№ 62
гр. С. , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:-
като разгледа докладваното от - Гражданско дело № 20205530103548 по
описа за 2020 година
Предявен е негаторен иск с правно основание чл. 109, във вр. с чл. 52 ЗС.
Ищецът К. Г. Ч. твърди в исковата си молба, че бил собственик на УПИ - в кв. - по
плана на с. -, Община и Област С., а ответниците били съсобственици на съседния му от
север/северозапад УПИ -, в южната-югоизточна част на който били посадени пет дървета в
близост до северната/северозападната граница на имота му, на по-малко разстояние от
нормативно установеното в чл. 52 ЗС, а именно: 1). една слива, която била висока 6 м, била
посадена на разстояние 0.70 м от границата на имота му; 2). една слива, която била висока
5.30 м, била посадена на разстояние 1.60 м от границата с имота му; 3). една круша, която
била висока 5.40 м, била посадена на разстояние 1.80 м от границата с имота му; 4). една
ябълка, която била висока 6 м, била посадена на разстояние 1.90 м от границата с имота му;
и 5). една череша, която била висока 5 м, била посадена на разстояние 1.20 м от границата с
имота му. Съгласно чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, всички тези дървета били
високи (с височина над 5 метра). Поради това трябвало да отстоят на 3 метра от границата с
имота му. Те не попадали под специалния режим на особена закрила по чл. 34, ал. 1 ЗОСИ.
Поради това разполагал с иска по чл. 109, във вр. с чл. 52 ЗС за премахването им, без да
било необходимо да доказва дали и с какво му пречели на спокойното упражняване на
правото му на собственост (чл. 50 ЗС). Многократно се опитвал да се разбере с ответниците
с добро и премахнели тези дървета, но не получил разбиране. Искането е да се осъдят
ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които му пречат да упражнява
правото си на собственост върху собственият му УПИ -, като премахнат намиращите се в
южната (югоизточната) част на съсобствения им УПИ - - две сливови дървета, една круша,
1
една ябълка и една череша, посадени при несъобразяване с предвидените в чл. 52 ЗС
отстояния до границата с имота му, както и разноските по делото.
Ответниците Н. М. Д. и Е. А. В., редовно призовани, не са подали писмен отговор, а в
съдебно заседание не се явяват, не изпращат представител и не вземат становище по
предявения иск, а ответницата М.А. Д. оспорва същия иск, който моли съда да отхвърли,
като неоснователен и й присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи,
изложени подробно от пълномощникът й в подадения в срок отговор, в хода на делото по
същество и в представена писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
Страните не спорят, че въз основа на покупката му с представения н.а. № -3/2016 г.,
ищецът е станал собственик на посоченото в исковата му молба дворно място в с. -, Община
и Област С., съставляващо УПИ - в кв. - по плана на същото село (л. 51-52). А ответниците
са съсобственици, въз основа на прекратяване на съпружеската имуществена общност със
смъртта на - г. на техния наследодател А.Г.Д. и по наследство от същия, на съседното от
север дворно място, съставляващо понастоящем УПИ - в кв. - по плана на същото село, от
което ответницата Н. М. Д. притежава 4/6 идеални части (3/6 от прекратената със смъртта на
съпруга й СИО и 1/6 по наследство от същия), а всяка една от останалите две ответници Е.
А. В. и М.А. В. притежава по наследство от своя баща по 1/6 идеална част от същото място
(л. 24-27 и 51-52).
От заключението на назначената по делото съдебно - агротехническа експертиза,
което в тази му част съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на
противоречие с останалите доказателства, преценено съвкупно с отговорите на вещото лице
в съдебно заседание и показанията на разпитания по делото свидетел Х., които съдът
кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на
останалите доказателства, се установява несъмнено още, че в западната част на границата
между двата имота има ограда с широчина 80 см, която, страните не спорят, попада изцяло в
имота на ответниците, а в източната част на същата граница е построена двуетажната
масивна жилищна сграда в имота на ищеца така, както е отразено на представените от
страните скици на тези имоти (л. 27 и 52). От възприетата част от ЗСАТЕ и отговорите на
вещото лице в съдебно заседание се установява още, че в южната част на имота на
ответниците, до границата му с имота на ищеца, са посадени следните пет овощни дръвчета,
първите три от които (две сливи и една круша) са посадени зад посочената ограда, а
останалите две (ябълка и череша) – зад северната стена на къщата на ищеца, построена на
границата на двата имота, а именно: една слива – джанка, която е посадена на 0.70 м от
оградата или на 1.50 м от кадастралната граница на имотите (ако в това разстояние се
включи и широчината от 80 см на оградата в имота на ответниците); една синя слива, която
2
е посадена на 1.60 м от оградата или на 2.40 м от кадастралната граница на имотите (ако в
това разстояние се включи и широчината от 80 см на оградата в имота на ответниците); една
круша, която е посадена на 1.80 м от оградата или на 2.60 м от кадастралната граница на
имотите (ако в това разстояние се включи и широчината от 80 см на оградата в имота на
ответниците); една ябълка, която е посадена на 2 м от кадастралната граница между двата
имота, на която е построена северната стена на къщата на ищеца; и една череша, която е
посадена на 1.20 м от кадастралната граница между двата имота, на която е построена
северната стена на къщата на ищеца (л. 44-46 и 58). За първите четири от тези дървесни
видове вещото лице е посочило в ЗСАТЕ, че достигат височина над 5 метра, каквато
височина до 6 метра е ноторно известно, че достига и черешовото дърво, макар и вещото
лице да не е отразило това в заключението си (л. 44-46). Вярно е, че в същото вещото лице е
посочило, че при огледа на -.02.2021 г. за изготвяне на заключението е заварило в имота на
ответниците само дънера с височина от 200 см на това черешово дърво (л. 46). Но също така
е вярно, че от показанията на свидетеля Х. се установява, че клоните му са били отрязани в
хода на делото, в периода между двете посещения на същия свидетел в имота на ищеца в
началото на октомври и края на ноември 2020 г. (л. 59). Поради това съдът не възприема
ЗСАТЕ в частта му, в която вещото лице е заключило противоречиво на горното, че
отрязването на същите клони на черешата е извършено преди повече от две години (чл. 202
ГПК). В тази му част заключението е и необосновано, доколкото вещото лице не е посочило
в същото на какво базира това си заключение (л. 46). Този извод не търпи промяна от
отговорите му в съдебно заседание, че това си заключение вещото лице е основало на
самото гниене на дънера, защото след това добавя, че ако има преовлажняване на мястото,
сърцевината му може да е изгнила и по-бързо (л. 58).
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявения
негаторен иск е основателен. Нормата на чл. 109 ЗС предоставя чрез същия правна защита
на собственика срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие или създадено
състояние, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и
пълноценно ползване на вещта по нейното предназначение. При предявяване на такъв иск
ищецът носи тежестта да докаже правото си на собственост и неоснователните действия на
ответника и създадените от тях пречки за ползването на имота на ищеца, по-големи от
обикновените - чл. 50 ЗС (чл. 154, ал. 1 ГПК и т. 3 ТР 4-2017-ОСГК). Понякога обаче
естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем, каквито според ВКС са и
случаите, когато действията на ответника са или поддържаното от него състояние е в
нарушение на строителните или санитарно – хигиенни правила и норми, които са
установени в закона именно за осигуряване на възможност за пълноценно ползване на
съседния имот по предназначение (така т. 3 от мотивите на ТР 4-2017-ОСГК, Р 60-2014-II
г.о. и Р 61-2020-II г.о.). Случаят е именно такъв.
При него, въпреки неоснователните доводи за противното в отговора и писмената
3
защита на ответницата М.Д., в нормата на чл. 52 ЗС законодателят е предвидил точно
определено по своето съдържание ограничение на собствеността, забранявайки да се
посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите, 1.5
метра за средните и 1 метър за ниските (чл. 52 ЗС). За разлика от общото ограничение на чл.
50 ЗС, това специално ограничение е в нормативно определени от самия законодател
граници (чл. 52 ЗС). Поради това нарушаването им обуславя само по себе си извод за
неоправдани пречки за използване на съседния имот. Поради това, когато това отстояние не
е спазено, собственикът разполага с признатата му от закона възможност да постигне с иска
по чл. 109 ЗС премахване на същото противоправно състояние, без да е необходимо да
доказва дали и с какво посадените в нарушение на същото в съседния имот дървета му
пречат на спокойното упражняване на правата му (така Р 60-2014-II г.о. и Р 61-2020-II г.о.).
На такова премахване не подлежат в този случай само засадените в имота на съседа дървета,
които са под особената закрила на чл. 34, ал. 1 ЗОСИ. Защото за тяхното премахване е
предвиден специален ред в чл. 10-11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското
имущество (Обн. ДВ, бр. 52/1976 г.). Според ВКС, релевантната височина на дървото за
определяне на дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние от имота на съседа, е тази, до която
достига съответния дървесен вид, като кои дървета са високи, средни и ниски е посочено в
чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони (Обн. ДВ, бр. 3/2004 г.), според който, високи
дървета са тези с височина над 5 м, средно високи - с височина до 5 м и ниски - с височина
до 2.5 м (Р 60-2014-II г.о. и Р 61-2020-II г.о.).
В случая по делото се установи несъмнено, че в имота на ответниците са посадени на
по-малко разстояние от предвиденото в чл. 52 ЗС такова от 3 метра до съседния имот на
ищеца, следните, посочени и в исковата му молба, пет овощни дървета, които са високи,
защото дървесните им видове достигат височина над 5 метра, а именно: слива джанка, която
е посадена на 1.50 м от имота му, синя слива, която е посадена на 2.40 м от имота му, круша,
която е посадена на 2.60 м от имота му, ябълка, която е посадена на 2 м от имота му, и
череша, която е посадена на 1.20 м от имота му, и чиито клони са били отрязани в хода на
делото, от началото на октомври до края на ноември 2020 г., като същевременно нито едно
от тези дървета не е под особената закрила на чл. 34, ал. 1 ЗОСИ. При това положение,
въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника на ответницата М.Д.,
предявеният от ищеца негаторен иск за осъждането на ответниците да ги премахнат, се явява
основателен и следва да се уважи, защото самото им засаждане в имота им в нарушение на
нормативно предвидените в чл. 52 ЗС отстояния, винаги представлява неоснователно
действие, с което му се пречи да упражнява в пълен обем своето право на собственост върху
съседния му имот, без да е необходимо да доказва по делото дали и с какво същите дървета
му пречат на спокойното му упражняване (така и Р 60-2014-II г.о. и Р 61-2020-II г.о.).
При този изход на делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените по
делото разноски в общ размер на 903 лева (от които 80 лева внесена за производството
държавна такса, 73 лева внесено възнаграждение за вещото лице и 750 лева платено
4
адвокатско възнаграждение), които поради това следва да се възложат в тежест на
ответниците (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото, същите нямат право на разноски
(чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. М. Д., с адрес -, М.А. Д., с ЕГН **********, с адрес -, и Е. А. В., с адрес -,
да прекратят неоснователните си действия, с които пречат на съседа си К. Г. Ч., с ЕГН
**********, с адрес с. -, Община и Област С., да упражнява своето право на собственост
върху дворното му място, находящо се в с. -, Община и Област С., с площ по нотариален акт
920 кв.м, съставляващо УПИ - в кв. - по плана за регулация на същото село, утвърден със
заповед № 2220/29.09.1995 г., с площ по скица, издадена от Община С., 902 кв.м, в това
число 12 кв.м придаваеми от улица, при граници и съседи: - -, като премахнат посадените в
южната част на съсобственото си съседно дворно място, находящо се в с. -, Община и
Област С., съставляващо УПИ - в кв. - по плана на същото село, с площ по скица от 330 кв.м,
при граници: -, – две сливи, една круша, една ябълка и една череша.
ОСЪЖДА Н. М. Д. с п.с., М.А. Д. с п.с. и Е. А. В. с п.с., да заплатят на К. Г. Ч. с п.с.,
сумата от 903 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5