ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 69
гр. Търговище, 08.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500053 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Делото е образувано по жалба на адв. М.М., пълномощник на Л.М. от гр.
Т., срещу определение № 72 от 24.01. 2022 г., по гр.д. № 1232/ 2021 г. на РС –
Търговище. С определението се изменя постановеното по делото решение в
частта за разноските, като в полза на адв. М. е присъдена сумата от 300 лв. по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В жалбата се излагат съображения за
необоснованост и незаконосъобразност на определението. С решението по
делото правилно е прието, че съдът е предявил два иска, като за всеки от тях е
внесена д.т. от по 50 лв. и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА е определил за
всеки от тях възнаграждение в размер на по 300 лв., общо 600 лв. С исковата
молба са били заведени два иска, за нищожност на две отделни клаузи от
договора за кредит с ответника. Уважен е искът, като и двете клаузи от
договора са обявени за нищожни. Счита, че адвокатско възнаграждение се
полага за всеки иск, според чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, като посочва и много
съдебна практика по този въпрос. Иска се отмяна на обжалваното
определение, като съдът му присъди сумата от 600 лв. и разноските за
държавна такса.
Въззиваемата страна „Вива кредит“ ООД гр. София, чрез пълномощника
1
си адв. Ант. Н., оспорва жалбата и моли определението да се потвърди.
Счита, че когато се касае до искове с определен материален интерес, то при
обективно съединяване на исковете, този интерес се преценява с оглед сбора
от цената на всеки иск и на базата на общия материален интерес се определя и
адвокатското възнаграждение. Тя също цитира съдебна практика в подкрепа
на становището си.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: Жалбата е редовна и процесуално допустима. По същество е
основателна.
С решение № 568 от 09.12. 2021 г., постановено по гр.д.№ 1232/ 2021 г.
по описа на РС – Търговище, съдът е прогласил нищожността на чл. 1, ал. 3 и
чл. 4, ал. 2 от договор за кредит „Standard 30“, № ******* от 06.03. 20** г.,
сключен между Л. АЛ. М. и „Вива кредит” ООД, поради противоречие със
закона, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 143, т. 5 от ЗЗП, присъдил е
разноски, сред които и на процесуалния представител на ищцата, адв. М.М., в
размер на 600 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3
от НМРАВ, платими от ответника.
След постановяване на решението е постъпила молба от „Вива кредит”
ООД, с която се иска изменение на постановеното решение в частта за
разноските, обоснована с доводи за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на адв. М.М. съобразно разгледания иск.
По тази молба адв. М.М. е подал отговор със становище за
неоснователност. Първоинстанционният съд е приел молбата за намаляване
на адвокатското възнаграждение за основателна. Посочил е, че дължимите от
ответника разноски следва да се определят с оглед уважаването само на
главния иск, доколкото не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане и на евентуалния.
Всъщност предявеният от ищцата иск е касаел прогласяване нищожност
на две клаузи от посочения договор за кредит между страните. Исковата
молба е била оставена без движение за уточняване на петитума й, като адв. М.
е посочил, че има два обективно съединени иска, за прогласяване нищожност
на две клаузи от договора за кредит: на чл. 1, ал. 3 и на чл. 4, ал. 2. За всеки от
исковете е посечена цена, като за първия тя е 1101,90 лв. и по втория е 734,95
лв.
2
Посочено е освен това, че нищожността на клаузата по чл. 1, ал. 3 се
претендира на основание чл. 10а, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК. В условията на
евентуалност нищожността се претендира на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3-то
от ЗЗД.
Нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора се търси на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, а в условията на евентуалност е
нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
В доклада си съдът определя правна квалификация на предявения иск по
чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във връзка с чл. 10а и чл. 21, ал. 1 от ЗПК и
чл. 143, т. 5 от ЗЗП, а на евентуалния иск – по чл. 26, ал. 1, предл. трето.
В решението си съдът посочва, че договорните клаузи са нищожни
поради противоречие със закона, като ги счита за неравноправни.
При така установените факти, въззивният съд прави следните изводи: на
първо място е очевидно разминаването между становището на съда и ищеца
относно това какви искове са предявени.
Безспорно е, че с исковата молба се търси нищожност на две отделни
клаузи по договора, като за всяка от тях е посочено и основанието за
нищожност, като то и за двете клаузи е посочено поотделно, един път като
основно и втори път като евентуално. На тази база ищецът счита, че е
предявил два обективно съединени иска, с различни основания за нищожност,
а съдът е счел, че искът е един – за прогласяване нищожност на договорни
клаузи, без да ги разделя като отделни обективно съединени искове.
В разпореждането за оставяне на исковата молба без движение, съдът
приема, че искът е оценяем и дава указания за внасяне на д.т. според
направените уточнения. Ищецът е внесъл сумата от 100 лв. държавна такса и
съдът е преценил, че исковата молба е редовна, т.е. приел е, че има два
оценяеми иска и държавната такса е внесена правилно.
В случая, на първо място следва да се определи колко обективно
съединени иска има предявени и правилно ли е процедирал съдът, какви по
естеството си за тези искове – оценяеми или не.
Практиката на ВКС приема, че при искане за обявяване нищожност на
целия договор, искът е оценяем и държавната такса се определя върху
стойността на договора. Когато се търси нищожност на определена клауза от
3
договора, искът може да бъде и неоценяем. Преценката е свързана с това дали
самата клауза е обща и може ли да има конкретно материално измерение. В
случая нищожността на клаузите има точно определен материален интерес,
поради което правилно районният съд е квалифицирал исковете като
оценяеми.
Следва ли обаче да се счита, че е предявен един иск, когато се търси
нищожност на повече от една клауза по един договор, както е приел
районният съд или това са два отделни иска – каквото е становището на
ищеца.
Въззивният съд счита, че се касае до отделни искове. Това е така, защото
ищецът може да ги предяви с отделни искови молби, по различно време. Т.е.
абсолютно допустимо е за всяка една от клаузите ищецът да търси
прогласяване на нищожност с отделна искова молба, която във всички случаи
ще бъде допустима. Всяка от клаузите е различна и се обсъжда поотделно от
съда, на посочените от ищеца основания. Като се добави към това и
евентуално посочените основания за нищожност, то на практика исковете
стават два главни и два евентуални.
Районният съд от една страна е приел че дължимата държавна такса е по
50 лв., т.е. за два отделни материални интереса – чл. 72, ал. 2 от ГПК, а от
друга страна приема, че имало един главен иск – т.е. един материален
интерес.
След като съдът е уважил два обективно съединени иска, на това
основание трябва да бъде определено и адвокатското възнаграждение. Като
цяло в молбата по чл. 248 от ГПК, ответникът е развил съображения, че при
обективно съединяване на исковете, дължимото адвокатско възнаграждение
се определя на базата на цялостния материален интерес, а не според броя и
цената на всеки един иск.
Ако бъде възприето това становище, то минималното адвокатско
възнаграждение за процесния случай ще надхвърли сумата от 300 лв./около
360 лв./Ако исковете са отделни, сумата ще е малко над 600 лв.
По този правен въпрос обаче действително има различна съдебна
практика, цитирана и от двете страни, като следва да се има предвид, че една
част от нея е постановена преди изменението на чл. 2 от НМРАВ.
Настоящият съд обаче счита, че следва да бъде възприето становището, че
4
адвокатско възнаграждение се дължи за всеки отделен иск, според правилото
на чл. 2, ал. 5 от цитираната наредба. Следователно на адвокат М. се дължат
300 лв. по единия иск, който е с цена до 1000 лв. и 307 по другия.
Дори и да се възприеме становището на ответника, че хонорарът трябва
да бъде изчисляван според общия материален интерес, то сумата ще бъде
около 360 лв. минимум. С оглед свършената работа и вложените от адвоката
усилия, включително и за производството по чл. 248 от ГПК, сумата от 600
лв. е адекватно възнаграждение.
С оглед на това, първоначалното становище на РС – Търговище, с което
се определя адвокатски хонорар от 600 лв. в полза на адвокат М., е било по-
правилно. Не са били налице основания за изменение на решението в тази
част по молба на другата страна.
Обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като на
негово място се постанови ново, с което молбата за изменение да се остави
без уважение.
По разноските. На въззивника следва да се присъдят 15 лв. разноски за
внесената държавна такса.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 72 от 24.01. 2022 г., по гр.д. № 1232/ 2021 г. на
РС – Търговище И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат Ант. Н., пълномощник на
„Вива кредит“ ООД гр. София, за изменение на решението на РС – Търговище
по гр.д. № 1232/ 2021 г. в частта за разноските чрез намаляване на
адвокатския хонорар на другата страна, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД гр. София, ЕИК *********, район
„Люлин“ бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73г, да заплати на Л. АЛ.
М. от гр. Т., сумата от 15 лв. разноски по настоящото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6