№ 62
гр. Царево , 21.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело №
20212180100220 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*** ****“
с ЕИК 121*** със седалище и адрес на управление:. гр. София, ул.“***“ №
19, представлявана от *** и **** - Изпълнителни директори, чрез
пълномощник ю.к. Хр.Д., против: „*****“ с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул.“***“ № 70, ет.4, ап.16, представлявано от ****,
гражданин на Венецуела, Д. Н. ГР., ЕГН ********** , от гр. ***, обл.
Бургаска, ул. „***“ № 26 и Д. К. ГР., ЕГН ********** , от гр. ***, обл.
Бургаска, ул. „***“ № 26, с която е предявен иск по чл.496 ал.3 от ГПК за
обявяване на недействителността на извършената публична продан на 1/12
идеална част от Поземлен имот с кадастрален идентификатор 58356.502.84 в
землището на град Приморско, м.“Пясъка“, целият с площ от 4603 кв.м., при
която имота е бил възложен с Постановление за възлагане от 22.01.2021г. по
изпълнително дело №496/2018г. на ЧСИ *** на ответницата Д. К. ГР. по реда
на чл.505 ал.1 от ГПК.
Делото е било образувано първоначално под номер гр.д.№269/2021г. по
описа на Окръжен съд-Бургас, като с Определение № 260672/26.03.2021г.
производството е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на РС-
Царево, където понастоящем е образувано под номер гр.д.№ 220/2021г. на РС-
Царево.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответницата Д. К. ГР. чрез адв.Н. е
депозирала писмен отговор, с който взема становище, че предявения иск е
недопустим, тъй като към момента на завеждането на исковата молба, както и
към настоящия момент по делото по делото не са представени доказателства,
че Постановлението за възлагане от 22.01.2021г. по изпълнително дело
№496/2018г. на ЧСИ ***, включено в обхвата на предмета на делото, е влязло
в законна сила, нито пък са изложени твърдения от ***та в тази насока.
Така също ответницата посочва, че *** **** е обжалвала процесното
Постановление за възлагане от 22.01.2021г. по изпълнително дело
1
№496/2018г. на ЧСИ ***, по реда на чл.435 ал.3 от ГПК пред Окръжен съд-
Бургас, за което прилага към отговора копие от жалба с вх.№ 02355 от
08.02.2021г., подадената от ***та чрез ЧСИ срещу постановлението. Сочи,
че няма доказателства така инициираното от нея производство да е
приключило към настоящия момент с влязъл в сила съдебен акт, което
обосновава извод за недопустимост на предявения от нея иск по чл.496 ал.3
от ГПК, въз основа на който е образувано настоящето дело, защото
разпоредбата на чл.496 ал.3 от ГПК изисква при завеждането му да е налице
влязло в сила постановление за възлагане на имота, приключващо
продажбата, срещу която се брани ищеца.
На следващо място ответницата счита, че ищеца няма правен интерес от
предявяване на настоящия иск, с който се иска да бъде обявена
недействителността на продажбата, тъй като същия е взискател по
посоченото изпълнително дело и в това му качество той би бил удовлетворен
от продажбата на имота, а не от обявяване на недействителността на
продажбата, като сочи, че в този смисъл е Определение №100209/25.02.2021г.
по в.ч.гр.д.№84/2021г. по описа на Апелативен съд –Бургас. С оглед на
изложеното, ответницата моли производството по делото да бъде прекратено
поради недопустимост на предявения иск.
В случай, че съдът намери иска за допустим, ответницата оспорва
същия като неоснователен, като сочи, че на публичната продан е била
изнесена притежаваната от съпруга й Д. Н. ГР. 1/12 ид.ч. от процесния имот и
тя като съпруга не притежава качеството на длъжник и че е заплатила изцяло
цената на процесния имот, която цена е била определена от ЧСИ при
насрочването на проданта. Моли производството по делото да бъде
прекратено като недопустимо, а ако съдът приеме иска за допустим, да го
отхвърли като неоснователен и недоказан. Ангажира доказателства.
Претендира присъждането на разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът „*****“ ЕООД чрез
адв.С. е депозирал писмен отговор, с който взема становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Сочи, че ***та нито е
изложила твърдения, нито е ангажирала доказателства, че процесното
постановление за възлагане е влязло в сила. Излага, че процесното
постановление за възлагане е било обжалвано от ***та по реда на чл.435 ал.3
с жалба с вх.№02355/08.02.2021г., администрирана надлежно то ЧСИ, като
липсват данни за приключила процедура по обжалването, поради което счита,
че след като възможността за процесуална защита по чл.435 и сл. от ГПК не е
изчерпана, то иска по чл.496 ал.3 от ГПК се явява като недопустим като
преждевременно заведен. Счита, че след като липсват доказателства за
влизане в сила на процесното постановление за възлагане, то за ищеца липсва
правен интерес от предявяването на иска по чл.496 ал.3 от ГПК, което е още
едно основание за недопустимост на предявения иск.
На следващо място счита, че поисканото от ищеца обявяване на
2
недействителността на продажбата се явява неадекватно на търсената защита
на правния му интерес, тъй като ищецът е взискател по изпълнителното дело
и именно като взискател той няма интерес от прогласяването на
недействителността на продажбата, след като именно чрез нея той би бил
удовлетворен.
Освен за недопустим, ответникът счита иска и за неоснователен, като
оспорва като неверни изложените от ***та обстоятелства, че Денка Грозева е
длъжник по изпълнителното дело и че не е заплатила цената. Излага, че по
изпълнителното дело длъжник е Д. Н. ГР. , а съпругата му Д.Г. е ипотекарен
длъжник и като такъв тя не е длъжник по материалното правоотношение,
поради което има право да заплати дълга на съпруга си , както и тя че е
заплатила изцяло цената на процесния имот, която цена е била определена от
ЧСИ при насрочването на проданта. Моли производството по делото да бъде
прекратено като недопустимо, а при условията на евентуалност – предявения
иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира
присъждането на разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът Д. Н. ГР. е депозирал
писмен отговор, с който взема становище, че предявения иск е недопустим и
неоснователен. Сочи, че не само липсват доказателства процесното
постановление за възлагане да е влязло в сила, но и нещо повече – ***та е
обжалвала с жалба с вх.№02355 от 08.02.2021г. процесното постановление по
реда на чл.435 от ГПК, които обстоятелства сочат, че предявения иск по
чл.496 ал.3 от ГПК е недопустим. Оспорва като неверни твърденията на
***та, че съпругата му е длъжник по изпълнителното дело и че не е внесла
определената цена. Моли производството по делото да бъде прекратено като
недопустимо, а при условията на евентуалност – предявения иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като се занима с направените от ответниците възражения за
недопустимост на предявения иск, намери същите за основателни по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.496 ал.3 от ГПК ако възлагането не бъде
обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по
исков ред само при нарушаване на чл.490 и при невнасяне на цената. От
редакцията на посочената разпоредба е видно, че предпоставка за
допустимост на иска по чл.496 ал.3 от ГПК е възлагането на имота да не е
било обжалвано.
По делото ищецът *** **** не е представила доказателства, че
Постановлението за възлагане от 22.01.2021г. по изпълнително дело
№496/2018г. на ЧСИ ***, включено в обхвата на предмета на делото, е влязло
в законна сила, нито пък са изложени твърдения от ***та в тази насока, т.е.
липсва влязло в сила постановление за възлагане, което да обоснове
допустимостта на предявения иск по чл.496 ал.3 от ГПК. Тук следва да се
отбележи, че *** **** не е представила доказателства, че процесното
3
постановления е влязло в сила, нито към момента на депозирането на
исковата молба пред БОС на 08.02.2021г., нито в определения за това срок
след постъпването на делото по компетентност в РС-Царево и дадените й в
тази насока задължителни указания с разпореждане от 137/14.05.2021г. и
разпореждане № 217/04.06.2021г. Нещо повече, към писмения отговор на
ответницата Д.Г. е приложена жалба с вх.№02355/08.02.2021г., видно от
която *** **** е обжалвала процесното Постановление за възлагане от
22.01.2021г. по изпълнително дело №496/2018г. на ЧСИ ***, по реда на
чл.435 ал.3 от ГПК пред Окръжен съд-Бургас.
При липсата на приложено към делото влязло в сила постановление за
възлагане и констатираното обжалване на това постановление, се налага
извода за недопустимост на иска по чл.496 ал.3 от ГПК, въз основа на който е
образувано настоящето дело, защото разпоредбата на чл.496 ал.3 от ГПК
изисква при завеждането му да е налице влязло в сила постановление за
възлагане на имота, приключващо продажбата, срещу която се брани ищеца /
в този смисъл Определение № 65/14.04.2021г. по ч.гр.д.141/2021г. на
Апелативен съд – Бургас/. Ето защо съдът намира, че така установената
процесуална пречка за възникване на правото на иск по чл.496 ал.3 от ГПК
обуславя недопустимостта на предявения иск по чл.496 ал.3 от ГПК, въз
основа на който е образувано настоящето гр.д.№220/20201г. по описа на РС-
Царево, поради което възраженията на ответниците Д. К. ГР., „*****“ ЕООД
и Д. Н. ГР., направени в тази насока с писмените им отговори, са основателни
и производството по делото следва да бъде прекратено поради недопустимост
на предявения иск.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.4 от ГПК, в тежест на
ищеца следва да се възложат направените от ответниците разноски.
Ответното дружество „*****“ ЕООД претендира заплащането на сумата
от 1100 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, които
видно от представения по делото договор за правна услуга от 16.06.2021г. е
заплатило изцяло и в брой при подписването на договора за правна услуга,
поради което претенцията заплащането на сумата от 1100 лева следва да се
уважи изцяло.
Ответницата Д. К. ГР. претендира заплащането на сумата от 1000 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, но от представения
по делото договор за правна услуга от 17.06.2021г., е видно, че тази сума е
била заплатена за правна услуга по друго дело, като по настоящето дело
липсват доказателства за направени от ответницата разходи, поради което
такива не следва да й се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№220/2021г. на РС-Царево
поради недопустимост на предявения иск по чл.496 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ищеца „*** ****” АД с ЕИК 121*** седалище и адрес на
управление: град София, ул.“***“ №19, ДА ЗАПЛАТИ на ответника „*****“
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „***“ №
70, ет. 4, ап. 16, сумата в размер на 1100 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата Д. К. ГР. с ЕГН
**********, с адрес: гр. *** ул. „***“ № 26, за присъждане на разноски по
делото в размер на 1000 лева, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бургас с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5