Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА,
14.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…………………………………………..в
публично заседание на 14 април……………..……….…………………………………
през две хиляди двадесет и първа година……….......………………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като
разгледа докладваното от съдията Филипова……….……………………………………….АН дело 72 по
описа за 2021 г………………..……………..и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 12-001827 от 05.03.2021 год., издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” гр. Монтана, с
което на основание чл. 416, ал.5, във връзка с чл. 415в, ал.1 КТ на Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания град Берковица, ул. Ашиклар, № 7, ЕИК
0003205590324 е наложена “Имуществена санкция” в размер на 200.00 лева за нарушение на чл.222, ал.3 във връзка с чл.228, ал.3 от КТ.
В жалбата се развиват доводи за липса на нарушение.
Въззиваемата страна поддържа, че издаденото НП е законосъобразно, при
издаването му не са налице нарушения, поради което следва да бъде потвърдено.
След преценка на събраните в хода на производството
доказателства, съдът констатира следното :
Жалбата е процесуално допустима,
подадена от лице, легитимирано да обжалва и в определения срок. Разгледана по
същество е частично основателна.
Установено е следното:
Санкционираната страна е работодател.
Към 09.11.2020 година следвало да прекрати трудовото правоотношение с лицето
Диляна Георгиева Богданова на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ, след като лицето
е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На вниманието на
работодателя стоял за разрешаване въпросът за размера на дължимото обезщетение
по чл.222, ал.3 КТ, тъй като това лице през последните 10 години е работило
само при този работодател, но с прекъсване от 1 месец и 8 дни, през които е
било регистрирано в БТ. По този повод представляващият ЦНСТ направил запитване
до ИТ, от където изпратили отговор, в който посочили, че регистрацията на
лицето в БТ не може да се приеме за прекъсване на трудовия стаж при основния
работодател ЦНСТ. Въпреки това, при прекратяване на трудовия договор на
Богданова, на последната било изплатено обезщетение в размер на БТВ за срок от
два месеца, а не за 6, каквито са предпоставките на закона. По повод подаден
сигнал, представители на ИТ констатирали нарушението и санкционирали
работодателя. Доколкото в случая се касае до неразбиране на относимата законова
разпоредба, а не до умишлено или немърливо отношение към трудовото
законодателство, АНО приел, че са налице условията за налагане на санкция по
привилегирования състав на чл.415в, ал.1 КТ.
Издаденото НП е правилно и законосъобразно. Лицето, с което
работодателят е прекратил трудовото правоотношение действително следва да бъде
третирано като лице, което през последните 10 години към момента на придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е работило без прекъсване при
един и същи работодател. Регистрацията му за срок от 1 месец в БТ не е промяна
на работодателя. Ето защо и съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ това лице
има право на обезщетение в размер на 6 БТВ. Като е изплатил обезщетение в
размер на 2 БТВ, работодателят е допуснал нарушение на трудовото
законодателство. Доколкото последиците от допуснатото нарушение са отстранени
веднага, то правилно АНО е приложил разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, като е
приел, че се касае до маловажно нарушение. Приложението на чл.415в, ал.1 КТ
като норма от специален закон, изключва приложението на чл.28 ЗАНН. При
определяне на размера на имуществената санкция обаче, АНО е приел, че същата
следва да е около средния размер – 200.00 лева. Настоящият състав намира, че
санкцията следва да бъде определена в минимален размер – няма данни за
допуснати други нарушения на трудовото законодателство; представляващият
работодателя е проявил инициатива да се осведоми за приложимото
законодателство, като се е обърнал за помощ именно към ИТ; касае се до социална
институция, призвана да полага специфични грижи по отглеждане и възпитание на
деца, лишени от родителска грижа или поставени в риск, поради което и санкционирането
с глоба в по – висок размер е възможно да затрудни изпълнението на възложените
отговорности; касае се до нарушение, допуснато в резултат на недостатъчно
познаване на специфичната материя на трудовото законодателство, а не в резултат
на умишлено или немарливо изпълнение на правомощия.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че наложената имуществена санкция
следва да бъде намалена. Въззиваемата страна има право на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в случая в минимален размер от 80.00 лева.
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 12-001827 от 05.03.2021 год., издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” гр. Монтана, с което
на основание чл. 416, ал.5, във връзка с чл. 415в, ал.1 КТ на Център за настаняване от семеен тип
на деца без увреждания град Берковица, ул. Ашиклар, № 7, ЕИК 0003205590324 е наложена “Имуществена санкция” в размер на 200.00 лева за нарушение на чл.222, ал.3 във връзка с чл.228, ал.3 КТ, като НАМАЛЯВА същата на 100.00 лева.
ОСЪЖДА Център за настаняване от семеен
тип на деца без увреждания град Берковица, ул. Ашиклар, № 7, ЕИК 0003205590324 ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, Дирекция „Инспекция по труда , Монтана
сумата от 80.00 лева, направени в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез РС –
Берковица пред АС – Монтана в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: