Решение по дело №12078/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3410
Дата: 22 юли 2019 г. (в сила от 23 октомври 2020 г.)
Съдия: Деница Димитрова Славова
Дело: 20183110112078
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

гр. Варна, 22.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12078 описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по иска на А.Д.К. ЕГН ********** *** 17 срещу Р.Д.К. ЕГН ********** с адрес *** 15 и Ц.П.К. ЕГН **********  с адрес *** 15, с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците НЕ СА собственици на 1/2 ид.ч. от УПИ ***в кв. 17 по плана на гр. Игнатиево, при граници; улица „Мир", УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***в едно с ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, лятна кухня, стопански постройки, гараж.

Претендират и разноски за производството.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са братя.

Майка им Х.А.К., приживе се легитимирала като собственик на имот: Дворно място в село Руслар /Игнатиево/, цялото с площ от 1500 кв. м. ведно с построената в него къща, при съседи: Г.А., Г.И.К.и площад, придобит по наследство от А. Я. и Х. Я.а /същите придибили имота въз основа на делба, извършена на 18.02.1925г. и покупко-продажба от 04.02.1925г./ Съгласно твърдението в УМ, имотът представлява имот пл.№73 по стар план на селото.

Със Заповед № 1892/12.04.1965 г. на Председателя на ОНС -Варна за имот пл.№73 се отреждат парцели XI-73 и ХII-73, в кв. 15.

На 17.12.1983 г., Х.А.К. прехвърля на ищеца, с цел да си построи собствен дом, правото на собственост върху празното дворно място с площ от 685 кв.м., включено в парцел ***, по плана на с. Игнатиево. През 1984г по регулация към имота са придадени 180 кв. м. Строежът е реализиран и ищецът и семейството му живеят в построената в имота къща.

Другата част от имота, представляваща парцел ***по плана на с. Игнатиево, а в последствие УПИ ***в кв. 17 по плана на гр. Игнатиево, ведно с къщата и построените стопански постройки се ползвали от ищеца, семейството на брат му Р.Д.К. и майка им и баща им докато са били живи.

В последствие номерата на парцелите са променени на УПИ ***и УПИ ***. Не навежда твърдения дали площта и границите на парцелите по двата плана съвпадат.

След смъртта на майка им, братята А.К. и Р.К. са станали съсобственици на имот УПИ ***и построената в него жилищна сграда, при равни квоти от по 1/2 ид. ч. въз основа на наследяване по закон.

Наскоро А.Д.К. разбира, че брат му и съпругата му са се снабдили с документ за собственост върху УПИ ***в кв. 17 по плана на гр. Игнатиево, твърдейки, че го владеели повече от 10 год. като свой.

Ищецът твърди, че владението върху процесния наследствен имот - дворно място, упражняват заедно А.Д.К. и Р.Д.К., а върху процесната наследствена къща - Р.Д.К. владее своята част, а е държател на наследствената част на ищеца. Ищецът не живее в процесната къща.

Считат, че не са налице предпоставките за придобиване на имота по давност от ответниците.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

В него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен.

Безспорен е начинът на придобиване на процесния имот от общата на А. и на Р. К. наследодателка Х.А.К. - тяхна майка, описан в исковата молба. Безспорно е също, че имотът е бил разделен по административен ред на два отделни парцела, единият от които представлява празно дворно място, а другият - застроен и представляващ процесния. Безспорно е също, че през 1983 г. Х.А.К. дарява на ищеца А.Д.К. празното място с площ 685 кв.м, включени в парцел ***по плана на с. Игнатиево, както и че впоследствие  са придадени 180 кв.м. Безспорно е, че ищецът не живее в процесната къща, а в къщата, построена в подарения му имот ***.

Твърди се, че след като около 1970 г. - 1980 г. се разбра, че имотът на Х.А.К. е разделен административно на два самостоятелни имота, родителите на ищеца и на първия ответник, решили още приживе да разделят наследството, което ще остане след смъртта на майката Х.нка К., като на А.К. се дава празното дворно място, за да си построи собствен дом, а Р.К. следва да му помогне с личен труд за осъществяването на строежа. Решението на родителите е застроеното дворно място и къщата да останат в собственост на Р.К., като той продължава да се грижи за майка си и за баща си, докато са живи.

Х.А.К. извърши неформална делба, с която А. и Р. К. се съгласили.

Така през 1983 г. Х.нка К. дарява на сина си А.К. ***, в което ищецът с помощта на брат си построява своя си дом.

Р.К. с родителите си останал да живее в къщата и в дворното място, намиращо се на ул. „***в с. Игнатиево и давността за него започва да тече от 1984 г.

До момента на завеждане на настоящото дело страните не са имали претенции един към друг по отношение разпределянето на имотите и на придобитото от тях в индивидуална собственост. Майката Х.нка К. почива през 1997 г. Бащата Д. К. почива през 2003 г. След смъртта на двамата родители ищецът А.К. не се противопоставил по никакъв начин на извършената формална делба. Когато през 2010 г. - 2011 г. Р.К. започва да се снабдява с документи за придобиване на собственост по обстоятелствена проверка, А. е бил запознат, но не е реагирал по никакъв начин. Отношенията между А. и Р. К. се влошават, когато през лятото на 2017 г. ответниците решили да си трасират мястото, като наемат общинска фирма за целта. В този процес се оказало, че оградата между двата съседни имота /процесният и този на А.К./ трябва да се премести към имота на ищеца, намалявайки площта му. Недоволен, А.К. наема от своя страна друга фирма, която потвърждава първото трасиране.

Ответниците твърдят, че от момента на извършването на неформалната делба през 1983г. и липсата на противопоставяне и изразяване на претенция от страна на ищеца, Р.К. е със съзнание на владелец на целия имот. След брака му с Ц. на 01.11.1987 г. двамата Р. и Ц. К. упражняват фактическата власт върху целия процесен недвижим имот. Манифестират анимус за владение като заплащат дължимите данъци и такси за целия имот, партидите за ток и за вода са на тяхно име.  Извършват всички ремонти и подобрения в имота, тъй като имат съзнание, че целият имот е техен -  правят основен ремонт на покрива на къщата, също на покрива на лятната кухня и на стопанските сгради, прокарват нов водопровод, прокарват мръсен канал, сменят дограмата, периодично боядисват и обновяват къщата отвътре и отвън, полагат изолация на плочата на гаража.

А.К. е напълно дезинтересиран по отношение на процесния имот. Не притежава ключ от къщата и двора на ответниците. Не е искал наем за ползването на 1/2 идеална част от процесния имот, която претендира с настоящия иск. Не е декларирал за себе си ½ идеална част и не е заплащал данъци, не е участвал с личен труд и средства в поддържането, ремонтите, подобренията, извършени от ответниците. Не се е противопоставил на действията на ответниците, въпреки че е бил запознат с тях, тъй като живее в къщата си, намираща се в съседния имот. Не е инициирал делба - нито доброволна, нито съдебна. По никакъв начин не е манифестирал анимус за владение.

Твърдят давност, започнала да тече от 1987 г. в полза на съпрузите-ответници. При условията на евентуалност - давност, започнала да тече от 1997 г. - след смъртта на майката Х.нка А., в условията на евентуалност от момента на смъртта на бащата Д. К. - 2003 г. до завеждане на иска в съда през 2018 г.

Налице е позоваване и на кратката  5 - годишна придобивна давност, считано от 2011 г.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си, моли за уважаването им, а ответниците поддържат отговора и молят за отхвърлянето им.

Въз основа на събраните доказателства преценени в тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, че Х.А.К. е била собственик на дворно място  в село Руслар /Игнатиево/, цялото с площ от 1500 кв. м. ведно с построената в него къща, при съседи: Г.А., Г.И.К.и площад, придобит по наследство - пл.№73 по стар план на селото,

че имотът е разделен по административен ред на два отделни парцела парцели XI-73 и ХII-73, в кв. 15, като в последствие номерата на парцелите са променени на УПИ ***и УПИ ***че през 1983 г. Х.А.К. дарява на ищеца А.Д.К. празното място с площ 685 кв.м, включени в парцел ***по плана на с. Игнатиево,

че впоследствие  са придадени 180 кв.м. към него

че ищецът живее в къща, построена в имот ***че ответниците живеят в къщата, находяща се в процесния имот УПИ ***в кв. 17 по плана на гр. Игнатиево.

Спори се единствено упражнявано ли е от ответниците владение за релевантния период и придобит ли е парцел УПИ ***ведно с построената в него сграда по давност.

Предявените искове намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124 ал.1 от ГПК, като същите са с характер на отрицателни установителни искове за собственост.

Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 8/2012г. на ВКС, ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.

Съдът намира, че в конкретния казус ищецът основава правния си интерес от завеждане на отрицателните установителни искове на твърдения за наличие на собствени права върху спорния имот, придобити чрез наследяване от майка му Х.А.К., която пък е придобила същия по наследство от А. Я. и Х. Я.а /същите придибили имота въз основа на делба, извършена на 18.02.1925г. и покупко-продажба от 04.02.1925г./. Тези твърдения - за собствеността върху имота приживе на Х.А.К.  и за наличието на наследствено правоприемство от страна на ищеца по отношение на майка му Х.А.К., не се оспорват от ответника и се доказват от представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за доброволна делба на наследствен недвижим имот № 5 от 18.02.1925г. и удостоверение за наследници. С това материално правната му легитимация по иска се явява доказана.

Същността на отрицателния установителен иск за собственост е да отрече правата на ответниците, които същите претендират върху имота.

Ответниците основават правата си на придобивна давност, като същата е призната с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 40, том 1, рег. № 749, дело № 40/02.02.2011г. на нотариус О.Ш., № 147 при НК. Съгласно същия  Р.Д.К. ЕГН ********** и Ц.П.К. ЕГН **********  са признати за собственици по давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот – дворно място с площ от 635кв.м., находящ се в гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, улица ***, съставляващо УПИ ***в кв. 17 по плана на гр. Игнатиево, при граници; улица „Мир", УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***в едно с ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, състоящ се от три стаи, кухня, коридор, санитарен възел, лятна кухня, гараж, стопански сгради, подобрения и насаждения.

Съгласно ТР 11/2012г. на ВКС Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.

При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.

Въз основа на приетото в ТР в тежест на ищецът е да обори констатациите на нотариуса за осъществено давностно владение за релевантния период от 10 години преди издаване на акта, а именно 2001-2011г. С други думи в тежест на ищца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че липсва една от предпоставките на владението у ответниците за релевантния период – фактическата власт или намерението за своене. Това би могло да стане като например докаже упражняване на собствена фактическа власт, изключваща/отблъскваща фактическата власт на ответниците или факти и обстоятелства, изключващи анимуса на ответниците.

В случай, че ищците оборят констатациите на КНА, ответниците сочат давност, започнала да тече от смъртта на бащата Д. К. - 2003 г. до завеждане на иска в съда през 2018 г. Отделно сочат, че е налице и кратката  5 - годишна придобивна давност, считано от 2011 г. след издаване на КНА.

Страните не спорят, че ищецът живее в къща, построена в имот XII- 385, т.е. различен от процесния, а ответниците живеят в къщата, находяща се в процесния имот УПИ ***в кв. 17 по плана на гр. Игнатиево, т.е. в процесния имот. Оттук безспорна се явява фактическата власт на ответниците.

Фактическата власт върху вещта, която се нарича „corpus posesionis” или само “corpus” е обективният елемент на владението, което има ярко изразена външна изява. Това е властта, която владелецът упражнява върху вещта. Същата следва да е трайна, явна и необезпокоявана.

Такава се явява фактическата власт на ответниците, доколкото същите живеят в имота през целия релевантен период, т.е. трайно и същите не са обезпокоявани, т.е. не е отблъсната фактическата им власт - ищецът не осъществява фактическа власт върху имота, не пребивава в имота на едно или друго основание.

Налице са единствено твърдения от страна на ищеца, че един от синовете му имал ключ от лятната кухня на процесния имот. Това твърдение обаче не е твърдение за осъществявана фактическа власт върху имота от страна на ищеца чрез трето лице, доколкото му липсват елементите на фактическата власт – не пребивава в имота трайно, не демонстрира желание за уседналост в него чрез явно противопоставяне на фактическата власт на ответниците. В този смисъл твърденията не са за осъществявана фактическа власт, а  твърдения за наличие на достъп /възможност за ползване/ до част от имота – само лятната кухня. Отделно от това не се доказват твърденията на ищеца - свидетелят на ищеца Х . А. К. сочи, че знае, че до скоро брат й е имал достъп до имота и е ходил да спи там, но не знае нито кога, нито колко пъти, нито е виждала брат си да спи в процесния имот. Факта на преспиването от време на време в лятната кухня обаче не попада в обхвата на термина осъществявана фактическа власт.

При липса на фактическа власт на ищеца по отношение на имота, не би могло да се изследва и намерението му за своене, доколкото анимуса /намерението/ следва корпуса /фактическата власт/. Въпреки това по делото е представено от ответниците удостоверение от Община Аксаково, отдел Местни данъци и такси, за това че А.Д.К. ЕГН ********** не е декларирал по чл. 14 от ЗМДТ имот УПИ ***в кв. 17 по плана на гр. Игнатиево.

Предвид факта, че ищецът не е оборил констатациите на нотариуса, съдът приема, че действително ответниците са станали собственици въз основа на посоченото в КНА давностно владение.

Същото е допустимо да бъде упражнявано от смъртта на общата наследодателка на страните Х.А.К. на 19.05.1997г., т.е. до датата на съставянето на КНА на 02.02.2011г. десетгодишния давностен срок е изтекъл. От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите и на двете страни се установява, че само ответниците са осъществявали фактическата власт върху имота, предмет на иска. Същият е отделен от имота на ищеца с ограда, никой от братята не влиза в имота на другия, нито един от братята не живее в имота на другия, нито участва в разходите за имота на другия. Всеки е със съзнанието за собственост върху неговата си част. Намерението за своене също се установява и чрез декларирането на имота в различните служби от страна на ответниците - съгласно скицата, имотът е записан на името на ответниците, същите плащат данъците за имота, което е безспорно по делото обстоятелство, представени са и доказателства за заплащане и на електроенергията на имота.

С оглед липсата на доказване от страна на ищеца, което да разколебава изводите на нотариуса в КНА, съдът намира, че не следва да обсъжда останалите наведени в условията на евентуалност  твърдения за осъществено давностно владение от ответниците за различни периоди от време.

Предвид установеното по делото, че Р.Д.К. ЕГН ********** и Ц.П.К. ЕГН **********  се явяват собственици УПИ ***в кв. 17 по плана на гр. Игнатиево, при граници; улица „Мир", УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***в едно с ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, лятна кухня, стопански постройки, гараж, въз основа на осъществявано от тях давностно владение за периода 2001-2011г., съдът намира, че отрицателният установителен иск на А.Д.К. ЕГН **********, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид изхода на спора, на ответниците се следват разноските за производството, които са в размер на 600лв., заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата – договор за правна защита и съдействие /с инкорпорирана в същия разписка за заплатено възнаграждение/.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове на А.Д.К. ЕГН ********** *** 17 срещу Р.Д.К. ЕГН ********** с адрес *** 15 и Ц.П.К. ЕГН **********  с адрес *** 15, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците НЕ СА собственици на 1/2 ид.ч. от УПИ ***в кв. 17 по плана на гр. Игнатиево, при граници; улица „Мир", УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***в едно с ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, лятна кухня, стопански постройки, гараж, на основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА А.Д.К. ЕГН ********** *** 17 ДА ЗАПЛАТИ НА Р.Д.К. ЕГН ********** с адрес *** 15 и Ц.П.К. ЕГН **********  с адрес *** 15, сумата от 600лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: