№ 597
гр. Варна, 03.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николина П. Дамянова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
Деспина Г. Г.ева
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.ева Въззивно гражданско дело №
20253000500362 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид :
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.№
4888/27.06.2025г от „Пейком България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Враца ул.„Кръстьо Българията“ № 1,
представлявано от управителя Г. П. П., чрез адв.П. Кр.А. от АК–Враца,
против Решение № 336/27.03.2025 по гр.д.№ 2593/2022 г. на Окръжен съд –
Варна, с което е отхвърлен искът на „Пейком България“ ЕООД против Г. С. С.
ЕГН ********** и М. А. Г.ева ЕГН **********, в качеството им на
съдружници в Адвокатско съдружие „С.и и партньори“, БУЛСТАТ *********,
вписано с № ********** при АК – Варна, седалище и адрес на управление
гр.Варна, район „Одесос“, ул.„Парижка комуна“ № 3 ет.2 ап.5, с правно
основание чл.79 от ЗЗД, за сумата от 40 000лв, представляваща
невъзстановен депозит по договор за правна помощ и консултантски
услуги от 8.02.2022г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на искова молба до окончателното изплащане, на
осн.чл.79 ал.1 ЗЗД, както и е осъдено ищцовото дружество да заплати на М. А.
Г.ева сумата от 5350лв и на Г. С. С. - 3850лв разноски за адв.хонорар, на
осн.чл.38 от ЗАдв.
Във въззивната жалба на „Пейком България“ ЕООД се твърди, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, освен в частта, с която
съдът е оставил възражението на ответника Г. С. С. за нищожност на
процесния договор от 08.02.2022г без уважение като неоснователно.
Оспорва се изводът на ВОС, че дружеството било неизправна страна по
процесния договор и затова липсвало основание за търсене на отговорност от
ответниците, респ. за връщане на платения по договора депозит в размер на 40
1
000лв.
Въззивното дружество счита, че ВОС не е извършил правилна преценка
на всички редовно събрани доказателства по делото, и че са налице множество
нарушения на процесуалните правила, в резултат на което е постановен
неправилен съдебен акт.
Счита изводите на съда за изцяло неправилни, некореспондиращи на
редовно събраните доказателства, което от рефлектирало и върху
правилността на решението, а именно:
- с подписването на договора страните са договорили възнаграждение за
изпълнителя при настъпване на целения резултат, който е определен в чл.3 и
касае плащане към ДЗЗД„Северозапад“, в което ищецът е съдружник, за
извършените работи по сключен договор с АПИ и МРРБ;
- дружеството-ищец е получило суми от ДЗЗД„Северозапад“ в размер на 407
022,96лв, като същото не е посочило какво е основанието за превеждане на
описаната сума; в случая се касае за плащане по договора между ДЗЗД
„Северозапад“, в което ищецът е съдружник, и АПИ;
- тъй като е постъпило плащане, по силата на чл.4 ал.2 от договора, ищецът
като възложител, дължи на изпълнителя /т.е. на ответника/ по договор за
правна помощ и консултантски услуги възнаграждение, което е в размер на
10% от платената парична сума или 40 702лв.;
- при постъпване на суми от ДЗЗД „Северозапад“ към ищцовото дружество по
договора с АПИ се дължи възнаграждение към ответниците и без да се
установява причините за това, съгл. чл.3 ал.3 от договора, и затова
ответниците не дължат връщане на депозита, тъй като той ще бъде прихванат
от дължимото възнаграждение по чл.4 ал.2 от договора.
Въззивното дружество „Пейком България“ЕООД твърди, че въз основа
на представените от него писмени доказателства се установява, че по време
действието на договора не се е осъществило което и да е условие за заплащане
на договореното възнаграждение - нито това по чл.4 ал.1, нито това по чл.4
ал.2 от договора, а още по-малко в посочения от съда размер от 10 %.
Било доказано по делото, че дружеството-въззивник „Пейком
България“ЕООД е изправната страна по договора, тъй като е изпълнило
всички поети задължения по валидно сключения договор, като е внесло
договорения депозит в размер на 40 000лв. на 9.02.2022г, както и че от страна
на ответниците-съдружници в адв. дружество, М. С. и Г. С., не било изпълнено
нито едно от поетите задължения. При сключването на договора от 8.02.2022г
на същите били предоставени всички необходими документи и информация
във връзка с поетите от тях като изпълнители задължения, видно от
преамбюла на договора. След подписването на договора, обаче, не са
предприели каквито и да било действия за неговото изпълнение; по никакъв
начин не са търсили съдействие и/или получаване на допълнителна
информация от въззивното дружество-ищец за уточняване на въпроси,
касаещи предоставяне на услугите - предмет на договора. Същите не са
2
представили каквито и да било доказателства относно изпълнението на
процесния договор от 8.02.2022 и затова се явяват неизправната страна. Ето
защо дължат заплащане на сумата от 40 000лв, представляваща невъзстановен
депозит по вече прекратения договор.
Според „Пейком България“ ЕООД било доказано в процеса, че страните
са имали намерение да сключат именно договора с описания по-горе предмет
и че от страна на съдружника Г. С. С. е поет ангажимент от името и за сметка
на съдружниците в адв.съдружие „С.и и партньори“ за предоставяне на
правната услуга, описана по вид и обем в договора.
На сл.място въззивното дружество счита за неправилен извода на ВОС,
че поради липсата на доказана по делото представителна власт на съдружника
Г. С. и изричния отказ на другия съдружник – М. С. да потвърди
представителната власт на подписалия договора съдружник и представляващ
адв.съдружие „С.и и партньори“, спрямо М. С. процесният иск се явява
неоснователен. От страна на ответниците по делото не са били представени
каквито и да било доказателства относно представителната власт на Г. С., вкл.
относно ограничения в правото му да задължава адв. съдружие спрямо трети
лица. В тяхна тежест е да установят направените от тях правоизключващи и
правопогасяващи възражения. Според данните в Регистър Булстат относно
Адв. съдружие „С.и и партньори“ към 8.02.2022г като представители на адв.
съдружие са вписани двамата съдружници и затова спрямо трети лица за
представители на съдружието следва да се считат двамата ответници.
В подкрепа на възражението за недействителност на договора спрямо
ответницата М. С. не са представени никакви доказателства и затова същото е
неоснователно. Затова счита за недопустимо проявената процесуална
пасивност на ответниците да бъде тълкувана във вреда на ищеца. Освен това,
съдружниците в гражданско дружество носят лична и неограничена
отговорност за задълженията към трети лица и тази отговорност е по правило
разделна, а не солидарна. Общата собственост върху парите, внесени от
съдружниците в гражданското дружество е неделима докато съществува
дружеството, но не е бездялова. Затова е безспорно доказано, че между
„Пейком България“ ЕООД и адв. съдружие е възникнало валидно договорно
правоотношение.
Не е доказано и твърдението, че банковата сметка, по която въззивното
дружество е превело сумата от 40 000лв като депозит по договора, не е било с
титуляр адв. съдружие. ОС не е обосновал по никакъв начин извода си, че
договорът е нищожен като привиден, а единствено се е позовал на
недопустими свидетелски показания и твърдения на отв.С.. Твърдението за
привидност на процесния договор подлежи на доказване от ответниците по
иска съобразно разпределяне на доказателствена тежест, което не е било
направено /няма представено обратно писмо или др.доказателства/. Оспор
Оспорва и становището на ВОС, че при доказване на привидност са
допустими свидетелски показания при условията на чл.165 ал.2 ГПК, както и
3
че Г. С. се явява трето лице за процесното договорно правоотношение.
Адв. съдружие не е юридическо лице и затова не може да бъде носител
на самостоятелни права и задължения. Не е доказано, че Г. Павлов и Г. С. са
били в приятелски отношения. Не са били съставяни писмени документи за
предаване на сумите. При липсата на начало на писмено доказателство,
свидетелските показания са недопустими. Позовава се на показанията на
свид.Димитър А. за наличието на валидно сключен договор, по който е
заплатен и депозитът от 40 000лв. Не са представени никакви писмени
доказателства, че платеният депозит е бил върнат обратно на „Пейком
България“ ЕООД. Според въззивника доказването на това обстоятелство с
показанията на свид. Борис Г. Иванов е недопустимо с оглед забраната на
чл.164 ал.1, т.3 от ГПК. Оспорва ги и като житейски нелогични.
Твърди се, че останало недоказано обстоятелството банковата сметка, по
която „Пейком България“ ЕООД е превело сумата от 40000лв като депозит по
договора, че не била с титуляр ответното адв. съдружие. Що се отнася до
събраните гласни доказателства, то неправилно съдът не е дал вяра
показанията на Димитър А. и счита същите за единствено допустими, ясни,
логични, непротиворечиви и подкрепени от писмените доказателства по
делото.
Свидетелските показания на Борис Г.ев Иванов счита за недопустими
съгласно чл.164 ал.1, т.3 и чл.165 ал.2 ГПК, както и поради настъпила
преклузия по делото за събиране на гласни доказателства. Освен недопустими,
същите са и изцяло противоречиви, нелогични и неподкрепени от нито едно от
писмените такива по делото.
Според въззивното дружество постановеното решение е и
необосновано, тъй като изводите на съда са бланкетни и в пълно противоречие
със събраните доказателства. Липсват изложени мотиви и анализ на всички
събрани доказателства, което съставлява и процесуално нарушение.
Други допуснати от ВОС процесуални нарушения са:
-нарушение на императивни разпоредби на закона, регламентиращи
събирането на доказателства в процеса /ОС е позволил на отв. страна да
представя доказателства през цялото времетраене на процеса/,
-нарушение относно прилагането на настъпилата императивна преклузия в
процеса,
-неизпълнение на постановени от съда актове.
В обобщение, счита, че ОС е извел Жалбоподателят счита, че ОС е извел
изводите си само въз основа на недопустими доказателства и при съществено
нарушаване на принципите за осигуряване на равна възможност на страните
да упражняват правата си в процеса и за еднакво прилагане на закона спрямо
всички.
Въззивникът оспорва и направеното от ответната страна възражение в
първоинст. производство за прекомерност на заплатеното от дружеството адв.
4
възнаграждение.
Поради всичко изложено по-горе моли за отмяната на първоинст.
решение и вместо него за постановяване на друго, с което да бъде уважен
предявеният от въззивното дружество „Пейком“ООД иск за осъждането на
двамата ответници Г. Ст. С. и М. Ан. Г.ева в качеството им на съдружници и
представляващи Адв. съдружие „С.и и партньори“, да му заплатят сумата от
40 000 лв, представляваща невъзстановен депозит по договор за правна помощ
и консултантски услуги от 8.02.2022г, ведно със законната лихва от датата на
подаване на ИМ до окончателното изплащане.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК са постъпили отговори
от въззиваемите М. А. С. чрез адв. Ал. А. от АК–Варна, и от Г. Ст. С. чрез
адв. Ник. В. от АК–Варна със становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване решението на ВОС.
В ПО на М. С. се излага, че в. жалба не се съдържала адекватни
оплаквания срещу основното й възражение, че процесният договор бил
висящо недействителен по отношение на нея, тъй като липсвало каквото и да
е решение на съдружниците за сключване на процесния договор за правни
услуги с трето лице от името на съдружието или за упълномощаването на Г. С.
от страна на М. С. за сключването на такъв договор. Ако изобщо се приеме за
валидно, то договорното правоотношение следва да се счита за възникнало
единствено спрямо сключилия го съдружник по арг. от чл.36-43 ЗЗД.
Възразява още, че в отношенията с трети лица съдружниците не са
солидарно отговорни, тъй като законът не предвижда такава отговорност.
Възразява още, че адв. съдружие не е придобивало нищо, доколкото по
сметката му не са постъпвали парични суми.
Освен това, М. С. не е знаела за сключване на процесния договор и
затова няма как да бъде ангажирана отговорността й, след като по отношение
на същия тя се явява трето лице. Дори да се приеме, че е договаряно и от
името на М. С., то тогава е налице хипотезата на чл.40 ЗЗД. Изрично още в ПО
по ИМ същата е отказала да потвърди договора като мнимо представлявана и
затова висящата недействителност се е трансформирала в окончателна. В тази
връзка се позовава на ТР № 5/2014 на ОСГТК. М. С. не е имала възможност да
приеме договора и с конклудентни действия, тъй като претендираната парична
дума не е постъпвала по б.см-ка на адв. съдружие, а по специална сметка на
името на Г. С.. След като адв. съдружие не е получило/придобило сумата за
депозит, то няма и как връщането й да се дължи от съдружниците при
условията на солидарност.
Доколкото процесният договор не бил осчетоводен и не били издавани
първични счетоводни документи по него, бил сключен без представителна
власт, при условията на висяща недействителност, то същият не произвежда
5
правни последици за М. С..
В ПО на Г. С. се излага, че жалбоподателят не успял да докаже
наличието на валидно облигационно отношение между страните, тъкмо
обратното. Доказано било, че истинските уговорки между страните били
съвсем различни от съдържащите се в процесния договор. Писмените клаузи
на договора не са били целени и затова били нищожни, което правело целият
писмен договор нищожен.
Поддържа становището си отще от първата инстанция, че процесният
договор бил нищожен поради невъзможен предмет, като излага аргументи в
тази връзка.
Поддържа и възражението си за нищожност поради начална
невъзможност за изпълнението му, водеща до невъзможност на предмета на
договора, като конкретните задължения, поети от изпълнителя по договора /да
осигури разрешения от адм.органи, сертифициране на извършената работа,
фактуриране от самия възложител и заплащане от адм.органи/ били
невъзможни.
ВОС е възприел направеното от него възражение за нищожност на
процесния договор поради пълна симулация, която била доказана по
убедителен начин.
Същевременно се твърди от процес. представител на отв. Г. С. че в
случая било установено наличие на относителна симулация, доколкото със
сключения между страните договор не се целят неговите правни последици, а
се целяло прикриване на други уговорки, които обаче също страдат от пороци,
нарушаващи тяхната валидност /т.е. прикритата сделка също е нищожна, тъй
като няма характер на договор по смисъла на чл. 8 от ЗЗД и е в пряко
нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЗД и чл. 9 от ЗЗД/. Така, без значение дали е
налице абсолютна или относителна симулация, няма как да се приложат
правилата на прикритата сделка.
Въззиваемият Г.С. счита показанията на свидетелите А. и Иванов за
допустими по силата на чл.164 ал.2 ГПК, тъй като и двете страни са поискали
събиране на гласни доказателства, т.е. налице е съгласие между страните за
допускане на гласни доказателства.
От разпита на двамата свидетели се установява, че около средата на
януари 2022г Димитър А. потърсил Г. С. във връзка със сключването на
процесния договор с Г. Павлов, като А. е бил посредник между двете страни.
Според процесуалния представител на Г. С. нежеланието на Д. А. да дава
подробни показания очевидно били свързани с някаква негова предубеденост,
заинтересованост или друго външно за него обстоятелство. Затова изложеното
от свидетеля следвало да се анализира задълбочено, доколкото в тях имало
противоречие и премълчаване на определени обстоятелства.
Същевременно счита показанията на свид. Иванов били много по-
6
детайлни, структурирани и безпротиворечиви. Същите са възпроизведени
много подробно в ПО.
За намеренията на страните следва да се черпят изводи и от техните
действия и твърдения. Не било случайно обстоятелството, че липсвали
твърдения от страна на ищеца, че било предоставило пълномощно на адвокат
или адв. съдружие за целта на процесния договор, тъй като представител на
ищцовото дружество никога не бил давал мандат за представителство на адв.
С. или на неговото съдружие. В случая такъв мандат и не бил нужен, тъй като
страните по договора не целели правните му последици, а други фактически
последици.
По думите на въззиваемия Г. С. в самия писмен договор не се съдържало
задължение на възложителя да даде мандат на пълномощника. Изрично било
посочено, че паричната сума следвало да бъде преведена по личната сметка на
адв. Г. С., докато договорът бил сключен с адв. съдружие.
Твърди се още, че било установено, че договорът бил изготвен от други
юристи, подпомагащи на Павлов, т.е. още при изготвянето му на страните
било известно, че самото съдружие не е страна по договора.
В договора не било посочено какъв е размерът на вземанията на
ищцовото дружество и не били посочени номера на фактури. От това следва,
че уговореното в чл.4 от договора било напълно произволно и такова
неопределено възнаграждение нямало как да бъде дължимо или получено.
Поради това възнаграждението практически не било уговаряно и двете страни
изобщо не били имали воля то да бъде заплатено.
Счита, че клаузите на договора, изготвен от юристите на Павлов, сочат
към извода, че към момента на подписването му нито ищцовото дружество,
нито ДЗЗД, от което било част, са имали изискуеми вземания от посочените в
договора административни органи, което би доказало по друг начин липсата
на предмет на процесния писмен договор между страните.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира въззивната жалба от ищцовото дружество
„ПЕЙКОМ БЪЛГАРИЯ“ООД за подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването и против обжалваем съдебен акт. Поради това следва да бъде
внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови
доказателства, а от своя страна съдът намира, че не са налице предпоставки и
необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по
делото.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 12.11.2025 от 10.00ч., за която дата и час
7
да се призоват страните чрез процесуалните им представители, като на
страните се изпрати и копие от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8