Р Е Ш Е Н И Е № 4880
18.12.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 4065/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Иск на
В.Й.Г. , ЕГН **********,***, против П.А.К., ЕГН **********,***, с правно
основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 538 от Търговския закон, във връзка
с чл. 463 от ТЗ.
Според фактите в исковата молба , на дата
11.02.2014г в Пловдив ответникът издал в полза на ищеца запис на заповед, с
който безусловно и неотменимо се задължил да плати на ищеца сума от 11 500 (
единадесет хиляди и петстотин лева). Падежът на вземането настъпвал на точно
определена дата – 11.03.2014г., а в самия запис на заповед имало и клауза „без
протест“. Записът притежавал всички законови реквизити, които Търговския закон
въвеждал като необходимо условие за този тип менителници. На датата на падеж записа
бил предявен за плащане на издателя си , но
плащане по него не било извършено от страна на К.. Затова ищецът се
снабдил по реда на чл. 417 т . 9 от ГПК
със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за това парично
задължение , издадена под номер 2362/13.03.2017г. , по частното гражданско дело № 3550 по описа на РС
Пловдив за 2017г. Възоснова така издадения изпълнителен лист, било образувано ***
по описа на ***; против заповедта длъжникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК.
Затова се иска от съда да постанови решение , с което да установи със сила на
пресъдено нещо , че в полза на ищеца съществува вземане за сумата от 11 500
лева и с източник на задължението - едностранната сделка по записа на заповед, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба-
10.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането , и да се осъди ответника
да заплати на ищеца и разноските по делото.
Ответникът оспорва иска – записът на заповед
не му бил предявен за плащане. Той не бил издател на записа на заповед ,
подписа под процесния ефект не бил положен от него.
Вещото лице по проведената експертиза дава
заключение , че подписа в графа „подпис на издателя„ на процесния запис на
заповед е изпълнен от П.А.К..
При тези факти, съдът съобрази следното:
При иска с правно основание в чл. 538 от Търговския закон (иска на поемателя против издателя на записа на заповед ), ищеца следва да докаже само съществуването на валиден запис на заповед, тоест, такъв писмен документ, който притежава реквизитите, предвидени в чл. 535 от Търговския закон. Записът на заповед е абстрактна сделка, годността му да породи облигационно задължение не се предпоставя от друг такъв източник или предходно имуществено разместване между страните. Така или иначе, каузално правоотношение между същите страни не се твърди от никоя от тях.
Записът на заповед е представен като документ
в оригинал в кориците на частното дело № 3550 по описа на ПРС за 2017г , л. 5.
Той е озаглавен „запис на заповед“ , има безусловно обещание да се плати точно
посочена сума пари – 11 500 лева , посочени са датата на падежа –
11.03.2014г, мястото на плащане – гр. П., името на лицето на което трябва да се
плати ( ищеца ) , мястото и датата на
издаване – 11.02.2014г в гр. Пловдив. Подписът
в графа „подпис на издателя „ е
положен от ответника , като в това отношение съдът кредитира заключението на
вещото лице С. като обективно , безпристрастно и компетнетно изготвено. Тоест,
има и положен под останалите реквизити подпис на издателя; направеното в тази насока възражение не може да се приеме
за основателно. Затова съдът приема , че
процесната ценна книга притежава
изискуемите от чл. 535 от ТЗ реквизити, съставлява годен менителничен ефект и
оттам - и източник на абстрактно задължение на ответника да плати
посочената сума на датата на падежа. За тази цел обаче записа
на заповед следва да бъде предявен на длъжника, който има право при плащане да
получи оригинала на документа (
На л. 6 от делото е представен изходящ от ответника частен документ, с който се прави изявление за невъзможност за плащане. Този документ не е оспорен с оглед доказателствената си годност, и доколкото удостоверява неизгодни за издателя си факти, съдът го кредитира. Документа носи дата 11.03.2014г, на който се твърди от ответника , че не може да плати „ сумата от 11 500 лева по тази предявена ми запис на заповед“ . Следователно прави се извод, че на посочената дата , записът е бил предявен за плащане , нещо за което не е необходима изрична форма, и не е платен. Протест поради неплащане не е съставен, но не е необходимо условие записа на заповед да породи ефект, тъй като в същия фигурира клауза „без протест „.
Искът е основателен.
Разноските се понасят от ответната страна , и
са общо 1360 лева, като освен тези , включени в списъка по чл. 80 на ищеца ,
следва да се присъди и държавната такса, платена за разглеждането на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено, че в отношенията между страните, П.А.К., ЕГН **********,***, дължи на В.Й.Г. , ЕГН **********,***, плащане на сумата от 11 500 ( единадесет хиляди и петстотин ) лева , вземане по запис на заповед от дата 11.02.2014г. , за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 2362/13.03.2017г. по частното гражданско дело № 3550 по описа на РС Пловдив за 2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата 10.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда П.А.К. , ЕГН **********,***, да
заплати на В.Й.Г. , ЕГН **********,*** ,
сумата от 1360 лева разноски по двете производства .
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ