О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр.Враца,30.10.2019г.
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,
в закрито
заседание на 30.10.2019г., в състав:
Председател:Евгения
Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
мл.с.:Магдалена Младенова
при участието на
прокурора секретар
като разгледа
докладваното от съдията П.Петрова
в.ч.гр. дело N` 576 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
„***“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.София, чрез проц. представител юрк. М.Д., е
подало частна жалба против определение №3352 от 21.08.2019 г. по ч.гр.д
№3372/2019 г., с което е допуснато обезпечение на бъдещи обективно съединени
искове, които М.К.А. от гр.Враца възнамерява да предяви срещу „***“ ЕООД,
гр.София за сумите 9 498 лв., 20 322, 61 лв.и 5 532, 21 лв.,които
суми представляват просрочени рентни и наемни плащания за стопанските 2015-
2016 години, 2016-2017 години и 2017-2018 години по договори за наем и аренда на земеделски
земи, които вземания са прехвърлени на жалбоподателя с договори за цесия,като
обезпечението е допуснато при внасяне на парична гаранция в размер на 3600 лв.,
чрез налагане на обезпечителна мярка „запор на необрани насаждения“.
Поддържа се в жалбата,
че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно като постановено
при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото.
Поддържа се , че , нито била налице обезпечителна нужда за молителя, нито били
налице убедителни писмени доказателства като предпоставка за допускане на
обезпечението.
Противната страна
оспорва частната жалба.Моли първоинстанционното определение да бъде потвърдено.
С жалбата са
представени писмени доказателства относно образуване на изпълнително дело по
издадената обезпечителна заповед и връчване на съобщение от ЧСИ за допуснатата
обезпечителна мярка.
ВрОС, като взе предвид
изложените в жалбата доводи и съображения,становището на противната страна,и
събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Частната жалба е
процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.396 ал.1 от ГПК,против
акт, подлежащ на обжалване, и от страна, имаща право и интерес от обжалване.
Разгледана по същество
частната жалба е неоснователна.
Производството е по реда на чл. 390 и
следващите от ГПК.
Образувано е по молба на М.К.А. от гр.Враца срещу
„***“ ЕООД гр. София, за обезпечение на бъдещи обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, които молителят възнамерява да предяви срещу „***“ ЕООД за
сумите 9 498,00 лв.,20 322,61 лв.,и 5 532,21 лв., представляващи
прехвърлени вземания по 3 бр.договори за цесия- просрочени рентни и наемни плащания
за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г.,и 2017-2018г., чрез налагане на
обезпечителна мярка „запор на необрани насаждения“ – собственост на „***“
ЕООД.В молбата се поддържа, че молителят е придобил процесните вземания срещу
ответното дружество/настоящ жалбоподател/ на обща стойност 35 352,16 лв. с
посочените три договора за цесия, които са изискуеми и цесиите са редовно
съобщени на длъжника по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, а ответникът отказва
плащане,и е в трайно затруднено финансово положение, поради което съществува
възможност молителят да не бъде удовлетворен, дори ако му бъдат присъдени
вземанията с влязло в сила съдебно решение. Излага се, че имотите, по отношение
на които се иска обезпечителна мярка се държат от ответното дружество на годно
правно основание, засети са със слънчоглед, който е собственост на ответника,
както и че исканата обезпечителна мярка е адекватна.Към молбата са приложени
писмени доказателства по опис.
Съгласно чл. 391 ал. 1
от ГПК обезпечение на иска се
допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението,и ако искът е подкрепен с убедителни
писмени доказателства или бъде представена гаранция от молителя в определения
от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд приел, че очертаните
в молбата параметри на претенцията сочат на нейната процесуална допустимост,
доколкото с оглед изложените фактически твърдения за ищеца е налице правен
интерес от провеждането на осъдителен иск срещу ответника за неплатени рентни и
наемни плащания за земеделска земя, придобити от молителя с три договора за
цесия.От приложените писмени доказателства се установявало,че процесните
вземания са с настъпил падеж.От представените договори за цесия, уведомления за
цесия и доставни съобщения било видно според първоинстанционния съд, че и трите
посочени в сезиращата съда молба договори за цесия са редовно съобщени на
ответника.Предвид опасността от накърняване правата на молителя при отчуждаване
от страна на ответника на притежаваната от последния реколта от слънчоглед и
евентуалното затруднение на ищеца да реализира правата си при благоприятно за
него разрешаване на спора, съдът приел, че за ищеца е налице обезпечителна
нужда.,а предложената обезпечителна мярка „запор на необрани насаждения“ се
явявала подходяща.
При тези съображения съдът приел, че са
налице предпоставките за положително произнасяне по реда на чл. 390 от ГПК,
поради което уважил молбата и допуснал исканото обезпечение.С оглед
гарантиране интересите на ответника при евентуално отхвърляне на иска обезпечението е допуснато при условията на чл.391
ал.2 ГПК.
Въззивната инстанция споделя крайните
фактически и правни изводи на първата, и намира, че съдебният й акт е поставен
при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, като
на основание чл.272 от ГПК препраща и се присъединява към мотивите на
първоинстанционния съд.
Настоящият състав приема за допустими
бъдещите искове, които молителят в производството смята да предяви. Намира, че
същите са вероятно основателни и подкрепени с убедителни писмени доказателства.
Налице са предпоставките за допускане на обезпечение на основание чл.391 ал.1
т.1 от ГПК.Настоящият състав намира също, че с оглед представените към молбата
за обезпечение доказателства не следва да намери приложение разпоредбата на
чл.391 ал.2 от ГПК, но тъй като в крайна сметка това е сторено от
първоинстанционния съд и определението за допускане на обезпечението не е
жалено в тази му част, то извън правомощията му е да обсъжда този въпрос.
Въззивната инстанция намира, че е налице
обезпечителна нужда за молителя, доколкото такава се предполага и не са налице доказателства в обратна
посока.
При така изяснената фактическа обстановка,
частната жалба се явява неоснователна. Като такава следва да се остави без
уважение.
Водим от горното ВрОС,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на РС Враца от
21.08.2019 г. , постановено по ч.гр.д.№3372 от 2019 г., с което е допуснато
обезпечение на бъдещи обективно съединени искове,които М.К.А. от гр.Враца
възнамерява да предяви срещу „***“ ЕООД, гр.София за сумите 9 498 лв., 20
322, 61 лв.и 5 532, 21 лв.,които суми представляват просрочени рентни и
наемни плащания за стопанските 2015- 2016 г., 2016-2017 г. и 2017-2018 г. по договори за наем и аренда на земеделски
земи, които вземания са прехвърлени на жалбоподателя с 3 бр.договори за цесия.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........