РЕШЕНИЕ
№ …………………/05.12.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 състав, в открито заседание, проведено на двадесет и втори ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 8658 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Н.К.“
* (в ликвидация)
срещу А.Д.Д.–И. иск с правно основание чл. 145 от ТЗ,
с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1000
лева, представляваща получен от ответницата и неотчет в дружеството наем за м.май 2015 г., част от общата претенция от
32000 лева, стойността на 32 бр. месечни наемни вноски, всяка една по 1000 лв.
по договор за наем, сключен между „Н.К.“ * и *“ от 01.01.2015
г. за временно възмездно ползване на имот Ателие № 1, с адрес гр. *, за периода м.май 2015 г. до м. януари 2018 г. вкл., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Твърди се в исковата молба, че на 05.12.2012 г.
дружеството „*, чрез
управителя А.Д.И., отдало под наем свой собствен недвижим имот, представляващ Ателие № 1, с адрес гр. * на „Н.К.“ ООД,
представлявано от А.И., за срок от 10
години с право на преотдаване на наемния обект. Твърди
се, че с договор от 01.01.2015 г. „Н.К.“ ООД преотдало под наем имотът на „* договорена наемна цена от 1000 месечно, платима на всяко първо число
на текущия месец за срок от 3 години. Било договорено дължимост
на наемната цена считано от 01.10.2014
г., която да бъде получавана от управителя А.Д.-И.. Между страните била
договорена и непарична престация, подробно уредена в
чл. 2, ал. 2 от договора. Излага, че пренаемателят *“ е заплащал редовно наемната цена за ползване на обекта, за което били
издавани фактури. Твърди, че пренаемателят след 2016
г. е продължил да заплаща наемната цена, но не е издавал фактури. Сочи, че
12.01.2018 г. имотът е продаден, поради което и договорът за наем не е
продължил действието си. Посочва се, че в счетоводството на дружеството –ищец
липсват счетоводни записи за отчетени от законния управител на дружеството
наемни вноски по договора за наем от 01.01.2015 г.
Сочи, че на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК с влязло в сила на 14.04.2015 г.
решение по т.д. № 1792/2014 г. по описа на ВОС, „Н.К.“ ООД е прекратено и
открито ликвидационно производство, като
в периода от 14.04.2015 г. до назначаване на ликвидатор на дружеството не били
отчитани сумите от наемните вноски в дружеството, получени от ответницата,
което обуславя и интереса от предявяване на иска.
В съдебно заседание, чрез процесуален
представител, ищецът поддържа предявения иск и моли за постановяване на
решение, с което искът да бъде уважен. Настоява, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установяват предпоставките за
ангажиране отговорността на ответницата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил
писмен отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание ответникът не се явява и
не изпраща представител.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
От представеното от
търговския регистър извлечение се установява, че управител на *
в ликвидация е била А.Д.Д.-И..
Видно от представения
по делото договор за наем от 05.12.2012 г. *
отдал под наем на „*
собствения си недвижим имот, представляващ Ателие № 1,
с адрес гр. *, за срок от 10
години, като съгласно чл. 11 от договора наемателят разполагал с
правото да преотдава на трети лица наетия обект.
От договор за наем от
01.01.2015 г., сключен между „Н.К.“ ООД и *“
се установява, че наетият от дружеството обект е преотдаден за временно и
възмездно ползвана на гражданското дружество за срок от три години при наемна
цена в размер на 1000лв.
За заплатения наем от
*“ за месец май 2015 г. „Н.К.“ ООД е издал фактура на
гражданското дружество и касов бон за платената от него сума в полза на
наемодателя на 15.06.2015 г.
С решение
№175/27.02.2015 г. по т.д. № 1792/2017 г. по описа на ВОС „Н.К.“ ООД е
прекратено на основание чл.517, ал.3 от ГПК, което видно от извършеното
отбеляване е влязло в сила на 14.04.2015 г.
С акт за назначаване
на ликвидатор от 12.12.2017 г. за такъв е назначен *.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 145 от ТЗ.
За основателността на
така предявения иск е необходимо установяване от ищеца при условията на пълно и
главно доказване твърденията за наличие на мандатно правоотношение между
дружеството и ответникът по договор за възлагане на управление, наличието на
наемно правоотношение между * и *
при договорена наемна цена от 1000лв., получаване на процесната сума от
управителя.
Правоотношението между дружеството с ограничена
отговорност и неговия управител произтича от договор за управление и има
мандатен характер, като с оглед съществуващата специална правна норма, която
урежда отговорността на управителя в случай на неизпълнение на задълженията му
по договора за управление, предявеният иск следва да се квалифицира като такъв
по чл. 145 от ТЗ.
Предвидената в чл.145 от ТЗ специална
имуществена отговорност на управителя е обусловена не само от мандатното, но и
от органното правоотношение между него и търговското
дружество, и възниква при осъществяване на специфични предпоставки - виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по
повод управлението на дружеството, от което се твърди да са произлезли вреди за
дружеството.
В случая от
извлечението от търговския регистър се установява, че в процесния
период управител и представляващ дружеството е ответницата А.И.. Договорът за
пренаемане на обекта на ул. Македония е подписан от представляващата
дружеството, като съобразно постигнатите договорености между дружеството и
третото лице, наемателят е поел задължение да заплаща наемна цена в размер на
1000 лева месечно.
Видно от
представената по делото фактура, издадена от „*,
подписана от управителя И., и чиято автентичност не е оспорена от ответницата,
във връзка с изпълнение на поетите задължения „*
е заплатил наемната вноска за месец май в размер на 1000лв. на 15.06.2015 г.
Ответницата не е
представила доказателства, че е отчела и предала сумата в дружеството, поради
което следва да се приеме, че е нлице основание за ангажиране на имуществената
отговорност. Гражданският процес е формален, поради което недоказаният факт
следва да се приеме, че е неосъществил се такъв и страната, която носи
доказателствената тежест за установяването му, да понесе негативните последици
от бездействието си.
По изложените съображения искът се
преценява за основателен в предявения размер и следва да се уважи. Следва да се
уважи и искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху присъдената сума от момента на предявяване на иска до окончателното
й изплащане.
На основание 78, ал.1 ГПК следва да
се уважи искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски за
заплатена државна такса в размер на 50 лева, за което са представени
доказателства.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА А.Д.Д.–И., ЕГН **********, с адрес ***, м-ст
„* , да
заплати на „Н.К.“ ООД
(в ликвидация), ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
ликвидатора *, сумата от 1000 лева (хиляда лева),
представляваща получен от ответницата и неотчет в дружеството наем за м.май 2015 г., част от общата претенция от
32000 лева, стойността на 32 бр. месечни наемни вноски, всяка една по 1000 лв.
по договор за наем, сключен между „Н.К.“ ООД и *“ от 01.01.2015 г. за временно възмездно
ползване на имот Ателие № 1, с адрес гр. * за периода м.май 2015 г. до м. януари 2018 г. вкл., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 05.06.2019 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 145 от ТЗ.
ОСЪЖДА А.Д.Д.–И., ЕГН **********, с адрес ***, м-ст
„* , да заплати на „Н.К.“ ООД (в ликвидация), ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ликвидатора *, сумата от 50лв. (петдесет лева), разноски по делото за заплатена държавна
такса, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: