Решение по адм. дело №1146/2025 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 11374
Дата: 21 октомври 2025 г. (в сила от 21 октомври 2025 г.)
Съдия: Ивета Пекова
Дело: 20257050701146
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 11374

Варна, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ИВЕТА ПЕКОВА
   

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕТА ПЕКОВА административно дело № 20257050701146 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. АПК вр.чл.172 ал.5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на „Екохим-Девня“ ЕООД, представлявано от управителя И. В. С., подадена чрез адв. М., против Заповед № 25-0819-000525/07.05.2025г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на т.а. „Скания Г 410“ с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния закон. Оспорва факта, че К. Д. е с отнето свидетелство за управление на МПС. Твърди, че дружеството търпи негативни последици от противоправното действие на шофьора на автомобила, които се изразяват в големи финансови загуби, заради прекратената регистрация за период от 6 месеца. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваният акт и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна– началник група към РУ на ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния си представител ю.к. Г., оспорва жалбата. Твърди, че издадената заповед е правилна и законосъобразна и че са налице материалноправните предпоставки за прилагането й, което се установява от събраните по делото доказателства. Твъри, че в случая не се търси вина на лицето, на което е приложена ПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се Заповед №25-0819-000525/07.05.2025г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2А, б.”а” от ЗДвП на „Екохим-Девня“ ЕООД е наложена на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на т.а. „Скания Г410“ рег. №[рег. номер] за срок от 6 месеца.

От представения по делото АУАН серия GА № 3681003/02.05.2025 год. се установява, че на 02.05.2015 г., около 12.00 часа, в гр.Варна, по ул. "Девня" в посока от №10 към бул. "Васил Левски" К. В. Д. управлява товарен автомобил „Скания Г 410“ с рег. №[рег. номер], собственост на „Екохим-Девня“ ЕООД, като водача е лишен от право да управлява МПС, по съдебен или административен ред на 30.01.2025 г., видно от ЗППАМ №25-0819-000141/30.01.2025 г., с което е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Съставеният АУАН е връчен и подписан от нарушителя без възражения.

От представеният акт за установяване на административно нарушение № 3269054 от 29.01.2025г. се установява, че е съставен против К. Д. за това, че на 29.01.25г., около 18.00 ч. в гр. Варна, на бул. "Република" на кръговото кръстовище под Практикер посока Топливо управлява лек автомобил Сеат Леон с рег. №[рег. номер], собственост на Й. П. П., с концентрация на алкохол в издишания 0.7 промила, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен №APRL-0234, с проба №1670, като е издаден талон за медицинско изследване №282162, с което е нарушил чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. От представен протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №100/30.01.25г. се установява, че в изпратената проба за изследване кръв, взета от К. Д. се доказва етилов алкохол в количество 0,44 промила. С наказателно постановление № 25-0819-000589/21.02.2025 г. Началник група в ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“ е наложил на К. В. Д. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като е посочено, че се издава на основание постановление №2019/2025 г. от 13.02.2025 г. за отказ да се образува наказателно производство по описа на Районна прокуратура Варна по ДП №І-51/2025 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД На МВР Варна, както и че резултата от 0.44 ‰ алкохол в кръвта в представената в 19.28 ч. на 29.01.2025 г. за изследване кръвна проба от водача, отразен в протокол за ХЕ №100/30.01.2025 г. на МБАЛ „Св. Анна“ Варна не се зачита, поради закъснение с 23 м. за представяне на кръвна проба.

От Заповед № 25-0819-000141/30.01.2025 г. се установява, че началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ като е взел предвид, че на 29.01.2025 г., около 18.00 ч. в гр. Варна, на бул. "Република" на кръговото кръстовище под Практикер посока Топливо, К. Д. управлява лек автомобил Сеат Леон с рег. №[рег. номер], собственост на Й. П., с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 0.7 промила в обема на издишания от водача въздух, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен №APRL-0234, с проба №1670, за което на водача е издаден талон за медицинско изследване №282162/29.01.2025 г., на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП е наложил принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, като е отнето СУ МПС №******.

От представената справка се установява, че товарен автомобил с рег. № [рег. номер] е собственост на „Екохим-Девня“ЕООД.

От Заповед № 25-0819-000525/07.05.2025 г. се установява, че началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, като е взел предвид съставения АУАН серия GA № 3681003 против К. Д. за това, че на 02.05.25г. е управлявал т.а., собственост на „Екохим- Девня“ЕООД, след като му е отнето СУМПС на основание чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП с издадена ЗППАМ№ 25-0819-000141/30.01.25г., е наложил на дружеството принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца и са отнети 2 броя рег. табели [рег. номер] и СРМПС. Заповедта е връчена на 20.05.2025г.

Със Заповед №365з-8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР Варна са оправомощени служителите на ОД на МВР Варна, които с мотивирани заповеди да налагат принудителни административни мерки по чл.171 т.1 т.2 т.2а т.4 т.5, б.“а“ и т.6 ЗДвП, сред които са и началниците на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна – за цялата територия обслужвана от ОД на МВР Варна /т.1.3. от заповедта/.

Приложена е справка за нарушителя относно извършени от него нарушения.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДвП е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че със заповед № 25-0819-000525/07.05.2025г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП– прекратяване на регистрацията на товарен автомобил за срок от шест месеца.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, 5, б.“а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случаяq видно от представените по делото заповед за определяне на компетентните длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.171 т.1 ЗДвП, органът издал оспорения акт е сред изрично оправомощените длъжностни лица.

Оспореният индивидуален административен акт е постановен в предвидената в чл.172 ал.1 изр.1 ЗДвП писмена форма – мотивирана заповед, съдържаща всички реквизити по чл.59 ал.2 АПК, включително фактически и правни основания за издаването на акта.

От жалбоподателя не се твърдят и при извършената от съда на основание чл.168 ал.1 АПК служебна проверка не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на акта.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

От анализа на разпоредбата следва, че задължителна предпоставка за прилагане на визираната в нея ПАМ е установено управление на МПС от водач, който не притежава съответната правоспособност, респ. след като е лишен от право да управлява МПС.

В случая спорът между страните по делото е свързан именно с наличието на тази предпоставка. От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установи, че товарният автомобил, собственост на дружеството, на посочената в оспорената заповед дата е бил управляван от лице, което е било лишено от право да управлява моторно превозно средство с влязла в сила ЗППАМ № 25-0819-000141/30.01.25г. На Д. е издадено и НП на 21.02.25г., връчено му на 27.05.25г., с което са му наложени глоба и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, което също не е обжалвано.

В производството са установени относимите за прилагане на мярката факти, а именно, че Д. е управлявал ППС, че ППС е собственост на дружеството жалбоподател, и че към момента на установяване на Д. да управлява ППС спрямо него е имало влязла в сила ЗППАМ, с което е бил лишен от право да управлява МПС. Разпоредбата на закона не изисква знание от страна на собственика на МПС, че водачът, на когото е предоставил да управлява МПС, е лишен от право да управлява МПС. В случая не са налице твърдения за неправомерно държане на МПС от страна на водача. Мярката по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер и се прилага без оглед на знанието или вината на собственика.

Наложената ПАМ съответства на целта на закона. Същата е с преустановителен и превантивен характер и има предназначението да се постигне определен резултат – преустановяване на противоправното поведение на адресата й като собственик и водач на МПС и препятстване на възможността му в определен период от време да управлява собствения си автомобил, респ. да извършва нарушения на ЗДвП. Наложената ПАМ за минималния, предвиден от законодателя, срок от 6 месеца е пропорционална и съответстваща на преследваните от закона цели, като срокът е определен в съответствие с принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 АПК. Същата е съответна на целите по чл.171 ЗДвП – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице основанията на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка с оспорената заповед. Обжалваният акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във връзка чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 100 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Екохим-Варна“ ЕООД, [ЕИК], подадена чрез адв.М., против заповед № 25-0819-000525/07.05.2025г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП е наложена на принудителна административна мярка – „прекратяване регистрацията на т.а. „Скания Г 410“ с рег. №[рег. номер] за срок от шест месеца“.

ОСЪЖДА „Екохим-Девня“ ЕООД, [ЕИК], да заплати на ОД на МВР - Варна сумата от 100 лв. /сто/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Съдия: