Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 21.04.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря С. Калоферова, като разгледа т.д. № 3123 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са при условията на чл. 422 ГПК субективно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 535 вр. чл. 485, ал. 1 ТЗ.
На 18.04.2017 г. по подадено от Б.Р.С. ООД срещу П.2. ЕООД и А.А.Н. заявление по чл. 417 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение в размер на 150 000 лв., дължимо по запис на заповед от 11.10.2016 г., ведно със законна лихва от 06.04.2017 г. до погасяването и разноски в размер на 5780 лв. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът Б.Р.С. ООД твърди да е поемател по запис на заповед, издаден от ответника-търговско дружество и авалиран от ответника-физическо лице за сумата от 150 000 лв. Сочи, че записът на заповед е издаден във връзка с каузални облигационни отношения по неформален договор за наем на строително скеле, по силата на който издателят е ползвал предоставената от ищеца вещ срещу задължението за заплаща наемна цена за ползването. Ищецът поддържа, че не е получил плащане по ценната книга и по каузалния дълг, поради което моли съда да установи съществуването на вземането за главница така, както е заявено в заповедното производство. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът П.2. ЕООД оспорва иска, като твърди, че записът на заповед е нищожен, тъй като в него са вписани три последователни падежа – „на определен ден“, „при предявяване“ и „ при представяне“. Наред с това поддържа, че не е получавал сумата, предмет на записа на заповед, и съответно не се е задължавал за връщането на такава сума. В о.с.з. на 06.06.2018 г. сочи, че записът на заповед е подписан „по нереализирана сделка, която е била в процес на преговори“, свързана със строително-монтажни работи, а с молба от 08.06.2018 г. твърди, че ценната книга е подписана във връзка с „обещан заем, който не е получен“. Претендира разноски и възразява за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Ответникът А.А.Н. оспорва иска при възражения, идентични с изложените от издателя. Претендира разноски и също възразява за прекомерност на разноските за адвокат, заплатени от ищеца.
Съдът,
като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и
фактически изводи:
Предявен е установителен иск за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане, произтичащо от менителнична сделка, по която ищецът е поемател, а ответниците – издател и авалист.
Безспорно между страните е обстоятелството, че на 11.10.2006 г. П.2. ЕООД, представлявано от А.А.Н., е издало в полза на Б.Р.С. ЕООД запис на заповед за сумата от 150 000 лв., както и че Н. е подписал ценната книга и в качеството си на физическо лице-авалист.
Спорни между страните са следните въпроси: 1). Валиден ли е записът на заповед от гледна точка на изискването на чл. 486, ал. 2, пр. 2 ТЗ; и 2) налице ли е валидно възникнало, изискуемо и непогасено към настоящия момент каузално задължение, във връзка с което е издадена ценната книга.
Относно
валидността на записа на заповед:
Процесната ценна книга е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички задължителни за действителността й реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ. Възражението за нищожност от гледна точка начина на посочване на падежа на менителничното задължение (чл. 486, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 537 ТЗ) е неоснователно по следните съображения:
В текста на процесния документ изрично е посочен „падеж на паричното задължение – 31.03.2017 г.“ Този падеж е определен в съответствие с чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ – на определен ден. Действително, под наименованието „запис на заповед“ е посочено, че ценната книга е платима при предявяване, а в текста на документа при обективиране на задължението за плащане издателят е посочил, че се задължава да заплати „срещу представяне“ на записа на заповед. При тълкуване на волята на издателя съобразно правилото на чл. 20, изр. 2 вр. чл. 44 ЗЗД обаче съдът приема, че посочените изрази не сочат падеж на задължението, а описват характера на ценната книга като такава на приносител. Този извод се налага както от буквалния анализ („при представяне“), така и от смисловия анализ – издателят изрично е упоменал кое счита за падеж, използвайки именно израза „падеж“ („Падежът на паричното задължение е на 31.03.2017 г.“).
Нещо повече, забраната за посочване на последователни падежи не е самоцел – нищожен е само записът на заповед, когато не може да се установи ясната воля на издателя именно поради наличието на различни моменти, в които той без съмнение се задължил да плати. В настоящия случай волята относно момента на плащане е безспорна – тъй като този момент е посочен от издателя с термина „падеж“ и не създава съмнение относно наличието и на друг момент, в който задължението става изискуемо.
Ето защо възражението за нищожност е неоснователно.
Относно наличието на непогасен каузален
дълг, по повод на който е издаден записът на заповед:
Съгласно мотивите на т. 17 ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС „вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение. С въвеждането на твърдения за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед на заповед, обаче на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Ако страните сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът изследва и двете отношения ...“
От изложеното следва, че при противоречиви твърдения относно каузалното отношение, съдът изследва събраните доказателства за всяка от сочените каузи, а при доказване на конкретна връзка тежестта на доказване се разпределя като при претенция, основана на съответното каузално отношение – ищецът доказва възникване, размер и изискуемост, а ответникът – наведените правоизключващи, правопогасяващи и правонамаляващи възражения.
В настоящия случай страните твърдят различни каузални отношения: ищецът сочи отношение по възмездно предоставяне на ползването на строително скеле, а ответникът – преддоговорни отношения по договор за заем. Съдът дължи да разгледа всяко от тях, като в хронология обаче следва да започне с въведеното от ответника, тъй като той следва да докаже пълно и главно причината за издаване на ценната книга, щом черпи права от нея.
За установяване съществуването на преддоговорни отношения по договор за заем са събрани по почин на ответника гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля В.. Свидетелят сочи, че „преди известно време“ е изготвила запис на заповед – тогава в „офиса“ са били пълномощник на дружеството И.ЕООД - В., ответникът Н. (когото свидетелят сочи като „собственик и управител на П.2. ЕООД) и управителят на Б.Р.С. ООД – Т.. В.била помолена от В.и Н. да „направи бланка на запис на заповед“. Свидетелят обаче не е присъствал на водения между трите лица разговор – „само“ е чул, че записът на заповед се подписва във връзка с договор за заем и че „парите може би ще дойдат по сметката на Париж 2013 от Бера Руск Строй“. Това обстоятелство свидетелят е чул от Н..
Всички други ангажирани от ответника доказателства не са насочени към установяване на сочената от него кауза, а именно – че страните са имали преддоговорни отношения по договаряне предоставянето на заем, а са представени с цел опровергаване твърдението на ищеца относно наличието на договор за наем на скеле.
Следователно единственото доказателство относно преддоговорните отношения, сочени от ответника, са показанията на свидетеля В.. Те обаче имат производен характер, тъй като не възпроизвеждат пряко факти, възприети лично от свидетеля, а факти, които свидетелят е научил от другиго. Наред с това тези факти са узнати от свидетеля като казани от самия ответник („Господин Н. ми каза, че става въпрос за заем“), т.е. не от трето лице или от ищеца, на когото се противопоставят. Ето защо, а и с оглед възможната заинтересованост на свидетеля предвид наличието на трудово-правни отношения с ответника-търговско дружество, съдът намира, че не е доказана при условията на пълно главно доказване връзката между процесната ценна книга и сочените от ответника отношения. Както беше посочено, извод за обратното не следва и от представените от ответника писмени доказателства – на първо място, те имат непротивопоставима за ищеца дата (чл. 181, ал. 1 ГПК), а и съдържанието им установява единствено отношения между ответника и трето лице, свързани с извършване на строително монтажни работи, без това да има връзка с твърдението за обещан от ищеца заем.
При така формирания правен извод за недоказаност при условията на пълно доказване на релевираните от ответника възражения, черпени от сочената от него каузална връзка, се явява ирелевантно дали е доказано поддържаното от поемателя каузално отношение.
В този смисъл е формирана трайна съдебна практика – така например Решение № 248/23.01.2015 г. по т.д. № 3437/2013 г. на ВКС, ТК, І ТО, сочи, че „ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед. Интерес, но не и задължение, от установяване на каузална причина за издаване записа на заповед, ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на ответника, в случай че същият би твърдял и доказвал различна от действителната каузална причина за издаване на менителничния ефект. За посочването на кауза, но недоказването й, ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка, независимо от защитата на ответника….Недоказването от ищеца на сключено с ответника каузално правоотношение по договор за заем, посочен като причина за издаване на менителничния ефект, не съставлява основание за отхвърляне на иска при констатирана редовност на записа на заповед и независимо от предмета на защитата на ответника.“ В този смисъл е и Решение № 38/07.04.2015 г. по т.д. № 1008/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО - „При заявено от ответника – издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този случай, ако кредиторът - поемател сочи друго каузално правоотношение, по повод или във връзка с което, според него, е издаден записът на заповед /в исковата молба или с оглед отговора на ответника на исковата молба/, ищецът носи тежестта на доказване на обстоятелствата, на които основава твърденията си. Недоказването и от двете насрещни страни на поддържаните от тях различни конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на липса на относително възражение от ответника….“
В настоящия случай ищецът – по повод осъществената
от ответника защита – е навел твърдение за каузално отношение по договор за
наем на скеле. За установяването му не могат да се ползват събраните гласни доказателствени средства, тъй като е налице забрана по чл.
164, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК (в какъвто смисъл е и определението от 26.1.0.2018
г.). Липсата на други преки доказателства за каузалното отношение, сочено от
ищеца, не следва обаче – по мотивите на изложената по-горе практика – да се
отрази върху основателността на претенцията му качеството му на поемател по записа на заповед. Нещо повече – в о.с.з. на 06.06.2018 г. процесуалният представител на ответника е
посочил като каузално отношение „нереализирана сделка, която е била в процес на
преговори и действително е било така, но не се е стигнало до строително-монтажни
работи“. Това изявление косвено потвърждава изложените от ищеца
твърдения, че между страните отношенията са породени от договор за услуга/наем
във връзка със СМР, а не от заемни отношения.
Ето защо и тъй като ищецът не носи тежест да докаже наведеното от самия него каузално отношение, а е достатъчно само насрещно да разколебае сочената от ответника кауза, съдът намира, че искът следва да бъде изцяло уважен.
По
разноските:
С оглед изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски за исковото производство в размер на 8400 лв., а за заповедното производство – само претендираните разноски за държавна такса в размер на 3000 лв.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид фактическата сложност, броя проведени заседания и релевираните от ответника възражения, по които ищецът се е защитавал, а също и с оглед минималния размер, определен съгласно Наредба 1/2004 г.
Възражението, че разноските за държавна такса, направени в заповедното производство, не могат да се претендират в исковото, е неоснователно – то е в пълно противоречие с т. 12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че П.2. ЕООД, ЕИК
******, и А.А.Н.,
ЕГН **********, дължат солидарно на Б.Р.С. ООД, ЕИК ******, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 535 ТЗ сумата от 150 000 лв., представляваща главница по запис на заповед от
11.10.2016 г., ведно със законната лихва
от 06.04.2017 г. до погасяването.
ОСЪЖДА П.2. ЕООД, ЕИК ******, и А.А.Н., ЕГН **********, да заплатят солидарно на Б.Р.С. ООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 8400 лв. разноски за исковото производство и 3000 лв. разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: