РЕШЕНИЕ
№ 2770
гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Х.
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330100323 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание член 124 във връзка с член 439 ГПК.
Ищецът Л....Б... К. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П..., ж.к.“Т...», ..., чрез ... Н.К.,
със съдебен адрес: гр. П..., ул.“Р... Д... иска от съда да признае за установено по отношение
на ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, ЕИК ... с адрес на
управление: гр. Пловдив 4000, р-н Централен, ул. Христо Г. Данов № 37, че не дължи
сумата: 1 218.84 лева, от която главница в размер 910.94 лева за доставена ТЕ през периода
01.11.2006 г. до 30.09.2009 г., обезщетение за забава в размер 182.90 лева за периода от
01.01.2007 г. до 15.04.2010 г., законната лихва за забава, считано от 16.04.2010 г. до
окончателното плащане и разноски в размер 125.00 лева по .... Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на ...... ответното дружество е образувало срещу нея изп.дело № .....
Делото имало за предмет принудително изпълнение за вземане, дължимо за периода от
01.11.2006 г. до 30.09.2009 г. съгласно издаден .............. за присъдена главница в размер
910,94 лева за доставена ТЕ през периода 01.11.2006 г. до 30.09.2009 г., обезщетение за
забава в размер 182.90 лева за периода от 01.01.2007 г. до 15.04.2010 г., законната лихва за
забава, считано от 16.04.2010 г. до окончателното плащане и разноски в размер 125 лева по
....................
Относно търсените от нея суми от взискателя в хода на изп.дело.... и призовка за
принудително изпълнение от дата ........... На ... бил наложен запор върху трудовото й
възнаграждение, а на ..............бил насрочен опис на движими вещи в ползването от нея
жилище, което не било нейна собственост.
Твърди, че взискателят е подал молба за започване на принудително изпълнение едва на
1
дата ....., като до този момент не били извършвани валидни изпълнителни действия за
принудителното събиране на вземането по изпълнителното дело. В нарушение на
императивните правила на ГПК многократно са били изготвяни и изпращани запорни
съобщения до .....за налагане на запори върху несеквестируемия размер на пенсията й,
въпреки изричното уведомяване с писмо на съдебния изпълнител, че тя като длъжник
получавала минимална пенсия, която се явявала несеквесгируем доход по смисъла на закона
и на подзаконовата уредба.
Твърди, че след изпращането ПДИ до нея от дата ...... през периода от дата 17.06.2010 г. до
дата 12.08.2016 г., взискателят не е предприемал никакви действия за принудително
събиране на вземането си, не е подавал молби за извършване на реални изпълнителни
действия.
Твърди, че ответното дружество е подало молба за предприемане па действия по
изпълнителното дело едва на дата ...........Счита, че наложените след .... запори върху
банковите й сметки в ...... били невалидни и не следвало да произвеждат правни последици,
тъй като през периода от ..... е настъпила перемпция на вземането на ответното дружество.
От датата на последното извършено валидно изпълнително действие - връчването на ПДИ
до длъжника от дата ...... до датата на депозирането на настоящия отрицателен
установителен иск бил изтекъл период от пет години, през който не били извършвани
никакви изпълнителни действия за принудително събиране на вземането на ответното
дружество, поради което правото на ответното дружество да търси по принудителен ред
вземането си от длъжника е било погасено по давност.
По изложените съображения за нея се породил правен интерес да предяви настоящия
отрицателен установителен иск, че не дължи на ответното дружество парична сума в общ
размер 1 218.84 лева, за доставена ТЕ в ползваното от нея жилище през периода 01.11.2006
г. до 30.09.2009 г., ведно с начислените обезщетение за забава в размер 182.90 лева за
периода от 01.01.2007 г. до 15.04.2010 г., законната лихва за забава, считано от 16.04.2010 г.
до окончателното плащане и разноски в размер 125 лева по ЧГД № .....
Счита, че след издаването на изпълнителния титул и след образуването на изпълнителното
дело за принудителното събиране на вземането от ответното дружество са настъпили нови
факти и обстоятелства но смисъла на чл.439/1/ от ГПК - вземането се е перемирало през
периода от 17.06.2010 г. до 12.08.2016 г., а през периода от 17.06.2010 г. до дата 11.01.2021 г.
правото на ответното дружество да търси паричните суми по принудителен ред вече е било
погасено но давност.
Счита, че по настоящото дело са настъпили нови обстоятелства по смисъла на чл. 439 /ал.1-
2/ от ГПК - след приключването на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт,
взискателят се е снабдил с изпълнителен лист, но не е реализирал правото си да събере по
принудителен път дължимите суми. В полза на длъжника бил изтекъл срок, надвишаващ
двегодишния период от време, през който по изп.дело № 611/2010 г. не са били извършвани
реални изпълнителни действия, поради което взискателят няма право да събира
принудително посочените суми. Независимо от спирането или от прекъсването на
давността, бил изтекъл срок, надвишаващ двегодишния срок по смисъла на чл.433/1/ т.8 от
2
ГПК, през който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и
предметът на делото не е вземане за издръжка,поради което делото следва да се счита за
прекратено по силата на закона. Вземането на взискателя е било погасено по давност, тъй
като от датата на последното валидно извършено действие до момента е изтекъл период от
пет години, през който не са били извършвани валидни изпълнителни действия.
ОТВЕТНИКЪТ „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, чрез пълномощника му
....И..... Д....с отговора на исковата молба заявява, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан.
Твърди, че тълкуването дадено в практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС, за действието по
време на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06 2015 г., постановено по тълк. дело №
2/2013 на ОСГТК на ВКС. И по конкретно постановеното по този въпрос Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. д. № 2383/2017 г., IV г. о. на ВКС за това, от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26 06.2015 г. В
тази насока било посочено, че установеното с новото Тълкувателно решение (ТР) тълкуване
на правната норма, ще може да бъде прилагано единствено само по случаите след
приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези
случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от
значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните
си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
ППВС № 3/18.11.1980 г. или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на
последиците. Даденото с отмененото тълкувателно ППВС тълкуване на правната норма
следвало да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. Следователно
извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06 2015 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение и
даденото с него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства.
Предвид гореизложеното, счита, че в настоящия случай след ...... приложимата погасителна
давност не била изтекла и следователно невярно било и твърдението в исковата молба, че
процесното вземане е погасено по давност.
Дори да не се възприемело тълкуването, дадено в практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС в
Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2383/2017 г., IV г. о. на ВКС, за действието по
време на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/76 06.2015 г., постановено по тълк. дело №
2/201 Зп нз ОСГТК на ВКС, отново счита, че по процесното изпълнително депо няма период
на бездействие, продължил повече от две години, хипотезата на чл. 433, т. 8 от ГПК, не била
осъществена и процесното вземане не е погасено по давност.
За събиране на задължението по изпълнителен лист, издаден по..... било образувано
изпълнително дело № .....
Изпълнителното дело било образувано по молба от ..... В нея се включвала и изрична молба
за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, ведно с възлагане по
3
смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ на ....да предприема всички необходими и възможни
изпълнителни действия с оглед събиране на вземането. Следователно не се касаело само за
образуване на изпълнителното дело, което по смисъла на ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
т. 10 не би прекъснало давността, а и за изрично искане за пристъпване към изпълнителни
действия, ведно с направено възлагане на ЧСИ по смисъла на чл.18 от ЗЧСИ. Така
формулираното искане било годно да прекъсне давността, което положение е възприето
именно в т. 10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Впоследствие на Л.К. била изпратена ПДИ с изх. № ...... с която на ищеца бил съобщен и
насрочен опис на движими вещи за ....
Невярно било твърдението на ищеца, че след получаване на ПДИ на ....не са били
предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат течащата по отношение на
процесното вземане погасителна давност. По делото са предприети редица изпълнителни
действия, с всяко от които е била прекъсвана течащата погасителна давност, съответно е бил
прекъсван срокът по чл 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Така например:
Със запорно съобщение с изх.......бил наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника.
На л. ... от делото ЧСИ е разпоредил насрочване на опис на движими вещи за ...., за което до
длъжника е изпратена ППИ с изх. Ns......
На л. ... от делото ЧСИ е разпоредил насрочване на опис на движими вещи за ......за което до
длъжника е изпратена ППИ с изх. Ns....
На л. ..... ЧСИ е разпоредил налагане запор на пенсията на длъжника, като той бил наложен
със запорно съобщение с изх. № ..........
На .... към настоящото изп. дело било присъединено изп. дело с № ......На ..... ЧСИ е
разпоредил налагане запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като той бил
наложен със запорно съобщение с изх. № .....
На .....са депозирани молби от Взискзтеля ЕВН ТР за предприемане на изпълнителни
действия с посочване на конкретни изпълнителни способи.
Със запорно съобщение изх. № .....бил наложен запор на банковите сметки на длъжника в ....
Със запорно съобщение изх. № .......... бил наложен запор на банковите сметки на длъжника
в ........
Със запорно съобщение изх. № ...........бил наложен запор на пенсията на длъжника.
На ............... била депозирана молба от взискателя ЕВН ТР за предприемане на
изпълнителни действия.
С ППИ изх. № .......................бил насрочен опис на движими вещи за .................
С ППИ изх. № .............. бил насрочен опис на движими вещи за .......
Със запорно съобщение изх. № ................ е наложен запор на пенсията на длъжника.
На .............. била депозирана молба от взискателя ЕВН ТР за предприемане на изпълнителни
действия.
С ППИ изх. № ............бил насрочен опис на движими вещи за ......
На ................ отново била депозирана молба от взискателя ЕBH ТР за предприемане на
изпълнителни действия.
4
С ППИ изх. № .............. е насрочен опис на движими вещи за ........, като описът е извършен с
Протокол от ......
С всяко поискано от страна на ответното дружество изпълнително действие, както и с всяко
насрочено или извършено от ЧСИ такова, давността била прекъсвана. Следва да се има
предвид, че за нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е
без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен
способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са
били успешни. От значение била активността на взискателя, респективно неговата
пасивност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал
висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови
изпълнителни способи, той не следвало да бъде санкциониран с прекратяване на
производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност поради евентуално
бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
Съгласно т.10 от ТР № 2/13 or 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ - независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя
съгласно чл. 18, зл. 1 ЗЧСИ От тълкуването на отговора на разрешения въпрос в т.10 от ТР
№ 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС се установява, че от значение за прекъсване на
погасителната давност са както датите, на които взискателят е поискал съответното
изпълнително действие, така и датите, на които съдебният изпълнител е насрочил или
предприел съответното изпълнително действие.
Счита, че в настоящия случай няма период на бездействие, продължил повече от две години,
и хипотезата на чл. 433, т. 8 от ГПК не е осъществена. Следователно невярно било и
твърдението в исковата молба, че процесното вземане е погасено по давност.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
Ищецът е предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили
обстоятелства, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищецът се позовава на
новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът
може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Наличието на висящ
изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно
основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439
ГПК, с който се оспорва изпълнението.
В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. дело № .......като
производството по това изпълнително дело продължава да е висящо.
По основателността:
5
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му
изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за
принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а
претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали по образувано изпълнително
производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на
давностния срок.
Следва да се отбележи че съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. Върховният
касационен съд дефинира понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, буква
”в” от Закона за задълженията и договорите. Периодични са плащанията, които са свързани
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви по размер. В същото
е направено е обобщение, че плащанията на потребителите на стоки и услуги, възникващи
на основание договори, сключени с мобилни оператори, топлофикационни дружества,
електроснабдителни и водоснабдителни предприятия притежават коментираните по-горе
отличителни белези на периодични плащания.
Безспорно по делото е, че вземането не е установено с влязло в сила съдебно решение, а въз
основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е влязла в сила и въз основа на
нея кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист. Същата се ползва само и единствено с
изпълнителна сила, не и със сила на пресъдено нещо/СПН/.
Ответникът оспорва твърдението за изтекла погасителна давност с твърдението, че с
образуването на изпълнителното производство, давността е била прекъсната и не е могла да
изтече.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, т.10, Давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането /чл.116 б.В ЗЗД/. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
6
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с
осъществяването на съответните правно релевантни факти, а когато прекратяването става по
силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект
настъпва с влизането в сила на този акт.
В Тълкувателното решение е застъпено, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Видно от приложеното изпълнително дело № ..............., същото е било образувано с молба
на взискателя на .....
По делото е била връчена ПДИ на длъжника на ..................след което взискателят е подавал
едиствено молби за справки и и проучване на имущество.
На ...... е постановен запор върху трудово възнаграждение, но трудовото правоотношение на
длъжника се е оказало прекратено.
На .......бил насрочен опис, който не е проведен поради неуведомяване на длъжника.
Следващиятн насрочен опис е бил на ........ който отново не е проведен поради
неуведомяване на длъжника.
С оглед на горното съдът намира, че от датата на образуване на изпълнителното дело на
............. до датата на изтичане на двугодишния срок на .... не са извършени изпълнителни
действия, които да прекъснат давността. Ето защо изпълнителното производство се
прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно
установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с
осъществяването на съответните правно релевантни факти, а когато прекратяването става по
силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект
настъпва с влизането в сила на този акт.
В Тълкувателното решение е застъпено, че без правно значение е дали съдебният
7
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Като взе предвид гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай следва да се приеме,
че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" е настъпило
по силата на закона след изтичане на 2-годишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Всички действия след ...............не могат да прекъснат погасителната давност, тъй като при
прекратено по силата на закона изпълнително дело, извършването на изпълнителни
действия не поражда правния ефект на прекъсване на погасителната давност за вземането на
ответното дружество.
След датата ............. единственото друго действие, което би могло да спре изтичането на три
годишния давностен срок е подаването на искова молба.
С оглед обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че предявения отрицателен
установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски, затова такива не му се следват с оглед
изхода на спора.
Претендира адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, като такъв следва да бъде
заплатен на адвокат Н.К. в размер на 315,32 лева.
С оглед изхода на спора, следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на ПРС, в
полза на бюджета на съдебната власт сумата от 150,00 лева представляващи разноски за
заплатено възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, ЕИК.................с адрес на управление: гр. Пловдив 4000, р-н
Централен, ул. Христо Г. Данов № 37, че Л.... Б..... К. ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. П..... ж.к.“Т........Н.К., със съдебен адрес: гр. П.... ул.“Р.... Д................. не дължи сумата от
1 218,84(хиляда двеста и осемнадесет лева и 84 ст.) лева, от която главница в размер 910,94
лева за доставена топлинна енергия през периода 01.11.2006 г. до 30.09.2009 г., обезщетение
за забава в размер 182,90 лева за периода от 01.01.2007 г. до 15.04.2010 г., законната лихва за
забава, считано от 16.04.2010 г. до окончателното плащане и разноски в размер 125,00 лева
по .............. съгласно изпълнителен лист от ....., издаден по ЧГД № ...... за събирането на
задълженията по които е образувано изпълнително дело № ..................
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"
ЕАД, ЕИК...........с адрес на управление: гр. Пловдив 4000, р-н Централен, ул. Христо Г.
Данов № 37, да заплати на .... Н.К. К. от АК – гр. П........... сумата от 315,32(триста и
8
петнадесет лева и 32 ст.)лева разноски за възнаграждение на един адвокат.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, ЕИК .............с адрес на
управление: гр. Пловдив 4000, р-н Централен, ул. Христо Г. Данов № 37, да заплати по
сметка на ПРС, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 150,00(сто и петдесет) лева
представляващи разноски за заплатено възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/П/___________________
9