№ 1471
гр. София, 02.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Частно наказателно
дело № 20211110213283 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.
Инициирано е по жалба на адв. Н., повереник на СТ. В. С., срещу постановление на
СРП от 25.08.2021 г., с което, на основание чл.243 ал.1 т.1, вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК, е
прекратено наказателното производство по ДП № 11169/18 г. по описа на С“РТП“-О“Р“-
СДВР, пр.пр.№ 19742/18 г. по описа на СРП.
В жалбата се изразява недоволство от това, че установената от наблюдаващия прокурор
фактическа обстановка не отговаряла на действителната такава, като прокурорът отказвал
да положи усилия за установяване в пълнота и обективност случилото се. Подчертава се, че
заключенията на КСМАТЕ и ДКСМАТЕ се базирали изцяло на показанията на свидетелите
Н и Х, които били приети безкритично като достоверни, без да се дава сметка на
противоречията с изложеното от пострадалата С., относно това дали последната е била
вдигната от пода на автобуса и поставена на седалка (както твърдят свидетелите Н и Х) или
е оставена да лежи на земята до идването на екип на Бърза помощ (както твърди
пострадалата С.). Погрешен бил изводът на СРП, че показанията на пристигналия на място
медицински екип от „Бърза помощ“ нямал връзка с предмета на делото, тъй като точно тези
показания можели да послужат за преценка на достоверността на изнесеното от първите
двама свидетели. Не ставало ясно и защо СРП не считала за необходимо да се провери какво
било записано при диспечера на национален телефон 112. Не били приобщени и докладите
от ЦСМП. В жалбата се сочи и нов свидетел-очевидец на инцидента – Благовеста Кирилова
Крамарска, с посочен адрес за призоваване.
След като се запозна с аргументите, развити в жалбата, атакуваното прокурорско
постановление и материалите по ДП № 11169/18 г. по описа на С“РТП“-О“Р“-СДВР, пр.пр.
№ 19742/18 г. по описа на СРП, съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена от лице, което се явява пострадало от престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което е било образувано ДП, подадена е в
законоустановения седмодневен срок по чл.234 ал.4 от НПК (доколкото не се установява
противното, предвид липсата на върната обратна разписка за връчване на постановлението
на СРП на С.С.), поради което е ДОПУСТИМА.
По същество контролната инстанция счита следното:
Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК – за това, че на 07.05.2018 г., около 08:30 ч. в гр.
София, при управление на МПС – тролейбус ******* с инв. № ****, с водач Д Й Н, по ул.
1
Охрид, с посока на движение от ул. Опълченска към ул. Коритник, в района на спирка на
МГТ 2102, е настъпило ПТП, в резултат на което по непредпазливост е причинена средна
телесна повреда на СТ. В. С., на 79 години. По делото няма лице, привлечено като обвиняем.
В обстоятелствената част на атакуваното прокурорско постановление държавното
обвинение е изложило фактическа обстановка, която е възприета изцяло от показанията на
водача на тролейбуса св. Н, пътника в него св. Х и заключенията на две последователни
комплексни и разширени експертизи – КСМАТЕ и допълнителна КСМАТЕ. Доколкото
наблюдаващият прокурор вярно е интерпретирал в атакуваното постановление съобщеното
от посочените двама свидетели и заключенията на вещите лица по двете експертизи,
контролната съдебна инстанция не следва да преповтаря изложените фактически
констатации.
Поводът за недоволството на жалбоподателя е игнорирането на показанията на
самата пострадала С.. В атакувания прокурорски акт действително се изтъква наличие на
противоречия между показанията на свидетелите Н и Х, от една страна, и пострадалата С.,
от друга, но това е споменато във връзка с декларираната от вещите лица невъзможност да
определят по технически път дали водача, след като е чул виковете на пострадалата, е спрял
рязко или плавно.
Контролната съдебната инстанция отчита, че противоречията между показанията на
свидетелите Н и Х, от една страна, и пострадалата С., от друга, са повече от изтъкнатите в
прокурорския акт и същите са висящи дори и след проведените очни ставки между тримата.
Тоест, противоположните позиции на двете страни по съществени релевантни факти остават
непроменени. Тези противоречия касаят не само това дали след като е чул виковете на
пострадалата водачът Н е спрял рязко или плавно, но и относно поведението на свидетелите
Н и Х след спирането на тролейбуса. Първите двама свидетелстват за това, че са помогнали
на С. да стане от пода на превозното средство и са я поставили да седне на седалка, където
тя изчакала идването на екип на „Бърза помощ“. Пострадалата С. отрича да й е била
оказвана каквато и да е помощ от посочените двама свидетели, като останала да лежи на
пода до идването на медицинския екип, който се състоял от двама души, преместили я
директно от пода на носилката. Противоречивите твърдения са потвърдени от тримата и при
проведените две очни ставки.
Следва да се има предвид, че това противоречие е било налице и при предходно
прекратяване на наказателното производство с постановление на СРП, което е било
отменено от състав на СГС с определение от 24.07.2020 г. С това определение СГС е дал
конкретни указания, които (обективността налага да се отчете) са били коректно изпълнени
от разследващите органи. Дори след изпълнение на тези указания обаче липсва солидна
аргументация защо СРП приема безрезервно показанията на свидетелите Н и Х и игнорира
тази част от показанията на С., във връзка с гореизложените противоречия. В рамките на
оперативната си самостоятелност разследващите органи е следвало да осъществят някои
несложни процесуално-следствени действия, с които да подложат на проверка
достоверността на изреченото от свидетелите Н и Х. Тази проверка би помогнала на СРП да
достигне до правилните изводи кои показания да кредитира и кои не. В тази връзка,
показанията на медицинския екип, отзовал се на помощ на пострадалата, би могъл да посочи
в какво състояние е била заварена последната – лежаща на пода, както твърди тя, или
поставена в седнало положение на седалка в тролейбуса. Тези показания определено биха
имали решаващо значение за пълното и обективно разследване по случая, доколкото би
затвърдило досегашната аргументация на прокурора, или би подсказало за
недобросъвестност в показанията на Н и Х, което променя и доказателствената основа,
послужила на вещите лица. Не без значение е също и съдържанието на обаждането от
диспечера до тел. 112 и какво точно е било съобщено за инцидента. Още повече, че по
делото е налице справка от РЦ-София, тел.112, че за инцидента са получили обаждане от г-
2
жа Кошерска (диспечер). На последно място, макар настоящото производство да не е място
за поставяне на доказателствени искания (и точно такова да не е отправяно при
предявяването на ДП), на пострадалата следва да се даде възможност да депозира искане до
разследващия орган, във връзка с изложеното в настоящата жалба, че е налице неизвестен до
момента свидетел-очевидец, в лицето на Благовеста Кирилова Крамарска, с посочен адрес за
призоваване.
Обобщено казано, съществените противоречия между показанията на пострадалата,
от една страна, и свидетелите Н и Х, от друга, които СРП безрезервно и неаргументирано
приема, са пречка за извода, че фактическата обстановка по делото е изяснена всестранно и
обективно. За да отстрани тези противоречия, разследващите органи следва да съберат
допълнително гласни и писмени доказателства, които контролно да потвърдят или отрекат
лансираните версии от тримата свидетели. Тези действия са, както следва: установяване на
медицинските лица от ЦСМП, посетили местопроизшествието, които следва да бъдат
призовани и да дадат сведения в какво положение са заварили пострадалата и какво им е
било съобщено като причина за инцидента; приобщаване на медицинската документация по
повод посещението на екипа на ЦСМП (така наречения медицински фиш); изискване на
запис от обаждането на тел. 112 по повод на инцидента и разчитане на неговото
съдържание; преценка дали да бъде допуснат посочения в жалбата свидетел и съответно
разпитан. В зависимост от резултатите от така проведените ПСМ, наблюдаващият прокурор
може да даде и други указания, включително да назначи нова експертиза, или, алтернативно,
да аргументира по-обстойно бъдещия си акт, ако счита, че новите ПСД не са довели до
промяна на първоначалните му изводи.
Предвид гореизложеното, постановлението на СРП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, а делото да се върне за доразследване с изпълнение на
указанията, посочени по-горе.
Така мотивиран и на основание чл. 243 ал.6 т.3 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление на СРП от 25.08.2021 г., с което, на основание чл.243 ал.1
т.1, вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 11169/18 г.
по описа на С“РТП“-О“Р“-СДВР, пр.пр.№ 19742/18 г. по описа на СРП.
Делото да се върне на СРП за изпълнение на указанията, посочени по-горе в
обстоятелствената част.
За определенето да се съобщи на жалбоподателя и СРП.
Определенето подлежи на обжалване и протест от горните лица в седмодневен срок
от съобщаването му, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3