№ 1800
гр. С, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110151021 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я №, представлявано от А А., за осъждане на всеки един от ответниците Д. ИВ. АЛ., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.О к № вх, ет.5, ап., и ИВ. Н. АЛ., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Д БЛ., вх., ет.4, АП., да заплати на ищеца начислени суми за доставена топлинна
енергия в имот, отчитан с абонатен № както следва: главница за доставена топлинна енергия
за периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. в размер на 101.31 лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 01.09.2021 г., до окончателното плащане на дължимото,
както и сумата от 28.92 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2018
г. до 06.08.2021 г.
В исковата молба се твърди, че наследодателя на ответниците – ИВ. Н. АЛ., през
исковия период е бил потребител на топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ -
като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Техем сървисис” ЕООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответницата ИВ. Н. АЛ. не е депозирала такъв.
От страна на ИВ. Н. АЛ. е подаден отговор на исковата молба, който съдържа доводи
по основателността на предявените искове. Исковете се оспорват поради погасяване на
предявените вземания по давност.
От съда се иска да отхвърли предявените искове и да присъди на ответника
направените от него разноски.
1
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител.
Ответниците не се явяват и не се представляват, депозират писмено становище по
съществото на спора.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявенитe искове е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД и имат за предмет присъждане на суми за доставена топлинна енергия в имота
на ответниците и лихва за забавеното й плащане.
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
Съобразно предвиденото в чл.153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия.
Видно от приетия като писмено доказателство нотариален акт №, том ІІ, рег.№,
нот.дело №/2018 г., съставен от нотариус С Ф, рег.№ от РНК, ИВ. Н. АЛ. е бил собственик
към 03.05.2018 г. на процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е
доставяло топлинна енергия през исковия период, а именно ап.66, находящ се в гр.С, ж.к.Д-1
БЛ., вх., ет.4. При изповядване на сделката продавачът А. се е легитимирал като собственик
с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и завещание №,
том, нот.дело №/1995 г., съставен от І нотариус при Софийска нотариална служба при СРС и
удостоверение за наследници на Д Г Г. С цитирания нотариален акт №, на 15.12.1995 г.
Донка Гавазова е призната за собственик на имота, като на 17.09.1996 г. тя е подала до
ищцовото дружество молба за разкриване на партида за доставка на топлинна енергия на
нейно име.
Действително, с ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС се прие, че с приоритетно значение за
установяване качеството потребител на топлинна енергия, е наличието на сключен договор
за продажба, пред възникването на това правоотношение по силата на закона – чл.153 от ЗЕ.
В случая са налице данни за сключване на такъв договор между ищеца и Донка Гавазова
през 1996 г., но са налице данни и че последната е починала. По делото не се представиха
доказателства за точната датата на смъртта й, но безспорно от нотариалното
удостоверяване от нотариус С Ф в съставения от него нотариален акт № /л10-13 от делото/,
е видно, че И.А. е ней наследник, придобил собствеността върху процесния имот, поради
което и същият има качеството потребител на топлинна енергия, доставяна в него.
По същество по делото този факт не се оспорва. В постъпила след последното
съдебно заседание молба от адв.Гигова с приложени адвокатски пълномощни от двамата
ответника, се оспорва качеството потребителна на топлинна енергия по отношение на И.А..
Съдът намира обаче, че не следва да обсъжда така наведените възражения, доколкото от
една страна същите са преклудирани, а от друга страна молбата е подадена след последното
съдебно заседание, което лишава насрещната страна от възможността да ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си, оспорени от ответниците.
Ето защо при тези данни съдът намира, че за ИВ. Н. АЛ. е възникнало задължение за
заплащане на стойността на доставената в имота му топлинна енергия и за обезщетение за
забава. Доколкото обаче И.А. е починал на 13.02.2019 г., това негово задължение е
2
преминало към наследниците му, а именно Д. ИВ. АЛ. /негов син/ и ИВ. Н. АЛ. /дъщеря и
единствен наследник на починалия му син Н И А./. Отговорността на същите е равна,
съобразно дяловете им в наследството – по ½ на всеки от наследниците.
Ответниците не са оспорили иска по размер, поради което съдът приема, че всеки от
тях дължи по 101.31 лв., представляваща стойност на доставената в имот с абонатен №
топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. вкл.
От страна на ответника Д.А. е направено възражение на погасяване на вземанията
на ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. Съобразо предвиденото в чл.33, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР /л.33-34 от делото/, срокът за заплащане на задълженията е 45-
дневен от изтичане на периода, за който те се отнасят. С оглед на това, с подаване на
исковата молба на 01.09.2021 г. е прекъсната давността на всички задължения на
ответниците за исковия период преди м.юли 2018 г. /който е със срок за плащане 14.09.2018
г./ В случая ищецът претендира вземане по изравнителна сметка /в тази насока е отразеното
във фактурата, приложена на л.22 от делото и справката за задължения на абонат №/,
издадена на 31.07.2018 г., след отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани в
имота. В тази насока следва да се отбележи, че действително, видно отразеното в
процесната фактура, с кредитни известия са нулирани всички фактури с прогнозни сметки
през този период, като т.нар. изравнителна сметка обхваща потреблението за периода от
м.10.2017 г. до м.04.2018 г. Въпреки това, настоящият състав намира, че доколкото с
изравнителната сметка не се въвежда ново задължение /за доплащане/, то за всеки месец,
включен в нея тече отделна давност, съобразно предвиденото в чл.33, ал.1 от ОУ на ищеца.
Този извод произтича от факта, че в приложената на л.22 от делото фактура е посочено, че
прогнозните сметки са 347.12 лв., а изравнителната такава е 207.55 лв., от която сума са
внесени 4.94 лв. В същото време изравнителната сметка сама по себе си не може да води до
удължаване на давностния срок чрез въвеждане на по-късен падеж на задължението.
Ето защо, имайки предвид заявения исков период и падежа на задълженията,
определен по реда на чл.33, ал.1 от ОУ на ищеца, съдът приема, че същите са изцяло
погасени по давност.
По така изложените съображения исковете както за главница, така и за лихва /като
акцесорно задължение/ срещу ответника Д.А., следва да бъдат отхвърлени изцяло.
От страна на ответницата И.А. възражение за давност не е направено, поради което
искът за главница спрямо нея се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде
уважен в пълния му предявен размер.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като
върху прогнозните сметки лихва не се дължи, а такава се начислява върху изравнителната
сметка в кроя на сезона. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за
заплащане на обезщетение за забава срещу И.А. също се явява доказан за периода 15.09.2018
г. – 06.08.2021 г. Доколкото липсва оспорване от страна на ответницата на размера на това
вземане на ищеца, искът следва да се уважи в пълния му предявен размер от 28.92 лв.
3
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. Искане обаче е
направено само от ищеца, който е представил списък по чл.80 от ГПК, приложен на л.75 от
делото. От вписаните в същия разходи, в тежест на ответницата И.А. следва да се постави
половината сума, а именно 152.50 лв.
От страна на ответника Д.А. не е направено своевременно искане за присъждане на
разноски. Такова е заявено едва с подадената след последното открито съдебно заседание
молба, като именно в този момент са представени и доказателства за извършените от
страната разходи. Същите обаче не следва да се вземат предвид поради настъпилата
преклузия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Т С” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я №, представлявано от А А., за осъждане на Д. ИВ. АЛ., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ж.к.О к № вх, ет.5, ап., да заплати на ищеца начислени суми за доставена топлинна енергия
в имот, отчитан с абонатен № както следва: главница за доставена топлинна енергия за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. в размер на 101.31 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 01.09.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, както
и сумата от 28.92 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до
06.08.2021 г.
ОСЪЖДА ИВ. Н. АЛ., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д БЛ., вх., ет.4, АП., да
заплати на “Т С” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №,
представлявано от А А., начислени суми за доставена топлинна енергия в имот, отчитан с
абонатен № както следва: главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г.
до м.04.2018 г. в размер на 101.31 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 01.09.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 28.92 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 06.08.2021 г.
ОСЪЖДА ИВ. Н. АЛ., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д БЛ., вх., ет.4, АП., да
заплати на “Т С” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №,
представлявано от А А., сумата от 152.50 лв., представляваща направени от ищеца разноски
по настоящето дело, съобразно изхода му.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Техем сървисис“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4