РЕШЕНИЕ
№ 19.01.2015г. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, І - ви граждански състав
На 19.12. 2014 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Д. Г.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Петрова
гражданско дело № 2630 по описа за 2013г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба от И.Д.Д., с ЕГН **********,*** против Н.З.Н., с ЕГН
**********,*** 11. В исковата молба и с уточненията в хода на производството ищецът
твърди, че бил съсобственик на урегулиран поземлен имот - V- 117, кв. 44 по
регулационния план на с. Ясеново- по ПУП от
Ищецът твърди, че по
инициатива на Агенцията по геодезия, картография и регистър и на основание
Параграф 4 от ПЗР на ЗКРИ, с цел изготвяне и одобряване на кадастрална карта и
кадастрални регистри в съответствие с действащото законодателство, общинската
администрация започнала процедура по заснемане на прилежащите на община
Казанлък недвижими имоти. Твърди, че в резултат на това била допусната грешка
от съответните длъжностни лица при заснемане и определяне границите на
процесния недвижим имот. По молба на ищеца била образувана преписка в Община
Казанлък, по реда на която бил издаден Акт № 10/22.07.2011 г. за непълноти и
грешки. Този акт по смисъла на ЗКИР, следвало да бъде предложен за подпис на
заинтересованите лица, собствениците на УПИ 116, съгласно нот. акт № , том ,
дело № /1978 г. наследници на З Т К, а именно: Н.З.Н. и Д З К, / починал/. Тъй
като постьпило възражение с вх. №
194-Д-1909-1/25.07.2011 г. срещу провежданата процедура, между тях, като съседи
по имотната му граница от запад, се породил спор за същата. На това основание
ищецът получил писмо от Зам.Кмет на Община Казанлък, че допуснатите грешки от
общинската администрация не могли да бъдат отстранени, докато не бил разрешен
възникналия между него и заинтересованите лица, материалноправен спор. Твърди,
че на основание гореизложеното, за него, като съсобственик на УПИ -117, кв. 44, по регулационния план на с.
Ясеново възникнал правен интерес от завеждане на иск по ЗКИР, за защита на
накърненото му вещно право, тъй като възникналия в резултат на допуснатата грешка
от общинска администрация спор за регулационната линия между имоти УПИ -117 и УПИ -116 го препятствал да осъществява в пълен
обем правото си на собственост. Така, в
резултат на допуснатата грешка, отразена в изменението на кадастралния план на
с. Я, одобрен със Заповед № 1024/1993 г. на част от кв. 44, лицето на процесния
имот по западната граница към имота на ответницата, било намалено с 11,
В срока по чл. 131, ал.1
от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор. Оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че последният регулационен план на с.Ясеново е приет
през 1993г., т.е. при действието на отменения Закон за териториално и селищно
устройство, а предходния такъв бил от
1940г. От приложените към извършеното геодезическо измерване скици било видно,
че при изменението на плана от североизточната част на имот 70, собственост на
праводателя на ответницата, били придадени 25 кв.м към УПИ -71- собственост на
наследодателя на ищеца, а от югозападната част на имот 71, собственост на ищеца
и неговия наследодател, били придадени към УПИ -70, собственост на праводателя на ответницата
- 10 кв.м. Следователно от имота на ищеца и неговия наследодател Димитър Д.
били взети 10 кв.м., придадени към имота на бащата на ответницата, и от имота
на бащата на ответницата били взети 25 кв.м., придадени към имота на бащата на
ищеца. Правото на собственост върху придадените части било придобито по силата
на закона в момента на влизане в сила на дворищно-регулационния план. От
приложената към исковата молба скица на имота, издадена от Община Казанлък,
било видно, че регулацията била приложена и затова при изработване на следващия
кадастрален и регулационен план регулационната граница се заснемала като
имотна. След влизане в сила на сега действащия план от 1993г. ответницата,
респ. нейният праводател, владяли и тя
продължавала да владее и понастоящем имота в така очертаните с плана граници.
Тъй като между двата съседни имота не
съществувала плътна ограда, по заявление на наследниците на З Т К било издадено разрешение за строеж на ограда
№ 142/02.08.2010г., която била изпълнена. От съда се претендира да отхвърли
иска като неоснователен. Претендира се
за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си
представители, поддържат изложеното в
исковата молба и отговора.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От
представения по делото нотариален акт по обстоятелствена
проверка № , том , дело № /1978г. се установява, че бащата на ищеца Димитър Д.
Иванов е признат за собственик на УПИ VIІ-71, представляващ дворно място от 639
кв.м.в кв. 44 на с. Ясеново.
От представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № 110/16.12.2013г. на
Община Казанлък се установява, че след смъртта си наследодателят Димитър Иванов
е оставил трима законни наследници: ищеца И.Д. - син и две дъщери: Р.Д. и Д.Д.М..
Въз основа на договор за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт № , том , нот. дело № /1965 г. ищецът
придобил собствеността върху парцел VІІІ-72 в кв. 44 на с.Ясеново, от
480 кв.м..
По силата
на Заповед № 27/15.02.1984 г. на Председателя на ОбНС-Казанлък, издадена на
осн. чл. 93, ал.1 от ППЗТСУ, парцелите VII- 71 и VIII-72, в кв. 44, по стария план на с. Я, били
слети в един – VIII-72, кв. 44. Така обединени двата парцела в един, към
настоящия момент образували УПИ V - 117, кв. 44, който следвало да бъде с площ
от 1119 кв.м., а съгласно последния одобрен кадастрален план е с площ от
От представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №44,
т. I, нот. дело № 68/1973г. се
установява, че бащата на ответницата З Т.
К придобива собствеността върху УПИ VI-70, представляващ дворно място от 569
кв.м.в кв. 44 на с. Ясеново.
От представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № 044/02.06.2014г. на
Община Казанлък се установява, че след смъртта на З Т К единственият му жив
законен наследник е ответницата Н.Н..***
издала разрешение за строеж №142/02.08.2010г. в полза на ответницата на ограда с височина на плътната част 0,
По молба на ищеца била образувана преписка в
Община Казанлък, по реда на която бил издаден Акт № 10/22.07.2011 г. за
непълноти и грешки относно УПИ -117, УПИ -116, кв.44
по плана на с. Я, общ. Казанлък. Ответницата депозирала възражение с вх. №
194-Д-1909-1/25.07.2011 г. срещу провежданата процедура. Поради възникнал спор
относно имотната граница от запад ищецът получил отговор от Община Казанлък, че
допуснатите грешки от общинската администрация не могли да бъдат отстранени,
докато не бил разрешен възникналия със съседите.
По делото са назначени и изслушани две съдебно
–технически експертизи. Вещото лице по първата експертиза даде заключение, че
на*** има изработени два кадастрални и
регулационни плана, съответно от
1940г. и от 1993г. На плана, одобрен със заповед №1024/1993г., УПИ--117
е с друга конфигурация ,тъй като е обединен
в един имот със закупения от ищеца УПИ--72.
От регулационната граница между двата имоти: парцел VI – 70, собствен на наследодателя на
ответницата и парцел VII -71,
собственост на наследодателя на ищеца, в северната и южната част е имало
придаваеми части. В
съдебно заседание вещото лице уточни, че по плана от 1940 година в
северната част между двата имота има един триъгълник, който е придаваем от имот
№ 70 към имот № 71. Това място, в скица-приложение 1 към заключението, находяща
се на л. 103 от делото, е защриховано. В процесната южната част от имот №71 се
предава част във вид на триъгълник към имот №70. По плана от 1940г. в тази част
между двата имота на страните нямало отбелязване нито на вход, нито на ограда.
По плана от 1993г. имало отбелязан вход
за УПИ -116, собственост на ответницата. В югозападната част в УПИ-V -117 е отразен масивен гараж, който съществува
и на място. В УПИ--116 в източната част стопанската сграда е съборена, а
останалата част е преустроена в гараж. Вещото лице след извършване на
геодезическо измерване на процесната имотна граница, изготвяне на цифров модел,
оцифряване на имотите от двата плана и налагането им един върху друг е
изчислило, че се получават линейни разлики. На приложената към делото
комбинирана скица сегашното заснемане е в червен цвят,регулацията от 1940г. в
зелен цвят, а плана от 1993г. е в
основните си цветове,черно,синьо и червено. В изготвената комбинирана скица
вещото лице е изчислило, че има разлики в отразяване на имотните граници в
двата плана и измереното на място.В южната част на процесната граница се
получава разлика от 0.53м. по уличната регулация, между измереното на място и
регулационната граница от 1940г. Двата плана от 1940г. и този от 1993г. имат различна
точност на изработване. Планът от 1993г. е изработен по фотограметричен начин,
където могат да се допуснат големи грешки. Планът от 1940г. е на хартиен
носител, където се наблюдава несъмнена деформация. Вещото лице даде заключение,
че получените линейни разлики са в допустимите граници съгласно чл.18,ал.4,т.2б
от нар.№3 към ЗКИР.
По делото е назначена повторна съдебно –
техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно и
обективно изготвено. Експертът е констатирал, че по кадастралния и регулационен
план от
В представената от Община Казанлък преписка по
издаване на акт за допуснати непълноти и грешки
относно УПИ - 117 и УПИ -116, кв. 44 се съдържа скица на имотите с
отбелязване на придаваеми площи по
регулационен план от
Към исковата молба ищецът е приложил скица
№211/08.02.2013г. на собствения си
поземлен имот в кв. 44, в която
Техническа служба при Община Казанлък е
отбелязала, че регулацията е приложена.
По делото се разпитаха свидетелите Тодор Добрев Д.
и Д.Д.М., сестра на ищеца. Свидетелите дадоха показание, че през 1980г. ищецът си
построил гараж. От гаража на югозапад до оградата на съседите имало разстояние около метър - метър и
половина, което ищецът ползвал за пътека. Преди две-три години ответницата
построила масивна, висока ограда до южната част на гаража на ищеца. Св. Д. даде
показания, че масивната ограда не пречи на ищеца да ползва гаража си. Св. М.
заяви, че между техния имот и имота на съседите е имало придаваеми площи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск
с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР
Съгласно чл. 54, ал.2 от ЗКИР когато непълнотата или
грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана
скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на
недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен
ред.
Искът е специален установителен иск за установяване на
правото на собственост към минал момент - на одобряване на кадастралната
карта/план/ и кадастралните регистри, в които се поддържа, че е налице грешка
и/или непълнота, свързана със спор за собственост. Наличието на правен интерес
от предявяването на иска по чл. 54, ал.2 от ЗКИР е обусловено от твърдението на
ищеца, че той, в случая и неговия праводател, са титуляри на правото на
собственост, придобито на някое от законово предвидените основания, към момента
на одобряване на плана, за който се поддържа наличието на грешка и/или
непълнота, както и от твърдението на ищеца, че спорът за собственост върху
погрешно нанесения имот /или част от имот/ или ненанесен такъв в кадастралния
план е именно с ответника.
В случая, с
оглед изложените в исковата молба фактически твърдения, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР е допустим.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи:
наличието на влязъл в сила кадастрален план; наличието на грешка в този план;
наличието на спор с ответника за част от имота, засегнат от грешката; и
наличието на правото на собственост на ищеца върху частта от имота, засегнат от
грешката, към момента на одобряване на кадастралния план.
С оглед така разпределената доказателствена тежест,
съдът намира, че искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:
От данните по делото се установи, че ищецът е
съсобственик с двете си сестри на УПИ - 117, кв. 44 на с.Я, общ. Казанлък с площ от
1119кв.м..
И.Д. притежава 693/1119 ид. части от имота на
основание наследство и покупко-продажба. Ищецът твърди, че е налице грешка в кадастралния план на селото от 1993г., одобрен
със заповед №1024/01.11. 1993г. на Кмета на Община Казанлък, при която 11.88
кв.м. от съсобствените му 1119 кв.м. са причислени към УПИ -116, кв. 44, собственост на ответницата. В
приетите по делото две съдебно –технически експертизи се установи, че
действително има разлика в отразяването на
имотните граници по плановете от 1940г. и сега действащия от 1993г. в процесната
югозападна граница между УПИ - 117 и УПИ
-116. Според вещото лице инж. Д.
разликата е 2,5 кв.м., а според вещото лице по повторната експертиза инж. С. е 2,8 кв.м.. По размер установената
по делото грешка се различава от заявената от ищеца в исковата молба от 11,
На следващо място съдът счита, че ищецът не
доказа, че е собственик на тези
Следователно по делото ищецът не установи, че към
датата на одобряване на кадастралния
план на с. Я, общ. Казанлък, със Заповед
№ 1024/01.11.1993 г. на Кмета на Община
Казанлък е собственик на 693/1119 ид. част от 11.88 кв.м., част от УПИ -116, кв. 44, отразени в комбинирана
скица на техническата експертиза с вх. № 9880/23.09.2014г., при
граници: от изток- УПИ - 117; от юг- улица; от запад- линия, заключени между
координатни точки т.1 и т.2 по „ Скица-проект за изменение на кадастрален план
на ПИ 117“, стр. 19 и стр. 114 от делото, с координатите: т. 1 - 517.06; т. 2 -
514.71 и е налице грешка
в кадастралния план на с. Ясеново, одобрен със Заповед № 1024/01.11.1993 г. на Кмета на Община Казанлък при заснемането и
пренасянето на данните от предходния план, одобрен 1940г., изразяваща се в
грешно отразяване на квадратурата на имот пл. УПИ V- 117 в кв. 44, с. Ясеново.
Предвид изложеното по - горе, съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР е неоснователен и
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски по делото в
размер на 300 лв..
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.Д.,
с ЕГН **********,*** против Н.З.Н., с ЕГН **********,*** 11., иск с
правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР за признаване за установено, че към датата
на одобряване на кадастралния план на с. Я, общ. Казанлък, със Заповед №
1024/01.11.1993 г. на Кмета на Община
Казанлък ищецът И.Д.Д. е собственик на 693/1119
ид. част от 11.88 кв.м., част от УПИ -116, кв. 44, отразени в комбинирана
скица на техническата експертиза с вх. № 9880/23.09.2014г., при
граници: от изток- УПИ - 117; от юг- улица; от запад- линия, заключени между
координатни точки т.1 и т.2 по „ Скица-проект за изменение на кадастрален план
на ПИ 117“, стр. 19 и стр. 114 от делото, с координатите: т. 1 - 517.06; т. 2 -
514.71, както и че
е налице
грешка в кадастралния план на с. Ясеново, одобрен със Заповед № 1024/01.11.1993 г. на Кмета на Община Казанлък при заснемането и
пренасянето на данните от предходния план, одобрен 1940г., изразяваща се в
грешно отразяване на квадратурата на имот пл. УПИ - 117 в кв. 44, с. Ясеново,
намалена с 11, 88 кв.м..
ОСЪЖДА И.Д.Д.,
с ЕГН **********, с. Я, община Казанлък на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Н.З.Н.,
с ЕГН **********,*** 11 направените по делото разноски 300 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ОС – Стара Загора в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: