РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. С., 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500386 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба депозирана от юриск.К., пълномощник
на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“, със
седалище и адрес на управление гр.София р-н „Изгрев“, бул. „Д-Р
Г.М.Димитров“, № 1 против решение № 611/11.07.2025г. по гр.д. №
5783/2024г. на СлРС, с което жалбоподателят е бил осъден да заплати на С. С.
С., ЕГН ********** от гр.С., ж.к.“Д. Г.“ бл.**, вх.“*“, ет.*, ап.* сумата 10
000.00лева, представляваща остатък от обезщетение за неимуществени вреди
в резултат на настъпилата при ПТП на 04.08.2022г. смърт на нейния баща С.
С. С., причинена виновно от Д. А. В., като водач на автомобил „ Фолксваген
Транспортер“ с per, № ********, заедно със законната лихва, считано от
28.04.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата 1700.00лева,
представляваща разноски по делото.
1
Решението е обжалвано като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Страната посочва, че определеното обезщетение е
значително завишено и следва да се намали наполовина. Едва в по – нисък
размер то би съответствало на получените леки травми, а също така и на
съпричиняването от страна на ищцата. Първоинстанционният съд
неправилно бил установил причините довели до настъпване на ПТП. Съдът
бил приел наличие на вина у водача застрахован у жалбоподателя в пълно
противоречие със събраните по делото доказателства. Той въобще не е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП и се е движил при пълно
спазване на правилата на ЗДвП. Определеното обезщетение не било
съобразено с принципа на „справедливост“ заложен в чл.52 от ЗЗД.
Неизяснено останало по делото дали са сработили всички предпазни
механизми на л.а. „Фиат“, както и дали пострадалият С. С. С. е спазвал
предписанията на лекуващите го лекари и дали би могло да се избегне
леталният изход.
При условията на евентуалност страната твърди, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С. С., не по – малко от
50%. По делото не било доказано, че С. е бил с поставен предпазен колан. Ако
той е имал такъв, нараняванията му са щели да са по – леки.
Първоинстанционният съд не бил отчел икономическата атмосфера в
страната, както и интезитета на претърпените болки и страдания.
Присъдените обезщетения били силно завишени.
Решението е обжалвано и в частта на присъдените лихви, доколкото
били неоснователни главните искове.
Моли се да се отмени обжалваното решение и предявените искове да
бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност се иска присъдените
обезщетения да бъдат намалени поради наличието на съпричиняване в
значителна степен и поради необоснована прекомерност.
Моли се на страната да бъдат присадени деловодни разноски за двете
инстанции, а ако в с.з. не се яви неин представител се иска делото да се гледа в
отсъствието му.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адв.К., пълномощник на С. С. С., ЕГН ********** от гр.С., кв. „ Д. Г.“, № ** –
* – *, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна.
2
В отговора си адв.К. посочва, че от данните по делото е безспорно
установено, че смъртта на С. С. С. – баща на ищцата С. С. е настъпила
вследствие виновното поведение на Д. А. В.. Посочва също, че по предявения
частичен иск има влязло в сила решение № 143/09.05.2024г. по гр.д. №
389/2023г., което е потвърдено с решение № 199/29.10.2024г.по възз.гр.д. №
337/2024г. на БАС. С тях са установени със сила на присъдено нещо
правопораждащите факти. В мотиви те си БАС бил приел, че справедливото
обезщетение е в размер на 150 000.00лв. В настоящето производство на
доказване подлежал единствено размерът на претенцията за обезщетение.
Настоящият иск предявен в размер на 10000.00лв. бил изцяло доказан.
Въззиваемата страна посочва, че с въззивната жалба са направени
възражения, които са преклудирани по закон. Тези искания не следвало да
бъдат допускани до разглеждане от съда. Претърпените страдания от ищцата
били установени от разпитаните по делото свидетели.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски.
В с.з.въззивникът редовно призован се представлява от представител по
пълномощие адв.Т., който заявява, че поддържа въззивната жалба и моли
същата да се уважи. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се
представлява. В писмено становище процесуалният и представител – адв.К.
заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба и моли да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 29.07.2025г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 04.08.2025г. (
п.к.) е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
3
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Пред РС – С. е бил предявен частичен иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ и цена на иска 10000.00лв. Между същите страни и на същото
основание е било водено дело с предявен частичен иск в размер на 50000.00лв.
(от общо 160 000.00лв.), по който е било образувано гр.д. 389/2023г. на СлОС,
който е бил изцяло уважен. Решението на СлОС е било потвърдено от БАС. В
мотивите към решението на БАС, съдът посочил, че справедливото
обезщетение не е 160 000.00лв., а 150 000.00лв. Ответникът по иска /
въззивник в настоящето производство бил запратил на ищцата/въззиваема
сумите от 50 000.00лв. – по съдебно решение и 90 000.00лв. – доброволно.
Така общо заплатената сума била в размер на 140 000.00лв. В настоящето
производство се претендира остатъкът от 10 000.00лв.
При разглеждане на делото, съдът следва да съобрази задължителната
съдебна практика на ВКС обективирана в Тълкувателно решение №
3/22.04.2019 г. по ТД № 3/2016 г. на ОСГТК. В мотивите към т.2 от решението
е посочено, че при уважаване на частичен иск обективните предели на СПН
обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти, страните по материално-правното правоотношение
и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално
право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и
същи, както за частичния иск, така и за останалата част от вземането, те се
ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от
вземането. Предвид правоустановяващото и преклудиращо действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
В случая повечето аргументи по същество са недопустими предвид
влязлото в сила решение на СлОС. Съдът намира, че доказаните по делото
психически и емоционални болки и страдания биха се овъзмездили
справедливо с обезщетение в размер на 150000.00лв. По делото по несъмнен
начин се доказа, както изключително близките отношения съществуващи
между ищцата и нейния баща (починал при ПТП), така и претърпените от нея
страдания след смъртта му.
4
Съдът следва да съобрази е дали сумата, която се претендира вече е била
присъждана. Отговорът е не. Както посочихме по – горе въззивникът е
заплатил суми в общ размер на 140 000.00лв. – 90 000.00лв. – доброволно и
50 000.00лв. – по съдебно решение. Претендираното обезщетение в размер на
10 000.00лв. е дължимо.
Предвид уважаването на главния иск, основателни се явяват
претенциите за присъждане на лихви.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По правилата на процеса деловодни разноски за въззивна инстанция
следва да се присъдят на въззиваемата страна. Такива са претендирани в
размер на 1300.00лв.- адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че с оглед
размера на исковата претенция и осъщественото процесуално
представителство (представени в срок отговор на въззивна жалба и становище
за с.з.), търсеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, както твърди
въззивната страна и не следва да се намаля. То съответства на минималното
адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за
Възнагражденията за адвокатска работа (1300.00лв). Съдът не намира
причина, поради която претендирането адвокатско възнаграждение да бъде
намалено.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 611/11.07.2025г. по гр.д. № 5783/2024г. на
СлРС.
ОСЪЖДА „ДаллБогг: Живот и Здраве“, със седалище и адрес на
управление гр.София р-н „Изгрев“, бул. „Д-Р Г.М.Димитров“, № 1 да заплати
5
на С. С. С., ЕГН ********** от гр.С., ж.к.“Д. Г.“ бл.**, вх.“*“, ет.*, ап.* сумата
1300.00лв. ( хиляда и триста) – адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6