№ 2242
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330206391 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от А.А.Й., против наказателно постановление № 21-0438-000734/
26.08.2021г на 03 РУ Пловдив, към ОД на МВР- Пловдив, с което на
основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100.00 лева и отнемане на 8 (осем) контролни точки, за
извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че
наказателното постановление било незаконосъобразно и постановено при
грубо нарушение на материалния закон. Били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Сочи, че не била извършила
посоченото нарушение. Намира, че случаят бил маловажен. Излага подробни
съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна в становището си сочи, че не са били налице
съществени нарушения на процесуалните правила. Фактическата обстановка
била изяснена. В административната преписка се съдържали достатъчни по
своя обем, категорични и безпорни доказателства, които доказвали вината на
жалбоподателя. Моли съда да остави без уважение подадената жалба. Прави
възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
1
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и
поддържа подадената жалба. Не прави доказателствени искания. Моли съда
да отмени наказателното постановление.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за
установено следната фактическа обстановка- на 19.07.2021г. около 15.55 часа
в гр.Пловдив, на кръстовището на ул. „Васил Левски“ и бул. „България“ в
посока изток, жалбоподателят, като водач на лек автомобил Киа Пиканто с
рег.№ **, държава България, управлява личния си лек автомобил Киа
Пиканто с рег.№ **, като на кръстовището преминава при неразрешаващ
(червен) сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и с това
е извъшил нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, като не съобразява поведението си
със светлинните знаци. На основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева и отнемане на 8
(осем) контролни точки.
Посочената в АУАН и НП фактическа обстановка не се установява от
събраните по делото доказателства, доколкото тежестта на доказване за
установяване на фактите и обстоятелствата посочени в АУАН и НП лежи на
административнонаказащия орган. АУАН не притежава доказателствена
материална обвързваща съда доказателствена сила. Актосъставителят Ц.Ц.
разпитан в качеството си на свидетел, изрично заяви неколкократно, че това е
АУАН, който е съставил, но същият нищо не му говори и няма никакъв
спомен за случилото се, тъй като съставят ежедневно актове. Заяви, че не си
спомня дали жалбоподателят лично е подписала АУАН. По делото не са
събрани доказателства, които да доказват и установяват констатациите
2
посочени в АУАН и НП. Настоящият съдебен състав е намерил за ненужно да
призовава и разпитва свидетелят посочен като такъв в АУАН, тъй като
актосъставителят изрично заяви, че не си спомня нищо, и едва ли свидетелят
по АУАН ще го стори, предвид това, че ежедневно съставят много актове и
малко вероятно е да си спомни за точно конкретен от многото съставени от
тях актове за установяване на административни нарушения, и още повече, че
същият е свидетел по АУАН.
Фактическата обстановка изложена в АУАН и наказателното
постановление, съдът приема, че не се е осъществила в действителността, тъй
като констатациите посочени в АУАН и НП не се установиха. Констатациите
не се потвърдиха и от актосъставителя на АУАН. Предвид това, настоящият
съдебен състав намира, че административното обвинение, което е повдигнато
на жалбоподателя остава недоказано, поради което по времето, мястото и
начинът описан в АУАН и НП, жалбоподателят не е извършил вмененото му
административно нарушение.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за отмяна
на обжалваното наказателно постановление, първо поради недоказаност и
неустановеност на извършеното администативно нарушение и на второ място,
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
водят до ограничаване и нарушаване на гарантираното от закона право на
защита на нарушителя и водят до невъзможност нарушителят да разбере в
точно какво административно нарушение е обвинен.
Видно от текста на АУАН и НП в тях като нарушена е посочена само
нормата на чл. 6, т.1 ЗДвП. Тази норма обаче има бланкетен характер, като за
съдържанието на конкретните предписания на светлинната сигнализация,
която водачите следва да спазват, препраща към съответните специални
норми, детайлизирани в ППЗДВП (чл. 31 и сл. ППЗДВП) В конкретния
случай, както в АУАН, така и в НП липсва каквото и да е посочване коя е
конкретната норма, която регулира правилата за движение при различните
сигнали на светофара, което означава, че на дееца не са надлежно предявени
правните рамки на административното обвинение. Че нормата на чл. 6 ЗДвП
има бланкетен характер и тя не въвежда достатъчно конкретно правило за
3
поведение въз основа на което самостоятелно да се реализира отговорността
на дееца е и трайната практика на Върховен касационен съд. Във всички тези
случаи освен нормата на чл. 6 ЗДвП при повдигане на обвинението на дееца
следва да се посочи и конкретната норма от ППЗДВП, регулираща
поведението на водачите при даден вид сигнал на светофарната уредба. Така
изрично абсолютно трайната практика на Върховен касационен съд- Решение
№ 201 от 18.02.2019 г. по н. д. № 434 / 2018 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 229 от 23.01.2017 г. по н. д. № 753 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 211 от 11.09.2012 г. по нак. д. № 414/2012 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 488 от 19.11.2010 г. по н.д. № 519/2010
г. на Върховен касационен съд.
Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на
АУАН и наказателното постановление са описание на фактическите признаци
на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП
(като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на
която се налага наказанието. Същевременно е безспорно, както в теорията,
така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-
наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния
процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава
нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и
субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето,
сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези
факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в
максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с
тях още от началото на административно-наказателения процес, т.е. от
момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5
ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). В този смисъл са и
задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния
процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г.,
ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на
обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни
фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при
словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието
на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са
винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на
4
наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява
административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на
ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към
неговото съдържание. Наказателното постановление от своя страна е
властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който
дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се
явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от
общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към
неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени
изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните
разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното
следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца
следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти,
правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и
приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на
дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява
неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до
съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице,
доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните
рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от
надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от
наказващия орган правни норми. По аргумент за обратното при неправилна
квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно
определена санкционна норма наказателното постановление следва
безусловно да се отмени. Посочването в АУАН и НП на неправилна правна
квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на
контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно
следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно
предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез
събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и, че за съда
не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи
5
сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не са
надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП. Да се
процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение
да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание
за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално
му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на
последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже
дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са
надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган. В тази връзка следва да се
отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне
на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не
са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В
случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до
АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Ако се
допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да
установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до
този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се
достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН
процедура по повдигане, предявяване и защита по административното
обвинение.
Отделно то това, доколкото в ЗАНН няма легално определение на
понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл.11 от
ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие,
дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на
административно нарушение е налице, когато извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д.
№ 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат
6
извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда
индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-
широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се
включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни
имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер.
Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението,
изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното
отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно
наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно
предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.
Според настоящия съдебен състав конкретното деяние разкрива, по-
ниска степен на обществена опасност от останалите деяния от този вид и
представлява маловажен случай. Извършеното нарушение е за първи път,
жалбоподателят няма други санкции по ЗДвП и извършеното нарушение е
само едно.
Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон и следва да се отмени.
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият обаче не направил такива, съответно и
не е поискал присъждането им.
Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21- 0438- 000734 / 26.08.2021г.
на Г.Р.Г.- ** на 03 РУ към ОД на МВР- Пловдив, с което на А.А.Й., ЕГН:
**********, адрес: **, на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева и отнемане на 8
(осем) контролни точки, за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
7
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8