№ 251
гр. В., 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – В., II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000280 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Й. ХР. Н. с ЕГН
********** от гр.В., ул.Б. Г., № 15 против решение № 62/25.02.2022г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. №
364/21г. в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени й в резултат на претърпяно
ПТП на 27.07.2020г., за горницата над 25 000лв до претендираните 35 000лв.
Въззивницата счита решението в обжалваната част за неправилно. Излага
подробни аргументи за това. Моли същото да бъде отменено и вместо него –
постановено друго, по съществото на спора, с което да й бъде присъдено
обезщетение в претендирания от нея размер от 35 000лв.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
1
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
Ищцата Й. ХР. Н. с ЕГН ********** от гр.В. претендира от ответното
застрахователно дружество „ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс
Баучер“ No 87 заплащане на сумата от 35 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат на ПТП, настъпило на 27.07.2020 г., в гр.В., на
бул.“Вл.Варненчик“ до кръстовището с бул.“Съборни“, причинено виновно
от водача на л. а. „Опел Астра“ с per. No В 0114 НН, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица No
02/120001472267, с
период на действие 30.05.2020г. – 29.05.2021г., както и сумата от 400.19 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
изтичане на законоустановения 3-месечен срок за окончателно произнасяне
по предявената пред застрахователя извънсъдебна претенция – 25.04.2021г.,
до окончателното изплащане на задължението.
Предмет на настоящото произнасяне е обезщетението за
неимуществени вреди за горницата над присъдените от първата инстанция
25 000лв до претендираните 35 000лв.
Безспорно установено е по делото, че процесното ПТП е осъществено
на 27.07.2020г. около 04.45 ч. в гр.В., на бул.“Вл.Варненчик“ до
кръстовището с бул.“Съборни“, където водачът на л. а. „Опел Астра“ с per.
No В 0114 НН Д. П. В., при движение в посока изхода
на града, излязъл извън пътя в дясно, качил се на тротоара, блъснал се в
метален стълб, който паднал върху насрещно движещата се ищца. В резултат
на произшествието Й.Н. получила фрактура /счупване/ на горния край на
тибията /голям пищял – латералния тибиален кондил/ с ангажиране на
ставната повърхност на десния крак, както и контузия на дясното рамо.
За извършеното деяние водачът на автомобила се признал за виновен в
нарушение на правилата за движение – чл.20, ал.1 от ЗДвП, за което по силата
на одобрено с влязло в сила на 27.04.2021г. определение по НОХД No
1485/2021 г. на ВРС споразумение по чл.382, ал.7 от НПК му било наложено
съответното наказание. Безспорно е още, че деянието е извършено след
2
употреба на наркотични вещества – метамфетамин. Безспорно е и наличието
на валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество по риска
„Гражданска отговорност”,
по застрахователна полица No 02/120001472267, със срок на действие от
30.05.2020г. – 29.05.2021г.
Претърпените в резултат на произшествието травматични увреждания и
свързаните с тях болки и страдания у ищцата са установени с приетата по
делото медицинска документация, заключението на СМЕ и показанията на
свидетеля Р. Ш., нейн син, ценени при условията на чл.172 ГПК. Счупването
на десния голям пищял в горната му трета на десния крак е затруднило
движението на крайника за период не по-малък от 2-3 месеца. Проведено е
оперативно лечение - репозиция и фиксация с плака. Според медицинския
експерт при този вид травматични увреждания са налице болки, нарушена
функция в областта на десния долен крайник, наложили извършването на
оперативното лечение и системен прием на обезболяващи медикаменти.
Ищцата е използвала и помощни средства за придвижване. Засегната е и
колянната става. Непосредствено след получаване на увреждането и за
периода, в който крайникът не е трябвало да бъде натоварван, ищцата се е
нуждаела от чужда помощ за извършване на ежедневните си дейности.
Оздравителният процес е преминал в рамките на обичайния възстановителен
период и без настъпили усложнения. Предвид наличните у ищцата артрозни
изменения в областта на дясната колянна става преди ПТП, оплакванията й
са се задълбочили и пълно възстановяване на функцията на крайника не се
очаква. Към момента на извършване на експертизата у ищцата се наблюдава
ограничение в разгъването на дясната колянна става на 30 градуса и
възстановяване на основната функция на крака. Всяко по-тежко физическо
натоварване може да доведе до появата на болки. Рехабилитация ищцата не е
провеждала, но според в.лице дори и да бе проведена, тя не би имала някакъв
съществен ефект поради артрозните изменения на ставата.
От свидетелските показания се установи, че след изписването ищцата
била обездвижена за около месец по лекарска препоръка, спазвала постелен
режим, като през това време се нуждаела от чужда помощ за всички свои
ежедневни дейности. Тази зависимост предизвиквала у нея чувство на
неудобство. В началото на м.декември 2020г. започнала да се придвижва
навън
3
самостоятелно без придружител. В раздвижването участвал синът й, който е
лекар. Все още изпитва притеснения при придвижване навън и не излиза без
патерица. Имала оплаквания и от безсъние.
Въз основа на горната фактическа установеност настоящият състав
споделя извода на първоинстанционния съд за доказаност на наличието на
всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
застрахователя за обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени
вреди.
При това основният спорен между страните въпрос се свежда до
определянето на размера на дължимото застрахователно обезщетение въз
основа на критериите за справедливост, установени в нормата на чл.52 ЗЗД и
съобразно с константната съдебна практика. В тази връзка съдът взе предвид
следното:
В т.2-ра на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по
приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили
актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога
обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства -
начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането,
произтичащите от него физически и психологически последици за увредените
лица, възраст на пострадалия, социално положение, отношение между него и
ищците, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги
прецени в тяхната съвкупност. /Така решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС
по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по
т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК/. При прилагане на тези критерии в процесния
случай съдът съобразява, че към момента на осъществяване на ПТП ищцата е
в напреднала възраст, което обстоятелство само по себе си води до по-
мъчително преживяване както на неизбежните медицински интервенции, така
и до по-трудно протичане на възстановителните процеси и по-малко
оптимистична прогноза за преодоляване на уврежданията. Съдът отчита
силните болки, които тя е изпитала непосредствено след инцидента, както и
след извършената хирургична интервенция, наложили ползването на
обезболяващи средства, необходимостта от раздвижване, ползване на
помощни средства – патерици, остатъчните притеснения от самостоятелно
4
придвижване навън, неудобствата и притесненията й в периода, в който се е
нуждаела от чужда помощ за ежедневните си нужди и дейности. От друга
страна следва да бъде съобразено и това, че възстановителният период е
протекъл в рамките на обичайната продължителност и без усложнения, че
основните функции на крайника – стоенето в
изправено положение и придвижването, са възстановени, както и това, че
претърпените душевни болки и страдания не са обусловили развитие на
психическо разстройство, твърдения и данни за каквото липсват по делото.
Рехабилитация в болнични условия не е провеждана, но според в.лице
Демиров тя не би имала някакъв положителен ефект по отношение на
трайните неблагоприятни последици, свързани с невъзможността за пълно
разгъване на дясната колянна става след приключване на възстановителния
период.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция
при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен
еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите
през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, размерът
на МРЗ за страната през 2020г. – 610лв.
Съобразявайки всичко гореизложено, както и практиката на
Варненския апелативен съд в подобни случаи, настоящият състав намира, че
дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено в размер
на 35 000лв. В този смисъл жалбата се явява основателна и следва да бъде
уважена.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на процесуалния
представител на ищцата адв.ЯВ. Д. Д. се присъжда адв.възнаграждение в
размер на по 1 580 лв за двете инстанции по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв –
мин.размер по Наредба № 1/2004г. за МРАВ, или общо 3 160лв, т.е. – още
1 731,43лв.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът се осъжда да заплати държавна такса
върху пълния размер на иска за двете инстанции в общ размер на 2 100лв, или
още 1 050лв.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 62/25.02.2022г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 364/21г. в частта, в която е
отхвърлен предявения от Й. ХР. Н. с ЕГН ********** от гр.В., ул.Б. Г., № 15
иск срещу „ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК ********* за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени й в резултат на претърпяно
ПТП на 27.07.2020г., за горницата над 25 000лв до претендираните 35 000лв,
като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ No 87 да
заплати на Й. ХР. Н. с ЕГН ********** от гр.В., ул.Б. Г., № 15 ОЩЕ
10 000лв обезщетение за неимуществени вреди, причинени й в резултат на
претърпяно ПТП на 27.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на изтичане на законоустановения 3-месечен
срок за окончателно произнасяне по предявената пред застрахователя
извънсъдебна претенция – 25.04.2021г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ No 87 да
заплати на адв.ЯВ. Д. Д. още 1 731,43лв. адв.възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ в полза на ищцата на основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр.
чл.7,
ал.2 от Наредба No 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ No 87 да
заплати по сметката на Варненския апелативен съд в полза на бюджета на
съдебната система държавна такса за двете инстанции в размер на още
6
1 050лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7