Р Е Ш
Е Н И Е №
Нова Загора, 24.10.2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НОВОЗАГОРСКИЯТ
районен съд колегия в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря Д.Д. и в присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гражданско
дело № 1122 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.
Постъпила е искова молба от Р.Ж. К., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощника му адв. М.П.М. *** против Д.К.К., с ЕГН **********, с адрес ***, с
която ищецът моли съда брака да прекрати сключения помежду им брак, като
дълбоко и непоправимо разтроен.
В исковата молба се твърди, че ищеца сключил
граждански брак с ответницата на 25.09.1983г. за което бил съставен акт за
граждански брак № 4/25.09.1983г. в с.Богданово, общ.Нова Загора, обл. Сливен,
който брак бил първи по ред и за двамата. От брака си имали родени две деца – Т.Р.Ж.
родена на ***г. и Ж.Р.Ж., родена на ***г., които към настоящия момент били
пълнолетни.
Твърди се още, че през годините отношенията между
страните отношенията им били относително спокойни. Създали дом и отгледали
заедно двете си деца. Нямали сериозни разногласия, както през първите години на
брака ищеца твърди че се обичали с ответницата и се разбирали.
През 2005г. ответницата останала без работа и решила
да замине за чужбина, където имало по-големи възможности за работа и добри
доходи. Децата им били вече големи и нямали нужда от непосредствени грижи,
затова и ищецът не се противопоставил на това нейно решение.
На 22.12.2005г. ответницата заминала за Кипър и от
тази дата ищецът твърди, че преустановили всякакви контакти помежду си, тъй
като ответницата нито му се била обаждала, нито го била търсела. След
заминаването си ответницата за пръв път се върнала в България на 21.01.2008г.,
за което ищецът разбрал от дъщеря им Живка. Ищецът твърди че, ответницата не се
била прибирала у дома им и двамата не били разговаряли за бъдещето им. Ищецът
научил от децата им за намеренията и да го напусне.
Считано от 2005г. всеки от съпрузите устройвал живота
си самостоятелно и в него нямало място за другия. Вследствие на продължителната
им раздяла между тях отдавна било настъпило безразличие и отчуждение.
Ищецът твърди, че сега отново чрез дъщерите си научил,
че ответницата се била върнала в България и този път двамата разговаряли,
относно бъдещето им и евентуално запазване на семейството им, но и двамата били
категорични, че желаят да прекратят брака си, като изпразнен от съдържание и
съществуващ само формално, предвид което за ищецът бил налице правен интерес от
предявяване настоящия иск, който моли съда след разглеждането му да постанови
решение с което да прекрати брака му с ответницата като дълбоко и непоправимо
разстроен, като по отношение на семейното жилище, находящо се в гр. Раднево,
обл.Стара Загора, ул.”Заводска” № 6, вх. Г, ап.4 което жилище било общинско и
ползването му се уреждало чрез договор за отдаване под наем с Община Раднево,
ищецът няма претенции относно ползването му. По отношение на фамилното име на
ответницата след прекратяване на брака ищецът не се противопоставя ответницата
да продължи да носи брачното си фамилно име – К..
В предоставения от съда срок по чл. 131 от ГПК ответницата Д.К.К. е депозирала отговор на
исковата молба с който заявява че също желае развода с ищеца и моли съда да
постанови решение с което да прекрати гражданския и брак с ищецът, като дълбоко
и непоправимо разстроен.
Ответницата заявява в отговора на исковата молба че в
продължение на 12 години не поддържат контакти с ищеца, както и че било вярно
че тя живее в Кипър и че слез заминаването и през 2005г. само два пъти се била
връщала в България. Двамата с ищеца не били поддържали връзка помежду си дори и
по телефона и всеки от тях си бил устроил живота, в който живот не участвал и нямал
място другия.
Ищецът в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. М. поддържа исковата си молба и моли съда да
прекрати гражданският му брак с ответницата Д.К.К., като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се произнася по въпроса за вината, като заявява че няма
претенции за семейното жилище, тъй като същото било ведомствено, не възразява
след прекратяване на брака ответницата да продължи да носи брачното си фамилно
име К..
Допуснатите и разпитани от съда в качеството на свидетели
лица Д.М.П. и Т.Р.Ж. свидетелстват, че
познават страните, както и че от 2005г. са във фактическа раздяла. Твърдят, че
страните не поддържат никаква връзка помежду си, дори и по телефона и че не се
интересуват един от друг и че бракът помежду им дълбоко и непоправимо разстроен
и е в интерес на всеки от тях същият да бъде прекратен..
От представените и приети в съдебно заседание
доказателства: Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Кметство
с.Богданово, Община Нова Загора издадено въз основа на акт заключен граждански
брак № 4 от 25.09.1983г. на кметство с. Богданово, общ.Нова Загора, съдът прие
за установено следното:
Страните са съпрузи от 25.09.1983г., сключен с Акт за
граждански брак № 4/25.09.1983г. на с.Богданово, Община гр. Нова Загора. От
брака си имат родени две деца, които понастоящем са пълнолетни.
През годините на брака до 2005г. отношенията между
страните били относително спокойни. Създали дом и отгледали заедно двете си
деца. Нямали сериозни разногласия, като през първите години на брака се обичали
и разбирали.
През 2005г. ответницата останала без работа и решила
да замине за чужбина, където имало по-големи възможности за работа и добри
доходи. Децата им били вече големи и нямали нужда от непосредствени грижи,
затова и ищецът не се противопоставил на това нейно решение.
На 22.12.2005г. ответницата заминала за Кипър и от
тази дата страните преустановили всякакви контакти помежду си, тъй като
ответницата не се била обаждала по телефона и не била търсила ищеца.След
заминаването си ответницата за пръв път се върнала в България на 21.01.2008г.,
за което ищецът разбрал от дъщеря им Живка, тъй като ответницата не се прибрала
у дома им и двамата с ищеца не били разговаряли за бъдещето им. Ищецът научил
от децата им за намеренията на ответницата да го напусне.
Считано от 2005г. всеки от съпрузите устройвал живота
си самостоятелно и в него нямало място за другия. Вследствие на продължителната
им раздяла между тях отдавна било настъпило безразличие и отчуждение.
Ищецът отново чрез дъщерите си научил, че ответницата
се била върнала в България това лято и този път двамата били
разговаряли, относно бъдещето им и евентуално запазване на семейството
им, но и двамата били категорични, че желаят да прекратят брака си, като
изпразнен от съдържание и съществуващ само формално. Ищецът желае съдът да
прекрати брака му с ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен и
изпразнен от съдържание, като не претендира за семейното жилище, тъй като същото
било общинско, както и не възразява ответницата след прекратяване на брака да
продължи да носи брачното си фамилно име К..
Ответницата Д.К.К.
в депозирания отговор на исковата молба
заявява, че също желае развода с ищеца и моли съда да постанови решение с което
да прекрати гражданския и брак с ищецът, като дълбоко и непоправимо разстроен. Ответницата
заявява, че в продължение на 12 години живее в Кипър и не поддържат контакти с ищеца, като през този
период само два пъти се била връщала в България. Всеки от тях бил устроил
живота си, в който живот не участвал и нямал място
другия. Моли съда да прекрати брака и с
ищеца.
От така установеното, съдът направи следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Бракът между страните е дълбоко разстроен. Между съпрузите
са изчезнали взаимното уважение и обич. Тяхното място е заето от безразличие и
незаинтересованост един от друг. Доказателство за това е продължилата повече от
дванадесет години фактическа раздяла. Следователно, брачната връзка съществува
само формално и не е в интерес, както на страните, така и на обществото. Гореустановеното
е с давност повече от дванадесет години, което изключва възможността за
заздравяване на разрушената връзка и прави тези отношения непоправими. В този
смисъл е и правният извод на съда.
По отношение на семейното жилище, съдът не следва да
се произнася, тъй като ищеца в съдебно заяви, че семейното им жилище било
ведомствено и е общинска собственост и ползването му се уреждало чрез договор
за отдаване под наем с Община Раднево и няма претенции относно ползването му, а
ответницата живеела в Кипър и не изразява становище по отношение на ползването
на семейното жилище.
Следва съдът да
постанови след прекратяването на брака Ответницата Д.К.К. да продължи да носи брачното
си фамилно име К., както и че след прекратяване на брака страните не си дължат
издръжка един на друг, тъй като никой от тях не претендира такава.
Съдът определи държавна такса за водене на
бракоразводното дело в размер на 50.00/петдесет/ лева, от които 25.00/двадесет
и пет/лева са внесени при депозиране на исковата молба от ищеца, следва ответницата
да бъде осъдена да заплати 25.00 лева окончателна държавна такса..
На горните основания съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД ПОРАДИ ДЪЛБОКОТО МУ И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО, сключения на 25.09.1983
година граждански брак, сключен с Акт за
сключен граждански брак № 4 от 25.09.1983г.
на Кметство с.Богданово, Община гр. Нова
Загора, обл. Сливен между Р. Ж. К.,
с ЕГН **********, с адрес *** И Д.К.К., с ЕГН **********, с адрес
***, ПОРАДИ ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЙСТВО, без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака ЖЕНАТА Д.К.К. да продължи да носи брачното си фамилно име К..
След прекратяване на брака страните не си дължат
издръжка един на друг.
ОСЪЖДА
Д.К.К., с ЕГН ********** да заплати окончателна държавна такса
в размер на 25.00/двадесет и пет/ лева по сметка на бюджета на съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от съобщаването на страните пред
СлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: