РЕШЕНИЕ
№ 2022
гр. Бургас, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20232120103061 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ
Д‘АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР СА“, регистрирано в Търговския съд
на Нантер, Франция, под номер ****, със седалище и адрес на управление: Франция,
Боа-коломб ***, пл. ***, представлявано от ***, действащ чрез П.А. Д., представител
на „Компани франсез д`асюранс пур льо комерс екстериор СА – Клон България“, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1407, район ****, действащо
чрез пълномощника си адвокат Д. Д., съдебен адрес: гр. София – 1407, ****, против
„КМК БИЛД“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от К.М.К., с която се претендира осъждането му за заплащане на
сумата от 10 153. 18 лева – главница, представляваща дължима сума за изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение, въз основа на сключен между ищцовото
дружество и „ЛУКОЙЛ-България“ ЕООД с ЕИК *** застрахователен договор № *** в
сила от 01.06.2021 г. до 28.02.2022 г., с предмет предоставяне на кредитно
застрахователно покритие и услуги по отношение на продажбите, които
застрахованият извършва във връзка със застрахованата търговска дейност, и
настъпило застрахователно събитие по вина на ответника – неплащане от страна на
дължимите суми към застрахования, съгласно фактури, издадени на основание
доставени стоки и/или услуги във връзка със сключен между тях договор №
1
201900390000 от 21.02.2019 г. за продажба на горива, стоки или услуги чрез ползване
на фирмени Лукойл карти, а именно фактура № **********/31.10.2021 г. на стойност
от 6 088. 39 лв., от която са заплатени 500 лв. и остава дължим остатък от 5 588. 39 лв.,
с падеж на 15.11.2021 г.; фактура № **********/30.11.2021 г. на стойност от 1821. 49
лв., с падеж на 15.12.2021 г. и фактура № **********/31.12.2021 г. на стойност от
3 277. 68 лв., с падеж на 15.01.2022 г., ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба – 23.05.2023 г., до окончателното изплащане. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът излага, че застрахованият го е уведомил за настъпилото
застрахователно събитие, като му е изплатеното дължимото застрахователно
обезщетение, наредено за плащане на 26.07.2022 г. Ответникът не бил направил
каквито и да било оспорвания относно дължимостта на сумите по фактурите, поради
което и след извършеното плащане застрахователят встъпил в правата на
застрахования и придобил качеството на кредитор на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от
КЗ, поради което и предявявал настоящия иск.
Правното основание на предявения иск е чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не е изпратил свой
представител в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска
от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези предпоставки.
Освен това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради
което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Вероятната основателност на иска се установява от приложените към исковата
молба книжа и по-конкретно от представената застрахователна полица, сключен между
ищцовото дружество, в качеството му на застраховател, и „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, в качеството му на застрахован, по силата на която, застрахователят предоставя
на застрахования кредитно застрахователно покритие и услуги, по отношение на
продажбите, които застрахованият извършва във връзка със застрахованата търговска
2
дейност, и особените условия към нея, общите такива и останалите приложения. Въз
основа на горните уговорки е постъпило искане за изплащане на застрахователно
обезщетение от застрахования от 29.12.2021 г. по гореописаните фактури, със
задължено лице – ответника, като към искането са приложени и доказателства, от
които се установява вземането - договор № ***.2019; общи условия за ползване на
фирмени Лукойл карти; приложение № 1 към договор за продажба на горива, стоки и
услуги; детайлна справка фактури; фактура № **********/31.10.2021 г., заедно със
справка за включени покупки във фактура; фактура № **********/30.11.2021 г., заедно
със справка за включени покупки във фактура; фактура № **********/31.12.2021 г.,
заедно със справка за включени покупки във фактура и счетоводна справка на
задълженията. Представено и платежно нареждане от 26.07.2022 г., от което се
установява плащането на сумите по фактури в полза на застрахования, което се
потвърждава и приложеното към исковата молба субрагационно писмо. В същото
време липсва оспорване на задълженията по тях от страна на длъжника – ответник.
Наред с това ищеца е отправил и покана за доброволно плащане, но липсват твърдения
и доказателства да е извършено такова.
При това положение търсените в настоящото производство суми са дължими,
при което съдът намира, че горепосочените доказателства обосновават вероятната
основателност на предявеният иск, поради което и постановява настоящото
неприсъствено решение.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищцовото
дружество за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди
ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 406. 12 лв. за
направените по делото разноски за заплатена държавна такса. Искането за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно, тъй като няма данни
ищцовото дружество да е представлявано от юрисконсулт или такъв да е извършвал
някакви процесуални действия по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
Осъжда „КМК БИЛД“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, представлявано от К.М.К., да заплати на „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ
Д‘АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР СА“, регистрирано в Търговския съд
на Нантер, Франция, под номер ****, със седалище и адрес на управление: Франция,
Боа-коломб ***, пл. ***, представлявано от ***, действащ чрез П.А. Д., представител
на „Компани франсез д`асюранс пур льо комерс екстериор СА – Клон България“, ЕИК
3
****, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1407, район ****, действащо
чрез пълномощника си адвокат Д. Д., съдебен адрес: гр. София – 1407, ****, сумата от
10 153. 18 лв. /десет хиляди сто петдесет и три лева и 18 ст./ - главница,
представляваща дължима сума за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение,
въз основа на сключен между ищцовото дружество и „ЛУКОЙЛ-България“ ЕООД с
ЕИК *** застрахователен договор № *** в сила от 01.06.2021 г. до 28.02.2022 г., с
предмет предоставяне на кредитно застрахователно покритие и услуги по отношение
на продажбите, които застрахованият извършва във връзка със застрахованата
търговска дейност, и настъпило застрахователно събитие по вина на ответника –
неплащане от страна на дължимите суми към застрахования, съгласно фактури,
издадени на основание доставени стоки и/или услуги във връзка със сключен между
тях договор № 201900390000 от 21.02.2019 г. за продажба на горива, стоки или услуги
чрез ползване на фирмени Лукойл карти, а именно фактура № **********/31.10.2021 г.
на стойност от 6 088. 39 лв., от която са заплатени 500 лв. и остава дължим остатък от
5 588. 39 лв., с падеж на 15.11.2021 г.; фактура № **********/30.11.2021 г. на стойност
от 1821. 49 лв., с падеж на 15.12.2021 г. и фактура № **********/31.12.2021 г. на
стойност от 3 277. 68 лв., с падеж на 15.01.2022 г., ведно със законна лихва за забава
от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2023 г., до окончателното й
изплащане, както и сумата от 406. 12 лв. /четиристотин и шест лева и 12 ст./ за
направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано пред
Бургаския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му по реда на чл. 240
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4