Р Е Ш Е
Н И Е
№ 63
град Велико Търново, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 786/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 197, ал.
2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Същото е образувано по жалбата на И.Т.Г.
***, чрез *** Ж.Д., против Решение № 277/13.12.2019 г. на директора на ТД на
НАП – Велико Търново, с което е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С1960004-022-0107331/18.11.2019 г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново и е изпратена преписката на
публичния изпълнител за произнасяне по направеното искане за изтекла
погасителна давност. Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно,
тъй като задълженията били погасени по давност. Претендират се направените по
делото разноски.
Ответната страна – директорът на ТД на
НАП гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител *** К. заема
становище за неоснователност на жалбата, като моли да бъде потвърдено
оспореното решение на директора на ТД на НАП - Велико Търново като правилно и
законосъобразно. Претендира ***ско възнаграждение в размер на 500 лева.
Съдът след като прецени
законосъобразността и обосноваността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 160, ал.
2 от ДОПК, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и
служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК приема за установено следното:
В ТД на НАП – Велико Търново е образувано
изпълнително дело № **********/2014 г. за събиране на наложените на
жалбоподателя глоби по фишове от 2014 г. на ОДМВР – Велико Търново, глоби,
такси и разноски по изпълнителни листи от 04.03.2014 г. на Районен съд Горна
Оряховица и за задължения по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. Общият размер на
публичните задължения по изпълнителното дело към 18.11.2019 г. възлиза на 1213,94
лева, от които лихви – 63,93 лева и главници – 1150,01 лева. С ПНОМ изх. № С1960004-022-0107331/18.11.2019
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, на
основание чл. 195, ал.
1-3 от ДОПК, са наложени обезпечителни мерки – запор за сумата от 1213,94
лева върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в Обединена Българска банка
и Юробанк България, като в мотивите на ПНОМ публичният изпълнител е приел, че
ще бъде затруднено събирането на горепосочените задължения. Срещу
постановлението по реда на чл. 197, ал.
1, вр. с чл. 121,
ал. 2 от ДОПК
в законоустановения срок е била подадена жалба пред директора на ТД на НАП - Велико
Търново, в която жалбоподателят е посочил, че публичните задължения са погасени
по давност. С Решение № 277/13.12.2019 г. на териториален директор на ТД на НАП
– Велико Търново, жалбата е оставена без уважение и постановлението –
потвърдено, и преписката е изпратена по компетентност на публичния изпълнител за
произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност. Решението е връчено
на жалбоподателя на 16.12.2019 г. Недоволен от него, Г. го е оспорил пред АСВТ с
жалба подадена чрез ответника на 23.12.2019 г.
В хода на съдебното дирене от страна
на ответника по жалбата са представени като доказателства документите,
съдържащи се в преписката по издаването и административното оспорване на ПНОМ.
При така установените факти, съдът
намира следното от правна страна: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща
правен интерес от оспорването, в преклузивния 7 - дневен срок, при спазване на
принципа за задължително оспорване на ПНОМ по административен ред съгласно чл. 197, ал.
1 ДОПК. Горното налага извода за нейната допустимост.
Съгласно
чл. 197, ал.
2 от ДОПК решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна
мярка може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на
териториалната дирекция, чийто директор го е издал. От друга страна, нормата на
чл. 197, ал.
3 от ДОПК определя условията, при които съдът отменя наложената
обезпечителна мярка. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на
горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол
на настоящото производство са ПНОМ и потвърждаващото го решение на директора на
ТД на НАП. Следователно, съдът съобразно задължението си за пълна служебна
проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на
ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни
акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на
компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при
издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.
При така определения предмет на производството, съдът намира жалбата за неоснователна.
Процесното решение е издадено от
оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност, а именно - от
териториалния директор на ТД на НАП-Велико Търново. Решението
е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 197, ал.
1 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са
изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти,
мотивирали териториалния директор на ТД на НАП – гр. Велико Търново да потвърди
обжалвания пред него акт.
От
своя страна и обжалваното ПНОМ е издадено от компетентен орган - публичен
изпълнител в ТД на НАП – гр. Велико Търново, съгласно правомощията му,
определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни
реквизити. В постановлението са изложени фактическите основания, т.е.
юридическите факти, от които публичният изпълнител е почерпил упражнените от
него права. Преценката за затруднено събиране на горепосочените задължения,
установени по размер, се базира правилно на липсата на активно поведение от
страна на самия жалбоподател по тяхното погасяване към момента на издаване на
ПНОМ, както и отдалечеността им от момента на тяхното установяване. От
доказателствата по делото се установява, че на 30.03.2014 г. на жалбоподателя е
връчено съобщение за доброволно изпълнение по реда на чл. 221 от ДОПК, като в
срока, посочен в съобщението, не е последвало доброволно изпълнение на
изискуемото публично задължение. Доколкото са налице предпоставките за налагане
на обезпечителни мерки, съдът намира, че в рамките на своята оперативна
самостоятелност публичният изпълнител правилно е преценил обезпечителната мярка
- запор върху вземане от трето лице, при съответно доказана обезпечителна
нужда. С оглед изложеното съдът приема, че при издаването на ПНОМ не са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, предвид което същото
правилно е потвърдено от горестоящия административен орган.
На
последно място, Решение № 277/13.12.2019 г. на директора на ТД на НАП – Велико
Търново е законосъобразно и в частта, с която преписката е изпратена на
публичния изпълнител за разглеждане на възражението за погасяване поради
изтекла давност на задълженията, за събиране на които е образувано посоченото
изпълнително дело и е наложена обезпечителна мярка. Директорът на ТД на НАП
следва да разгледа отправена до него жалба, само когато тя касае действително
извършени действия на публичния изпълнител. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ДОПК,
производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява
с разпореждане на публичния изпълнител, при наличието посочените в същата норма
хипотези, вкл. и когато задължението и направените разноски бъдат погасени
изцяло. Изтичането на погасителната давност е способ за погасяване на публични
задължения, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 168, т. 3 от ДОПК.
Давността е институт на правото, чиито общи положения са уредени в Закона за
задълженията и договорите, а според императивно установеното в чл. 120 от ЗЗД
правило, давността не се прилага служебно. Цитираните законови разпоредби
налагат извод, че ако задълженото лице има искане за прекратяване на
изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност, то следва да го
заяви първо пред съответния публичен изпълнител, който по силата на чл. 225,
ал. 1 от ДОПК, разполага с компетентността да прекрати производството, ако
счете, че възражението е основателно или да постанови отказ ако приеме
обратното. Едва това действие на публичния изпълнител (прекратяването, респ.
отказа), подлежи на обжалване по административен ред пред директора на ТД на
НАП - гр. В. Търново. Безспорно е, че в случая възражения за погасяване на
задълженията по давност не са правени от длъжника пред публичния изпълнител, а
са наведени за пръв път с жалбата до решаващия орган против ПНОМ изх. № С1960004-022-0107331/18.11.2019
г. След като длъжникът не е предприел посочените действия пред публичния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, недопустимо е да
навежда възраженията си едва в някоя от следващите фази на производството, на
практика елиминирайки възможността за произнасяне на компетентния
административен орган. Ето защо в случая директорът на ТД на НАП - гр. В.
Търново не е дължал произнасяне по въпросните оплаквания, а правилно е приложил
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ДОПК, като е отделил производството по
направените възражения за погасяване на публичните вземания и ги е изпратил за
разглеждане от публичния изпълнител, защото предмет на това възражение не е
обезпечението, а съществуването на изискуеми задължения, подлежащи на
принудително изпълнение, който въпрос е от неговата компетентност. При липса на
произнасяне на публичния изпълнител по това искане се формира мълчалив отказ,
който подлежи на самостоятелно обжалване. Съобразно горното, произнасяне по
направените възражения за изтекла погасителна давност, не дължи и съдебната
инстанция в рамките на настоящото производство – така напр. и Решение № 191 от 17.05.2018 г. на АдмС -
Велико Търново по адм. д. № 6/2018 г.
Предвид изложеното жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на ответника следва да се присъди ***ско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото, определено по реда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
197, ал. 4 от ДОПК, съдът:
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.Г. ***, против Решение
№ 277/13.12.2019 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново.
ОСЪЖДА И.Т.Г. ***, с ЕГН ********** да
заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. Велико
Търново разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: