Решение по дело №268/2024 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 624
Дата: 19 октомври 2024 г.
Съдия: Силвина Дачкова Йовчева
Дело: 20243330100268
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 624
гр. Разград, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора З. М. Ц.
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330100268 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди вследствие на образувано
наказателно производство срещу ищцата за извършено умишлено
престъпление ведно с иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва от
датата на завеждане на иска за неимуществени вреди.
С искова молба от Б. С. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: село
***, община Разград, област Разград, ***, съдебен адрес: град Разград,
община Разград, област Разград, улица ***, партер, Адвокатска кантора М. К.,
срещу ответника Прокуратура на Република България с БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление: град София, район Триадица, булевард
“Витоша” № 2, както и ответника ОД на МВР град Разград, със седалище и
адрес на управление: град Разград, община Разград, област Разград, улица „Св.
св. Кирил и Методий” 8, представлявана от директора, с която се моли за
осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищцата сумата от
20000,00 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки
и страдания в резултат на незаконно обвинение и незаконосъобразна
административна дейност, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на иска до окончателното изплащане на сумата, както и да и заплатят
солидарно сумата от 3095,00 лева като обезщетение за имуществени вреди от
незаконосъобразно обвинение и незаконосъобразна административна дейност,
а при условията на евентуалност да осъди ответниците поотделно да и
заплатят претендиралите суми с исковата молба.
Съдът, преценявайки твърденията на страните и събраните
доказателства, приема следното от фактическа страна:
С Трудов договор № 23/10.10.2022 г. ищцата Б. С. Н. с ЕГН **********
1
била назначена на длъжност „сервитьор” в *** ЕООД с място на работа ***,
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710,00 (седемстотин и
десет) лева и допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.6 % за всяка
година трудов стаж и професионален опит при настоящия работодател. Около
22:07 ч. на 13.11.2022 г. часа при управление на лек автомобил „Фолксваген
Голф” с рег. ***, на прибиране от работа и пътуване към село ***, където
живеела по постоянен адрес, ищцата била спряна за проверка от за проверка
от служителите на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Разград С.Х.Ц. и
Д.А.С.. Ищцата била изпробвана с техническо средство с цел установяване на
обстоятелството дали е употребила алкохол, която проба била отрицателна.
Проверяващите установили, че не носи в себе си свидетелство за управление
на МПС за съответната категория и контролен талон към свидетелство за
правоуправление. На ищцата било разпоредено да се яви в сградата на РУ
МВР – Разград, където и бил извършен тест за наркотици, който реагирал
положително на амфетамин.
Ищцата пожелала да даде кръвна проба. Издаден е талон за медицинско
изследване. Извършени са лабораторни анализи в МБАЛ „Св. Иван Рилски“
АД (л. 26 от приобщеното ДП). Срещу ищцата била издадена заповед за
задържане на лице, екземпляр от която и бил връчен. Направен и бил личен
обиск, за което бил съставен срещу нея протокол и връчен срещу подпис. При
обиска и били иззети описаните в протокола лични вещи. На 14.11.2022 г.
срещу нея били съставени и връчени актове за установяване на
административни нарушения серия GA № 627780 и № 627780. В АУАН №
627780 е вписано, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества.
Преди да изчете срока на 24 часовото полицейско задържане ищцата била
освободена от РУ на МВР, като личните и вещи били върнати с Протокол за
върнати вещи и пари на задържано лице. Преди освобождаването и ищцата
разбрала, че срещу нея има образувано досъдебно производство за това, че е
шофирала след употреба на наркотично вещество амфетамин.
След полицейското задържане тя посетила личния си стоматолог д-р
О.Д. и „Медико-Диагностична Лаборатория” ЕООД в град Разград, където и
било извършено изследване на урина за наличие на наркотични вещества, като
лабораторното изследване било отрицателно. За изследването тя заплатила
45,00 лева, за което бил издаден документ.
На 14.11.2022 г. разследващ при ОДМВР – Разград уведомил Районна
прокуратура – Разград, че е образувано ДП поради следните предпоставки:
законен повод – установяване от органите на полицията на лице, извършило
престъпление от общ характер и достатъчно данни: за това, че на 13.11.2022 г.
в гр. Разград на бул. „Странджа“ е управлявало МПС – л.а. „Фолксваген Голф”
с рег. *** след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по
надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Разследващият посочил,
че ДП е започнало с първо действие разпит на свидетел, извършено от
полицейски орган. На 14.11.2022 г. разследващият назначил химическа
експертиза. Разследващият приложил справка за съдимост на ищцата, от която
е видно, че същата е осъждана за държане на високорискови наркотични
вещества.
На 15.11.2022 г. ищцата предала на разследващия полицай при ОДМВР -
Разград 1 (един) брой заверено ксерокопие от лабораторни изследвания от
„Медико-Диагностична Лаборатория” ЕООД от 15.11.2022 г., за което бил
съставен по ДП протокол за доброволно предаване с копие за нея.
2
На 21.11.2022 г. и била връчена Заповед за прилагане на ПАМ № 22-
1075-000387/14.11.2022 г., издадена на основание чл. 171, т. 1, б.”б” от ЗДвП, с
която и била наложена принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”. Връчена и била
призовка за явяване за справка по ДП 330р-31436/2022 г. по описа на ОДМВР
– Разград на 22.11.2022 г. в Сектор „ПП” при ОДМВР - Разград, гише АНД и
да носи СУМПС. На 22.11.2022 г. и била връчена Покана за доброволно
изпълнение УРИ 330000-39658/22.11.2022 г., с която била поканена да предаде
в Сектор „ПП” при ОДМВР – Разград свидетелството си за управление на
МПС. На 02.12.2022 г. тя предала с Протокол за доброволно предаване
СУМПС № ********* на полицейски орган, за което бил съставен протокол, с
копие за нея. След образуване на досъдебното производство не били
предприети каквито и да било действия за уведомяването и за хода на
разследването.
Заключението по назначената от разследващия експертиза е изготвена на
03.08.2023 г. във ВМА при МБАЛ – Варна. Според заключението в пробите,
иззети на 13.11.2022 г. от ищцата не е установено наличие на наркотични
вещества или техни метаболити.
През това време срокът на разследване по образуваното ДП бил
удължаван повече от веднъж.
На 19.09.2023 г. образуваното ДП било прекратено поради липса на
състав на престъпление.
На 25.09.2023 г. ищцата подала молба до РП – Разград за по-бързо
произнасяне за прекратяването на производството, след като в разговор с
разследващия разбрала за резултатите от заключението по назначената
експертиза.
На 27.09.2023 г. тя била уведомена, че прокурорът вече се е произнесъл с
акт по същество.
На 24.10.2023 г. с разписка и било предоставено Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 19.09.2023 г. и Постановление за
предоставяне на материали от 23.10.2023 г. на прокурор З. Ц.. Едва след това и
било върнато свидетелството за управление на МПС.
Свид. Н.Н. сочи, че познава ищцата, тъй като е работила с нея в ***.
През октомври – ноември 2022 г. и отнели СУМПС след извършена проверка.
Ищцата не можела да ходи на работа, тъй като живеела в с. ***, наложило се
свидетелката да я замества. Свидетелката разбрала, че след направената
проверката, тестовете били положителни. Тъй като смените били от 11:00 ч.
на обяд до 23:00 ч., ищцата нямало как да ползва обществен транспорт, а
доходите и не позволявали да ползва таксиметрови услуги. Ищцата успявала
през цялото време да запази работата си, но нямала с какво да пътува. Нямало
къде да живее в града. Първо нощувала при приятели, а после си намерила
квартира. Това положение продължила около година. Ищцата полагала грижи
за кучета в с. ***. Три пъти в седмицата се налагало да моли свои приятели да
я откарат до ***. Според свидетелката ищцата плачела постоянно, преживяла
емоционален срив. След публикуването на статията я обиждали.
Свид. Г.С. е приятелка на ищцата от години. Посочва, че докато нейната
приятелка работила като сервитьорка в ***, била спряна за проверка от
полицейските служители. Тестът за алкохол бил отрицателен, а за наркотици –
3
положителен. От публикации в интернет свидетелката разбрала, че ищцата
била задържана. След освобождаването и се срещнали. Състоянието на
ищцата не било обичайното. Тя била стресирана и плачела. Отнели и
документите за правоуправление. По същото време ищцата живеела в с. ***.
Животът и обаче се променил, тъй като нямало как да се прибира след 12-
часовите и смени. Първоначално останала в дома на свидетелката, а после си
наела квартира. Останала без СУМПС около 10 месеца. Често ходила в
полицията да пита кога ще и върнат свидетелството. От посоченото в
публикациите в интернет, свидетелката разбрала, че става дума за случая с
ищцата. Под публикацията имало грозни коментари. Тя понесла тежко всичко.
Била тъжна, плачела, налагало се да разчита на приятелите си да я откарват до
***, за да полага грижи за животните, които имали в имота. Свидетелката не
работила по това време, била в отпуск по майчинство, което и позволило да
отговори на нуждите на ищцата.
Представен е договор за краткосрочно наемане на жилище от 03.05.2023
г. Според заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза за
представените към исковата молба 8 бр. договори за краткосрочно наемане на
частно жилище, касаещи периода 04.02.2023 г. - 03.09.2023 г. липсва
информация дали сумите, вписани в чл. 1, т. 2 в общ размер 3050,00 лева са
осчетоводени в счетоводството на „МАГНОЛИЯ 12“ ЕООД с ЕИК *********
и за тях да има издадени фискални бонове за прието плащане, както на датите
на договорите, така и на всяка друга дата през периода. През периода има
издавани фискални бонове за суми съотносими като стойност в „Цена на една
нощувка“ – 30,00 лв. за 24 бр. нощувки (от м. февруари 2023 г. до м. юли 2023
г.) за 720,00 лева.
Представени са писмени доказателства за публикуван текст със заглавие
„Спипаха 24-годишна зад волана след употреба на амфетамин в Разград“. В
теста е указано, че се касае за жена от с. ***. От съдържанието на коментарите
не може да се направи извод, че ищцата по някакъв начин е свързана с
посоченото в статията. Никъде в коментарите не е отразено име или данни, от
които тя да бъде индивидуализирана по някакъв начин.
По делото е установено, че ищцата е интервюирана в репортаж, излъчен
в телевизионното предаване „Тази сутрин“ по Нова телевизия. Акцентът е, че
СУМПС и е било отнето след проверка на полицейските служители, след
което е установено че не е управлявала след употреба на наркотично
вещество. Ищцата е разпознаваема, представена е с имената и. От посоченото
от ищцата в интервюто става ясно, че именно тя е потърсила контакт с
предаването. Целта на това е да постави на дневен ред проблемите за липсата
на повече от една акредитирана лаборатория, както и продължителността,
която се налага проверените лица да чакат резултатите – в случая на ищцата
10 месеца.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите в частта им, в която
твърдят, че в публикациите в интернет за случая са посочени имената или
инициалите на ищцата. Никъде в представената статия няма инициали или
имена. В никой от коментарите не е посочено името на ищцата или някакви
факти за конкретно лице, от което да се направи извод за твърденията им.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното
от правна страна:
По допустимостта на предявения иск срещу двамата ответници при
условията на солидарност, съдът намира следното:
4
Един от основополагащите принципи за функционирането на държавата
съобразно чл. 7 от КРБ е този за отговорността на държавата за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни
лица. Конституцията изрично предвижда, че отговорността в този случай е на
държавата, а не на отделните нейни органи. Със ЗОДОВ се урежда срещу кой
държавен орган - юридическо лице се предявява иска, а не кой е длъжник по
материалното правоотношение. Според чл. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за
причинените вреди, тоест тя е длъжник, а според чл. 7 от ЗОДОВ ответник по
делото е органа по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, процесуален субституент на
държавата. При иск по чл. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е легитимирания
процесуален субституент на държавата във всички случаи, за които не е
посочен изрично друг орган, както е разяснено в ТР № 5/2015 г. по т. д №
5/2013 г. на ОСГК на ВКС. Въпреки това, ако увреждането е причинено
едновременно от незаконни действия и актове на повече от един
правозащитен държавен орган (примерно Прокуратурата на РБ и
разследващите/полицейските органи), и вредата следва да се обезщети
глобално, то e възможно всички те като посочени от ищеца ответници да
представляват държавата в качеството им на процесуални субституенти.
Възможността държавата да се представлява от различни органи по искове за
обезщетение за вреди се допуска от законодателя и не е отречена в съдебната
практика на ВКС (например Решение № 490/2013 г. по гр. д № 1427/2011 г., I.
г. о. на ВКС; Решение по гр. д № 652/2011 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 157
от 21.12.2018 г. по гр. д. № 4776/2017 г., III г. о. на ВКС и др.). Ако ПРБ и
ОДМВР са привлечени от ищеца да отговарят солидарно за незаконно
обвинение, положението им като процесуални субституенти на държавата е
различно от това на солидарно отговорните в материалноправните отношения,
които съгласно чл. 216, ал. 1 от ГПК действат самостоятелно и процесуални
действия и бездействие на един от тях нито ползват, нито вредят на
останалите в процесуално отношение. При това положение предявяването на
иска срещу ПРБ и ОД на МВР – Разград при условията на солидарна
отговорност е допустимо, и искът следва да се разгледа по същество и то по
граждански ред.
В настоящия случай осъществяването на наказателната репресия спрямо
ищцата в хода на досъдебното производство съставлява съчетание на действия
и актове както на органите на прокуратурата, така и на полицейските
органи/разследващ – макар тези органи да имат различна компетентност, те са
взаимосвързани и в своята съвкупност са довели до причиняването на вреди
на ищеца.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна и възниква при наличие на
сочените в закона предпоставки. Държавният орган не участва по делото в
качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му на отговорен за
виновните действия на негови служители, а като процесуален субституент на
държавата, чиято отговорност е безвиновна. Отговорността на Прокуратурата
като процесуален субституент на държавата по предявен от пострадалото
лице иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обхваща всички онези вреди, които са
търпени от ищеца от момента на образуваното наказателно досъдебно
производство до окончателното му прекратяване. Следва да се има предвид, че
полицейските органи могат да отнемат временно СУМПС за 18 месеца до
решаване на въпроса за отговорността, но образуваното ДП е условие за
прилагането на такава ПАМ. Солидарната отговорност на органите на
досъдебното производство и органите на прокуратура произтича пряко от
5
разпоредбите на НПК, според които служебните им правомощия са част от
единна и взаимносвързана държавна дейност за разкриване на престъпления,
разобличаване на виновните лица и правилно прилагане на закона, като в
задължение на прокурора е вменено да ръководи разследването,
осъществявано от органите на МВР и да упражнява постоянен надзор за
законосъобразното му и своевременно провеждане, съответно - въз основа на
извършените от разследващите полицаи и ръководени от него действия, да
прецени налице ли са основания за повдигане и поддържане на обвинение
срещу уличеното и привлечено като обвиняем лице или не. Отговорността на
тези държавни органи за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ не би могла да е
разделна, и претърпените от ищеца, представляващи пряка и непосредствена
последица от образуваното и водено срещу него наказателно преследване,
следва да бъдат определени глобално.
Наказателното производство в случая е било прекратено поради липса
на извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс. Поради
това са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на ответниците. При обвинение в извършване на престъпление,
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
неизвършване на деянието от лицето или извършеното деяние не е
престъпление, елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение.
Съмнение за наличие на посочения елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата предизвикват последните две хипотези на
нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, и то само когато прекратяването на
наказателното производство е извършено в ДП. Досъдебно производство се
образува при наличие на предвидени в НПК предпоставки - съобразно чл. 207,
ал. 1 от НПК следва да са налице законен повод и наличие на достатъчно
данни за извършено престъпление от общ характер. Макар и ищцата да не е
привлечена като обвиняема, то досъдебното производство се е водело срещу
нея и в процесния случай няма срещу кого другиго да се води. В този смисъл
тя е търпяла вреди от проведеното срещу нея наказателно преследване дори и
в случаите, когато производството е прекратено без да и е повдигнато
обвинение - в този смисъл е Решение № 425 от 01.12.2015 г. по гр. д. №
3143/2015 г. на IV ГО на ВКС. Липсата на привличане съгласно чл. 219
НПК не е пречка за търсене на вреди по посочения по горе фактически състав
на ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение независимо от това дали вредите са
причинени виновно, като вината на конкретни длъжностни лица не се
изследва, тъй като е извън предмета на делото. При обективната отговорност
по ЗОДОВ се прилага принципът на риска, а не на вината. Отговорност за
държавата да обезщети вредите възниква и при прекратено предварително
производство, водено срещу единствен възможен извършител на
престъплението, което се разследва, дори и без лицето да е формално
привлечено като обвиняем по реда на НПК, както е и в настоящия случай.
Започването на ДП с един единствен възможен извършител само по себе си е
увреждащо действие, тъй като засяга неговия личен живот, авторитет и
достойнство на гражданин, а при доказване на увреждащите последици от
незаконното наказателно преследване, съдът е длъжен да присъди
обезщетение за причинените вреди при съобразяване с релевантните за спора
обстоятелства от значение за определяне на конкретния размер, като ищецът
не е длъжен да твърди и доказва преживения обичаен страх от наказателната
отговорност и получения обичаен дискомфорт от упражнената принуда, т. к.
те следват от закона, но за всички останали болки и страдания е необходимо да
6
има твърдения и доказателства (в този смисъл са Решение № 176 от 19.07.2017
г. по гр. д. № 3501/2016 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 53 от 07.05.2019 г. по
гр. д. № 3528/2018 г. на III г. ГО на ВКС). Тълкувателно решение № 3/2005 г.,
т. 11, предвижда че обезщетението за неимуществени вреди се определя
глобално – по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД при установяване на
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите
претърпени от ищеца.
Съгласно трайно установена съдебна практика понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен
случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца.
Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно
релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали ищецът е
оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на
взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство; по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в
каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и
изобщо цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук, включително предизвикан от
оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр. Обезщетението
за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя
глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този
смисъл неимуществените вреди са конкретно определими и глобално
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е
достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и
стандарта на живот в страната, но най-вече с оглед особеностите на
конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава
този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди. Последните са различни във
всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и
обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение,
могат да са подобни или дори някои от тях – еднакви (по вид или в
количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително
рядко те могат да са идентични изцяло.
Съдът приема, че наказателното производство е било с продължителност
от 14.11.2022 г. до 19.09.2023 г. – повече от 10 месеца.
Събраните доказателства във връзка с претърпените неимуществени
вреди са гласни, и сочат наличие на част от твърдяните в ИМ вреди през целия
период. Следва да се отчете, че ищцата е била задържана за срок от 24 часа, но
освободена преди изтичането на 24 часа. Не се доказаха твърденията в ИМ за
7
медиен отзвук. Никъде в съдържанието на приложената публикация и
коментарите не е отразена никаква информация, чрез която да може да се
идентифицира ищцата като водача, спрян за проверка, при която е установено,
че управлява след употреба на наркотично вещество. В тв предаване, която е
участвала ищцата акцентът е съвсем друг, а участието и е личен избор. Следва
да се отчетат затрудненията, които това е предизвикало в живота на ищцата, а
именно при изпълнение на задълженията и по сключения трудов договор, тъй
като е била на 12-часови смени, а те не позволяват използване на обществен
транспорт до населеното място, където ищцата живеела. С текста на чл. 343б,
ал. 3 НК се предвиждат три наказания - наказание лишаване от свобода от
една до три години, глоба от 500 лева до 1500 лева, като същевременно
кумулативно се налага и наказание по чл. 343г НК лишаване от право по чл.
37, ал. 1, точка 7, и може да се постанови лишаване от право по точка 6.
Отчитайки посоченото съдът счита, че претърпените неимуществени вреди от
ищеца следва да бъдат обезщетени със сумата от 5000 (пет хиляди) лева, и
тази искова претенция следва да се уважи за посочената сума, като върху нея
се присъди и законната лихва от датата на предявяване на иска. Исковата
претенция за неимуществени вреди в останалата и част до пълния и размер от
20 000 лв., следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Претенцията за обезщетение на имуществените вреди, претърпени от
ищеца, се доказа изцяло с представената по делото вносна бележка за сумата
от 45,00 лева за заплатеното изследване след образуване на ДП и преди
прекратяването му, както и 720,00 лева за заплатени 24 бр. нощувки (всяка по
30,00 лева) през процесния период. Тези разходи са направени във връзка с
воденото производство - първият разход ищцата е направила в опит да докаже
невиновността си, а втория, тъй като смените и на работното място
приключвали след 23:00 ч. и е нямало с как да се прибере в дома си.
Действително е представен договор, но няма доказателства за изпълнението
на задълженията на ищцата над сумата от 720,00 лева. Сумата на доказаните и
претърпените вреди от 765,00 лева е дължима ведно с обезщетение на забава в
размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
изплащането и. Исковата претенция за неимуществени вреди в останалата и
част до пълния и размер от 3090 лв., следва да се отхвърли като неоснователна
и недоказана.
По разноските:
При този изход на делото, и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца солидарно
направените деловодни разноски в размер на 10,00 (десет) лева за заплатената
държавна такса, а за останалите разноски в размер на 300,00 лева дължат на
ищцата съобразно уважената част от исковата претенция сумата от 74,89 лева.
Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто
размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В този случай е
направеното искане от страна на ОД на МВР – Разград, което е защитавано от
юрисконсулт, а съдът определя размер на възнаграждението 200 лв. на
основание чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съразмерно с отхвърлената част от претенциите, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на този ответник разноски в размер на 150,08 лв.
Воден от горното, Районен съд – Разград
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 45 вр. с чл.
52 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, район Триадица, бул. "Витоша" № 2,
представлявана от Главния прокурор и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - Разград, с адрес: гр.
Разград, ул. „Св.св. Кирил и Методий“ № 8, представлявана от Директора, ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Б. С. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
село ***, община Разград, област Разград, ***, сумата от 5000,00 (пет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
Наказателния кодекс, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от 19.02.2024 г. до окончателното изплащане, като за разликата
до 20 000,00 лв. и законна лихва върху тази сума от предявяването
ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, вр. с чл. 45 вр. чл.
51 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, район Триадица, бул. "Витоша" № 2,
представлявана от Главния прокурор и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - Разград, с адрес: гр.
Разград, ул. „Св.св. Кирил и Методий“ № 8, представлявана от Директора, ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Б. С. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
село ***, община Разград, област Разград, ***, сумата от 765,00 (седемстотин
шестдесет и пет) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от 19.02.2024 г. до окончателното изплащане, като
за разликата до 3 095,00 лв. и законна лихва върху тази сума от предявяването
ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, район
Триадица, бул. "Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор и
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ - Разград, с адрес: гр. Разград, ул. „Св.св. Кирил и Методий“ № 8,
представлявана от Директора, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Б. С. Н. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: село ***, община Разград, област Разград, ***,
сумата от 10,00 лв. за платена държавна такса и сумата 74,89 лв. за направени
разноски във връзка с назначената експертиза съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ Б. С. Н. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: село ***, община Разград, област Разград, ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - Разград, с адрес: гр. Разград, ул. „Св.св. Кирил и
Методий“ № 8, представлявана от Директора, сумата от 150,08 лв.,
представляваща направени разноски за юрк. възнаграждение съобразно
отхвърлената част от иска.
Производството по делото е разгледано с участието на прокурора З. Ц.
от Районна прокуратура - Разград съгласно посоченото в чл. 10, ал. 1 от
9
ЗОДОВ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
10