление е повдигнато обвинение пред първата инстанция и
за него има съответен протест по смисъла на чл.336, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК.
От обективна страна – на 09.05.2014г. за времето от около 18.00ч. до около
20.00ч. в гр. София, от дамска чанта, оставена на стол в заведение „Норд парк“, находящо се в ж.к. „Свобода“,
срещу бл. 30, подсъдимият Т. отнел (като бръкнал зад гърба си в оставената на
стола чанта и сложил сумата в джоба си, с което прекъснал чуждата фактическа
власт и установил своя) чужди (на Г.Й.М.) движими вещи – сумата от 650 лева от
владението на Г.Й.М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои (след като установил фактическата власт върху сумата, подсъдимият
напуснал заведението с отнетата сума).
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като
подсъдимият Т. е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и е имал
ясна представа относно настъпването на общественоопасните последици от своите
действия, като пряко и непосредствено е целял настъпването на тези последици,
доколкото е разбирал, че чантата и съдържащото се в нея портмоне с пари
принадлежат на св. М., както и че не е искал съгласието й да вземе парите, но
въпреки това е взел сумата от чантата и е напуснал заведението с нея.
Настоящата инстанция не намира основание за прилагане на привилегирован
състав на престъплението, в частност този по чл. 194, ал. 3 от НК. Маловажен
случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК е този, при който с оглед всички
обстоятелства по делото, свързани с деянието и дееца, извършеното престъпление
е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Съдебната преценка по този въпрос се извършва
на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици,
данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение
за степента на обществената опасност и моралната укоримост на извършеното.
Преценката не се ограничава единствено до размера на вредите. В настоящата
хипотеза не е налице маловажен случай на кражба, доколкото на първо място
стойността на вредата от 650 лева се равнява на почти две минимални работни
заплати за страната към датата на деянието (в размер на 340 лева) и не може да
се определи като незначителна, а вредата не е възстановена и понастоящем. На
следващо място следва да се отчете начина на извършване на деянието – от
познато от дълго време лице - съученичка, на публично място, чрез неколкократно
бъркане в дамска чанта, като нито едно от тези обстоятелства не са възпрели
подсъдимия да извърши престъплението, а напротив, мотивирали са го да се опита
да се прикрие от служителите на заведението и камерите за видеонаблюдение,
извършвайки действията зад гърба си. В този смисъл единствено чистото съдебно
минало на Т. и размера на вредата - малко под възприетата от съдебната практика
условна граница от две минимални работни заплати – не са достатъчни за да бъде
квалифициран случаят като маловажен именно с оглед завишената степен на
обществена опасност и морална укоримост на деянието. Същите следва да бъдат
отчетени като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, каквито
представляват, но сами по себе си и взети в съвкупност с останалите
обстоятелства, при които е извършено деянието, не обосновават наличието на по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от този вид.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.194, ал. 1 от НК законът предвижда
наказание „лишаване от свобода“ до осем години.
Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК спрямо подсъдимия Т. и за
определяне на наказание „лишаване от свобода“ под най-ниския предел, предвиден
в закона. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или
някое изключително такова, като според настоящия съдебен състав определянето на
наказанието в рамките, посочени от закона би отговаряло на целите на
генералната и специалната превенция по българското наказателно право.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни и сравнително ниската (но не и
незначителна) стойност на вредата – малко под две минимални работни заплати за
страната към датата на деянието. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва
да се вземе предвид дръзкия начин на извършване на престъплението съчетан с
действията по прикриването му съобразно изложените по-горе съображения относно
немаловажността на случая. С оглед на това и при превес на смекчаващите
обстоятелства настоящият въззивен състав намира, че наказание „лишаване от
свобода“ в размер малко над минимума, а именно за срок от една година в
най-пълна степен ще съответства на извършеното престъпление и на личността на
дееца, както и на целите на наказанието, установени в чл.36 от НК.
Съдът счете, че са налице основанията за отлагане на изпълнението на така
определеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ по реда на чл.66,
ал.1 от НК. Наложено е наказание до три години „лишаване от свобода“,
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, като за превъзпитание и
поправяне на подсъдимия Т. и с оглед на посочените по-горе смекчаващи неговата
отговорност обстоятелства, не се налага ефективно изтърпяване на наложеното му
наказание лишаване от свобода. Изхождайки от тези обстоятелства, настоящият
съдебен състав приема, че изпълнението на наказанието "лишаване от
свобода" на подсъдимия Т. следва да бъде отложено за изпитателен срок от три
години, считано от влизането на присъдата в сила.
Относно разноските по делото:
С оглед изхода от делото
и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият А.С.Т. следва да бъде осъден
да заплати в полза на Държавния бюджет по
сметка на СДВР направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 100 лв., и по сметка на СРС
направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 300 лв.,
както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Относно
веществените доказателства:
При липса на основание за отнемане на вещественото доказателство – 1бр.
компакт диск в полза на държавата, както и за връщането му на предалия го с
протокол за доброволно предаване св. Н.В.поради липсата на практическо
приложение извън процеса, цитираното веществено доказателство следва да бъде
оставено приложено към делото.
С оглед на всичко
изложено въззивният съд постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.