Определение по дело №281/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 150/04.02.2015 г., постановено по гр. д. № 217/2014 г., М.районен съд признал за установено по отношение на М. А. Я., с постоянен адрес с. Б., община К., че Д. Й. К., с постоянен адрес с. Б., община К., е собственик на имот № 000302 с площ 2.724 дка, находящ се в землището на с. Б., ЕКАТЕ № 03825, община К., местността „Държавата”, представляващ парцел № 302, с начин на трайно ползване, нива девета категория, при граници и съседи: имот № 000655- пасище, мера на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот с № 000543- нива на наследниците на М.Ю.Б., имот с № 000649- кравеферма на С.С.И., имот с № 000303- нива на Община К., имот № 000727- нива на Община К. и е осъдил М. А. Я. да предаде на Д. Й. К. владението на недвижимия имот на основание чл. 108 от ЗС. С решението са присъдени разноски в полза на Д. Й. К..

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката М. А. Я. от с. Б., община К., която го атакува като недопустимо и необосновано. Излага съображения. Поддържа, че от доказателствата по делото се установявало, чÕ процесния имот бил закупен от бащата на жалбодателката А. Б.през 1951 г. от М.А.М. от с. Б., община К., област К.за сумата 1000 лв. От тогава и досега семейството й, а в последствие след даряването на имота, го обработвала ищцата, който факт бил известен на ответницата и на цялата общественост на с. Б.. Доказано било, че баща й внесъл имота в ТКЗС, но го обработвали и досега. Баща й подал заявление № 998/02.06.1992 г. пред ПК- К., ведно с декларация, за възстановяване на процесния имот и било издадено решение № 998/08.12.1992 г., с което се отказвало възстановяване на процесния имот поради обстоятелството, че е държавен. Било заведено гр. д. № 463/1994 г. по описа на МРС, по което било постановено решение № 75/13.04.1995 г., влязло в сила на 10.05.2015 г., с което баща й бил признат за собственик на процесния имот спрямо Община К. и Държавата съгласно чл. 14 ал. 4 от ЗЗПЗЗ във вр. с чл. 97 ал.1 от ГПК. Било издадено ново решение № Б998/02.11.1995 г. на ПК- К., с което се възстановявало правото на собственост на А. Я. Б.на нива от 2 дка, местноста „Х.” и в графа- Забележки било посочено, че за издаване на констативен нотариален акт и сделки със земеделски имот, е необходима скица с точния размер на имота. На основание чл.18ж ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ било установено, че процесният имот в стари реални граници бил в размер на 2.724 дка, за което била издадена скица, заверена от ПК- К., имота бил записан на баща й А. Я. Б.и му бил издаден н. акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 232, том II, д. 447/1997 г. по описа на СВ при МРС. Процесният имот бил обявен със заповед № РД 46-187/04.01.2008 г. за продажба при провеждане на трети национален търг за продажба на земеделски земи от ДПФ. Подали жалби до Общинска служба З. и гори с. К., Областна служба по З. и гори- К.и Министъра на З.то и продоволствията гр. С. на 28.02.2008 г. и с разпореждане на министъра имота бил изваден от списъците за продажба и прекратена процедурата спрямо него. За настоящата процедура уведомили Общинска служба „З.” и представили документи, които не били приети. Твърди, че тези факти сочели, че ищцата е собственик на процесния имот, а договора за покупко- продажба на недвижим имот по чл. 24 ал. 1 от ЗСПЗЗ бил нищожен съгласно чл. 26 от ЗЗД. Сочи се и това, че разпитаните по делото свидетели доказали, че процесния имот се владее от ищцата и нейното семейство повече от 60 години без прекъсване. Първоинстанционият съд приел доказателствата на ответницата и решение № 74/21.04.2009 г., постановено по гр. д. № 120/2008 г. по описа на МРС, без да обсъди мотивите в решението, с което бил отхвърлен предявения положителен иск от ищцата- М. Я.. Не бил изяснен факта как Държавата е станала собственик на процесния имот, след като имало влязло в сила на 10.05.1995 г. решение № 45/13.04.1995 г., постановено по гр. д. № 463/1994 г. на МРС, което признавало бащата на ищцата за собственик на процесния имот по отношение на Държавата. И тъй като Държавата не доказала, че е собственик на процесния имот и не можела да го продава, това водело да нищожност на договора за покупко- продажба на имота. Искането е да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго, с което се отхвърли исковата претенция. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Излагат се сходни съображения и се поддържа, че продажбата била извършена при заобикаляне на закона, тъй като не били съобразени всички документи.

Ответницата по въззивната жалба не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище адвокатът пълномощник В. М. излага съображения за законосъобразността на атакуваното решение и иска същото да се потвърди.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищцата твърди, че е собственик на имот № 000302 с площ 2.724 дка, находящ се в землището на с. Б., ЕКАТЕ № 03825, община К., местността „Държавата”, представляващ парцел № 302, с начин на трайно ползване нива девета категория, при граници и съседи: имот № 000655, пасище, мера на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот с № 000543, нива на наследниците на М.Ю.Б., имот с № 000649, кравеферма на С.С.И., имот с № 000303, нива на Община К., имот № 000720 нива на Община К.. Собствеността придобила с договор за покупко- продажба на недвижим имот по чл. 24 ал. 1 от ЗСПЗЗ № 88/12.02.2013 г., сключен между Министъра на З.то и храните, представляван от директора на Областна Дирекция „З.” гр. К., като продавач и ищцата като купувач. Договора бил вписан в АВ- гр. М.. На основание Наредба № 49/05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, след сключване на договора, била осъществена надлежна промяна в регистъра на собствениците и регистъра на имоти по КВС в землището на с. Б. относно закупения от ищцата имот така, че същият съгласно представената скица се идентифицирал като собственост на ищцата. Ищцата предприела действия за трасиране и въвеждане във владение на имота като на 20.03.2014 г. бил съставен двустранен протокол № 2 за въвод във владение на имоти в землището на с. Б. и при неговото осъществяване се установило, че имотът се ползвал от ответницата М. Я. без основание. Въпреки трасирането и документалното оформяне на въвода във владение, ищцата не могла да осъществи фактическа власт и ползване, тъй като ответницата отказала да напусне имота и продължавала да го ползва без правно основание, включително и към момента на подаване на исковата молба. Искането е да се постанови решение, с което се признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на процесния имот и да бъде осъдена да й предаде владението на имота. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява следното:

С решение № 15/03.07.1995 г., ПК- с. К. възстановила правото на собственост на Държавен поземлен фонд в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти в землището на с. Б., община К., между които и нива от 2.724 дка, девета категория, местност „Държавата”, имот № 000302 по картата на землището, при граници/съседи/: имот № 000655- пасище, мера на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот с № 000543- нива на наследниците на М.Ю.Б., имот с № 000649- кравеферма на С.С.И., имот с № 000303- нива на Община К. и имот № 000304 нива на Община К.. За имота е представена и заверена скица № 443/26.10.2012 г., в която са отразени същите граници и съседи на имота.

Със заповед № РД46- 187/04.01.2008 г., Министърът на З.то и продоволствието открил процедура за провеждане на трети национален търг за продажба на земеделски земи от ДПФ на притежатели на поименни компенсационни бонове /ПКБ/ в област К.. Със заповед № КЖ- 1/07.01.2013 г. на Директора на ОД „З.” К., за имот № 000302 с площ 2.724 дка, категория девета, находящ се в землището на с. Б., на първо място била класирана ищцата по делото Д. Й. К..

С договор за покупко- продажба на недвижим имот по чл. 24 ал. 1 от ЗСПЗЗ № 88/12.02.2013 г., Министърът на З.то и храните, представляван от Директора на ОД „З.” гр. К., в качеството му на продавач, прехвърлил на ищцата в качеството й на купувач, собствеността върху земя от ДПФ с обща площ от 6.094 дка, между които и имот № 000302 с площ 2.724 дка, с начин на трайно ползване нива девета категория, находящ се в землището на с. Б., местността „Държавата”, при граници и съседи: имот № 000655- пасище, мера на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот с № 000543- нива на наследниците на М.Ю.Б., имот с № 000649- кравеферма на С.С.И., имот с № 000303- нива на Община К., имот № 000304 нива на Община К., с цена на имота 1362 лв. Договора бил вписан в СВ гр. М. с вх. № 382/27.02.2013 г. От скица № Ф00203/25.03.2013 г. е видно, че като граници и съседи на имота са посочени имот № 000655- пасище, мера на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот с № 000543- нива на наследниците на М.Ю.Б., имот с № 000649- кравеферма на С.С.И., имот с № 000303- нива на Община К., имот № 000720- нива на Община К..

От протокол от 20.03.2014 г. е видно, че по молба на ищцата било извършено трасиране, означаване и координиране на границите на процесния имот, били изготвени скици и регистри на координатните точки за имота. С протокол № 2 на 07.05.2014 г., представител на ОСЗ- К. извършил въвод във владение на ищцата в процесния имот. По делото е представена и актуална скица за имота от 10.02.2014 г., от която е видно, че същият е записан като собственост на ищцата Д. К. с граници и съседи: имот № 000655- пасище, мера на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот с № 000543- нива на наследниците на М.Ю.Б., имот с № 000649- кравеферма на С.С.И., имот с № 000303- нива на Община К., имот № 000727- нива на Община К..

По делото се установява и това, че със заявление вх. № 998/02.06.1992 г. А. Я. Б.заявил да му бъде възстановена собствеността върху нива с площ от 2 дка, находяща се в местността „Х.” в землището на с. П.. С решение № Б998/08.12.1992 г., ПК- с. К. отказала възстановяване с мотив, че имота е одържавен през 1951 г.

С решение № 45/13.04.1995 г., постановено по гр. д. № 463/1994 г., М.районен съд уважил иска, предявен от А. Я. Б., като е приел за установено по отношение на Община К. и Държавата, /ТДУ гр. К./, че е собственик на нива от 2 декара в местността „Х.”, в землището на с. Б., при граници: С.Б., Ю.М. и път. С решение № Б998/02.11.1995 г., ПК- К. е възстановила на А. Я. Б.правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 2 дка, девета категория, находяща се в землището на с. П., в местността „Х.”, без посочени граници на имота. Представена е и скица № 1/08.09.1997 г., в която е посочено, че парцел № 302 е собственост на А. Я. Б., описани са съседи и граници на имота, но без да е посочено решението на ОПК, на основание на което е издадена.

На 02.10.1997 г. бил съставен н. акт за собственост на недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ с № 232, том ІІ, дело № 447/1997 г. на нотариус при МРС, с който А. Я. Б.от с. П., община К., бил признат за собственик на нива в местността „Х.” с площ 2.724 дка, девета категория, парцел 302 в землището на с. Б., при граници и съседи: парцел № 286, пасище, мера, общината- остатък; парцел № 402, нива, наследниците на М.Ю.Б.; парцел № 301, нива, общината- остатък; парцел № 299, пасище, мера, общината- остатък, парцел № 303, нива, общината- остатък и парцел № 304, нива, общината- остатък. При съставяне на нотариалния акт били представени решение № Б998/02.11.1995 г. на ПК- К. и скица № 1/8.9.1997 г. С н. акт за дарение на недвижим имот № 166, том І, дело № 482/1997 г. на МРС на 04.11.1997 г. А. Я. Б.дарил на дъщеря си М. А. Я., ответница по иска, нива в местността „Х.” с площ 2.724 дка, девета категория, парцел 302 по съществуващи стари реални граници в землището на с. Б., при граници и съседи: парцел № 286, пасище, мера, общината- остатък; парцел № 402, нива, наследниците на М.Ю.Б.; парцел № 301, нива, общината- остатък; парцел № 299, пасище, мера, общината- остатък, парцел № 303, нива, общината- остатък и парцел № 304, нива, общината- остатък.

С решение № 74/21.04.2009 г., постановено по гр. д. № 120/2008 г. по описа на М.ския районен съд, бил отхвърлен предявения от М. А. Я. против Министъра на З.то и продоволствието- София, иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, относно недвижим имот: нива от 2.724 дка, находящ се в землището на с. Б., в местността „Х.” с граници: парцел № 286, пасище, мера, общината- остатък; парцел № 402, нива, наследниците на М.Ю.Б.; парцел № 301, нива, общината- остатък; парцел № 299, пасище, мера, общината- остатък, парцел № 303, нива, общината- остатък и парцел № 304, нива, общината- остатък. Решението било потвърдено от ОС- К. с решение № 159/25.11.2009 г., постановено по в. гр. д. № 228/2009 г., влязло в сила на 25.11.2009 г.

По делото е назначена съдебно- техническа експертиза, оспорена частично от ищцовата страна, която се приема от съда като правилна и обоснована. От писменото заключение на вещото лице и изслушването му в съдебно заседание, се установява, че партидата на процесния имот е открита на 24.02.1999 г. съгласно Регистъра на земеделски земи, гори и земи в ГФ. Ищцата Д. К. била вписана като собственик на имота съгласно договор за покупко- продажба на недвижим имот по чл. 24 ал. 1 от ЗСПЗЗ № 88/12.02.2013 г., с регистрация на 25.03.2013 г. Като бивши собственици на имота бил посочен ДПФ съгласно решение № 15/03.07.1995 г. на ПК- К., с регистрация на 24.02.1999 г. Имот № 000655 бил образуван от поземлен имот парцел № 286- пасище, мера на общината; Имот 000543- образуван от парцел № 402 нива на насл. на Мустафа Бояджиев, който бил получен от обединяване на имоти № 301 и № 402; Имот № 000649- образуван от парцел № 299- пасище, мера на общината- остатък, получен от обединяване на имоти № 300 и № 647, а имот 299- разделен на имоти 647 и 648; Имот 000303- образуван от поземлен имот № 303 нива на общината- остатък; Имот № 000304- нива на общината по договор за покупко- продажба № 88/12.02.2013 г. бил идентичен с имот № 000720 по скица № Ф00203/25.03.2013 г. и получен от парцел № 304 по скица № 1/08.09.1997 г., но той не бил реална граница на процесния имот. Вещото лице заключава, че съществува идентичност на описания в договора за покупко- продажба на недвижим имот № 88/12.02.2013 г. имот, с имота описан в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 166, том І, дело № 482/1997 г., съответно и с имота по констативен нотариален акт № 232, том ІІ, дело № 447/1997 г. и с този, който ползва ответницата по местонахождение, граници и площ.

По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелите Р.Д. и В.А. твърдят, че процесния имот бил купен от ищцата, но от около 10 години той се ползвал от ответницата. В момента ищцата не ползвала имота, тъй като имали спорове с ответницата. Св. С. К. твърди, че от 1961 г. имота се ползвал от ответницата. Бащата на ищцата е ползвал имота още по времето на ТКЗС, а след като същият починал, ответницата продължила да работи нивата. Миналата година чула, че ищцата спори за тази нива.

При така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция споделя направените от първоинстанционния съд изводи и на основание чл. 272 от ГПК препраща към неговите мотиви.

При иск по чл. 108 от ЗС е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на процесния имот, че същият е във владение или държане на ответника и, че последният владее или държи имота без основание. В случая съдът приема, че сочените предпоставки са налице. Ищцата е доказала собствеността си върху процесния недвижим имот на основание договор за покупко- продажба на недвижим имот по чл. 24 ал. 1 от ЗСПЗЗ № 88/12.02.2013 г. По делото е установено, че по отношение на Държавата е била проведена валидна процедура по реда на ЗСПЗЗ, която приключила с решение, легитимиращо я като собственик на процесния имот. С решение № 15/03.07.1995 г., ПК- с. К. е възстановила правото на собственост на ДПФ в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на процесния имот, представляващ нива от 2.724 дка, девета категория, местност „Държавата”, индивидуализиран по площ, граници и местност. Съгласно разпоредбата чл. 24 ал. 1 от ЗСПЗЗ, Министърът на З.то и храните упражнява правата на собственик на земите от ДПФ и по реда на сочената разпоредба и съобразно правомощията му продал процесния имот на ищцата с договор за покупко- продажба на недвижим имот по чл. 24 ал. 1 от ЗСПЗЗ с № 88/12.02.2013 г. Договора е в писмена форма и е вписан в СВ гр. М. с вх. рег. № 382/27.02.2013 г. Или, след като праводателят на ищцата е станал собственик на процесния имот, то договора за покупко- продажба на недвижим имот по чл. 24 ал. 1 от ЗСПЗЗ с № 88/12.02.2013 г. легитимира ищцата като собственик на същия имот. Следва да се посочи и това, че с влязло в сила на 25.11.2009 г. решение, постановено по гр. д. № 120/2008 г. по описа на МРС, съдът е отхвърлил предявения от ответницата по настоящото дело положителен установителен иск, касаещ процесния имот против Министъра на З.то и продоволствието- София, с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява и втората предпоставка на иска по чл. 108 от ЗС- че ответницата владее процесния имот, което впрочем не се оспорва от същата.Съдът приема за установено и това, че владението на ответницата по иска е без основание, тъй като не се доказва същата да има права на собственост върху процесния имот. Установява се по делото, че с решение № Б 998/02.11.1995 г. на ПК с. К., на основание чл. 18 ж, ал. 1 и сл. от ППЗСПЗЗ, на бащата на ответницата А. Я. Б., било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 2 дка, девета категория, находяща се в землището на с. П., в местност „Х.”. Към решението следва да бъде приложена и скица на имота, заверена от ОбПК. Решението, придружено със скица, отразяваща необходимите данни, би могло да удостоверява правото на собственост върху конкретно индивидуализиран имот. В случая, посоченото решение не съдържа необходимата за имота индивидуализация- неговото местоположение, граници и съседи. Така, при отсъствие на скица на имота, заверена от ОбПК, съдържаща индивидуализиращите елементи, решението не е притежавало установителна сила по отношение на правото на собственост върху процесния имот, респ. с това решение, праводателят на ответницата, към момента на съставяне на констативния нотариален акт № 232 т. ІІ н. д. № 447/1997 г. от 02.10.1997 г. на РС- гр. М., не е могъл да установи правото си на собственост върху същия. Още повече, че това решение се отнася за право на собственост върху нива от 2 дка, ІХ кат., в землището на с. П., в местност „Х.”. Към този нотариален акт е била приложена скица № 1/08.09.97 г., заверена от Председател на ОбПК, с. К., но в същата е индивидуализиран друг имот- парцел № 302 по съществуващи стари реални граници, в землището на с. Б. с площ от 2.724 дка и без да е посочено по кое решение на ОПК е била издадена. Тук следва да се посочи и това, че по делото не е установена идентичност на имота, предмет на гр. д. № 75/13.04.1995 г., постановено по гр. д. № 463/1994 г. по описа на М.ския районен съд и процесния имот. Освен това, видно от влязлото в сила съдебно решение с № 75/13.04.1995 г., постановено по гр. д. № 463/94 г. по описа на РС- гр. М., съдът е признал за установено, че праводателят на ответницата е собственик на нива от 2 дка при граници С.Б., Ю.М. и път, които са различни от посочените в констативния нотариален акт. И тъй като праводателят на ответницата не е бил собственик на процесния имот, то и ответницата по иска по силата на правната сделка- дарение, не е придобила собствеността на същия, защото никой не може да прехвърли права, каквито не притежава.

Във връзка с довода на жалбодателката, че съдът не взел предвид влязлото в сила решение, постановено по гр. д. № 463/1994 г. по описа на М.ския районен съд, с което бил уважен предявения от А. Я. Б.иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ спрямо Община К. и Държавата, за имот, представляващ нива от 2 дка в местността „Х.” в землището на с. Б. при граници С.Б., Ю.М. и път, следва да се посочи от една страна, че установителният иск по гр. д. № 463/1994 г. на МРС, няма сила на присъдено нещо в настоящото производство по отношение на ищцата, която успешно е доказала основателността на предявения от нея иск, и от друга- не е установена идентичност на описания в решението недвижим имот с този, претендиран от ищцата, още повече, че границите на имотите са различни, вкл. и с тези в констативния нотариален акт. Следва да се има предвид и това, че съдебните решения по искове с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие, тъй като съдът не е орган, който може да възстановява собственост върху земеделски земи. След уважаване на такъв иск, общинската служба по З. дължи постановяване на решение по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ, с което да промени лицето, в чиято полза или вреда е издадено предходното й решение. Това решение на ОСЗ по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ се ползва с конститутивно действие, т. е. с издаването му настъпват последиците, произтичащи от уважения иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. В този смисъл е и задължителната за съдилищата практика- Решение № 748 от 21.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 911/2009 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК от ГПК.

Несъстоятелно е и направеното от жалбодателката възражение за нищожност на договора за покупко- продажба на процесния имот, поради това, че Държавата не доказала, че е собственик на процесния имот и не можела да го продава и, че продажбата била извършена при заобикаляне на закона, тъй като не били съобразени всички документи. Ноторно е, че дори и да е продадена чужда вещ, то тази продажба не е нищожна. А основанието за нищожност, поради заобикаляне на закона, е частна хипотеза на противоречието на закона, като при нея участниците в сделката съзнават, че преследват неправомерна цел и за да я постигнат, си служат със сделки, които сами по себе си не са забранени и с тях могат да се постигнат правомерни резултати. Така, при заобикаляне на закона има не само обективно правонарушение, но и намерение да се използват позволени средства за постигане на забранени цели, т. е. необходимо е и двете страни да имат съзнание за това. В този смисъл е и Решение № 190/13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1057/2010 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което е посочено, че от обективна страна, тази хипотеза на нищожност е налице, когато законът забранява с определена сделка да се постигне даден правен резултат и се използва друга позволена от закона сделка, за да се постигне този правен резултат. В този случай сделката макар и позволена, е нищожна, поради заобикаляне на закона. Хипотезата има и субективна страна: участниците в сделката следва да имат съзнанието, че с нейното сключване преследват една неправомерна цел. За да е налице основанието за нищожност по чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, следва да е установен, както обективния, така и субективния елемент на този фактически състав, което в случая не е сторено. Впрочем, след като за договора за покупко- продажба, липсва законова забрана за постигнатия краен правен резултат, то е невъзможно страните да целят забранен или непозволен от закона резултат.

С оглед гореизложеното съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен. Като е направил същите изводи и е уважил предявения иск, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото разноски се следват в полза на ответницата по жалбата за тази инстанция в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 150/04.02.2015 г., постановено по гр. д. № 217/2014 г. по описа на М.районен съд.

ОСЪЖДА М. А. Я., с ЕГН *, с постоянен адрес с. Б., община К., да заплати на Д. Й. К., с ЕГН *, с постоянен адрес с. Б., община К., сумата в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК, /при обжалваем интерес от 1362 лв./ е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/