Присъда по дело №1787/2020 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъда по ВНОХД№1787/20г. по описа на Пловдивския Окръжен
съд
С присъда №195 от 10.08.2020г. постановена по НОХД№3795/20г. Пловдивският
районен съд –XVI н.с. е признал подсъдимият С. А. К. роден на 27.01.1976г в гр. П, живущ
в гр. П, българин, български гражданин, с висше образование, работещ, разведен,
неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 22.04.2020г в гр. П е нарушил
мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората т.
8, раздел 2 от Заповед № РД -01-183 от 6.04.2020г на Министъра на здравеопазването на
Република България, издадена на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, ал. 3, ал.5, ал. 6 и
ал.7 от ЗЗ и чл. 73 от АПК, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005г за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързано с разпространението на COVID-19 на територията на страната – като
лице по т. 1, раздел 2 от Заповедта, поставено под карантина с предписание за поставяне под
карантина с изх. № 965/10.04.2020г на РЗИ Хасково, като не е изпълнил задължението си да
не напуска дома си, в който е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието 14-
дневен срок – гр. П, ул. „Л. В.“ № **, като деянието е извършено по време на извънредно
положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл. 84, т. 12 от
Конституцията на Република България с Решение на 44-то Народно събрание от 13.03.2020г
за цялата територия на Република България, обнародвано в ДВ, бр. 22 от 13.03.2020г, във
връзка с разстрастващата се пандемия от COVID-19, считано от 13.03.2020г до 13.04.2020г,
като срокът е удължен до 13.05.2020г с Решение на 44-то Народно събрание, обнародвано в
ДВ бр 33 от 7.04.2020г, поради което и на основание чл.355 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК го е
ОСЪДИЛ на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 10 000лева.
На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
Срещу този съдебен акт, в законоустановения срок, е постъпила жалба от
подсъдимия К.,в която се правят оплаквания за неговата неправилност, незаконосъобразност
и за превратно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства.Излагат се
подробни съображения, в които се застъпва виждането, че в предписанието ,с което е бил
поставен под карантина не е посочено, че няма право да напуска посочения от него адрес, с
което се оспорва обективната и субективната съставомерност на деянието.Твърди се,че
съдът не е отговорил на възраженията на защитата, че деецът не е нарушил „правила или
мерки“така,както изисква законът.Правят се оплаквания, че събраните по делото
доказателства не следва да се тълкуват разширително във вреда на подсъдимия и съдът не е
обсъдил института на крайната необходимост, тъй като е трябвало да занесе необходимото
за престоя на семейството си в болничното заведение.Изтъкват се доводи, че от деянието не
са произлезли вредни последици и че наложеното наказание е явно несправедливо.Прави се
искане присъдата да бъде отменена и въззивният съд да постанови нова –оправдателна или
алтернативно да бъде наложено административно наказание по Закона за здравето по реда
на 305 ал.6 от НПК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия,адв.С.
Д.,поддържа изцяло подадената жалба с наведените в нея доводи и пледира да бъде уважена.
Представителят на Пловдивската Окръжна прокуратура счита постановената присъда
1

за правилна и законосъобразна и предлага да бъде потвърдена.Относно аргументите
изложени от защитата намира същите за несъстоятелни и не намиращи опора в събраните по
делото доказателства.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, проверявайки изцяло
законосъобразността и правилността на постановената присъда, във връзка с направените
оплаквания и съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира за
установено следното:
За да постанови присъдата си районният съд е приел за установено от фактическа
страна следното :
С решение от 13.03.2020г. 44-то Народно събрание на Република България/обн.ДВ
бр.22/13.03.2020г./на основание чл.84 т.12 от Конституцията на РБ е обявено извънредно
положение върху цялата територия на страната,първоначално от 13.03.2020г. до
13.04.2020г.,впоследствие удължено до 13.05.2020г. с решение за удължаване на срока на
обявеното извънредно положение/обн.ДВ.бр.33 от 07.04.2020г/Със същото решение е
възложено на Министерски съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на
извънредната ситуация във връзка с пандемията от Ковид – 19,обявена в световен мащаб от
Световната здравна организация и в съответствие с чл.57 ал.3 от Конституцията на
РБ.Ковид – 19 представлява инфекциозно заболяване. В края на януари 2020г. в
съответствие с разпоредбите на Международните здравни правила ,заболяването е обявено
за спешно от Световната здравна организация за общественото здраве от международно
значение,като вследствие,предвид повсеместното му разпространение в световен мащаб и
засягането на голям брой хора, Ковид -19 е обявено за пандемия.
На основание чл.63 от Закона за здравето , чл.29 от Наредба №21 от 2005г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка,свързана с разпространението на Ковид -19 на територията на
страната, обявено с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на РБ за извънредно
положение и по препоръки на националния оперативен щаб,създаден със Заповед № Р-37
/26.02.2020г. на министър-председателя на Р.България, министърът на здравеопазването на
РБ издал Заповед №РД-01-130/17.03.2020г.
Със заповедта са въведени неотложни противоепидемични мерки с цел осигуряване
живота и здравето на гражданите.Мерките по тази заповед и разпореденото предварително
изпълнение били предприети с цел ограничаване на епидемията от Ковид -19,която
представлявала тежка извънредна ситуация,свързана с общественото здраве в национален и
световен мащаб.Това обосновавало характера им на мерки от изключително висок
обществен интерес.Поради това всяко нарушаване на тези мерки се явявала грубо,тъй като
последиците от неприлагането им,респективно нарушаването им,биха причинили
значителни или трудно поправими, включително и непоправими вреди за живота и здравето
на хората.На основание чл.61 ал.2 и чл.63 ал.1,3,5,6 и 7 от Закона за здравето,чл.73 от АПК,
чл.29 от Наредба №21 от 2005г. за реда за регистрация,съобщаване и отчет на заразните
болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,свързана с
разпространението на Ковид -19 на територията на страната,обявено с Решение от
13.03.2020г. на Народното събрание на РБ за извънредно положение и във връзка със
съобщение на Комисията на Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета –Ковид -
19 : Временно ограничение на несъществените пътувания до ЕС от 16.03.2020г.,
СОМ/2020/115,насоки и практически указания на Европейската комисия от 16.03.2020г. до
30.03.2020г. във връзка с разпространението на Ковид -19,мерките и действията в тази
насока, както и предвид препоръките на Националния оперативен щаб,министърът на
2

здравеопазването на Република България издал Заповед №РД-01-138 /19.03.2020г. ,изм. и
доп. Със Заповед №РД-01-145/22.03.2020г., Заповед №РД-01-127 от 16.03.2020г. изм. и
допълнена със Заповед №РД-01-133 от 18.03.2020г., Заповед №РД-01-17 от 18.03.2020г.
,Заповед №РД-01-149 от 25,03.2020г., Заповед № РД-01-152 от 25.03.2020г., Заповед №РД-
01-130 от 17.03.2020г. изм. и доп. със Заповед №РД01-140 от 19.03.2020г. и Заповед № РД -
01-158 от 26.03.2020г. на министъра на здравеопазването, Заповед №РД-01-
183/06.04.2020г.Съгласно т.II.1 от същата заповед всички лица /български граждани/ ,които
влизат на територията на Република България,/ включително от Република Гърция / се
поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване,за което
лицето е посочило, че ще пребивава с предписание по образец /Приложение №1/ на органите
на граничния здравен контрол.Съгласно т.8 от заповедта всички лица ,поставени под
карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото за настаняване,в което са
посочили, че ще пребивават в посочения период.
Подсъдимият С. А. К. работел като *** във „Ф.“ЕООД гр.К.,но живеел със
семейството си в гр.П..На 10.04.2020г. той навлязъл на територията на Р.България с товарен
автомобил „Скания“ с рег.№*** от Р.Гърция.При пристигането му в Р.България,органите на
Регионална здравна инспекция гр.Хасково му връчили срещу подпис Предписание за
поставяне под карантина с Изх.№965/10.04.2020г.С предписанието подсъдимият К. бил
поставен под карантина за срок от 14 дни за времето от 11.04.2020г. до 24.04.2020г.В
издаденото му предписание подсъдимият посочил,че адресът на който ще бъде поставен под
карантина е гр.П. , ул.Л. В.“ №**.Подсъдимият бил запознат лично с текста на
предписанието,в удостоверение на което се подписал собственоръчно,като му бил връчен
екземпляр от същото.Той бил предупреден за спазването на посочените мерки с издаденото
му предписание за поставяне под карантина.Предписанието било издадено по утвърден
образец ,от надлежен компетентен орган и съдържало всички изискуеми реквизити.
Подсъдимият К. се задължил да не напуска адреса, на който ще пребивава до
изтичането на определения в него 14- дневен срок и декларирал,че е информиран да спазва
задължителната 14-дневна карантина.Запознат бил с наказателната отговорност, предвидена
в чл.355 от НК за неизпълнение на предписанието.
Във връзка с извършвания контрол за спазване на мерките, наложени на
карантинираните лица въз основа на заповедта на министъра на здравеопазването,били
извършвани проверки от страна на екипи на ОД на МВР гр.Пловдив.
На 22.04.2020г. около 11.40 часа,свидетелите И. Д.Д. и Г. Т. М.– *** към 1 РУ при
ОД на МВР гр.Пловдив посетили адреса, на който подсъдимият С.К. бил поставен под
карантина.На място св.Д. позвънил по мобилния телефон на подсъдимия и при проведения
телефонен разговор подсъдимият го уведомил,че се намира на улицата до служебния
автомобил,с който били пристигнали полицейските служители.Свидетелите Д. и М. видели
подсъдимия К. и св.М. го разпознал като лицето ,което малко преди това видял пред
хранителния магазин на около 50 метра да разговаря с други две лица.Подсъдимият бил с
поставена предпазна маска.Свидетелят Д. го попитал защо е напуснал адреса си и
подсъдимият К. обяснил, че на 21.04.2020г. малолетният му син на 5 години бил приет в
болница „П.“в гр.П. със съмнения за бронхопневмония и тъй като детето било оставено за
лечение отишъл до болницата,за да занесе принадлежности от първа необходимост на сина
си и съпругата си,която била с детето.Впоследствие подсъдимият представил и медицински
документи удостоверяващи заболяването на детето и болничния му престой в посоченото
медицинско заведение в гр.Пловдив.
Гореописаната фактическа обстановка районният съд е приел за установена от
3

всички събрани по делото гласни и писмени доказателства между които няма
противоречия.Показанията на полицейските служители свидетелите Д. и М., извършили
проверката на адреса, на който бил поставен под карантина подсъдимия са еднопосочни
непротиворечиви и кореспондиращи с приложените по делото писмени
доказателства.Настоящата инстанция има различия с първата относно възприетите
фактически положения единствено досежно това, че с връченото му предписание
подсъдимият К. се задължил да не напуска адреса, на който ще пребивава до изтичането на
определения в него 14-дневен срок, тъй като видно от съдържанието на приложеното на л.88
от д.п. предписание е,че в т.1 и т.2 от същото не е разяснено изрично подобно
задължение.Посочено е ,че лицето се поставя на 14-дневна карантина на адрес в гр.П. ,
ул.“Л. В.“№**.
Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото, с констатираното
по-горе уточнение от настоящата инстанция, районният съд е направил незаконосъобразни и
неправилни правни изводи, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните елементи на престъплението по чл.355 ал.2 вр. ал.1 от
НК.Бланкетната норма на чл.355 ал.2 вр. ал.1 от НК правилно е попълнена с действащата
към инкриминираната дата – 22.04.2020г. Заповед № РД-01-183/06.04.2020г. на министъра
на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.61 ал.2 и чл.63
ал.1,3,5,6 и 7 от Закона за здравето и чл.73 от АПК,чл.29 от Наредба №21 от 2005 за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести. Възведеното задължение в т.8 раздел
II от заповедта поставя изискването всички поставени под карантина лица да не напускат
домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за
посочения в предписанието срок с изключение на лицата по т.III,3 и това са влизащите в
Република България водачи на тежокотоварни автомобили български граждани, какъвто е и
подсъдимият К..Тези лица съгласно действащата към инкриминирания момент уредба са
подлежали на т.нар. „отворена карантина“, позволяваща им да управляват товарния
автомобил, да пребивават н кабината , да извършват товаро-разтоварна дейност,
включително и да напуснат територията на страната преди да е изтекъл карантинния
период.Неразделна част от заповедта на министъра на здравеопазването е и Приложение №1
към т. II,т.1 – Предписание за поставяне под карантина.Такова предписание в настоящия
случай е издадено от компетентните органи – РЗИ-Хасково и връчено срещу подпис на
подсъдимия К. на 10.04.2020г..От съдържанието на приложеното по делото предписание е
видно, че в т.2 от същото не фигурира изричната забрана за поставения под карантина да не
напуска жилището и адреса, който е посочил, а са предписани единствено хигиенни и
санитарни мерки, които лицето следва да спазва по отношение на членовете на неговото
семейство, с които съжителства.В тази връзка напълно споделим е упрекът във въззивната
жалба на подсъдимия, че той не е бил наясно, че не трябва да напуска дома си. Понятията
„изолация“ и „карантина“, макар и да са популярни в обществото са въведени и
официализирани по своето съдържание със ЗИДЗЗ, обнародван в ДВ бр.44 от 2020г. в сила
от 14.05.2020г., т.е. след датата на инкриминираното деяние.
По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира жалбата на
подсъдимия,с която се атакува субективната съставомерност на престъплението,за което е
признат за виновен от районния съд за основателна.Събраните по делото доказателства
обосновават извода, че подсъдимият не е съзнавал какво нарушава и какво поведение се
изисква от него.Този извод намира опора и в обективните действия на К. към момента на
проверката.След като е получил телефонното обаждане от полицейския служител той
веднага е отговорил , че се намира в близост до полицейския автомобил извън дома си, че
причината за излизането му е да занесе принадлежности от първа необходимост на детето
си, което е било прието в болница и за което е представил и медицински
документи.Подсъдимият не се е опитал да укрие излизането от дома си или да заблуди
4

полицейските служители, защото очевидно е действал със съзнанието, че не нарушава
някаква забрана.
В контекста на гореизложеното Окръжният съд прие, че обвинението спрямо
подсъдимия не е доказано по несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на 303
от НПК.Това налага поставената първоинстанционна осъдителна присъда на основание
чл.334 т.2 вр. чл.336 ал.1 т.3 от НПК да бъде отменена,като незаконосъобразна и
неправилна, като подсъдимият беше признат за невинен в това да е извършил престъпление
по чл.355 ал.2 вр. ал.1 от НК и оправдан по повдигнатото му обвинение в този смисъл.
С оглед на постановената оправдателна присъда от Окръжния съд безпредметно се
явява обсъждането на наведените във въззивната жалба възражения от подсъдимия за явна
несправедливост на наложеното наказание, приложението на института на крайната
необходимост по смисъла на чл.15 от НК и липсата на вредни последици от деянието.
По изложените съображения Пловдивският Окръжен съд постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

5

Номер на акта:	72
Дата:	27 октомври 2020 г.
Съдия:	Славка Георгиева Димитрова

Дело:	20205300601787
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 септември 2020 г.

Присъда по дело №1787/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите