Р Е Ш Е Н И Е 260005/20.1.2021г.
гр. Карнобат
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
КАРНОБАТ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На дванадесети януари
две хиляди двадесет и първа
година
в публичното
заседание в следния състав :
Районен съдия : Мариела
Иванова
Секретар: Петя
Ганчева
докладваното
от съдия Иванова н.а.х.д. №283 по описа на съда за 2020година, за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по повод постъпила жалба от Община Сунгурларе
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Сунгурларе, ул. „Г.
Димитров” №2, представлявана от кмета Г.К. против Наказателно постановление № НЯСС-162/19.10.2020г.
на Зам. Председателя на ДАМТН, с което
за нарушение на чл. 190а, ал.2 вр. ал.1,
т.3 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал.1, т.39
от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. По съображения,
изложени в жалбата се иска отмяна на атакуваното постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
Ответната
страна по жалбата не изпраща представител в съдебно заседание, но депозира
писмено становище.
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално
допустима.
Карнобатският
районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.10.2019г. от страна на представители на ДАМТН
е извършена проверка на състоянието на язовир„Папанчев дол”, находящ се в землището на с.Подвис, общ.Сунгурларе.
Язовирът е собственост на Община Сунгурларе съгласно Акт за общинска
собственост №48/10.10.1998г. За проверката е съставен Констативен протокол №
06-01-127/01.10.2019г. и с него е дадено задължително предписание за премахване
на храстовидната и дървесната растителност по въздушния откос със срок за
изпълнение 23.12.2019г. Указано е, че изпълнение на дадените предписание е в
тежест на собственика.
Видно
от представената по делото заповед № А-601/18.09.2019. на председателя на
ДАМТН, задължителните предписания в констативния протокол са дадени от надлежно оправомощени от
председателя на ДАМТН длъжностни лица по чл.190, ал.4 и чл.190а, ал.1, т.3 от
ЗВ – инспектори Васко Арсенов и Деница Михайлова.
Със
съдържанието на констативния протокол е запознат инж.Гюнер Алимолла- представител
на собственика, видно от направеното в протокола собственоръчно отбелязване.
На
10.03.2020г. св. М. Кунчев извършва проверка на язовир „Папанчев дол” в присъствието на представител на Община
Сунгурларе. За извършената проверка е съставен Констативен протокол №06-01-38/10.03.2020г.,
в който са описани констатациите на проверяващите относно състоянието на язовира, в това число и по отношение на въздушния
откос. Според показанията на свидетеля в съдебно заседание въздушният откос не
е почистен от храстовидна и дървесна растителност, която е пречила да се обходи
стената на язовира, като дори не са успели да открият основния му изпускател.
За констатираното неизпълнение на
задължителното, дадено в Констативен протокол № 06-01-127/01.10.2019г., е
съставен Акт за установяване на административно нарушение №06-003/03.06.2020г.
За съставянето на акта е поканен представител на Община Сунгурларе, но поради
неявяване на такъв, актът е съставен в отсъствието му, след което е изпратен по
пощата за запознаване и подписване.В законоустановения срок жалбоподателят е
представил писмените се възражения.
Изложената фактическа обстановка се
установява от показанията на разпитания по делото свидетел М.К., които съдът
цени като непротиворечиви, както и от събраните по делото писмени
доказателства.
От
правна страна съдът приема следното :
При
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на последното. Актът за
установяване на административното нарушение е съставен в отсъствието на
жалбоподателя, но съобразно изискванията на закона, след като представител на
Община Сунгурларе е надлежно поканен. Предявен е на същия, за да се запознае
със съдържанието му, което той удостоверил с подписа си.
Актът
в подписан от двама свидетели, като изрично е посочено всеки един от тях за
какво обстоятелства свидетелства.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, предвид представената Заповед №5/02.01.2018г.
на Председателя на ДАМТН.
Актът
за установяване на административно нарушение е съставен в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения – две години. Оттук
следва, че по-дългият давностен срок от една (две) години за съставяне на АУАН
е винаги субсидиарен спрямо по-краткия тримесечен срок и приложението на единия
от двата срока се поставя в зависимост от това кога личността на нарушителя е
станала известна на актосъставителя. За да са налице данни за авторството на
деянието, е необходимо да са налице данни и за самото деяние. Изводът е, че
актът следва да се състави при спазване на по-краткия давностен срок от три
месеца в случаите, в които контролните органи установят извършване на нарушение
и личността на нарушителя.
В
случая изтичането на дадения срок за изпълнение и неуведомяване на ДАМТН не
значи автоматично неизпълнение на предписание, доколкото нарушението и неговите
признаци следва да бъде доказано по несъмнен начин. Това може да бъде извършено
едва след повторна проверка на място и обход на язовира от специално сформирана
комисия. Липсва разпоредба, което да задължава АНО да извършва такава повторна проверка
в конкретен срок. Единствен коректив се явява разпоредбата на чл. 34 ЗАНН
предвиждаш срок за започване на администраивно-наказателно преследване в срок
от една година от извършването. В процесния случай такава проверка за
изпълнение на предписанията е била извършена на 10.03.2020г. и именно от тогава
започва да тече 3-месечният срок по чл. 34 ЗАНН и той е спазен.
Нарушението
по чл. 190а, ал.2 вр.ал.1, т.3 ЗВ и обстоятелствата, при които е извършено, са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
В
тази насока следва да се посочи, в констативния протокол от 10.03.2020г.
проверяващите са посочили, че въздушният откос не е почистен. Това се подкрепя
и от показанията на св.К. в съдебно заседание, според които многото дървета и
храсти не позволяват да се обходи стената.
Възражението,
че язовир „Папнчев дол“ не подлежи на проверка от страна на ДАМТН на основание
чл. 141а ЗВ не е основателно. Съгласно чл. 141а,ал.3 ЗВ на контрол по реда на
този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2
подлежат всички язовири по ал. 1 (големи язовири) и 2 (малки язовир), с
изключение на малките язовири, за които при класифицирането им по отношение на
тяхната потенциална опасност е установено, че нарушаването на конструктивната
цялост на язовирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не застрашават
критична инфраструктура и отговарят поне на едно допълнителните условия. По делото липсват доказателства, че е
извършвана класификация на язовирите от специална комисия и тя е заключила, че нарушаването
на конструктивната цялост на язовирните им стени не създава заплаха за човешки
жертви или не застрашават критична инфраструктура.
По отношение на
възражението за маловажност на деянието съдът намира следното: В разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.
За да се прецени дали един
случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН
следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно
константната съдебна практика при преценката дали случаят е
маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено
деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при
извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен
случай.
В процесния случай разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена доколкото засегнатите с извършеното
нарушение обществени отношения са свързани с опазване живота и здравето на
населението, както и с тяхната собственост. Неизпълнение на задължение за поддържане
на безопасна техническа експлоатация на водно съоръжение-язовир, би могло да
има изключително тежки, непоправими последици за неопределен брой субекти и не
би могло да се приеме за маловажен случай.
Съгласно
чл. 200, ал.1, т.39 ЗВ физическото или
юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ или задължение по чл. 190а, ал. 2 ЗВ наказва с глоба, съответно
имуществена санкция, в размер от 1000 до 20 000 лв.
Съгласно
чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на
този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
С издаденото
наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 5000лв., което е под средния размер. С оглед тежестта на нарушението
и засегнатите с него обществени
отношения правилно не е наложена санкция в предвидения минимален размер от
1000лв.
Но предвид факта, че по делото няма доказателства, че
жалбоподателят и друг път е допускал нарушения по Закона за водите, както и предвид
липсата на вредни последици от нарушението наложената имуществена санкция се
явява прекомерна и следва да бъде намалена до размер от 3 000лв.
С
оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответната
страна сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лв., съгласно чл. 63,ал.5 във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-162/19.10.2020г. на Зам. Председателя на ДАМТН, с което на Община
Сунгурларе с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Сунгурларе,
ул. „Г. Димитров” №2, представлявана от кмета Г.К. за нарушение на чл. 190а, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за
водите /ЗВ/ и на основание чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ е
наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция до 3 000лв.
ОСЪЖДА Община Сунгурларе с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Сунгурларе, ул. „Г. Димитров” №2 да заплати на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор със седалище гр.София, бул. „Г.М.
Димитров”№52А сумата от 80лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
Районен съдия :