ПРОТОКОЛ № 1369
гр. Пловдив, 12.12.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ЗАХОВА
при секретар ГИНКА ГОЛЕМАНСКА и прокурор
АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, сложи за
разглеждане докладваното от Председателя
НОХД № 2278 по описа на съда за 2019 година.
На именното повикване в 13:30 часа се
явиха:
Обвиняемият И.И.Н. се явява лично и с упълномощен
защитник адв.С.П..
Обвиняемият Н.К.Д. се явява лично и с упълномощен
защитник адв.Г.К..
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото.
ОБВ.Н.: Да се гледа делото.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото.
ОБВ.Д.: Да се гледа делото днес.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход
на делото, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне се самоличността на обвиняемите:
И.И.Н. - роден на *** г. в гр. *, живущ ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, управител на *
ООД, ЕГН **********.
Н.К.Д. - роден на *** г. в гр.*, живущ ***, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, управител на *
ЕООД, ЕГН **********.
РАЗЯСНИХА СЕ на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени
искания.
АДВ.П.: Нямам искане за отвод, нито пък по
доказателствата.
ОБВ.Н.: Поддържам казаното от адвоката ми.
АДВ.К.: Отводи нямаме, доказателствени искания - също.
ОБВ.Д.: Поддържам казаното от защитника ми.
ДОКЛАДВА СЕ споразумението, чрез прочитането му от
представителя на ОП-Пловдив.
ОБВ.Н.: Разбирам повдигнатите ми обвинения. Признавам
се за виновен. Доброволно подписах споразумението. Разбирам последиците от това
споразумение за мен и че същото има сила на влязла в сила присъда. Съгласен съм
с тях.
ОБВ.Д.: Разбирам повдигнатите ми обвинения. Признавам
се за виновен. Доброволно подписах споразумението. Разбирам последиците от това
споразумение за мен и че същото има сила на влязла в сила присъда. Съгласен съм
с тях.
ПРОКУРОР: Представили сме пред вас споразумение, което
е изготвено въз основа на събраните по делото доказателства. Считам, че не
противоречи на закона и морала и моля да го одобрите.
АДВ.П.: Аз също моля от името на подзащитния ми да
бъде одобрено депозираното пред вас споразумение за прекратяване на
наказателното производство, като също считам, че то е съобразено с тежестта на
престъпленията, със законовите рамки на наказанията, предвидени за тези
престъпления в НК, а така също и с процесуалното поведение на И.Н. –
признанието за извършеното от самото начало на процеса, добрите характеристични
данни, малолетно дете, за което се грижи и съответно неговата майка, осъзнаване
на извършеното.
ОБВ.Н.: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
АДВ.К.: Аз също считам, че депозираното пред вас
споразумение отговаря на закона и морала, и като такова моля, като защитник на
единия от обвиняемите, да го одобрите, така както е депозирано пред вас.
ОБВ.Д.: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
Съдът, след съвещание намира, че така представеното споразумение
противоречи на закона и не следва да бъде одобрено, съображенията за това са
следните:
И двамата обвиняеми са придобили посоченото
процесуално качество за престъпление по чл.354а ал.2 изр.1 вр.ал.1 изр.1 предл.4 вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 от НК, което е залегнало в представеното пред съда споразумение.Цифровото
отразяване в споразумението на престъплението
не съответства на словесно изписаната правна квалификация на същото. За това
престъпление досежно и двамата обвиняеми липсва словесно отразен обективен квалифициращ
деянието признак, а именно, че прокуратурата счита и двамата обвиняеми се
съгласяват, че наркотичните вещества са в „големи размери“. Съдът не намира, че
следва да упражни правомощието си по чл.382 ал.5 от НПК като укаже на страните
помени в споразумението, макар последното и съобразно ТР № 2/2002 г. на ВКС,
правно валидното привличане на двамата обвиняеми да е с коректно описани
обективни признаци на престъплението, съответстващи на възприетата от органите
на досъдебното производство правна квалификация. Ако това беше единственият
недостатък, съдът следваше да упражни правомощията си по чл. 382 ал. 5 от НПК.
Съдът намира, че договорените
между страните наказания за извършените престъпления, противоречат на закона и
на морала и в този размер не би се постигнала нито специалната, нито
генералната превенция на закона. Съображенията за това са следните:
Действително законодателят е
въвел възможност тогава, когато делото се решава със споразумение, наказанието
да бъде определено при условията на чл.55 от НК дори и тогава, когато не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Нормата на чл.381 ал.4 от НПК не освобождава съда от задължението да прецени
дали така определеното при това изключение наказание, е годно да постигне
целите, визирани в чл.36 от НК. Настоящият състав на съда намира, че
определените наказания за всяко едно от престъпленията не могат да постигнат
тези цели. Едно от престъпленията, за които се води наказателното производство
е по чл.354а ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК. Това престъпление е извършено в
съучастие от обвиняемите. Второто, сходно престъпление, засягащо същите
обществени отношения е по чл.354в ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК. Общата
стойност на наркотичните вещества, които изпълват състава на престъпленията по
чл.354а и по чл.354в от НК, е над 90 хиляди лева. Тази стойност, като обективен
признак на всяко едно от престъпленията, налага извод за завишена обществена
опасност и на деянието, и на дейците. Данните по делото относно организацията
за осъществяване на престъплението по чл.354в от НК, а именно мястото, начина
на извършване, средствата, които са употребени, на самостоятелно основание налагат
извод за една по-висока от обичайната за подобен род престъпления обществена
опасност и на деянието, и на дейците. Спрямо обв.И.Н. е налице и обвинение за
престъпление по чл.339 ал.1 от НК, което също се явява тежко умишлено.
Определеният размер на наказанията за всяко едно от престъпленията, за всеки
един от двамата обвиняеми от по една година и шест месеца и глоба от по
9 800 лв. за престъплението по
чл.354а ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и от по една година и Глоба
от 4 500 лв. за престъплението по чл.354в ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1
от НК, съдът намира, че е прекомерно занижен, противоречи на закона и на това
основание споразумението не може да бъде одобрено.
Съобразно чл.382 ал.5 от НПК съдът ми могъл да
предложи на страните да обсъдят промени в споразумението в санкционната част. В
конкретния случай са налице още недостатъци на това споразумение, които
мотивират съда да направи извод, че корекции досежно изложените по-горе недостатъци
не биха довели до извод за законосъобразно одобрение на постигнатото
споразумение, поради следните съображения:
По делото са налице множество
веществени доказателства. Внимателният прочит на нормата на чл.381 ал.5 т.6 от НПК и чл.383 ал.2 от НПК налагат извод, трайно възприет и в съдебната практика,
че след изменението на Закона с ДВ, бр.63/2017 г. по отношение на веществените
доказателства по делото законодателят е наложил различен стандарт относно
решаването на въпросите за веществените доказателства. Съобразно чл.383 ал.2 от НПК веществени доказателства, спрямо които е приложима разпоредбата на чл.53 от НК, не могат да бъдат предмет на споразумение и въпросът дали е налице
посочената правна норма се решава от съда, ако одобри споразумението, в последващо
производство по чл.306 от НК. Същевременно в чл.381 ал.5 т.6 от НПК остана като
задължителен реквизит на споразумението съгласие на страните какво да стане с
веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателно
производство спрямо други лица, или за други престъпления. Т.е. очевидно е, че
страните не могат да уговарят какво да бъде разпореждането с веществени
доказателства, за които е приложима нормата на чл.53 от НК. В настоящия случай
в пункт 2 на споразумението относно веществените доказателства страните са се
договорили за веществени доказателства, за които нямат право да се договарят. Макар
и да не е посочено на какво основание считат, че следва да бъдат отнети в полза
на Държавата, вероятно страните са единни във виждането си, че същите отговарят
на характеристиките на чл.53 от НК. Съдът намира, че правилно е отразеното в
споразумението досежно разпореждането с веществените доказателства – наркотични
вещества дотолкова, доколкото за същите е налице специална правна норма - чл.354а
ал.6 от НК, която повелява отнемането. Същите, съобразно константната съдебна
практика, следва да бъдат в предмет на самото споразумение, а не на последващо
произнасяне от съда по реда на чл.306 от НПК.
Следва да се констатира в
цялост, че при отразяване на веществените доказателства в споразумението е
ползвана номерация, която е спорна и непълна – ВД 1, ВД 2 и т.н…. до ВД 125.
Как са определени конкретните номерации на веществените доказателства, защо в
едно такова се съдържат описания на множество материали и предмети, за съда е неясно. По делото в том 1 на лист
139 е налице приемо-предавателен протокол, от който е видно, че част от веществени
доказателства са били предадени за съхранение на Домакина на РУ на
МВР-Асеновград. Може да се индицира, че номерацията в споразумението в някаква
степен съответства на този приемо-предавателен протокол. Но тя е непоследователна. Липсва опис на веществени
доказателства с множество номера. За част от тях – ВД №№ 13, 16, 18, 28, 71, 72,
110 би могло да се индицира, че са сходни с други веществени доказателства по
делото, предадени с други приложени приемо-предавателни протоколи, но описаните
в тези протоколи не съдържащи индекс със съответния номер на веществено
доказателство. За друга част възниква логичният въпрос къде са тези веществени
доказателства. Кои са веществени доказателства с № 81, с № 83, с № 115 не е
ясно. Финализирането на делото със споразумение задължава съда да е сигурен, че
е налице произнасяне и по въпроса за веществените доказателства. В настоящия
случай съществува съмнение доколко всички веществени доказателства, приложени
по делото, са описани и имат отношение към договореното между страните
споразумение, респ. дават възможност на съда да изпълни задължението си, като с
допълнително определение по реда на чл. 306 ал. 1 от НПК се произнесе по
въпроса за веществените доказателства. Буди недоумение това, че в упоменатия
приемо-предавателен протокол ВД 8 липсва, а същото е отразено в споразумението.
Следва да се констатира и
неяснотата по отношение на част от вещите, за които страните са се договорили,
респ. такива за които съдът е длъжен да се произнесе. Като веществено
доказателство, подлежащо на унищожаван като
вещ без стойност след влизане на определението в сила е посочено ВД 9 –
хартиен кашон, съдържащ 1 бр.мобилен телефон „Нокия“ и други вещи. Защо
страните считат, че този мобилен телефон, /неизвестно чия собственост е, няма и
индивидуализиращи данни/, е вещ без стойност и следва да бъде унищожен, не е
ясно. Същата неяснота е и досежно подлежащите на връщане на двамата обвиняеми
вещи. Наред с подлежащия на унищожаване мобилен телефон „Нокия“, страните са се
договорили още общо 4 бр.мобилни телефона, от същата марка, да бъдат върнати на
обв.И.Н.. Нито един от мобилните телефони „Нокия“ не е описан с някакви
индивидуализиращи го белези. Т.е., ако съдът одобри това споразумение,
изпълнението на определението ще бъде невъзможно, тъй като не е ясно кои от
тази марка телефони принадлежат на обв. Н.. В тази част споразумението е неясно, поради
което – и противоречи на закона.
С оглед на всичко изложено
по-горе Пловдивският окръжен съд намира, че представеното му споразумение
противоречи на закона и не следва да бъде одобрено.
Воден от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ОДОБРЯВА представеното споразумение от 04.12.2019
г. за прекратяване на наказателното производство
по ДП № 448/2019 г. по описа на РУ - Асеновград при ОДМВР-Пловдив /преписка №
4697/2019 г. на ОП-Пловдив/, сключено между Окръжна прокуратура - Пловдив,
представлявана от прокурор АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА - от една страна и от друга -
обвиняемият И.И.Н., ЕГН: ********** - лично и с упълномощен защитник адв. С.П.
и обвиняемият Н.К.Д., ЕГН ********** - лично и с упълномощен защитник адв. Г.К..
ВРЪЩА делото на прокурора.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 14.07 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: