№ 106
гр. Смолян, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20235400500111 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 294/14.11.2022г., постановено по гр.д.№ 464/2022г. по описана Смолянски
районен съд е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ - София, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Росица
Димитрова на основание 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да заплати на В. Д. Д., ЕГН
**********, от гр.З., ул.“П.“ № 24, сумата от 1 895,20 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положени 204 часа нощен труд в периода 01.05.2019 - 30.04.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 20.05.2022г.-датата на подаване на исковата молба
до окончателното заплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати
сумата от 274,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за всяко отделно месечно възнаграждение за труд, считано от първо число на
тримесечието, в което е полаган извънредния труд, до 20.05.2022г. и разноски по водене на делото
в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.Осъдена е Главна дирекция „Гранична
полиция“ - София, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46,
представлявана от Главен комисар Росица Димитрова на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по
сметка на РС - Смолян сумата от 245,80 лв., от която 125,80 лв. държавна такса и 120 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба вх.№ 6801/14.12.2023г. от Главна
дирекция „Гранична полиция“ - София, чрез пълномощника й юрисконсулт Агнес Николова с
оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че за
процесния период ищецът е изпълняват служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни)
1
работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В
резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните
разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване
на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от
ЗМВР, като извънреден труд.Твърди се, че съдът не е съобразил измененията в ЗМВР,обн. ДВ, бр.
60/ 07.07.2020 г.), с които в чл. 187 е създадена нова ал. 4, регламентираща, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал, 1. Съответно е изменен и чл. 22, ал. 3 от
Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. (отм.) С оглед на това исковата претенция за периода
07.07.2020г.-30.04.2022г. е неоснователна, а съдът е постановил неправилно решение, като е приел,
че е налице празнота в нормативната уредба.Относно исковата претенция за периода 01.05.2019г. -
06.07.2020г., решението на съда също е неправилно и следва да бъде отменено. При изчисляване
на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е
приложена нормативната уредба по специалния ЗМВР. Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките
за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи на
основание чл.187,ал.9 ЗМВР. Сс Наредба № 81213-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДВ, бр. 69/2014 г.,
изм. и доп., бр. 15/2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., в сила от
02.08.2016 г.) е регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за периода до 02.08.2016
г., тъй като е била отменена с последващата наредба, влязла в сила на 02.08.2016 г. За процесния
период, редът е регламентиран със следните наредби: Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., ( обн.
ДВ. бр.60 от 02.08.2016г., изм. и доп. ДВ. бр. 99 от 13.12.2016 г., отм. ДВ. бр.З от 10.01.2020 г.,
отм. ДВ. бр.4 от14.01.2020 г.); . Наредба № 8121з-36/7.01.2020г. (обн. ДВ. бр. 3 от 10.01.2020 г.,
изм. ДВ. бр.41 от8.05.2020 г., отм. ДВ. бр. 93 от 30.10.2020 г.); Наредба № 8121 з-1174/21.10.2020
г. (обн. ДВ. бр.93 от 30.10.2020 г., отм. ДВ. бр. 107 от18.12.2020 г.), и действащата Наредба №
8121з-1353/15.12.2020г.(обн. ДВ. бр. 107 от 18.12.2020 г.). Районният съд не е взел предвид
възраженията,че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на
тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска
превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е и
специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и
следователно не може да намери приложение общата разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Тази
разпоредба е непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1
ЗМВР, тъй като само при кумулативното наличие на трите необходими предпоставки в нея може
да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и
нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по
трудови норми за определяне размера на трудово възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 от КТ.За да
се твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът
действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а всеки положен
от него час труд своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки.
Неправилно съдът е посочил в диспозитива на съдебното решение,че осъжда ГДГП да заплати
посочените по-горе суми за положени и незаплатен извънреден труд, тъй като превръщането на
нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено единствено с цел увеличаване
2
заплащането за положен нощен труд,каквото допълнително възнаграждение от 0,25 лв. е
предвидено, а не за генериране на допълнителни и неположени часове извънреден труд, съответно
заплащане на този извънреден труд. В МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика
от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води
до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8
часа дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение,
за служители на МВР същото ще е 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се
получава коефициент 1.В случая страните по делото са обвързани от служебно правоотношение,
регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В закона
няма препращаща норма, която да даде основание по отношение на преизчисляването на нощния
труд с коефициент, да се прилагат субсидиарно, нито на разпоредбите на ЗДСл, нито на
разпоредбите на КТ, вкл. на издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове,
включително и НСОРЗ.ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите
по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното
време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на
дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила,
посочени в закона и в издадените наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи, въз
основа на призната от закона делегация. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗМВР дейността на МВР е
насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността,
защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита
на населението. За постигане на тези цели на закона, законодателят е предвидил в ЗМВР различен
режим на работното време- по-утежнен в сравнение с този по КТ, но и привилегии за служителите
на МВР като увеличен клас за прослужено време, удължени почивни дни, ранно пенсиониране и
др., каквито не са предвидени за работещите по ЗДСл и КТ. В тази връзка, чл. 6, ал. 2 от
Конституцията на Република България и чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи не са нарушени с приемането на специфичен по-гъвкав начин на
работното време, регламентиран в ЗМВР и не може да става въпрос за дискриминация на
служителите на МВР. Обратното би означавало, работещите по ЗДСл и по КТ, да имат същите
класове за прослужено време, същите почивни дни, същата възраст за пенсиониране и т.н., както е
по ЗМВР.В този смисъл е и решението на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г., постановено
по дело С-262/2020 г. във връзка с отправено преюдициално запитване от PC-Луковит, съгласно
което чл. 8 и чл. 12 от Директива 2003/88/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че при всички случаи
в полза на работници от публичния сектор, при които нормалната продължителност на нощния
труд е по-дълга от останалите работници, трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетение или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания труд. В обжалваното решение са
направени изводи, които не произтичат и от т. 2от решението на СЕС, според което чл. 20 и чл. 31
от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държавата-членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за
полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. свързана с допустима от закона цел и е съразмерна на тази цел. Безспорно е, че
високата обществена значимост на полагания труд от полицаите и пожарникарите и правомощията
им за защитата на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
3
сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението,
установени в ЗМВР обосновават съразмерност на законодателната уредба, предвиждаща
полагането на 8-часов нощен труд, поради което първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение. Като не е съобразил посоченото решение на СЕС районният съд е
постановил неправилно решение. Неправилно съдът е приложил и разпоредбата на чл. 188, ал. 2
от ЗМВР, която препраща към КТ по отношение на специалната закрила за държавните служители,
които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00 ч. Специалната закрила е регламентирана в
Глава петнадесета от КТ „Специална закрила на някои категории работници и служители“ и
обхваща непълнолетните лица, жените (по отношение на бременни и кърмачки, стаи за жени,
трудоустрояване на бременни или кърмачки, командироване и др.), лицата е намалена
работоспособност и работещите пенсионери. Ищецът не попада в нито една от посочените
категории и специалната закрила по КТ не обхваща преизчисляването на нощния труд с
коефициент 1,143, поради което тя е неприложима в случая. За процесния период правната уредба
на нощния труд на служителите в МВР е регламентирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР във вр. ал. 3 и чл.
179 от ЗМВР, както и в посочените наредби на министъра на вътрешните работи, които са
съобразени с функциите на МВР, както с естеството на извършваната дейност. Посочените
нормативни актове изчерпват правната регламентация на нощния труд на работещите по чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР служители,поради което е недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ.
Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Д. Д., чрез
пълномощника му адв.Мая Орманова, в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се
доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Спорно между страните е
обстоятелството дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд
след преизчисляване и приравняване към дневен такъв с коефициент 1,143. Предвид законовата
празнота за преизчисляване на нощния труд с коефициент, предназначен да компенсира поне част
от неблагоприятните фактори на нощния труд, в случая правилно съдът е приел, че приложение
следва да намери разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при което с оглед сумираното изчисляване
на работното време на работещ на смяна държавен служител по ЗМВР се прилага принципа на
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143. Приетата по делото експертиза е
приложила това правило и е установила броя на положените часове нощен труд, след
преизчислението им с коефициент 1,143, както и размера на дължимото заплащане за тях. Така
претенцията за заплащане на преизчислен нощен труд за исковия период, след преобразуването на
положените часове нощен труд в дневен се явява основателна и доказана и правилно е уважена от
PC- Смолян до посочените в ССчЕ размери.Съдът правилно е тълкувал националното право във
възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното
право, като се вземе предвид цялото вътрешно право, с което е гарантирал пълната ефективност на
тази разпоредба и е достигнал до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел, съгласно
Решението на СЕС по дело С-262/2020г. Доколкото не се оспорва, че претендираните суми не са
заплатени от ответника, исковите претенции до размерите, установени от ССчЕ са основателни
и правилно са уважени от районния съд. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като
правилно.
В съдебно заседание жалбоподателят Главна дирекция „Гранична полиция“ - София,
редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Въззиваемият В. Д. Д. чрез пълномощника си адв.Мая Орманова в представено писмено
4
становище оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
По делото не е спорно, че страните са обвързани от служебно правоотношение, по
силата на което през процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. ищецът В. Д. Д. заема
длъжността „Командир на отделение в МГПВ“ в ГПУ-З. към Регионална дирекция „Гранична
полиция“-Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция“-София и съгласно чл.142, ал.1, т.1
от ЗМВР е със статут на държавен служител.
Не се оспорва също, че ищецът е работил на 12-часови работни смени по график, като е
полагал по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е оспорена от
страните, се установява, че за процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. ищецът е положил
общо 1424 часа нощен труд, които са му заплатени заедно с дневния труд без същите часове
нощен труд да са преизчислени в дневен, съгласно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.В случая при преизчисляването на положените часове нощен
труд в дневен по методологията на посочената наредба се получават 1 628 часа или разлика от
204 часа, равняващи се на сумата от 1 895,20 лева по часовите ставки за отделните месеци, която
сума не е начислена и не е заплатена на ищеца. Законната лихва за забава върху тази сума по
тримесечия, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период, до 20.05.2022г., е в
размер на 274,17 лева, като посочените суми подробно са описани в приложената към
заключението таблица.
С протоколно определение от 13.10.2022г. районният съд по молба на ищеца е
допуснал на основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение на размера на предявения иск, като искът по
чл.178,ал.1,т.3 във вр. с чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР се счита предявен за главница в размер на 1895,20
лева и искът на основание чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва се счита предявен за сумата от 274,17
лева.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд направи следните правни
изводи:
Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред Смолянския районен
съд по реда на чл.178,ал.3,т.1 във вр. с чл.187,ал.5,т.2 (сега ал.7) от ЗМВР са за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен нощен труд при преизчисляване на положен нощен труд
в дневен през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г., ведно с акцесорните претенции за заплащане
на мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба. В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно
чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляване на заплащането на
положените часове нощен труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове
5
нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата при наличието на специални норми в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото
прилагане. Поддържат се и оплаквания, че районният съд не е съобразил изменението на ЗМВР,
обнародвано в ДВ бр.60 от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020г., касаещо част от процесния
период, с което изменение в чл.187,ал.1 ясно и точно е посочено, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, а нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, като съгласно чл.187,ал.4 ЗМВР при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта, който безспорно е 1. Като не е съобразил това
изменение, действащо за част от процесния период от 11.07.2020г. 03.10.2019г. до 30.09.2022г.,
съдът е постановил незаконосъобразно решение.
По делото не е спорно, че между страните съществува служебно правоотношение по
ЗМВР, доколкото ищецът като заемащ длъжността „Командир на отделение в МГПВ“ в ГПУ-З.
към Регионална дирекция „Гранична полиция“-Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция“-
София е държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради което приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата длъжност ищецът е
работил на 12-часови смени, като е полагал труд през нощта (от 22.00 до 06.00 часа), по график,
съгласно протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа,а отработеното
работно време се е изчислява сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на
чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен
период. Съгласно ал.5 от същата разпоредба в редакцията й, обн. В ДВ бр. 81/2016г., действаща за
част от процесния период, (сега ал.7 на чл.187) работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд, според ал.6 в редакцията
й обн.в ДВ бр.81/2016г.(сега ал.7) се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи според чл.187,ал.9( сега ал.10) от ЗМВР.
За процесния период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (обн. ДВ,
бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.).Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. обн.ДВ
6
бр.3/10.01.2020г. в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., обн.ДВ
бр.93/30.10.2020г. в сила от 30.10.2020г до 31.12.2020г, Наредба № 8121-1353/15.12.2020г., обн.ДВ
бр.107/18.12.2020г. в сила от 01.01.2021г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2011г. Преди това са
действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. в сила от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. (обн.ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г.до 02.06.2015г.)
Текстовете на чл. 3, ал. 3 от наредбите от 2016,2015 и 2914г. са идентични, като гласят, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Същото е
предвидено и в наредбите от 2020г. Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00
ч. за отчетния период се умножава по 1,143. В следващите две наредби от 2015 и 2016 година,
както и в наредбите от 2020г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен.
С изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г. в
чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа.Приета е нова
ал.4 на чл.187, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работното време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал.1 или с коефициент 1. Същата е регламентацията и в издадените впоследствие Наредба №
8121з-1174/21.10.2020г.,Наредба №8121з-1353/15.12.2020г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2022г.
Доколкото в действащите за процесния период наредби липсва изрична норма,
предвиждаща превръщането на часовете положен нощен труд в дневен, за разлика от чл.31,ал.2 от
наредбата от 2014г. ,регламентираща, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава с коефициент
1,143, в цитираните наредби, действали през процесния период е предвиден редът за отчитане на
отработеното време между 22.00 и 6.00 часа с изготвянето на протокол и лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане броя на отработените часове, но не е предвиден
алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в дневен. Поради това правилно районният съд е
приел, че е налице празнота. Липсата на такава норма обаче не следва да се възприема като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен, а представлява празнота в уредбата. Съгласно принципните разяснения, дадени в т.
23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група
са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях. Същото разрешение се отнася и за служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.
Още повече, че ЗМВР съдържа изрична разпоредба- чл.179,ал.1 от ЗВМР, предвиждаща, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта
от 22,00 до 6,00 ч., както и чл. 188, ал. 2 ЗМВР, който предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда. Следователно при наличие на посочената непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР и предвид изричната разпоредба на чл.179,ал.1 от
ЗВМР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
7
времето на разположение, както и препращането на чл.188,ал.2 от ЗМВР към КТ следва
субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място,т.е. приложим е коефициентът 1,143.
Ето защо положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляването му с
коефициент 1,143 за част от претендиран период , след като с разпоредбата на чл.188,ал.2 от
ЗМВР за държавните служители, които полагат нощен труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., е
налице изрично препращане към специалната закрила по КТ, а такава се съдържа именно в
чл.140,ал.1 от КТ. Възприемането на обратното разрешение, каквото се твърди във въззивната
жалба, че в действащите за процесния период Наредби не се съдържа текст, който да предвижда
заплащането на положен нощен труд да се увеличава с коефициент 1,143, т.е. 7 часа нощен труд да
се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен
труд, то такова разрешение би довело до лишаване на държавните служители в системата на МВР
от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд, като по този начин би ги поставило в
неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово
правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67,ал.7,т.1
от ЗДСл и чл.261 от КТ. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа,
нарушава биологичните ритми и е свързано с вредни за организма последици, които се
компенсират чрез допълнителното заплащане и различното отчитане на нощния труд. Горното
тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
По спорния въпрос с оглед формираната противоречива съдебна практика с Разпореждане
от 26.02.2020г. е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на
тълкувателно решение по въпроса: "При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служители на Министерството на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса
на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове?". Една част от съдебните състави, както и настоящият, приемат,
че в Закона за МВР и в приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба №
8121з-407/2014г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен
труд в дневен с коефициент 1, 143 (такъв коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба
№ 8121з-407/2014 г.) и поради това следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата(чл.9,ал.2), а именно, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време, което според тези съдебни състави е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация. В същия
смисъл е и Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. дело № 1144/2018 по описа на ВКС, ІV г.о. по чл.
290 от ГПК.
При наличието на неяснота в правната уредба съдът следва да тълкува закона, като търси
целта на закона съобразно чл. 46 ЗНА. Повече от очевидно е, че единствената цел на законовите
8
разпоредби относно заплащането на труда на служителите в МВР е да се спази конституционната
повеля на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на РБългария заплащането да съответства на извършената
работа. Нощният труд, положен от служителите на МВР, безспорно разстройва биологичния ритъм
на живота и нервната система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е
вреден за здравето, поради което следва да получи адекватно заплащане. Повече от очевидно е, че
предвиденото в заповед на министъра заплащане от 0,25 лв. на час нощен труд нито има характера
на допълнително трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на
конституционното задължение трудовото възнаграждение да е съответно на положения труд.
Тези изводи не противоречат и на постановеното Решение от 24.02.2022г. на съда на ЕС
по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от РС- Луковит по дело със същия
предмет на спора. Не може да има спор, че с това решение не се отговаря конкретно на основния
спорен по настоящето дело въпрос относно приложимостта на общата правна уредба на трудовите
правоотношения и в правоотношенията с държавните служители в МВР, доколкото в обхвата на
компетентността на СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които
съдържат такива норми, а не националното право и функцията на този съд е не да тълкува
националните правни норми. Независимо от това следва да се подчертае, че съдът на ЕС е
достигнал до същите правни изводи, въз основа на които по-голяма част от българските съдилища
(в това число и настоящият) до този момент са постановили решенията си, а именно: че чл.8 и
чл.12,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 04.11.2003г.
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня,
но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен
труд. Посочено е, че Директива 2003/88/ЕО макар да не налага да се приеме особена норма, която
специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд, задължава
държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на принципа за защита на безопасността
и здравето на работниците,като в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки
за защита. Както е установено по делото и в натрупана съдебна практика в ЗМВР такива мерки не
са предвидени поради липсата на изрична регламентация за възможността положения труд да бъде
адекватно възмезден. В тази връзка сочените от процесуалния представител на въззивника
"компенсационни механизми“ като това, че служителите, които са първа категория труд ползват
привилегиите по чл.69 от КСО, че имат 30 дни платен годишен отпуск и за всяка прослужена
година получават по 1 ден допълнително до достигане на 40 дни годишен отпуск, че получават
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение, че получават допълнително
възнаграждение за прослужено време, че имат по-благоприятен режим за заплащане на
извънредния труд, че имат право на почивки в работния ден, на междудневна, междуседмична и
почивка в празнични дни, че получават допълнително възнаграждение за храна и ободряващи
напитки, не може да се приеме, че представляват допълнителна защита или обезщетение по
смисъла на Директивата и решението на СЕС по преюдициалното запитване. Тези придобивки
ползват всички държавни служители на МВР, а не само полагащи нощен труд, поради което на
тях не може да се придава качеството на обезщетение, след като не са насочени специално към
9
категорията служители, полагащи нощен труд, нито пък се предоставят поради и съобразно
продължителността на труда им през нощта. Следователно с оглед даденото в решението на СЕС
разрешение нощният труд на служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван,
но в специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова обезщетение,
което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за
изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014г.
Изводите на въззивния съд не се променят и от възприетото в т.2 от посоченото решение
на СЕС, според което чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да
се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага
за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий ,т.е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съизмерима с тази цел. В мотивите на решението се
приема, че липсата на механизъм в посочените Наредби за преобразуване на нощните часове в
дневни се обяснява със съображения от правен и икономически характер, но подобен аргумент не
може да се приеме, тъй като такива съображения от икономически, политически, социален или
демографски порядък сами по себе си не представляват цел от общ интерес. В решението на СЕС
е посочено, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно положение би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националния съд да тълкува
националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба от първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи
признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел(решение от 6
октомври 2021г. Sumalq С-882/19, EU:C: 2021:800, т.71)
С посоченото изменението на разпоредбата на чл.187,ал.1 и 4 от ЗМВР, обнародвано в
ДВ бр.60/2020г., в сила от 11.07.2020г., с което е предвидено по ал.1, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и че
според ал.4, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни, с коефициент 1, а не с коефициент 1,143, както е по КТ и по ЗДСл., същата регламентация
се предвижда и в издадените наредби. Неравенството в третирането на държавните служители в
МВР по чл.142,ал.1,т.1, полагащи нощен труд, е закрепено законово, като не е съобразено с
Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права на Европейския съюз, с практиката на СЕС,
както и с разпоредбата на чл.179,ал.1 от ЗМВР, предвиждаща, че на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00
до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение и с
разпоредбата на чл.188,ал.2 от ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
По този начин посочените служители в МВР, полагащи нощен труд се поставят в неравностойно
положение спрямо работещите по трудови договори по КТ и държавните служители по
ЗДСл.,полагащи нощен труд. В случая разликата в третирането на тази категория служители,
каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава на обективен и разумен критерий, поставен
от законодателя и не е свързана с допустима от закона цел, която да оправдае по-неблагоприятните
10
условия за полагане на нощен труд от работещите в публичния сектор, каквито са полицаите и
пожарникарите. Както е посочено в Решението на СЕС по дело С-262/2020, с което се приема, че
обяснението за липсата на механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни в
специалния закон със съображения от икономически и правен порядък не могат да се приемат като
аргументи и не могат да представляват цел от общ интерес. След като преди отмяната на Наредба
№ 8121-407/11.08.2014г. тези служители са били еднакво третирани с останалите държавни
служители, полагащи нощен труд, чиито правоотношения са уредени в ЗДСл. и с тези, работещи
по трудови договори по КТ, а впоследствие със законодателното изменение на чл.187 от
ЗМВР,обнародвано в ДВ бр.60/2020г. и наредбите по неговото прилагане, държавните служители
по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР са поставени в неравностойно положение, без да е обоснована тази
разлика в третирането им с обективен и разумен критерий, като се приема, че бюджетните
съображения не могат да бъдат такъв критерий, то разпоредбите на чл.187,ал.1 и ал.4 от ЗМВР,
които въвеждат разлика в третирането на определената категория служители, каквито са
полицаите и пожарникарите в сравнение с другите категории работници и служители, намиращи
се в сходно положение, са несъвместими с правото на Съюза и налага съдът да тълкува тези
разпоредби като вземе предвид не само текста, но и контекстът и целта на съответните разпоредби
от правото на съюза, както и цялостното вътрешно право,уреждащо трудовите и служебните
правоотношения, респективно чл.179,ал.1 и чл.188,ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл.5,ал.4 от КРБ,
международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила са
част от вътрешното право,като те имат предимство пред вътрешните норми, които им
противоречат. Като се има предвид, че т.1 от решението на СЕС посочва, че във всички случаи в
полза на тази категория работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд и след като
разпоредбата на чл.179,ал.1 от ЗВМР изрично предвижда допълнително възнаграждение за
полагането на нощен труд, а чл.188,ал.2 от ЗМВР по отношение на нощния труд препраща към
закрилата по КТ, то поради несъвместимостта на чл.187,ал.4 от ЗМВР с посочените разпоредби от
ЗМВР и с правото на Съюза ще следва да се приложи закрилата по КТ, респективно по чл.9,ал.2 от
НСОРЗ и преизчисляването на часовете положен нощен труд в дневен да става с коефициент 1,143.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че исковата претенция за заплащане на
незаплатен нощен труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен съгласно методологията на чл.9,ал.2 от НСОРЗ, се явява доказана по
основание и размер, съгласно заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, като сумата от 1
89 5,20 лева за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. се явява дължима от въззивника, както и
сумата от 274,17 лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на
месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи до 20.05.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-20.05.2022г. до окончателното
изплащане на сумите.
Като е достигнал до тези крайни изводи първоинстанционният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъден жалбоподателя
да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 500
лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 294/14.11.2022г., постановено по гр.д.№ 464/2022г. по
описана Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - София, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Деян Моллов
да заплати на В. Д. Д., ЕГН **********, от гр.З., ул.“П.“ № 24 съдебни разноски за въззивна
инстанция в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12