№ 249
гр. Плевен, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500491 по описа за 2021 година
С решение №260012 от 26.04.2021 г. по гр.д. №174/2020 г.
Червенобрежки Районен съд е:
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА ЧЕРВЕН
БРЯГ, с ЕИК: *****, че „*****“АД /в несъстоятелност/-гр. Червен бряг, с
ЕИК: ***** е собственик на недвижим имот, представляващ ТЪРГОВСКИ
ОБЕКТ 1 – МАГАЗИН 1, с площ 104.00 кв.м. (в АЧОС № 2427/15.08.2019 г.
самостоятелен търговски обект 1 със застроена площ 104.00 кв.м.), находящ
се в партера на четириетажна сграда във ***** на ***** в гр. Койнаре,
община Червен бряг, област Плевен, с граници на имота: север –
самостоятелен търговски обект 2; юг – самостоятелен търговски обект, запад
– улица, изток – паркинг – задблоково пространство.
ОСЪДИЛ ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ, с ЕИК: ***** да заплати на
„*****“АД /в несъстоятелност/-гр. Червен бряг, с ЕИК: ***** направените по
делото деловодни разноски в размер на 955 лв., от които 500 лв.
възнаграждение за вещо лице, 5 лв. такса за издаване на удостоверение и 450
лв. юрисконсултско възнаграждение.
1
ОСЪДИЛ ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ, с ЕИК: ***** да заплати на
Червенобрежки Районен съд сумата от 560.20 лв. – за държавна такса за
разглеждане на делото.
Недоволен от решението е останал ответникът ОБЩИНА ЧЕРВЕН
БРЯГ и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено
като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлен предявения установителен иск за собственост.
Въззивникът счита, че не е доказано безспорно дали процесният имот е
бил предоставен на „*****“ЕАД за стопанисване и управление, респ. дали и
кога е бил заприходен в баланса на дружеството. Сочи, че констатации в този
смисъл са мотивирали издаването на основание § 7, ал.1, т.6 от ПЗР на
ЗМСМА на АЧОС №2427/15.08.2015 г.
ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ претендира направените разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на „*****“АД /в несъстоятелност/
на 04.06.2021 г. и на 18.06.2021 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде
потвърдено обжалваното решение като правилно и обосновано.
Въззиваемото дружество сочи, че е правоприемник на МК“*****“ и че
имотът му е предоставен по законов ред – с АДС №1193/01.11.1989 г. Твърди
също, че имотът е заприходен счетоводно още при започване на
строителството му през 1981 г.
„*****“АД /в несъстоятелност/ претендира направените във въззивното
производство разноски за юриск. възнаграждение в размер на 500 лв.
С определение №872 от 28.06.2021 г. ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е
приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил делото в о.с.з.
на 16.09.2021 г. от 10.00 часа.
ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ е депозирала преди о.с.з. писмено становище,
че поддържа въззивната си жалба, в което е обективиран и списък по чл.80 от
ГПК.
В о.с.з. на 16.09.2021 г. „*****“АД /в несъстоятелност/ се представлява
от юриск. Н., който е заявил, че въззиваемото дружество не разполага с
баланса към 30.06.1989 г., активите и пасивите по който ДЪРЖАВНА
ФИРМА“*****“ получава при образуването си от прекратения *****- Червен
бряг от *****, нито с баланса към 31.03.1991 г., по който е формиран
уставния фонд на „*****“ЕООД, образувано въз основа на имуществото на
ДЪРЖАВНА ФИРМА „*****“ и други, съгласно разделителен протокол.
Юриск. Н. твърди, че магазина от общо 494 кв.м. е бил разделен на
четири магазина, като един е продаден и са останали три, които се намират в
2
лявото подблоково пространство. Твърди, че дружеството владее тези три
магазина повече от 20 години и на това основание претендира да е техен
собственик. Твърди, че РПК владее един магазин и един клуб, които се
намират в дясното подблоково пространство.
Юриск. Н. пледира жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде
присъдено юриск. възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че „*****“АД /в несъстоятелност/ е
собственик на магазин, съставляващ цялата площ на партерите на ***** /без
стълбищните клетки на двете секции/ на четириетажна жилищна сграда,
находяща се в гр. Койнаре, *****. Твърди, че магазина с обща площ 494.85
кв.м. е разделен на три отделни търговски помещения, всяко със
самостоятелен вход.
Твърди се, че съгласно с АДС №1193/01.11.1989 г., магазина с обща
площ 494.85 кв.м. е предоставен за оперативно управление на ***** – Червен
бряг – *****, чийто правоприемник по силата на Указ №56/1989 г.,
Приложение №4 е ДЪРЖАВНА ФИРМА „*****“. При преобразуването й в
търговско дружество, съгласно РМС №20/20.09.1991 г., Приложение №60,
предоставеното за стопанисване и управление имущество, в т.ч. и процесният
магазин, станал собственост на търговското дружество и е заприходен в
капитала му като ДМА. Ищецът се позовава на ПМС №201/1993 г. и чл.17а
от ЗППДОП, както и на ТР от 14.03.2016 г. по тълк.д. №4/2014 г. на ОСГК
на ВКС.
Твърди се, че магазина е част от имуществото на „*****“АД при
приватизацията му. Сочи се, че фигурира в договора под наименованието
„търговски обекти „РУЕН“, гр. Койнаре“.
Твърди се, че първоначално съгласно заповед №РД-01-03-
134/02.03.1990 г. на Председателя на ОбНС – Червен бряг и на основание
чл.101 от НДИ, „*****“АД е отстъпило възмездно на РПК – гр. Койнаре
целия обект с площ 494.85 кв.м. След обявяването на „*****“АД в
несъстоятелност магазин №1 с площ от 104 кв.м. бил отдаден под наем на
физическо лице, чрез което дружеството и в момента владее имота
необезпокоявано.
Твърди се, че през 2016 г. била стартирана, но прекратена процедура за
актуване на търговските помещения, находящи се в гр. Койнаре, *****, като
общинска собственост. След това била стартирана втора такава процедура,
финализирана с издаването на АЧОС №2426/15.08.2019 г., което именно
мотивира „*****“АД /в несъстоятелност/ да предяви иск с петитум: да бъде
3
признато за установено, че е собственик на ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ 1 –
МАГАЗИН 1, с площ 104 кв.м., при съседи: от север – търговски обект 2, от
юг – гърговски обект, от запад – улица, от изток – паркинг, задблоково
пространство, находящ се в партера на четириетажна сграда, във *****, на
***** в гр. Койнаре, описан в АЧОС №2426/15.08.2019 г. като самостоятелен
търговски обект 1 със застроена площ 104 кв.м.
В отговора си ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ сочи, че е неясно точно на
какво основание се претендира собствеността – в резултат на описаните
правоприемства и преобразувания или по силата на давностно владение.
Ответникът се позовава на писмо с изх. №387/10.05.2000 г., в което изп.
директор на „*****“АД сочи, че магазина не е част от ДМА по баланса на
дружеството.
Ответникът възразява, че е не е ясно дали посочения в правния анализ
при приватизацията на дружеството магазин „РУЕН“ е идентичен с
процесния.
В писмената си пледоария по съществото на спора пред
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИ РАЙОНЕН СЪД процесуалният представител на „*****
„АД /в несъстоятелност/ - юриск. Н. сочи, че процесният имот е заприходен в
счетоводството на „*****“ още през 1981 г. при започване на строителството
му, като е бил част от патримониума на „*****“ като правоприемник на МК
„*****“; при преобразуването на държавната фирма в търговско дружество;
при извършване на приватизационната сделка и че е владян и след това – чрез
разпитаната наемателка.
В писмените си бележки ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ сочи, че няма как
процесният имот да е заприходен през 1981 г. при положение, че е построен
едва през 1988 г. Моли да бъде отчетено, че ВЛ не може да посочи
еднозначно кога е заприходен магазина без да му бъдат представени
съответните извлечения от инвентарните описи на ДМА на „*****“.
Видно от АДС №1193/01.11.1989 г., той се отнася до построен през
1988 г. от държавата върху държавно дворно място в гр. Койнаре на *****
жилищен блок, включващ 18 бр. жилища, разположени във ***** и 1 бр.
магазин – на партера с площ 494.85 кв.м. В акта е посочено, че имотът е
предоставен за оперативно управление на *****“ – Червен бряг – ММЗ *****
– Койнаре.
Съгласно § 5 от ПЗР на Указ №56/1989 г. /отм./, заварените от този
указ предприятия и обединения се реорганизират във фирми по реда на чл.
11. Последният предвижда, че инициативата за образуване на държавна
фирма трябва да изхожда от държавен орган и че съдът я регистрира въз
основа на учредителен акт – решение на МС или на определен от него
4
министър или ръководител на друго ведомство.
Така – видно от Приложение №4 /на стр.10 от делото/, МС е решил
Комбинат „9-ти май“ – Червен бряг от ***** да бъде прекратен и да се
образува фирма „*****“ – Червен бряг с държавно имущество в размер на
165 297 хил. лв., която да поеме активите и пасивите на прекратената
организация по баланса й към 30.06.1989 г. Този баланс не е ангажиран като
доказателство по делото. В приложение №4 се сочи, че Комбинат „9-ти май“
– Червен бряг от ***** се прекратява като юридическо лице от датата на
обнародване в ДВ на решението за регистрация на ФИРМА „*****“.
Видно от у-ние от 24.08.1990 г. /на стр.11 от делото/, с решение №240
от 23.06.1989 г. по ф.д. №240/1989 г. Плевенски Окръжен съд е разпоредил да
се регистрира на основание чл.11 от Указ №56/1989 г. /отм./ и решение
№83/02.06.1989 г. на МС ДЪРЖАВНА ФИРМА „*****“ – гр. Червен бряг с
предоставен уставен фонд на стойност 165 297 хил. лв. Извлечение от
документ, описващ уставния фонд, не е ангажирано като доказателство.
Решението на съда е обнародвано в ДВ бр.53/11.07.1989 г.
Видно от заповед №РД-01-03-134/02.03.1990 г. на ОбНС – Червен
бряг, с оглед искането на РПК – гр. Койнаре и даденото съгласие от ДФ
„*****“ – Червен бряг и на основание чл.101 от НДИ /отм./, на РПК – гр.
Койнаре е отстъпено възмездно /срещу 95 593 лв./ право на ползване върху
държавен имот, актуван с АДС №1193/01.11.1989 г., а именно – магазинно
помещение с тоалетна от 494.85 кв.м. Съгласно чл.101, ал.3 от НДИ /отм./,
за отстъпване право на ползване на кооперация или друга обществена
организация върху недвижим имот, който се стопанисва и управлява от
министерство или друго ведомство или от подчинена на тях организация, е
необходимо разрешение на ръководителя на министерството или другото
ведомство. Тази разпоредба обяснява необходимостта от съгласието на ДФ
„*****“ – Червен бряг и косвено сочи, че към 02.03.1990 г. тя е стопанисвала
магазинно помещение с тоалетна от 494.85 кв.м., част от което се твърди, че е
процесният магазин.
Видно от разпореждане №20 от 20.09.1991 г. на МС , считано от
16.09.1991 г. ДЪРЖАВНА ФИРМА „*****“ – Червен бряг се преобразува в
еднолично търговско дружество с държавно имущество, съгласно
приложение №60. Според последното /на стр.14 от делото/, „*****“ЕООД
се образува на основата на имуществото на ФИРМА „*****“ – Червен бряг,
без завод „Христо Смирненски“ – Червен бряг и механо-монтажен цех – с.
*****, съгласно разделителен протокол. Капиталът на „*****“ЕООД е
118 702 хил. лв. и представлява уставния фонд на предприятието по баланса
към 31.03.1991 г. Нито разделителния протокол, нито баланса към 31.03.1991
г. са представени като доказателства.
Видно от стр.38 и 39 от правния анализ на „***** ЕАД, Съвета на
5
директорите на дружеството е направил предложение списъка на обектите по
група В „Недвижими имоти, които не се ползват по предназначение и
незавършени обекти“ да бъде допълнен с няколко имоти, в т.ч. и магазин
„РУЕН“ – гр. Койнаре. Няма данни дали това предложение е прието и каква е
съдбата му при приватизацията.
На стр.15-17 от делото се намират извадки от инвентарен опис, за
който в исковата молба се твърди, че е от „счетоводството на „*****“АД /в
несъстоятелност/. Не е ясно към кой момент инвентарния опис отразява ДМА
на дружеството. В извадката на стр.17 фигурират две записвания „търговски
обекти Койнаре – блок“, едното записване от 01.01.1981 г., а другото от
01.12.1987 г.
Видно от служебна бележка с изх. №387/10.05.2001 г. на изп.
директор на „*****“АД, тя е издадена във връзка с писмо от 25.04.2001 г.,
за да послужи пред ПК „ЕДИНСТВО – 93“ – гр. Койнаре, че посочените в
писмото обекти: кафе „Младост“, магазин /обувки и склад/ и магазин /фоайе и
склад/ не се водят като ДМА в баланса на дружеството към 09.05.2001 г.
Помещенията се индивидуализирани само по предназначение, но не и по
местонахождение и площ.
Видно от заповед №РД-14-292/03.07.2001 г. на Областен управител –
Плевен, тя е издадена във вр. с искане от 06.06.2001 г. на ПК „ЕДИНСТВО –
93“ – гр. Койнаре да бъде отписан от актовите книги за държавна собственост
магазин със застроена площ 494.85 кв.м. на партера на жилищен блок,
находящ се в парцел II, стр.кв. 80 по плана на гр. Койнаре, актуван с АДС
№1193/01.11.1989 г. Областен управител – Плевен е отказал да отпише
магазина с мотива, че на кооперацията със заповед №РД-01-03-134/02.03.1990
г. е отстъпено възмездно право на ползване, а не право на собственост.
В молба изх. №8/29.07.2013 г. на ПК „ЕДИНСТВО – 93“ – гр.
Койнаре се твърди, че кооперацията е закупила за 95 000 лв. построените
през 1987 г. от ФИРМА „*****“ търговски обект с кафе-аперитив и магазини,
находящи се на партера на жилищен блок в центъра на гр. Койнаре. Твърди
се, че от 1990 г. кооперацията води тези обекти като ДМА по баланса си,
ползва ги и плаща данъци за тях. Молбата е адресирана до Областен
управител – гр. Плевен с искане имотите да бъдат деактувани като държавни,
за да може кооперацията „да узакони“ собствеността си върху тях.
В писмо №ДС-02-18(1)/05.08.2013 г., Областен управител – гр. Плевен
отговаря на кооперацията, че по силата на заповед №РД-01-03-134/02.03.1990
г. на ОбНС – Червен бряг е отстъпено право на ползване, а не собственост.
От друга страна се заявява, че имотите са общинска собственост, защото не
са част от ДМА на „*****“АД, видно от писмо с изх. №387/10.05.2001 г. на
изп. директор на дружеството.
6
Със заявление изх. №5/14.09.2016 г. ПК „ЕДИНСТВО – 93“ – гр.
Койнаре за трети път повдига спора пред Областен управител – Плевен за
собствеността на магазина, като черпи аргументи от служебна бележка с изх.
№387/10.05.2001 г. на изп. директор на „*****“АД.
Видно от писмо изх. №08-00-28/12.02.2016 г., и ОБЩИНА ЧЕРВЕН
БРЯГ иска от Областен управител – Плевен служебна бележка с изх.
№387/10.05.2001 г. на изп. директор на „*****“АД във вр. със съставянето на
акт за общинска собственост. Тази процедура е прекратена, видно от писмо
изх. №42-00-551-(1)/29.09.2016 г., тъй като в хода на проверката е установено,
че част от жилищния блок не е отразен по плана на гр. Койнаре.
В писмо №ДС-02-18-(12)/15.02.2019 г., Областен управител – гр.
Плевен уведомява Кмета на ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ, че подблоковото
пространство на жилищен блок, находящ се в гр. Койнаре, на *****, е
разделено на множество търговски обекти, за част от които: магазин с площ
95.50 кв.м. и клуб с площ 73.50 кв.м. е бил издаден АДС №1086/04.06.1987 г.,
а за останалата част с площ 494.85 кв.м. е бил издаден АДС №1193/01.11.1989
г. В писмото се сочи, че магазин с площ 95.50 кв.м. и клуб с площ 73.50 кв.м.
са продадени съответно с НА №308 /24.11.2000 г. на нотариус Я.Я. и НА
№126/14.08.1998 г. на съдия Л.К..
Видно от АДС №1086/04.06.1987 г., той се отнася до построен през
1985 г. от държавата върху държавно дворно място в гр. Койнаре на *****
жилищен блок, включващ 13 бр. жилища, разположени във вх. В и вх. Г. В
акта е посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление на ММЗ
***** – гр. Койнаре. В АДС не фигурира отделно подблоково пространство,
магазин или др.
Видно от НА №308/24.11.2000 г. на нотариус Я.Я., „*****“АД е
продало магазин „РУЕН“ с площ 95.50 кв.м, находящ се на партерен етаж на
жилищен блок на ЗДМ – гр. Койнаре, в парцел II, стр.кв.80, без посочен адм.
адрес.
Видно от НА №126/14.08.1998 г. на съдия Л.К., К.Б. и Г.Б. са продали
на Ч.П. подблоково пространство на жилищен блок в гр. Койнаре, обособено
за търговски цели, със застроена площ 84.78 кв.м., без посочен адм. адрес или
друга идентификация за местонахождение на имота.
ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ инициира заснемане на първи етаж на жил.
сграда, секция 1 и 2 с търговски обекти и проектиране за попълване на
условен кадастър с един брой неотразена сграда /секция 1/ и обособяване на
самостоятелни търговски обекти на първия етаж на секция 2.
Видно от заповед №РД-14-13/18.03.2019 г. на Областен управител –
Плевен, от актовите книги за държавна собственост е отписан магазин на
7
партера в жилищен блок, находящ се в УПИ II, кв.70 по плана на гр. Койнаре,
с площ 494.85 кв.м., актуван с АДС №1193/01.11.1989 г., съставляващ
самостоятелни обекти със следните идентификатори и площи: ***** – 104
кв.м., 37863.70.2.2.2 – 241 кв.м. и 37863.70.2.2.3 – 105 кв.м., съгласно схема-
проект към предложение за попълване на кадастъра. Заснемането и проектите
за попълване на плана са приети от ЕСУТ при ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ с
протокол №13/09.07.2019 г.
На стр.35 от делото се намира скица №218/13.08.2019 г., издадена за
имотите по АДС №1086/04.06.1987 г. и АДС №1193/01.11.1989 г., от която е
видно, че в жилищната сграда, находяща се в гр. Койнаре, кв. 70, УПИ II, са
обособени две секции:
-сгр.1, в чието подблоково пространство са обособени три помещения,
от които първото с площ 95 кв.м., второто – 187 кв.м., третото – 86 кв.м. ,
общо 468 кв.м.
-сгр.2, в чието подблоково пространство са обособени три помещения,
от които първото с площ 104 кв.м., второ – 241 кв.м., третото – 105 кв.м.,
общо 450 кв.м.
Процедурата е финализирана с издаването на АЧОС №2426 от
15.08.2019 г., който се отнася за самостоятелен търговски обект 1 със
застроена площ 104 кв.м., находящ се на приземен етаж на МЖС от две
секции в гр. Койнаре, *****, кв. 70, УПИ II. В „забележка“ към АЧОС е
посочено, че актуваният имот е идентичен със самостоятелен обект с условен
идентификатор ***** с площ 104 кв.м.
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИ РАЙОНЕН СЪД е допуснал съдебно-
икономическа експертиза, от заключението по която, депозирано по делото
на 29.10.2020 г., е видно, че на ВЛ Г.К. не са били предоставени други
инвентаризационни описи на ДМА на *****“ и на „*****“АД, освен този,
вложен в делото на стр.15-17. Последният не е времево конкретизиран и от
ВЛ. Извода му е, че „експертизата не може еднозначно да посочи датата
на заприходяване на обекта“ в счетоводството на „*****“АД. В о.с.з. на
09.12.2020 г. ВЛ е заявило, че е видяло в архива на дружеството
строителни книжа, които удостоверяват, че инвеститор на
строителството е бил *****“.
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИ РАЙОНЕН СЪД е допуснал и съдебно-техническа
експертиза, заключението по която е изготвено от същото ВЛ Г.К. и е
депозирано на 13.01.2021 г. Видно от него, процесният магазин е част от
магазин с площ 494.85 кв.м., актуван с АДС №1193/1989 г. Към
заключението няма скица, онагледяваща конкретна идентичност.
В о.с.з. на 28.01.2021 г. е разпитана свидетелката А.Р., която твърди,
8
че е наемател на магазина /без да го индивидуализира по някакъв начин/ от
2014 г. и никой не е идвал от Общината при нея да я безпокои и да и пречи да
упражнява владение.
При така събраните доказателства и така установеното от фактическа
страна, ЧЕРВЕНОБРЕЖКИ РАЙОНЕН СЪД е уважил предявения иск, като е
приел, че безспорно инвеститор на строителството на обекта е бил *****“,
респ. неговият правоприемник „*****“АД и че АДС №1193/01.11.1993 г.
легитимира ищеца като собственик. В мотивите си първоинстанционният съд
се е позовал на заключенията на ВЛ, които съдържат по-скоро правни
отколкото експертни изводи, както и на доказателства, които не се намират в
кориците на делото, като „архитектурно-строителна документация,, заповед
№3990/1978 г. и документи по отчуждителното производство. Посочил е
също, че не са събрани доказателства правото на собственост на ищеца да е
било погасено.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД също намира предявения иск за
основателен, но поради следните съображения:
Ищецът се е позовал на следните правопораждащи правото му на
собственост факти:
а/. придобиване на собствеността върху жилищната сградата,
находяща се на ***** в гр. Койнаре, в т.ч. и магазина на партера с площ
494.85 кв.м., от държавата на основание чл.92 от ЗС, а именно –
построяване от държавата върху държавно дворно място, както е посочено в
АДС №1193;
б/. предоставяне на магазина за оперативно управление на държавна
организация – МК“9-ти май“ – Червен бряг – ММЗ ***** – Койнаре, както е
посочено в АДС №1193;
в/. преобразуване на основание § 5 от Указ №56/1989 г. на Комбинат
„9-ти май“ – Червен бряг от ***** във фирма „*****“ – Червен бряг с
държавно имущество, която поема активите и пасивите на прекратената
организация по баланса й към 30.06.1989 г. и е регистрирана, съгласно
приложеното по делото решение по ф.д. №240/1989 г. на Плевенски Окръжен
съд, обнародвано в ДВ бр.53/11.07.1989 г. Последното означава, че от
11.07.1989 г. е престанал да съществува Комбинат „9-ти май“ – Червен бряг
от ***** и че към 01.11.1989 г. /когато е издаден АДС №1193/ негов
правоприемник вече е била фирма „*****“ – Червен бряг с държавно
имущество. Вероятно поради това се твърди в исковата молба, че
оперативното управление на посочените в АДС №1193 имоти е представено
на ищцовото дружество /сега въззивник/;
г/. преобразуване и пререгистрация на фирма „*****“ – Червен бряг с
9
държавно имущество в ЕТД, при което собствеността върху магазина е
преминала в капитала на ЕТД на основание РМС №20/20.09.1991 г.,
Приложение №60, ПМС № 201/1993 г. и чл. 17а ЗППДОП от 1992 г. (отм.).
ТЗ е обнародван в ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 01.07.1991 г.
Съгласно § 2 от ПЗР на ТЗ в първоначалната му редакция, (после §7 -
ДВ, бр. 63 от 1994 г.), държавните фирми, регистрирани по Указ № 56 за
стопанската дейност, продължават дейността си по досегашните разпоредби
до превръщането им в търговски дружества, съгласно чл. 62 от този закон.
В ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 01.07.1991 г., е обнародван
Закон за образуване на еднолични търговски дружества с държавно
имущество, за краткост ЗОЕТДДИ, който съгласно §6 от ПЗР, се прилага до
приемането на закон по чл. 62, ал. 1 от ТЗ, съответно на Закона за
приватизацията. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОЕТДДИ, образуването и
преобразуването на държавните предприятия като еднолични дружества с
ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва с
акт на Министерския съвет. Именно такъв акт е Разпореждане №20 от
20.09.1991 г., на което се позовава ищеца/сега въззиваем. След тази дата – в
ДВ, бр. 38 от 8.05.1992 г. е обнародван закона, установяващ реда за
образуването и преобразуването на държавните предприятия като еднолични
дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества, а
именно - Закон за преобразуване и приватизация на държавни и
общински предприятия, за краткост ЗППДОП/отм./.
При неговото действие е издадено Постановление № 201 на МС от
25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при
образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия,
обнародвано в ДВ, бр.93 от 02.11.1993 г. Съгласно чл. 1, ал.1 на посоченото
ПМС, при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски
дружества с държавно имущество правото на собственост върху земята и
другите недвижими имоти, които са били предоставени на предприятията за
стопанисване и управление, се внася в капитала на тези дружества, освен ако
в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. По-късно със ЗИД на
ЗППДОП /отм./, ДВ, бр. 51 от 1994 г., е създадена разпоредба с аналогично
съдържание, а именно – чл.17 а.
В случая в РМС №20/20.09.1991 г., Приложение №60 е посочено
изрично, че при преобразуването на фирма „*****“ с държавно имущество
от капитала й като ЕТД се изключва имущество на завод „Христо
Смирненски“ в Червен бряг и на механо-монтажен цех в *****, но не и
имущество на ММЗ ***** в Койнаре.
В заключение се налага извода, че по делото е надлежно установено
предоставянето от държавата на фирма „*****“ с държавно имущество като
правоприемник на *****“ – Червен бряг на оперативното управление на
10
магазин с площ 494.85 кв.м., разположен на партера на жилищен блок,
находящ се на ***** в гр. Койнаре. Първоначално именно така
предоставеното право на оперативно управление е било част от имуществото
на фирмата с държавно имущество, респ. държавата си е останала негов
собственик. В последствие – с преобразуване на фирмата с държавно
имущество в еднолично търговско дружество държавната собственост върху
предоставеното за оперативно управление имущество се е трансформирала в
собственост на търговското дружество, като държавата е станала собственик
на дяловете/акциите на дружеството.
В тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на
ОСГК на ВКС се приема, че фактическият състав на придобивния способ,
уреден в чл. 1 от ПМС № 201/1993 г., съответно чл. 17 а ЗППДОП (отм.), за
прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването,
преобразуването и приватизирането на държавни предприятия включва
следните елементи: държавата да е била собственик на конкретно имущество;
това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и
управление на държавно предприятие; с акта на преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имущество да не е изрично
изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското
дружество. Вещно-транслативния ефект на сделката настъпва по силата на
самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско
дружество и от момента на възникване на последното.
Плевенски Окръжен съд намира, че са налице всички изброени в ТР
елементи и следва да бъде признато за установено, че на основание чл.1 от
ПМС №201/1993 г. въззиваемото дружество е станало собственик на магазин
с площ 494.85 кв.м., разположен на партера на жилищен блок с вх.А и вх.Б,
находящ се на ***** в гр. Койнаре, както и на останалото подблоково
пространство /партер/ - във вх.В и вх. Г на същия жилищен блок.
Има данни, че „*****“АД е продало с нот. акт №308/24.11.2000 г. на
нотариус Я.Я. магазин с площ 95.50 кв.м., за който не е спорно между
страните, че е различен от процесния магазин с площ 104 кв.м. Други
продажби, извършени от „*****“АД не са установени. Следва да се
отбележи, че обекта на продажбата, извършена от трето лице съгласно нот.
акт №126/14.08.1998 г. на районен съдия Л.К., не може да бъде
индивидуализиран. Не се установи и претендираното извънсъдебно от ПК
„Единство – 83“ – Койнаре придобивно основание, за което има данни по
делото.
Деактуването от държавата на магазин на партера с площ 494.85
кв.м., в т.ч. и процесния магазин с площ 104 кв.м. и актуването на същите от
Общината не означава, че през 2019 г. държавата е престанала да бъде
собственик на имота, респ. че ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ е станала техен
11
собственик. Основанието, на което общината претендира да е собственик е
§7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА. Към тази разпоредба, обаче, през 1995 г. /ДВ
,бр.49 от 30.05.1995 г./ се добави ал.2, според която не преминава в
собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в капитала,
уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и
предприятие с държавно имущество. Установеното включване на процесния
магазин в капитала на „*****“АД елиминира придобивното основание на
общината и решава спора помежду им.
При така изложените подробно съображения, обжалваното решение
се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на
спора по същество, ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ следва да заплати в полза на
„*****“АД /в несъстоятелност/ сумата от 500 лв., явяваща се разноски за
юриск. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №260012 от 26.04.2021 г. по гр.д. №174/2020 г. по описа на
Червенобрежки Районен съд
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ОБЩИНА ЧЕРВЕН БРЯГ, с
ЕИК: ***** да заплати на „*****“АД /в несъстоятелност/-гр. Червен бряг, с
ЕИК: ***** сумата от 500 лв., явяваща се направените във въззивното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12