Р Е Ш
Е Н И Е
№ 149/12.03.2018 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на девети
март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря А*** А*** и с участието на прокурор Галя А*** при Окръжна
прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка
касационно административно - наказателно дело № 71 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 70 - 73 и чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 419 и следващите от НПК.
Производството е по реда на чл.73 от ЗАНН
и е образувано по предложение на Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура
гр.Монтана, по чл. 70, ал.1,
буква "в" от ЗАНН за възобновяване на административно - наказателното
производство поради разкриване на нови обстоятелства и приложени доказателства
от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били
известни при постановяване на Решение по КАНД №434/2016год. по описа на АС –
Монтана, по което е обезсилено постановено Решение по АНД №678/2016год. по
описа на РС – Монтана, като недопустимо и е оставена без разглеждане жалбата на
„Г*** 7“ ЕООД с ЕИК * .
Представителят на Окръжна прокуратура - Монтана в съдебно
заседание поддържа направеното предложение за възобновяване на административно
наказателното производство, като по същество моли същото да бъде уважено като
се възобнови административно наказателното производство и се потвърди
издаденото НП № 12-000516/11.04.2016
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана.
Ответникът Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана, редовно призован, не се явява, не се представлява и не
изразява становище.
Заинтересованата страна „Г*** 7“ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С*** , кв.Г*** ,
ул.”А*** М*** ”№* чрез управителя си С*** Н*** Л*** , редовно призована не се явява, не
се представлява и не изразява становище.
Предложението за възобновяване е направено от Окръжен
прокурор на Окръжна прокуратура гр.Монтана съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.1 ЗАНН, т.е. изхожда от овластения с подаването му орган. Отговаря на
условията по чл. 71
- 73 от ЗАНН
и е подадено в предвидения двугодишен срок от влизане в сила на Решението по
КАНД №434/2016год. по описа на АС – Монтана, поради което се явява допустимо за
разглеждане.
Разгледано по същество, е основателно.
От фактическа страна се установява, че с наказателно постановление № 12-000516/11.04.2016 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана, на „Г*** 7“ ЕООД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление гр.С*** , кв.Г*** , ул.”А*** М*** ”№* на
основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.142, ал.4 от КТ.
Издаденото НП е обжалвано от управителя на „Г*** 7“ ЕООД с ЕИК * чрез
административно – наказващия орган Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Монтана с жалба вх.№16145453 от 22.04.2016 по описа на ДИТ – Монтана.
След като въззивния съд е приел, че жалбата е допустима за разглеждане е
провел съдебно следствие и е постановил Решение от 22.06.2016год. по АНД
№678/2016год., с което е потвърдил издаденото НП.
Срещу постановеното Решение по АНД №678/2016год. по описа на РС – Монтана е
подадена касационна жалба и е образувано КАНД №434/2016год. по описа на АС –
Монтана.
С Решение №541 от 21.10.2016год. по КАНД №434/2016год. по описа на АС –
Монтана е обезсилено като недопустимо Решението от 22.06.2016год. по АНД
№678/2016год. по описа на РС – Монтана, с което е потвърдено издаденото НП,
като жалбата на „Г*** 7“ ЕООД с ЕИК * е оставена без разглеждане поради
просрочие на същата. Прието е, че по делото липсват доказателства подадената
жалба от „Г*** 7“ ЕООД с ЕИК * чрез административно наказващия орган да е
изпращана по пощата или чрез куриерска услуга, като НП е връчено по седалище на
търговското дружество чрез упълномощено лице на 14.04.2016год., като
седмодневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН е изтекъл на 21.04.2016год., които ден
е бил работен.
Видно от представените доказателства от Окръжна прокуратура
Монтана, сезирана с молба от наказаното дружество „Г*** 7“ ЕООД с ЕИК * жалбата
против издаденото наказателно постановление № 12-000516/11.04.2016г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана е подадена чрез
административно наказващия орган до РС Монтана чрез „Български пощи” ЕАД с
обратна разписка с известие за доставка и баркод PS 12330056 RLD с подател наказаното дружество „Г***
7“ ЕООД с ЕИК * и получател Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана.
Пощенската пратка е приета на 20.04.2016год. в пощенска станция гр.С*** 33
/1233/, видно от приложеното известие за доставка. От приложено писмо – отговор
с Изх.№11-03-2-1 от 29.01.2018год. на Български пощи е видно, че по отношение на препоръчаната пратка
изпратена от търговското дружество в нарушение на технологията на работа касиер
- гише в пощенската станция е посочил в разписката от книга образец 202/301
като получател Дирекция „Данъчна инспекция – Монтана, като на 22.04.2016год.
препоръчаната пратка е доставена до верния адресат ДИТ – Монтана и е получена
от упълномощено лице. Това обстоятелство се потвърждава и от поставения входящ
номер на жалбата от страна на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана.
След преценка на така установените по безспорен начин факти,
от правна страна се установи следното:
За да бъде допуснато възобновяване на административно
наказателното производство по отношение на влязло в сила Решение, на основание чл. 70, б. "в" от ЗАНН, пред
съда следва да бъдат представени обстоятелства или доказателства от съществено
значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при
издаване на Решението. В случая представените доказателства – писма от „Български
пощи” ЕАД действително се явяват "нови" неизвестни на касационния
състав постановил Решение №541/21.10.2016год. по КАНД №434/2016год. по описа на АС – Монтана.
От изложеното и предвид представените нови обстоятелства, подкрепени с
надлежни писмени доказателства изискани и събрани от изготвилия предложението
Окръжен прокурор, се установява, че жалбата на административно наказаното
търговско дружество против издаденото НП № 12-000516/11.04.2016 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана е подадена в пощенската станция в
гр.С*** 33 /1233/ на 20.04.2016год. т.е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Още повече, че тези нови
обстоятелства касаят конституционно гарантираното право на наказаното дружество
за достъп до правосъдие, намиращо отражение и в разпоредбата на чл. 6 от
Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ), където е уредено
правото на справедлив съдебен процес на всяко лице, при решаването на правен
спор, относно неговите граждански права и задължения или основателността на
каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и
публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен
съд, създаден в съответствие със закона.
Водимо от изложеното предложението за възобновяване на административно –
наказателното производство в хипотезата на чл. 70, ал.1,
буква "в" от ЗАНН поради разкриване на нови обстоятелства
и приложени доказателства от съществено значение за разкриване на обективната
истина, които не са били известни при постановяване на Решение по КАНД
№434/2016год. по описа на АС – Монтана, по което е обезсилено постановено
Решение по АНД №678/2016год. по описа на РС – Монтана, като недопустимо и е оставена
без разглеждане жалбата на „Г*** 7“
ЕООД с ЕИК * се явява основателно и законосъобразно, поради което следва да
се уважи.
Предвид възобновяване на КАНД №434/2016год. по описа на АС – Монтана е налице основанието на
чл.84 от ЗАНН във вр. чл.354 от НПК за отмяна Решение №541 от 21.10.2016год. по КАНД №434/2016год. по описа
на АС – Монтана, с което е обезсилено като недопустимо Решението от
22.06.2016год. по АНД №678/2016год. по описа на РС – Монтана, с което е
потвърдено издаденото НП.
Тъй като въззивния съд с Решението си по АНД №678/2016год. по описа на РС –
Монтана е потвърдил издадено Наказателно постановление № 12-000516/11.04.2016
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана, с което на „Г*** 7“
ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С*** , кв.Г*** , ул.”А*** М***
”№* , на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.142, ал.4 от КТ,
то настоящият състав дължи произнасяне по съществото на делото, предвид
депозираната касационна жалба в законноустановения срок.
От фактическа страна въззивния съд по АНД №678/2016год. по описа на МРС е
установил, че при проверка от страна на Дирекция „ИТ” Монтана на място в
търговското дружество „Г*** 7”ЕООД в обект Подстанция 220/110/20kv, находящ се в гр.Б*** е установено, че дружеството в
качеството си на работодател, представлявано от С*** Н*** Л*** , видно от
представените на място поименни графици за разпределение на работното време за
месец декември 2015год. и януари 2016год., както и собственоръчно подписана
декларация от заетото лице А*** Д*** К*** е допуснало продължителността на
работната смяна на работещите да е по 24.00часа и да надвишава максималната
продължителност при сумирано изчисляване до 12 часа. Като е установено, че на
26.02.2016год. лицето А*** Д*** К*** е работел с начало на работната смяна от
08,00часа до 08,00часа на 27.02.2016год. лицето Р*** Т*** на 06 срещу 07
декември 2015год., дневна/нощна т.е. 24.00часа, на 12 срещу 13 декември
2015год. дневна/нощна – 24,00часа. 18-ти и 19-ти декември 2015
г. – дневна/нощна - 24 часа; на 24-ти и 25-ти декември 2015 г. – дневна/нощна -
24 часа и на 30-ти и 31-ви декември 2015 г. - дневна и нощна - 24 часа. А*** К*** на 1-ви и 2-ри януари 2016 г.
дневна и нощна - 24 часа, на 7-ми и 8-ми декември 2015 г. – дневна/нощна - 24
часа, на 13-ти и 14-ти януари 2016 г. – дневна/нощна - 24 часа.
При тази фактическа обстановка, въз
основа на приетите писмени и гласни доказателствени средства и въз основа на
правилни и законосъобразни изводи въззивния съд е потвърдил издаденото НП.
Настоящият състав не споделя
изложените в касационната жалба твърдения, за наличието на съществени нарушения
на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, тъй като съгласно
материално правната разпоредба на чл.142, ал.4 от КТ законодателят е посочил,
че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на
работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната
седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено
работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Работната смяна
съгласно чл. 151 ал.2 от КТ и §1 т.11 от ДР на КТ включва освен работното време
и почивките по чл.151 ал.1 от КТ, когато такива са осигурени от работодателя
От приложените по делото писмени
доказателства – представени на място в проверявания обект а именно графиците за
работа за съответните месеци е видно, че цитираните в АУАН и НП лица са
полагали повече от 12 часа, а именно полагали са по 24 часови дежурства, в
разрез с разпоредбата на чл.142 ал.4 от КТ. Въззивния съд е кредитирал именно
тези представени доказателства, които не пораждат съмнения за тяхната
достоверност, тъй като представените впоследствие представляват защитна позиция
на наказаното дружество, поради задължението им предвидено в КТ графиците да се
намират на работното място.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето
им не са нарушени процесуалните правила, материалният закон и целта на същия.
Като е потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един
мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени
и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което
решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Воден от изложените мотиви и на основание чл.73 ЗАНН, чл.84 от ЗАНН във вр. чл.354 от НПК
и чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН настоящият касационен
състав на Административен съд – Монтана
Р
Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА административно - наказателното производство във
връзка с Решение по КАНД №434/2016год. по описа на АС – Монтана, по което е
обезсилено постановено Решение по АНД №678/2016год. по описа на РС – Монтана,
като недопустимо и е оставена без разглеждане жалбата на „Г*** 7“ ЕООД с ЕИК * ,
против Наказателно постановление № 12-000516/11.04.2016 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана, с което на „Г*** 7“ ЕООД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление гр.С*** , кв.Г*** , ул.”А*** М*** ”№* , на
основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.142, ал.4 от КТ.
ОТМЕНЯ Решение по КАНД №434/2016год. по описа на АС –
Монтана, по което е обезсилено постановено Решение по АНД №678/2016год. по
описа на РС – Монтана, като недопустимо и е оставена без разглеждане жалбата на
„Г*** 7“ ЕООД с ЕИК * .
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение по АНД №678/2016год. по
описа на РС – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление №
12-000516/11.04.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Монтана, с което на „Г*** 7“ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление
гр.С*** , кв.Г*** , ул.”А*** М*** ”№* , на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр.
чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за
нарушение на чл.142, ал.4 от КТ
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
ПО КАНД№71/2018г. по описа на
АС-Монтана,в качеството ми на член на тричленния състав.
Искам да се
мотивирам ,защо подписах решението по КАНД№71/2018г. с особено
мнение.Възобновяването на административно-наказателни производства е извънреден
контролен способ върху наказателното постановление и съдебното решение, с което
приключва производството по обжалване на наказателното постановление.Института
на възобновяването е свързан с наказателните постановления, които са влезли в
сила/не са обжалвани /, както и с решени и/или прекратени от съда дела,
образувани във връзка с обжалването на наказателните постановления.
Законът
предвижда случаите, в които могат да бъда възобновени
административно-наказателни производства:1.по отношение на влезли в сила
наказателни постановления;2.по отношение на прекратени дела при обжалване на
наказателни постановления;3.при решени дела с предмет обжалване на наказателни постановления,
когато е постановено съдебно решение.Очевидно чисто формално сме в третата от
изброените по-горе хипотези,т.к. РС-Монтана , а впоследствие и АС-Монтана като касационна инстанция се е
произнесъл с решение,с което е обезсилил решението на районния съд и е оставил
жалбата пред първоинстанционния съд без разглеждане и е прекратил
производството по делото.По същество обаче ,макар ,че формално има произнасяне
от Районния съд ,същото като обезсилено ,не съществува в правния мир.
Възобновяването ,по мое
мнение, означава да започне изначално административно-наказателното
производство с цел да бъде постановено ново съдебно решение,без оглед на
постановените вече решения от районния и
административния съд./ производството по същите е вече прекратено/. То се
различава от обжалването,доколкото последното е свързано с невлезли в сила
наказателни постановления, а тук те са влезли в сила. В конкретния случай
възобновяването е извършено по молба на заинтересованата страна-„Г*** -7“ЕООД
,представлявано от С*** Н*** Л*** , от Окръжния прокурор на ОП-Монтана -Н*** Б***
на основание чл.70,б“в“ от ЗАНН-когато се открият обстоятелства или доказателства от съществено
значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при
издаване на постановлението, решението или определението на съда. Споделям становището на мнозинството на съдебния състав
,че като правен резултат следва да се потвърди наказателното постановление/не и
обезсиленото решение на МРС/ ,но не споделям обстоятелството ,че в диспозитива
ние,като тричленен състав на АС-Монтана разполагаме с правомощие по закон да
отменим решение по КАНД№434/2016г. на друг тричленен състав на АС-Монтана и да
потвърдим обезсилено решение по АНД№678/2016г. на РС-Монтана.Това е така
,защото от една страна –с прекратяване на административно-наказателното
производство се туря край на същото ,за което се налага при наличие на
определени обстоятелства същото да бъде възобновено,и от друга страна-никой съд
не може да произнесе по акт на същия този съд ,било по пътя на обжалването,било
по реда на възобновяването като извънреден способ на контрол,поради факта ,че
това може да направи само по-висшестоящ от него съд ,доколкото това противоречи
на въведения с Конституцията на РБ и на специалния ЗСВ инстанционен контрол на
съдебните актове.За това и считам за незаконосъобразен диспозитива на
настоящето решение в частта“ОТМЕНЯ решението по КАНД№434/16г. по описа на
АС-Монтана“. След като с решението по КАНД№434/16г. на АС-Монтана е обезсилено решението на районния съд по
АНД№678/16г.и е оставена жалбата без разглеждане и е прекратено производството
,няма как да има висящи решения ,каквато теза застъпва мнозинството.В този
смисъл, не споделям тезата на мнозинството от съдебния състав,че в случай ,че не отменим решението по
КАНД№434/2016г. на АС-Монтана би останало висящо производство.В случая
,административно-наказателното производство е приключило с решение,имащо
характер на определение ,с което изначално жалбата е оставена без разглеждане и
производството по АНД№678/16г.на РС-Монтана е прекратено.Имайки предвид характера на настоящето производство
,АС-Монтана би следвало да възобнови цялото административно-наказателно
производство по АНД№678/2016г./още повече
,че порокът е допуснат на фаза първоинстанционно производство/ и да се
произнесе по същество по отношение на издаденото наказателно
постановление./потвърждава или отменя същото/.В този смисъл, считам ,че диспозитива на решението по настоящето
КАНД№71/2018г. ,освен ,че противоречи на основни положения в правото/чл.10,ал.2
и ал.3 и чл.11 от ЗСВ/, противоречи и на основни принципи ,залегнали в
Конституцията на РБ./принцип на йерархичност ,на законност ,на ненамеса в
компетентността на друг съд и др./.
Съдия Бойчева: