П Р
И С Ъ Д А № 260002
гр.Белоградчик, 18.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви наказателен състав в публично съдебно
заседание на осемнадесети май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Районен
Съдия: Анна Кайтазка
при участието на секретаря НАТАША СТЕФАНОВА, в присъствието на
прокурор Г.СВЕТОСЛАВОВ, като
разгледа докладваното от съдия Кайтазка НОХД № 153
по описа за 2020 г., въз основа на закона и данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия П.М.М. - роден на *** ***, обл.В., българин, български гражданин, със
средно образование, разведен, не осъждан, работи,
с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че на 29.04.2020 година, в 14.30 ч., по време на извънредно положение, свързано
със смъртни случаи, обявено на основание чл.
84 т. 12 от Конституция на Република България, с Решение от 13.03.2020 г.
на 44-то Народно събрание на Република България, обнародвано в Държавен вестник, брой 22/13.03.2020
г., е нарушил предписание за поставяне под
карантина с изх. № 6 ДМ -2 /24.04.2020 г. на Регионална здравна инспекция – Видин, издадено в изпълнение на въведените със Заповед №
РД-01-158 от 26.03.2020 година на Министъра на здравеопазването на територията
на страната противоепидемични мерки против разпространението на заразна болест
по хората във връзкас усложняващата се епидемиологична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 и Заповед № РД-01-183/06.04.2020
г. на министъра на здравеопазването, като след пристигане на 24.04.2020
г. от Република
Полша, не спазил срока на 14-дневната карантина - да
пребивава на заявен адрес ***8, и след като напуснал
адреса, на който се изпълнява карантината, пребивавал на обществено място по § 1а от ДР на Закона за
здравето, като посетил обществено място – град Д., общ. Д., ул. „Д.“ № …, пред хранителен магазин на „Никс-Димово“ ЕООД, поради което и на основание чл.304 от НПК, го ОПРАВДАВА
по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.355 ал.2 във
вр. ал.1 от НК.
Присъдата
подлежи на обжалване и протест в 15 -
дневен срок от днес пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ към присъда № 260002/18.05.2021 г. по НОХ дело № 153/2020г. по описа на БРС, І-ви състав.
Срещу подсъдимия П.М.М. *** е повдигнато
обвинение затова, че на 29.04.2020 година, в 14.30 ч., по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено
на основание чл.
84 т. 12 от Конституция на Република България, с Решение от 13.03.2020 г.
на 44-то Народно събрание на Република България, обнародвано в Държавен вестник, брой 22/13.03.2020
г., е нарушил предписание за поставяне под карантина
с изх. № 6 ДМ -2 /24.04.2020 г. на Регионална здравна инспекция – Видин, издадено в изпълнение на въведените със Заповед №
РД-01-158 от 26.03.2020 година на Министъра на здравеопазването на територията
на страната противоепидемични мерки против разпространението на заразна болест
по хората във връзкас усложняващата се епидемиологична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 и Заповед № РД-01-183/06.04.2020
г. на министъра на здравеопазването, като след пристигане на 24.04.2020
г. от Република
Полша, не спазил срока на 14-дневната карантина - да
пребивава на заявен адрес ***8, и след като напуснал
адреса, на който се изпълнява карантината, пребивавал на обществено място по § 1а от ДР на Закона за
здравето, като посетил обществено място – град Д., общ. Д., ул. „Д.“ № …, пред хранителен магазин на „ Никс -Димово“ ЕООД -
престъпление по чл.355 ал.2 във вр. ал.1 от НК.
В с.з. прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, счита че то е доказано от фактическа и правна страна и
пледира на подс.
М. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, с прилагане
разпоредбата на чл.66 от НК, както и кумулативно предвиденото такова - „глоба“.
Алтернативно, ако съдът наложи наказание „пробация“, моли срокът на мерките й
да е по дълъг.
Подс. М. не признава вината си и
авторството на деянието, счита че не е извършил престъплението, което му се
приписва, но дава обяснения по казуса. Защитникът на подсъдимия излага доводи
за липса на съставомерност на деяние по чл.355 ал.2 НК, както и недоказаност на
вина и авторство от страна на М. към някакви противоправни действия въобще,
като прави подробна обосновка на тезата си.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подс. П.М.М.
е роден на *** ***, обл.В., българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, не осъждан,
работи, с ЕГН **********.
Подс. П.М.М. е шофьор на товарни автомобили,
като работи за фирма "ЯНАКЕТ" ЕООД - гр. Видин, извършващ като такъв
международен превоз на товари. Подсъдимият бил командирован от работодателя си
за времето от 21.04.2020 г. до 23.04.2020 г., за да извърши превоз на стоки от
Република Полша. Същият се прибрал в Република България на 23.04.2020 г. в
23:00 часа, през ГКПП –Видин - Дунав мост 2.
Към този момент – 23.04.2020 г., на
територията на Република България с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно
събрание /обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г. /, поради разрастващата се пандемия от
COVID-19, било въведено извънредно положение на основание чл.
84 т. 12 от Конституцията на Република България, считано от 13.03.2020 г.
до 13.04.2020 г., впоследствие удължено отново с решение на НС до 13.05.2020 г.
В тази връзка, по повод на усложняващата се
епидемиологична обстановка, на основание чл. 61
ал.2 и чл. 63 ал.1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето / в редакцията към
момента на издаване на заповедта/ и чл. 29
от Наредба № 21 от 2005 г. за реда на регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести със Заповед № РД-01-183/ 06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването била въведена, като част от противоепидемичните
мерки, задължителна карантина за срок от 14 дни за всички български граждани и
граждани на други държави с постоянно, дългосрочно или продължително
пребиваване на територията на Република България и членовете на техните
семейства, влизащи на територията на Република България / т.ІІ-1./. В т.ІІ-8
от заповедта се въвеждала забрана за всички лица, поставени под карантина: да
напускат домовете си или местата за настаняване, в които са посочили, че ще
пребивават. Със заповедта се въвеждал образец – Приложение-1, който се попълвал
относно карантинираните лица, и в който имало реквизит за място на поставяне
под карантината. Със същата заповед се отменяли предходни десет заповеди,
издавани във връзка с епидемичната обстановка, вкл. и Заповед № РД-01-158/26.03.2020
г. на МЗ.
Съгласно горецитираната Заповед № РД-01-183/
06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването обаче, за българските граждани -
водачи на тежкотоварни автомобили, поставени под карантина, освен общите
задължения на карантинирани лица, те имали по изключение / т. ІІІ – 3 б. “а-д“/
право да се намират в кабината на тежкотоварния автомобил, да управляват същия и да извършват
товаро-разтоварни дейности, да преминават транзитно през територията на
РБългария и да напускат същата – преди изтичане на карантинния период.
Така, когато на 23.04.2020 г. късно през
нощта, в 23:00 ч. подс. Пл. М. влязъл в Република България, от служител на
Регионална здравна инспекция – Видин, в 00.53 ч. на 24.04. вече, му било
издадено Предписание с изх. № 6 ДМ-2/24.04.2020 г. на РЗИ-Видин, с което бил
поставен под карантина на посочен от него адрес ***8 и второ място за престой –
кабина на влекач с рег. № ВН 0417 АК. Предписанието му било връчено срещу
подпис, като изрично бил запознат, че при неизпълнение на предписанието носи
наказателната отговорност по чл. 355
от НК. В реквизита „време за придвижване“ първоначално служителят на
РЗИ-Видин отразил „1 ден“, след което същият запис е задраскан и е посочено ,
че карантинираният е „международен шофьор“.
Подс. Пл. М. се придвижил с влекача до
паркинг в гр. Видин, който се ползвал от служителите на фирмата, в която
работел и останал там. Обаждал се по телефона на свой познат – също работещ в
сферата на международните превози - свид. Ж. Т., с молба да му доставя храна,
което последният правел няколко пъти. На 28.04.2020 г., П.М. разбрал , че няма
да бъде изпращан на други курсове - транспортни рейсове, за времето , в което
бил карантиниран / до 07.05.20 г. / и решил на следващия ден да се прибере в
селото – Ш., в което имал адресна
регистрация, живеел там и най-важно - бил посочил, като адрес за
местопребиваване и по време на карантината в Приложение 1, попълнено от
служителя на РЗИ-Видин. Когато последно на 28.04.2020 г., свид. Т. ***, на
който престоявал влекача с подсъдимия, последният му споделил, че на следващия
ден се прибира в с. Ш. , с автомобила
си.
На 29.04.2020 г. подс. П.М., с л.а. м.
„Сузуки“ мод. “Витара“, ползван от него, и също паркиран на този паркинг,
напуснал същия и се отправил към с. Ш.. Пътьом
се обадил на своя брат – свид. М.М. М., да се
срещнат в гр. Д./ откъдето се преминавало към с.
Ш./, за да напазарува свид. М. М. – хранителни продукти,
за брат си - П.М., в местен магазин.
Така в ранния следобед на 29.04.20 г., ок.
14.30 ч. двамата братя, поотделно , пристигнали пред хранителен магазин на
„Никс-Димово“ ЕООД , в гр. Д., на ул.“ Д.“ № …. Пред магазина
бил и собственикът му – свид. Пл. И., който се познавал с двамата братя. Подсъдимият слязъл от своя автомобил, но
стоейки до него – искал да даде пари на брат си – свид. М. М., за да пазарува
последния. Св. И. се приближил към тях, като в разговор с М. М., разбрал, че
подсъдимият е извършвал ремонт, подобрения, в джип-а си и искал да го огледа.
В същото време, на главната улица в гр. Д., с пряка видимост към ул. “Д.“ и магазина, спял патрулен полицейски автомобил. В
него били свид. Бр. Б. / началник група „ОП“ при РУ-Белоградчик/ и самият
Началник РУ-Белоградчик. Те забелязали, че пред магазина на „Никс-Димово“ ЕООД
имало три лица, като едното било без поставена на лицето предпазна маска, което
към 29.04.20 г. било задължително – за всички граждани, намиращи се и на
открити, обществени, публични места. Именно по повод липсата на маска, свид.
Бр. Б. уведомил свид. Р. Я. ***, отговаряш за района на гр. Димово, и той пристигнал при тях. Св. Б.
и Я. пристъпили към подсъдимия и свид. М. М. и Пл. И., и поставили въпроса за
липсващото предпазно средство върху лицето на М. М.. Дори му
съставили АУАН по Закона за здравето за това. Покрай констатираното от
полицейските служители административно нарушение, и знаейки, че подс. П.М. е
международен шофьор, св. Р. Я. се поинтересувал и дали последния не е под
карантина. Когато го попитал , подсъдимият заявил, че се връща от курс и трябва
да се напазарува само в Д.. Служителите
на полицията извършили справка в ел. регистър с карантинирани лица, и
установили, че П.М. е влязъл в РБългария на 24.04.20 г. през ГКПП Дунав мост 2,
при гр. В. и е поставен под 14 дн.
карантина.
По повод така констатираните от служителите
на РУ-Белоградчик обстоятелства – карантинирано лице, което се намира в гр. Д., обл.Видин, на улица, до МПС, било отпочнато
досъдебно производство по реда на НПК за деяние по чл.355 ал.2 от НК.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа:
обясненията на подсъдимия, показанията на свид. Пл. И., Р. Я., Бр. Б.,
Ж. Т., Б. Б. и М. М., и на писмените
доказателства, приобщени в процеса – събирани в хода на досъдебното
производство, както и представеното в
с.з. на 18.05.2021г. от страна на подсъдимия.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, обсъждайки и преценявайки всички
събрани доказателства по делото, изпълнявайки задължението си да направи за
себе си аргументиран извод – дали е осъществено или не, престъплението,
което се приписва на подсъдимия, съдът прие, че по делото не се
установи извършването от обективна и субективна страна на деянието, за което се
повдига обвинение, респ. не се установи осъществяването на всички конкретни
обективни и субективни признаци на престъплението по чл.355 ал.2 във вр. ал.1 НК, с автор – подсъдимият П.М..
Съдът намери, че въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, не може да се направи безспорен
и категоричен извод, че има извършено престъпление от подсъдимия, във вида,
в който му се приписва, напротив – събраните вкупом доказателства разколебават
обвинението. По делото липсват доказателства, че е П.М. е извършил действието
напускане адреса, на който се изпълнява карантината - с. Ш., общ.
Д., обл.В., ул.“…..“ № …, и
посещение на обществено място по см. на §1а от ДР на Закона за здравето / пред
хранителен магазин в гр. Д., обл.В./ .
На
първо място всъщност, съдът държи да отбележи, че между показанията на
свидетелите, относно местопребиваването на подс. Пл. М. в ранния следобед на
29.04.20 г., обясненията на самия подсъдим, твърденията на прокурора – устно, и
изложеното в обвинителния акт – обстоятелствена част – няма никакви
противоречия. Ето защо съдът няма причина да не възприеме за истинни тези
гласни доказателства и ги кредитира,
като достоверни.
В този
ред на мисли, по никакъв начин не се доказа обстоятелството – че подсъдимият е
напуснал адреса в с. Ш., обл.В. – домът си, на ул. “В.“ с № …, за да
наруши наложената му карантина. Не бяха представени на съда за обсъждане дори,
камо ли доказани, фактите, подс. Пл. М., след влизането си на територията на
РБългария на 23/24.04.20 г. и поставянето под карантина - е пребивавал на този
адрес, за да може да го напусне.
Не е
спорен иначе фактът, че на 29.04.20 г., около 14.30 ч., подсъдимият се е намирал в гр. Д., обл.В., на
ул. “Д.“ № …., пред
хранителен магазин. Но там той е бил дошъл с управлявано от него МПС /и сам в
него/, като действително е бил слязъл от автомобила , стоейки до колата. Това
му поведение е било част от придвижване обаче, от другото място, на което е
търпял ограниченията в свободата си на придвижване – поради изпълняваната
карантина от 24.04.20 г. – кабината на МПС тип „влекач“, гариран на паркинг в
гр. В.. Безспорно за съда е, че в издаденото
Предписание по образец, за поставяне под карантина № 6 ДМ-2/24.04.20 г. на
служител на РЗИ-Видин, са посочени две местонахождения, на които е указано на П.М.,
че следва да търпи карантината си от 24.04.20 г. Самата Заповед №
РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, в т. І – 1 позволява
поставяне под карантина в два вида обекти – „дома“ или „място за настаняване“,
а за водачите на тежкотоварни автомобили, български граждани обаче – има
и изключение – по т. ІІІ -3. На тях е позволено да престояват / „ да се
намират“ / в кабината на управлявания от тях товарен автомобил, да управляват
същия, да извършват товаро-разтоварни дейности , да преминават през територията
на страната ни или да я напускат преди края на карантината им. Житейски
нормално и логично е, когато български гражданин е влязъл в РБългария и бъде
поставен под карантина, да може да достигне мястото, на което ще я изпълнява.
Затова и е предвидено в образеца „Приложение 1“ към Заповед РД 01-183/06.04.20
г. / в реквизита „време за придвижване“/ даването на указание, в какъв срок
поставения под карантина следва да стигне мястото на карантиниране. В настоящия
казус, безспорно на Пл. М. е разрешено карантиниране на две места – домашен
адрес в населено място по адресна регистрация – в с. Шипот, и кабината на влекач с рег. № ВН 0417 АК.
Очевидно, издаващият предписанието служител на РЗИ, поради посочване и на
„домашен адрес“ за карантиниране, първоначално е дал еднодневен срок за
придвижване до този адрес на М.. Но, поради обстоятелството, че карантинираният
е водач на тежкотоварен автомобил, извършващ международни превози – то това
указание е отменено, чрез зачертаването му. Ето защо, за водача на
тежкотоварния автомобил П.М., са били приложими специалните правила на т.ІІІ-3
на Заповед РД-01-183/06.04.2020 г. Съвсем законосъобразно той е останал в
кабината на влекача, спрян на паркинг в гр. Видин, за което се събраха
доказателства - освен обясненията на подсъдимия, свидетелски показания – на св.
Т. и св. Б., не оспорени от прокурора
въобще. Подсъдимият, до момента, за който му се повдига обвинението -
29.04.2020 г., е изпълнявал наложените му ограничителни мерки надлежно. Също
житейски логично и нормално е, а и се посочиха от свид. Т. идентични случаи –
съществуваща към онзи момент практика, когато служителите на фирмите,
осъществяващи международни превози, няма да
изпълняват скоро / до приключване на наложена им карантина/ курсове в
чужбина, да променят мястото на карантиниране – като напуснат МПС, и се
приберат в домовете си / или други, посочени адреси/. Нормално е не
винаги / дори в повечето случаи/ придвижването между двете места – паркирано,
където и да е МПС и жилище, да се осъществява с МПС, а не с обществен
транспорт. Съдът не откри нормативно указан ред за извършване на това
придвижване, така че приема наложилата се житейска практика – карантинираният
сам лично или подпомогнат - придружен от свой познат, близък или роднина, решил
се сам на подобна помощ с оглед личния риск – да се придвижи до адреса,
разрешен му, да довърши изтърпяването на карантината.
Ето
защо, съдът приема за съобразено с нормативните изисквания – закона, наредбата
или заповедта, както и Предписание № 6- ДМ-2/24.04.2020 г. на РЗИ-Видин, поведението на Пл. М., досежно придвижването
на 29.04.20 г. от гр. В. до с. Ш., общ. Д., обл.В..
Укоримо
единствено в цялата ситуация, е поведението на подсъдимия , свързано с
краткотрайното му напускане на ползваното за придвижване МПС. Но пък от една
страна, той е стоял само до него, няма данни да е влизал в близкия магазин или
да е имал такива намерения дори. В
никакъв случай обаче, съдът не приема за осъществено инкриминирано деяние по
НК, изразено в конкретните приписани от прокурора на Пл. М. елементи от състава
на чл.355 ал.2 от НК - че е напуснал при това укоримо поведение адреса си в с.
Ш.,
където е изтърпявал наложена карантина. Както отбеляза по-горе съдът, подсъдимият
не е и пребивавал на този адрес след 24.04.2020 г., за да го „напуска“ и по
този начин да наруши именно карантината си, каквото обвинение му е повдигнато
и се поддържа докрай от прокурора.
Евентуалното
напускане на другото място на търпене на карантина – кабината на тежкотоварния
автомобил, или ползваното за придвижване МПС, не са действия, включени нито
в диспозитива на обвинителния акт, нито в обстоятелствената част на същия.
Т.е. те не се възведени от прокуратурата , като обстоятелства от фактическата
действителност, като осъществени от Пл. М., за да е запознат той с тях - като
обвинение, и да се е защитавал срещу същите факти / не са част от фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, с който се формулира, повдига
обвинение и запознава „обвиненият“/, а поради това и съдът не може при
установяването им в с.з. и при безспорното им доказване, да простре и върху тях
своето произнасяне с присъдата си. Иначе съдът неправомерно би излязъл от
рамките на обвинението, така както е формулирано, и като диспозитив, и като
обстоятелства в предхождащата го част на акта.
Освен изложеното до тук, съдът отбелязва и обстоятелството, че Заповед
РД-01-158/26.03.2020 г. на МЗ , на която обвинението се позовава / в
диспозитива/ , към 29.04.2020 г. е отменена вече, и то със самата Заповед РД-01-183/06.04.2020
г. / с изрично цитиране в т. ІV/.
При
недоказан по безспорен начин състав на приписаното престъпление по чл.355 ал.2
във вр. ал.1 НК или друго въобще по НК от подс. П. М. М., за времето за което
му се повдига обвинение и начинът, по който да го е извършил, съдът не може да постанови осъдителна
присъда, поради което на основание чл.304 от НПК, призна подсъдимия за невинен
и го оправда по повдигнатото обвинение.
Съдът
не намери основание и за прилагане разпоредбите на чл.209А ал.1 от ЗЗ , по реда
на чл.301 ал. 4 и чл.305 ал.6 от НПК, тъй като по същите причини, излагани
по-горе за престъплението, не приема да е налице и състав на админ.нарушение, и
не счита за необходимо да преповтаря мотивите си от по-гореизложеното.
Воден от изложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: