Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
10.01.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На десети
декември 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: А. ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ А. ТОНЕВА
гр.дело №2605 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД Ст.Загора твърди в исковата си
молба, че страните по делото са в договорни отношения, като ответникът Т.И.Т.
има при него открита партида №010662 за имот, находящ се в гр.*********във
връзка с доставянето на питейна и отвеждането ни пречистването на отпадъчни
води.
Твърди също, че за периода м.01.2015г. до м.04.2019г. ищецът доставил питейна вода по партида
№010662 за имот, находящ се в гр.*********и е отвеждал канална вода, за което
били издадени 35 броя квитанции, подробно описани в исковата молба по номер,
дата на издаване и стойност. Ответникът не заплатил стойността на
предоставената му услуга, която съгласно представените квитанции възлиза на
1171,39лв.
Съгласно чл.44 от Общите условия за уреждане на отношенията между
„Водоснабдяване и Канализация" ЕООД Стара Загора и потребителите на
предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок
на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора. В тази връзка ищецът счита, че ответникът му дължи по 35 броя
квитанции, лихва в общ размер на 71,29лв., за периода от 31.07.2018г. до 07.03.2019г.,
подробно индивидуализирана в исковата молба по размер и период по всяка от
квитанциите.
Поради обстоятелството, че дължимите към ищеца суми не били платени, ищецът
подал заявление по реда на чл.410 от ГПК и била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1547/2019г. по описа на Районен съд Ст.Загора. На
основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя било указано, че може да предяви иск
относно вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Т.И.Т., че дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД Ст.Загора сумата 1171,39 лв. главница, произтичаща от доставка на питейна
вода и отведена канална вода за периода от м.01.2015г. до м.04.2018г., ведно
със законната лихва от 11.03.2019г. до окончателното заплащане на сумата, както
и лихви за забавено плащане в размер на 71,29 лв. за периода от 01.07.2018г. до
07.03.2019г. Претендира направените по настоящото дело и по заповедното
производство разноски.
Ответникът Т.И.Т. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез
назначения особен представител, в който взема становище, че оспорва изцяло по
основание и размер предявените искове.
Счита, че липсват доказателства да са налице договорни отношения между ищеца
и ответника. Заявява, че представените квитанции са издадени на една и съща
дата, с различни поредни номера, като отчетния период не съвпада с този посочен
в исковата молба. В квитанциите били посочени отчетни периоди от 2015г. и
2016г., а в исковата молба - период до 2018г., което очевидно не отговаряло на
действителната фактическа обстановка. Липсвали доказателства чия собственост е
имота в ********** и по чие искане е открита партидата на имота. Липсвало и
заявление за откриване на партида. Счита, че квитанциите са съставени по-късно
и всички са една и съща дата 01.07.2018г.
Възразява, че предявеният иск е погасен по давност. Сочи, че вземанията за
периодични плащания, каквото представлява вземането на ищеца за заплащане на
задължение за доставяне на питейна вода и отвеждането и пречистването на
отпадъчни води се погасяват с изтичане на три годишна давност /чл.111 б.В ЗЗД/,
а съгласно отчетните периоди, посочени в квитанцията, задълженията са периода
2015 и 2016г., поради което същите са погасени по давност. Моли съда да
отхвърли иска.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №1547/2019г. по описа на
Районен съд Ст.Загора се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е
издал заповед за изпълнение №938/13.03.2019г., съгласно която е разпоредил
длъжникът Т.И.Т. да заплати на кредитора „В и К” ЕООД Ст.Загора сумата от 1171,39лв.,
представляваща неизплатено задължение за доставка на питейна и отведена канална
вода за периода 28.03.2015г. до 28.04.2016г., ведно със законната лихва от 11.03.2019г.
до окончателното плащане, сумата от 71,29лв. лихва за забава за периода 01.07.2018г.
до 07.03.2019г. и 25,00лв. разноски по делото. С разпореждане на основание
чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок
заявителя е предявил иск относно вземането си.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице, което не е
оспорено от страните се установява, че ответникът Т.И.Т. има открита партида №010662
за обект в гр.*************. Вещото лице сочи, че за отчетния период
30.01.2015г. до 31.05.2018г. има издадени от ищеца 35бр. фактури, всички от
дата 01.07.2018г., осчетоводени общо с една счетоводна статия, на обща стойност
1171,39лв., като по тях няма извършени плащания.
От представената по делото Справка на Служба по вписванията Ст.Загора се
установява, че ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот, находящ
се в гр.*********** от 26.05.1998г., когато го е придобил чрез покупко-продажба
до 31.05.2018г., когато го е отчуждил отново чрез покупко-продажба.
По делото са представени за отчетния период 30.01.2015г. до 31.05.2018г.
35бр. квитанции, всички издадени на 01.07.2018г.
Искът по чл.422 от ГПК е установителен по своя характер и има за предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед
за изпълнение съществува и то такова, каквото е заявено в заповедното
производство, т.е. следва да е налице идентичност между предмета на вземането,
претендирано в исковото и заповедното производство.
В настоящия случай, подобен идентитет не е налице – в заповедното
производство се твърди, че вземането на кредитора произтича от неизпълнено
договорно задължение за заплащане на цената за доставка на питейна и отведена
канална вода по партида №010662 за имот, находящ се гр.*****7 за периода 28.03.2015г.
до 28.04.2016г., а в исковото производство се твърди и се претендира вземане,
произтичащо от неизпълнено договорно задължение за заплащане на цената за
доставка на питейна и отведена канална вода по същата партида №010662 за същия
имот имот, находящ се гр.**********, но за друг по-голям период -30.01.2015г.
до 31.05.2018г. В този смисъл са и представените доказателства.
Производството по чл.422 ГПК е пряко обвързано със заповедното
производство. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по
чл.422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и целта му е да установи съществуването на вземането
такова, каквото е заявено в заповедното производство. Изложеното е основание да
се приеме, че искът чл.422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване
на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Съдът
извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право
съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца
по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на
заявените основание и петитум. В конкретния случай, не е налице идентитет на
претенциите, заявени в двете производства, което обосновава извода за
недопустимост на исковата претенция.
Претенциите за главница и лихва за двата периода, съдържащи се в
заповедното и исковото производство са идентични обаче по размер, поради което
съдът намира, че следва да ги разгледа по същество.
Разпоредбата
на чл.3 ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи предвижда,
че собствениците и ползвателите на водоснабдени обекти са потребители на
услугите на дружеството. Това е регламентирано и в
Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите. С оглед на
това съдът приема, че като собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр.***********
ответникът е потребител на услугите на ищцовото дружество.
Съгласно Наредба №4/14.09.2004г.
и Общите условия ищецът има задължението да доставя на потребителите
вода с питейно качества, съгласно изискванията на действащото законодателство и/или
да отвежда и/или пречиства отпадъчни води /чл.7 т.1 от Общите условия/; да
отчита показанията на средствата за измерване при условията и сроковете,
определени в Общите условия и да издава фактури или други разходно-оправдателни
документи, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството
/чл.7 т.6 от ОУ/
Съгласно чл.22
от ОУ изразходваните количества питейна
вода се отчитат
по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от В и К оператора и/или в имотите на потребителите. Показанията
на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат сточност до 1 куб.м. за
период не по-дълъг от: 3 месеца
- за потребители по чл. 3, т.1 /за питейно-битови нужди/- чл.23 ал.1 т.2 ОУ. В чл.23 от ОУ е регламентиран подробно реда и начина на отчитане на
водомерите, а чл.24 ал.4 от ОУ регламентиран реда за определяне и начисляване
на количеството изразходвана питейна вода в случаите на отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице до водомера, или при неосигуряване на
достъп повече от една година. Съгласно чл.33 от ОУ ВиК операторът издава
ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на
количества, а потребителите са длъжни да заплатят дължимите суми за ползваните
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже, че вземането му,
за което е издадена заповед за изпълнение съществува. Тъй като в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от договор
за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в това производство
ищецът следва да докаже наличието на договорни отношения с ответника и
изпълнението на задълженията си по него.
Съдът приема, че като собственик на процесния недвижим имот, находящ се в
гр.************* ответникът е потребител на услугите на ищцовото дружество,
съответно страните са в договорни отношения /при публично известни Общи
условия/ по договор за предоставяне на ВиК услуги, по силата на който ищецът се
задължил да доставя питейна и отвежда канална вода до и от имота на ответника,
а той от своя страна са се задължили да заплащат ежемесечно цената на тези
услуги в 30-дневен срок от датата на фактурирането им.
Ищецът обаче, чиято е доказателствената тежест, не доказа изпълнението на
договорните си задължения - за доставка на питейна и отвеждане
на канална вода през заявения в заповедното производство и съответно заявения в
исковото производство период; за отчитане на показанията на водомера в
сроковете и по реда, предвидени в Наредба №4/14.09.2004г. и Общите условия, за изпълнение на задължението
си за ежемесечно издаване на фактури. Нещо повече видно от представените по
делото квитанции всички са издадени на 01.07.2018г. за идентични количества
потребена вода през целия заявен в исковата молба отчетен период 30.01.2015г.
до 31.05.2018г., в т.ч. и за отчетния период, заявен в заповедното производство,
което налага извода, че реален отчет не е извършван. Липсват твърдения и
доказателства и за наличието на основание за служебно начисляване на количества.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
предявения иск за установяване вземането за главнцица е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен. Поради това неоснователен се явява и иска
за установяване на акцесорното задължение за лихва за забава.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Ст.Загора, ул.”Хр.Ботев” №62, представлявано от Румен
Тенев Райков, ЕИК ********* против Т.И.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес - ************** и настоящ адрес – Италия, представляван на основание
чл.47 ал.6 ГПК от адв.Д.Г., АК Ст.Загора иск за установяване съществуването на
вземанията на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Ст.Загора за следните
суми: за сумата от 1171,39лв., представляваща неизплатено задължение за
доставка на питейна и отведена канална вода за периода 28.03.2015г. до
28.04.2016г., ведно със законната лихва от 11.03.2019г. до окончателното
плащане и за сумата от 71,29лв. лихва за забава за периода 01.07.2018г. до
07.03.2019г., за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.Ст.Загора, с п.а. против Т.И.Т., с п.а.
заповед №938/13.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№1547/2019г. по описа на Районен съд Ст.Загора.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски
Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: