Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесети март две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при
секретаря Валя Апостолова,
като разгледа гр.д. № 3599 по
описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София e подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Е.П. *** за следните суми:
858,18 лв.-главница по задължение по договор за паричен заем CrediHome
№1171-10153993/23.12.2016г.; 144,61 лв. договорна лихва за периода от
02.03.2017 г. до 30.11.2017г. (падеж на последната вноска);240 лева,
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода 02.03.2017г. до 30.11.2017г.; сумата от 660 лева, представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
02.03.2017 г. до 30.11.2017г. ; сумата от 36,96 лева, представляваща лихва за
забава по договор за заем за периода от 03.03.2017г. до 30.03.2018г. ; сумата
от 32,93 лева, представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги
за периода от 03.03.2017г. до 30.03.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сторените разноски в производството от 39,45 лева за държавна такса, и 50
лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта
за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК и на заявителя са дадени
указания да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът
твърди, че на 23.12.2016 г. между „Микро Кредит“ АД /заемодател/ и ответника
/заемател/ бил сключен договор за паричен заем CrediHome №1171-10153993 за
сумата в размер на 1000,00 лв, като ответникът се задължил да върне сумата от
1203,36 лева при посочените в договора условия, като с подписа си удостоверил и
получаването на заемната сума. На заемателя бил връчен стандартен европейски
формуляр с преддоговорна информация.
Задължил се да върне заемната сума и лихвата от 203,36 лева на 48 равни
седмични погасителни вноски, всяка от които в размер от 25,07 лева, първата от
които платима на 05.01.2017г. На същата дата бил сключен и договор за
допълнителни услуги , които заемодателят се задължил да предостави на
заемателя, които били описани в Приложение №1 към договора. Цената за
допълнителните услуги, която ответникът се задължил да плати била 288 лева,
която следвало да плати на 48 равни седмични вноски, всяка от 6 лева, при първа
погасителна вноска от 05.01.2017г. По силата на този договор заемодателят като
застрахователен посредник сключил застраховка „Защита” към застрахователна
компания „Уника живот”, като ответникът бил подписал застрахователна полица.
Заемателят следвало да върне заплатената от заемодателя премия в размер на 792
лева на 48 равни седмични вноски, всяка от 16,50 лева, първата платима също на
05.01.2017г. Допълнителните услуги били предоставени по изрично желание на
заемодателя, а не били условия за сключване на договора за заем. Била начислена
лихва за забава за всяко от задълженията по договора за заем и договора за
допълнителни услуги. Срокът на договора бил изтекъл на 30.11.2017г., но
задълженията по него не били изплатени изцяло. Към момента на подаване на
заявлението ответникът бил заплатил сумата от 380,57 лева, с която били
погасени 141,82 лева – главница, 58,75 лева – договорна лихва, 48 лева –
допълнителна услуга, 132 лева – застрахователна премия.
Излага,
че посочените вземания са му прехвърлени по силата на Приложение 1 от
09.06.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.01.2015г., сключен между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“
ООД. Излага, че в договора за кредит е предвидена възможността вземането по
него да бъде прехвърлено на друго лице. Твърди, че цедентът го е упълномощил да
съобщи на длъжника за издършената цесия. Били правени опити уведомление да бъде
връчено на ответника, но пратките се върнали непотърсени от адресата. Направено
е искане уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответника заедно с
преписа от исковата молба, като излага доводи, че достигането на уведомлението
лично до ответника е неотносимо при установяване дължимостта на претендираните
суми Моли да признато за установено, че ответникът дължи посочените суми.
Претендира разноски сторени в заповедното и в исковото производство.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника. В
него е оспорена дължимостта на претендираните суми. Направено е възражение за
ненадлежно изпълнение на задължението по чл.99, ал.3 ЗЗД за уведомяване на
длъжника за цесията, поради което същата няма действие спрямо него. Наведени са доводи за нищожност на договорни
клаузи, тъй като противоречат на Закон за предоставяне на потребителски кредит
и Закон за защита на потребителите. Към момента на сключване на договора в
закона било уредено, че годишния процент на разходите не може да нахвърля
петкратния размер на законната лихва. Сочи, че в съдебната практика било
прието, че договорната възнаградителна лихва не може да надхвърля трикратния
размер на законната лихва. Твърди, че тази клауза е нищожна и следва да бъде
прието, че лихва не е уговаряна между страните. Наведени са доводи и за
нищожност на посочените уговорки от договора, поради противоречие с чл.11, ал.
1, т.10 ЗПК. Било видно, че договорът е
бланков и не е налице индивидуално договаряне между страните, като и
възнаграждението, което ответникът се задължил за допълнителните услуги се
явявало прекомерно и не отговаряло на изискванията на закона. Не било посочено
видът, размерът и действието, за които се събирали тези такси. Не било доказано
реалното предоставяне на някоя от посочените услуги, поради което счита, че
сумата от 240 лева е недължима. Счита, че договорът изцяло е нищожен и не може
да породи претендираните вземания.
След
преценка на събрания доказателствен материал и при съобразяване становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Представен
е договор за заем CrediHome № 1171-10153993 от 23.12.2016г. между Е.П. П. и „Микро Кредит“ АД,
по силата на който заемодателят следвало да предостави сума в размер на 1000 лева
на заемателя. Уговореният фиксиран лихвен процент бил в размер на 40,69% и
годишен процент на разходите в размер на 49,97%. Съгласно погасителният план
инкорпориран в договора последната вноска била дължима на 30.11.2017г. Договорът
е подписан от ответницата.
В
договора се съдържа декларация от трето лице , служител на „Микро Кредит“ АД,
относно получаването на заемната сума от Е. П.. Съдът намира, че същата не
удостоверява обстоятелството, че ответницата е получила сумата, тъй като
представлява частен документ, съдържащ свидетелско показание, което не е
събрано по съответния ред. Липсва подпис на ответницата Е. П. под това
изявление, като не е налице потвърждение, че същата действително е получила
сумата, а единствено изходящ от ищеца частен документ с твърдение, което е в
негова полза.
Приложен
е договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1171-10153993 от
23.12.2016г., в който е уговорено, че ответницата е заявила предоставянето на
следните допълнителни услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране
на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка ***
„Микро кредит“ АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро
кредит“ АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, без наказателна
лихва за просрочие при закъснение до 15 дни, както и да бъде сключена
застраховка защита пакет „Премиум Живот“. Договорът е подписан от ответницата.
Представено
е застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС320141171-10153993 на
застрахователна компания „Уника Живот“ АД чрез застрахователен посредник „Микро
Кредит“ АД и застраховано лице Е. П.. В
същата е посочено, че застрахователната премия е в размер на 792 лева, като
застрахователната сума е от 1000 лева. Липсват доказателства застрахователната
премия да е била действително заплатена.
Представен
е рамков договор за прехврляне на вземания от 16.01.2015г. между „Микро Кредит“
АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД , към който е приложен списък на
прехвърлените вземания, сред които е и вземането към Е. П. Приложено е и
пълномощно от цедента, с което цесионера е упълномощен да уведоми длъжника за
извършеното прехвърляне на вземания. От представените уведомления и разписки за
доставяне към тях се установява, че същите не са достигнали до знанието на
длъжника Е. П., тъй като пратките са се върнали непотърсени.
Не
са представени доказателства за установяване на обстоятелството за постъпили
плащания от страна на ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на
предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК от ищецът следваше да бъдат доказани
правопораждащите факти, a именно: че между „Микро Кредит” АД и ответника е
възникнало облигационно отношение по договор за заем, по силата на което за
заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума и заплащане на
възнаградителна лихва в претендирания размер, както и възнаграждение за
предоставени допълнителни услуги; настъпилата цесия между „Микро Кредит” АД и
“Агенция за събиране на вземания“ ООД за процесното вземане.
Възраженията на ответника
относно редовността на уведомяването за цесията, са неоснователни. Според
изискванията на чл.99, ал.4 от ЗЗД и съобразно приетото с ТР №142-7 от
11.11.1954г. на ОСГК на ВС прехвърлянето на вземане има действие спрямо
длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото
прехвърляне, като съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария
кредитор/. Целта на това разрешение е да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. Трайната
съдебната практика приема, че съобщаването за сключен договор за цесия може да
се извърши с исковата молба, стига към същата да са приложени съответните
документи. В случая към исковата молба са приложени както договорът за цесия и
уведомление до длъжника от името на цедента, така и пълномощно за цесионера да
извърши уведомяването. В този смисъл изискването на чл.99, ал.4 от ЗЗД е
спазено, тъй като в случая не се касае до лично и незаместимо действие, поради
което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник, особено ако се вземе в
предвид, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за
противопоставимост /в този смисъл Решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр.д.№
5759/2014г., III г.о./. По делото е
представен договор за прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. между „Микро
Кредит“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и извадка от
приложение №1 към него, от което е видно, че е посочено задължението на
ответницата Е. Павновска, както и пълномощно от цедента ищецът да извърши
уведомяването на длъжника по чл.99, ал.3 ЗЗД. Към исковата молба е приложено и
уведомление.
Предвид горното възраженията
на ответника за ненадлежно уведомяване са неоснователни, още повече че
длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако твърди,
че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението, каквато не е
настоящата хипотеза /в този смисъл Определение №987/18.07.2011г. по
гр.д.№867/2011г. на ВКС, IV г.о./.
Устаноявава се от
представените по делото доказателства, че между „Микро кредит“ АД и Е. П. е бил сключен договор за заем за
сумата от 1000 лева. Липсват доказателства обаче за реалното предаване на
сумата, а доколкото заемът е реален договор, то при неустановено предаване на
сумата за заемателя не възниква задължение да върне същата или да заплати
посочените в договора суми, представляващи лихви и такси. С оглед това
обстоятелство искът се явява неоснователен.
Следва да бъде отбелязано
също така, тъй като съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи,
предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на
добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателства по делото /в този смисъл Решение № 178/26.02.2015 г. по т. д. № 2945/2013
г., ВКС, II т. о. и Решение № 229/ 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ВКС,
ІІ т. о., т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС/, че уговорката за заплащане на възнаградителна лихва в
размер на 40,69 % годишно противоречи на добрите нрави. Ограничението на
свободата на волята на страните са именно добрите нрави, които са неписани, но
трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта,
добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения. Основен
принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта
на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
В конкретния случай, уговореният лихвен процент надхвърля с над 4 пъти
законната лихва, която е приета за
периода на действие на договора, което представлява нарушение на добрите
нрави, тъй като надхвърлят трикратния размер на законната лихва, който съгласно
трайната задължителна практика на ВКС е максимално допустимият размер на лихва,
който не би накърнил добрите нрави и не би довел до нищожност на уговорената
клауза в този смисъл.
Нищожни се явяват и уговорките
за заплащане на такса за допълнителни услуги. Предоставените за тази цена
услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, в
каквото смисъл е изискването на императивните разпоредби на закона, не е
формирана цена за всяка от услугите
поотделно, каквито са изискванията заложени в
разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, в която е предвидено, че „Видът, размерът на действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит." С оглед изложеното е налице противоречие с императивното правило на чл.10
ал.4 от ЗПК. В процесния договор за различните видове допълнителни услуги е
определено едно общо възнаграждение за плащане в размер на 240 лева. Уговорено
е, че възнаграждението е дължимо от потребителя предварително, същото е дължимо
само за „възможността за предоставянето" на изброените услуги, както
е без значение дали някоя от тези услуги
ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Не се установи такива допълнителни услуги да са били реално предоставяни на
отвентика.
Недоказана е и претенцията
на ищеца за заплащане на застрахователна премия. Не се установи същият да е
заплатил реално посочената в застраховатената полица сума. Също така съдът
намира, че уговорката за заплащане на застрахователна премия от 792 лева за
застрахователна сума от 1000 лева също противоречи на добрите нрави и е нищожна
на това основание.
Искът за присъждане на лихва
за забава е акцесорен, доколкото същата може да бъде дължима само при
установяване съществуване на главно вземане, поради което той също следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изложеното, съдът
намира, че всички предявени искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С
оглед изхода на спора следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца да
му бъдат присъдени сторените в производството разноски. Ответникът не е
направил искане за присъждане на разноски, нито е представил доказателства за
сторени такива.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране
вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин,
ж.к. „Люлин“ 10, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2,
офис 4, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ГПК срещу Е.П. П., ЕГН **********,
с адрес *** за следните суми: 858,18 лв.-главница по задължение по договор за
паричен заем CrediHome №1171-10153993/23.12.2016г.; 144,61 лв. договорна лихва
за периода от 02.03.2017 г. до 30.11.2017г. (падеж на последната вноска);240
лева, представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода 02.03.2017г. до 30.11.2017г.; сумата от 660 лева,
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 02.03.2017 г. до 30.11.2017г. ; сумата от 36,96 лева, представляваща
лихва за забава по договор за заем за периода от 03.03.2017г. до 30.03.2018г. ;
сумата от 32,93 лева, представляваща лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 03.03.2017г. до 30.03.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
за които е издадена заповед за изпълнение от 03.04.2018г. по ч.гр.д. №
1406/2018г. на РС-Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: