Р Е Ш Е Н И Е №260048
гр. Шумен, 11.08.2021 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в закрито заседание на единадесети август две хиляди двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 9 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.247 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път”, № 260, представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш., чрез пълномощника си ад. Г. Х.от АК – К.със съдебен адрес:*** срещу Т.Г.Р., ЕГН **********,*** и З.Р.С., ЕГН ********** ***. С исковата молба ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 59 416.32 швейцарски франка, от които 44 841.37 ш. фр., представляваща част от усвоената и непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № ... от 30.05.2008 г.; 8 138.55 ш. фр. представляваща част от дължимата и незаплатена договорна възнаградителна лихва за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г.; 5 916.11 ш. фр., представляваща част от дължимата и незаплатена наказателна лихва по кредита за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г.; 428.67 ш. фр., представляваща част от дължимите и незаплатени такси за кредита за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г.; 91.62 ш. фр. представляваща част от дължимите и незаплатени застраховки по кредита за периода от 10.06.2016 г. до 14.01.2019 г. и 643.67 лв. – разноски за нотариални такси, ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията и направените разноски по делото.
С оглед на това предмет на производството по делото е правния спор относно изпълнението на парични задължения от страна на ответниците в качест- вото им на кредитополучатели по сключен с ищеца договор за кредит за покупка на недвижим имот № ... от 30.05.2008 г. да заплатят част от дължимите суми по договора, включваща неиздължена част от отпуснатата му от банката парична сума, дължими възнаградителни и наказателни лихви, банкови и нотариални такси, и застраховки. Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ.
С постановеното на
20.04.2021 г. Решение № 260019 по т.д. № 9/2019 г., съдът частично е уважил
иска, като е осъдил Т.Г.Р., ЕГН **********,*** и З.Р.С., ЕГН ********** *** да
заплатят солидарно на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път”, № 260, представлявано от
изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш. сумата от 42 458.17 (четиридесет
и две хиляди четиристотин петдесет и осем швейцарски франка и седемнадесет
сантима) ш. фр., от които главница - 36 321.35 ш. фр., възнагради- телна лихва за периода от 03.02.2016 г. до
14.01.2019 г. – 4 679.63 ш. фр., наказателна лихва за периода от
03.02.2016 г. до 14.01.2019 г.– 1 067.40 ш. фр., банкови такси – 298.17 ш.
фр. и застраховки – 91.62 ш. фр. дължими по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № ... от
30.05.2008 г., ведно със законната лихва върху дължимите главница, банкови
такси и застраховки от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 4 280.90 (четири хиляди
двеста и осемдесет лева и деветдесет стотинки) лв., представляваща направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, а в останалата част над уважения размер
от 42 458.17 швейцарски
франка до претендирания размер от 59 416.32 швейцарски франка и нотариални такси в размер на 643.67
лв. отхвърля претенциите на “Юробанк България” АД, като неоснователни.
Съдът е обосновал решението си, като е приел че кредита е
отпуснат в швейцарски франкове и следва да бъде върнат в швейцарски франкове Но
клаузите от договора, които дават възможност на банката едностранно да променя
размера на лихвата, таксите и прехвърлят изцяло валутния риск върху
ответниците, които са потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП – чл.3,
ал.5, чл.6, ал.2, чл.12 и чл.22 от кредитния договор са неравноправни по
смисъла на ЗЗП, поради което са нищожни и не обвързват страните по договора. Съдът
е приел също, че подписаните между страните допълнителни споразумения към
договора, посредством които е извършено увеличаване размера на главницата с
дължими просрочени лихви и определят размера на задължението въз основа на
неравноправните клаузи в първоначалния договор, са нищожни, съгл. чл.366 от ЗЗД. С оглед на това размера на задълженията на ответници- те в швейцарски
франкове е определен от съда въз основа на конкретно договорения размер
на кредита, дължимите възнаградителна и наказателна лихва, такса за управление
и курс „купува“ на швейцарския франк към лева в първоначалната редакция на
договора и приложение № 1 към него, за които страните изрично са се съгласили
при подписване на договора.
Депозирана е молба вх. № 262242/14.06.2021 г. от Т.Г.Р. и З.Р.С., чрез пълномощника си адвокат В.Д., в която се твърди, че в постановеното от съда решение е допусната грешка, като налице е несъответствие между мотивите на постановения съдебен акт, в които съдът е приел че размера на задълженията на ответниците е съобразен само с уговорките в първоначалната редакция на кредитния договор към датата на подписването му 30.05.2008 г. при запазване курс „купува“ за швейцарски франк на банката и диспозитива на решението в което не е записан курса на швейцарския франк към лева посочен в приложение № 1 към договора за банков кредит. С оглед на това моли съда да поправи допуснатата очевидна фактическа грешка, като в диспози- тива на решението на ред 12, след „ш. фр.“ и до думата „дължими“ се впише „по курс съобразно Приложение № 1, а именно 1.1908 лв.или по друг начин да бъде отразено в диспозитива, че стойността на дължимите суми, определени в швейцар- ски франкове в диспозитива на решението имат стойност, изчислена при курс 1.1908 лв. към българския лев, записан в приложжение № 1 към първоначалния договор за кредит от 30.05.2008 г.
Ответникът в срока по чл.247, ал.2 от ГПК е депозирал становище, в което посочва, че в постановеното от съда решение не е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247, ал.1 от ГПК, поради което молбата на ответниците е неоснователна.
Съдът счита, че искането на ответниците за поправка на очевидна фактичес- ка грешка е допустимо, а по същество неоснователно.
Очевидната фактическа грешка е несъответствие между формираната истин- ска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В конкретния случай не е налице очевидна фактическа грешка, тъй като не е налице противоречие между мотивите на съда и диспозитива на постановения от него съ- дебен акт. С решението си съда е следвало да разреши правния спор между страните относно изпълнението на парично задължение, уговорено във валута различна от българската. В рамките на този спор е следвало да се установи точния размер на задължението в уговорената между страните валута – швейцарски франк, като не се вземат предвид неравноправните клаузи в сключения между тях договор както и допълнителните споразумения с които размера на главницата е увеличен с други просрочени плащания, включително и за лихви, за което съдът е изложил подробни съображения в мотивите на съдебния акт. С оглед на това при опреде- ляне размера на паричното задължение са взети предвид първоначалните условия по договора и валутния курс към момента на сключването му. Следователно не е налице противоречие между мотивите и диспозитива на Решение № 260019 от 20.04.2021 г., постановено по т.д. № 9/2021 г. по описа на ШОС, поради което молбата на ищеца е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Оставя без уважение молба с вх. № 262242/14.06.2021 г., с правно основание чл. 247 от ГПК от З.Р.С., ЕГН ********** и Т.Г.Р., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, действащи чрез пълномощника си адвокат В.Д. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260019 от 20.04.2021 г., постановено по т.д. № 9/2021 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: