Решение по дело №284/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], против Решение № 7 от 14.02.2024г., постановено по а.н.д. № 483/2023г. на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като било и необосновано. Фактическите констатации не съответствали на обективната истина, а правните изводи - на закона. Доказателствата по делото не били тълкувани правилно и в тяхната пълнота, като по този начин съдът достигнал до неправилно решение, постановено въз основа на погрешни правни изводи. По делото безспорно било установено, че издаденото против „Лео експрес“ ООД наказателно постановление било законосъобразно. Дружеството, в качеството си на работодател, не изпълнило даденото в т.3 от Протокол за извършена проверка с рег. № ПР 2316750/22.06.2023г. предписание – да изплати на всички работници и служители в пълен размер обезщетение в размер на брутното им трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие, дължимо им във връзка с прекратяване на трудовите им правоотношения, което било със срок на изпълнение 31.07.2023г. и имащо характера на ПАМ по чл.404, ал.1, т.1 от КТ. Също така, невярно било твърдението, че дадените предписания били незаконосъобразни. По своята правна природа те представлявали принудителни административни мерки, които съгласно чл.405 от КТ можело да се обжалват по реда на АПК, но това не спирало изпълнението им. В този смисъл, задължението да бъдат изпълнени от своя адресат възникнало за дружеството още с тяхното получаване от него, от който момент започвал да тече и 14-дневния срок тяхното обжалване. Освен това, задължителното предписание по т.3 от протокола не било обжалвано по съответния процесуален ред, поради което в настоящото производство било недопустимо да се извършва инцидентен контрол за неговата законосъобразност. Докато в отделен процес един административен акт не бил обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен, неговият стабилитет следвало да бъде зачитан. На следващо място се изтъква, че след обявяване на дружеството в ликвидация, до неговото заличаване в регистъра на съда, то съществувало като правен субект и следователно, в периода до приключване на ликвидацията, се явявало работодател. Едва след заличаването му субектът преставал да съществува, изчезвал от правния мир, каквато хипотеза в случая не била реализирана. Налице била започнала доброволна процедура по ликвидация на дружеството жалбоподател по решение на едноличния собственик на капитала. Това обстоятелство не лишавало „Лео експрес“ ЕООД от качеството му на работодател по отношение за задълженията му за изплащане на трудови възнаграждения и/или обезщетения. Това ставало ясно и от разпоредбите на чл.68, ал.3 от Кодекса на труда и чл.274, ал.1, изр. първо от Търговския закон. Не бил правно обоснован изводът на районния съд, че изплащането на възнагражденията и обезщетенията на работниците и служителите от страна на дружеството в ликвидация, може да обоснове ангажирането на наказателната отговорност на ликвидатора за престъпление по чл.227в, ал.2, вр. ал.1, т.7 от НК.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Лео Експрес“ ЕООД (в ликвидация), [населено място], оспорва касационната жалба, като я счита за неоснователна и недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е основателна.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е отменил Наказателно постановление № 26-2300226 от 20.10.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ), на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.415, ал.1 от КТ, на „Лео Експрес“ ЕООД е било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

За да постанови този краен резултат, районният съд е приел, че наказателното постановление е неправилно. Обсъдил в тази връзка правния статут на „Лео експрес“ ЕООД към дата на извършената му от контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково проверка – 22.06.2023г., като приел, че по това време дружеството било в ликвидация. Посочил в тази връзка, че поредността на удовлетворяване на вземанията на кредиторите на дружеството в ликвидация поставяла работниците/служителите на четвърто място и това следвало от разпоредбата на чл.722, ал.1 от ТЗ, която ликвидаторът следвало да приложи по аналогия. Отбелязал, че процеса по ликвидация на дружеството, имплицитно свързан с прекратяване на дейността му, бил динамичен и често пъти протичал при възникване на неблагоприятни икономически обстоятелства, което било релевантно и за настоящия случай. В този смисъл, не можело да се приеме, че неплащането на обезщетението било факт, откъснат от ликвидацията като състояние, в което се намирало юридическото лице. Когато дружеството се прекратявало цялата следваща дейност била подчинена на удовлетворяване на кредиторите на първо място, след което – разпределение на остатъка от имуществото, ако такова имало. Вземанията на работниците следвало да се удовлетворят след тези на останалите поканени кредитори. При конфликт на задължения по КТ и по ТЗ, в случай на ликвидация, ликвидаторът - управител на дружеството работодател, следвало да се съобрази с изискванията за заплащане на вземанията в тяхната поредност, тъй като законът ги включвал на непривилегирована позиция. Да се носи отговорност за едно правомерно от гледна точка на закона задължение, за което в някои случаи можело да носи и наказателна отговорност по чл.227в, ал.2, вр. ал.1, т.7 от НК било неправилно. По тези причини дружеството не можело да бъде наказвано. В конкретния случай забавеното изпълнение на изплащане на парично обезщетение не било достатъчно за да се приеме, че е налице деяние и че следва да се носи отговорност по чл.415, ал.1 от КТ.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за валидно и допустимо, но по същество неправилно.

Съгласно чл.415, ал.1 от КТ, който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. Нарушението е формално, на просто извършване и е осъществимо чрез бездействие.

Според чл.220, ал.1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Съгласно нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, могат да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.

В чл. 404, ал.1, т. 12 от КТ изрично е предоставено правомощие на контролните органи да дават и задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения, които също имат характер на принудителни административни мерки по смисъла на чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда. Предвидените с тази норма ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство.

С Решение № 4560 от 11.04.2024г., постановено по адм.дело № 11850/2023г. на ВАС,VI-то отделение, бе изоставена досегашната практика, с която се възприемаше, че даването на предписания за разрешаване на конкретни трудовоправни спорове е извън компетентността на контролните органи на инспекцията по труда, предоставена им с чл. 404 КТ, а възникналите спорове между страните по трудовото правоотношение се разрешават по реда на Гражданския процесуален кодекс, към който препраща чл. 360, ал. 1 КТ, а не по административен ред чрез прилагането на принудителни административни мерки. С цитираното решение, ВАС прие, че новата т. 12 на чл. 404, ал.1 от КТ има за цел да осигури една по - бърза и по - ефективна защита на работниците и служителите, претендиращи наличието на неполучени от своя работодател трудови възнаграждения и обезщетения, дори и в условията на едно вече прекратено трудово правоотношение, както и че в правомощията на контролните органи е да извърши проверка, след сигнал от работника и при преценка за наличие на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения да издаде съответното предписание на основание чл. 404, ал.1, т. 12 от КТ, което ако е дадено до предявяване на иск от работника пред съда не би било нищожно. След този момент спорът може да бъде решен само по исков път и даденото след него предписание би било нищожно, предвид липсата на компетентност на органът, след този момент да се намесва в решаването на отнесения пред съда спор.

В този смисъл следва да се отбележи, че когато процесното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на закона, то подлежи на изпълнение.

Няма спор между страните, че „Лео експрес“ ЕООД не е изпълнило даденото му с т.3 от Протокол за извършена проверка № ПР2316750 от 22.06.2023г. предписание – в качеството си на работодател да изплати на всички работници и служители в пълен размер, обезщетение в размер на брутното им трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие, дължимо им във връзка с прекратяване на трудовите им правоотношения с дружеството в указания от органа срок – 31.07.2023г. Предвид това на 01.08.2023г. нарушението е било осъществено.

Тук е мястото да се отбележи, че задължителните предписания по чл. 404, ал.1,т.1 и т.12 от КТ представляват индивидуални административни актове и подлежат на контрол за валидност и законосъобразност. В случай, че „Лео експрес“ЕООД(в ликвидация) не е било съгласно с даденото задължително предписание, представляващо ПАМ, е имало възможността да го оспори по реда на АПК и да поиска спиране на допуснатото му, по силата на чл. 405 от КТ, предварително изпълнение. След като това не е било сторено, то предписанието е било задължително за изпълнение от ответника по касация и е породило незабавен ефект, а в настоящото производство законосъобразността на предписанието не подлежи на проверка.

Следователно фактическият състав по чл.415, ал.1 от КТ е бил налице.

Наложената имуществена санкция е правилно определена и индивидуализирана.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че нормите на чл. 722 от ТЗ и на чл. 227в, ал.2, вр. с ал.1, т.7 от НК са неотносими, предвид че дружеството не е в производство по несъстоятелност.

С оглед на така изложеното, настоящият съдебен състав счита, че нарушението е доказано и правилно санкционирано. Като не е достигнал до този извод и вместо да потвърди обжалваното пред него наказателно постановление Районен съд, [населено място] го е отменил, същият е постановил неправилно решение, противоречащо на материалния закон, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се потвърди санкционният акт.

За прецизност следва да бъде посочено, че за съответствието на обжалваното решение с процесуалните правила съдът обсъжда само конкретно посочените в касационната жалба негови пороци (чл.218, ал.1 от АПК). В случая твърденията в касационната жалба за допуснати от въззивния съд съществени процесуални правила са бланкетни, като конкретни пороци на съдебния акт поради наличието на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК не се сочат. Съответно, ако и такива са налице касационната инстанция не разполага с правомощия да ги обсъжда.

Необосноваността не е касационно основание за касиране на решението - макар актовете на районните съдилища, постановени по административно-наказателен характер дела да подлежат на обжалване пред административните съдилища по реда и при условията на АПК, по отношение касационните основания ЗАНН препраща към НПК и това по силата на чл.348, ал.1, т.1 - 3 НПК са – нарушение на закона, съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на касационния жалбоподател за разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение и такива следва се присъдят в полза на ИА“ГИТ“ в размер на 80.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 7 от 14.02.2024г. по а.н.д. № 483/2023г. на Районен съд – Димитровград, вместо което

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-2300226 от 20.10.2023г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място]

ОСЪЖДА „Лео Експрес“ЕООД - в ликвидация, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски по а.н.д.(К) № 284/2024г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 80.00 лева.

Решението е окончателно.