Решение по дело №558/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 435
Дата: 13 ноември 2019 г. (в сила от 13 ноември 2019 г.)
Съдия: Милуш Руменов Цветанов
Дело: 20195600500558
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 435                                                13.11.2019  г.                                           гр. Хасково

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Хасковският окръжен съд, въззивна гражданска колегия, в закрито заседание на  шестнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ГОЧЕВ

                                                                                               2. МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,

 

при участието на секретаря Р* Р*

като разгледа докладваното от мл. съдия  Милуш Цветанов  в. ч. гр. д. №558 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258273 ГПК.

С Решение 277 от 09.07.2019г., постановено по гр. д. 315/2019 г., РС- Свиленград е признал за установено, че ищецът П.М.Д. с ЕГН:********** не дължи на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, с ЕИК: ********* сумата от 2907,33лв., представляваща стойността на допълнително начислена ел. енергия за минал период – от 01.04.2016г. до 12.09.2017г., за обект на потребление, находящ се в гр. Л*, ул. „Ш*“ №*, с клиентски № 10010** и ИТН: 1653**. Със същото решение съдът е осъдил ответника "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД да заплати на П.М.Д. сумата от по 566,30 лева – направени разноски по делото.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД – Пловдив, който, чрез процесуалния си представител, го обжалва в срок с доводи за неправилност, необоснованост и материална незаконосъобразност на съдебния акт. Сочи се, че процесната сума е договорно задължение на Д. за реално доставена и потребена в имота му ел. енергия в размер на 14041 kWh., стойността на която не е допълнително начислена по реда на ПИКЕЕ, а е отразена в дебитни известия, издадени на основание чл. 115, ал.1 от ЗДДС. Твърди се, че подобно отразяване не е едностранно коригиране на сметката на клиента, но дори да се приеме за такова, не е задължително да е изпълнено изискването на чл. 98а, ал.2, т.6 от ЗЕ по отношение на предвиден в общите условия на дружеството ред за уведомяване на клиента, тъй като законовата цел на корекционната процедура е възстановяване на настъпило без основание имуществено разместване, независимо от липсата на предварителни процедури за защита на потребителите. Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно и отхвърляне на предявеният  от Д. иск като неоснователен. Претендират се разноски. Прави се условно възражение против размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия, но с писмена молба от пълномощника му, подадена преди първото по делото заседание, са представени писмени бележки, в които въззивната жалба е оспорена като неоснователна, с доводи за недоказаност на доставката и потреблението на начисленото количество ел. енергия,  на периода на грешно измерване и на виновно поведение на потребителя, което да ангажира договорната му отговорност за неизпълнение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание и двете страни не се явяват, нито изпращат представители.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Хасковският окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че разгледано по същество същото е правилно по следните съображения:

Правилно първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, към което са приложими общите условия на ответника, като предвид влезлите в сила и обнародвани: Решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм. д. № 2385/2016г. на ВАС и Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм. д. № 3879/2017г. на ВАС, към момента на проверката на процесното средство за търговско измерване липсват основани на нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ правила, регулиращи преизчисляването на количеството ел. енергия и корекция на фактури.

Целта на такива правила е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в Закона за енергетиката липсват разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 ЗЗД. От нормата на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. (Решение № 21 от 01.03.2017г. по гр. д. 50417/2016 г. на ВКС)

Следователно съществено за разрешаването на спора не е формалното наличие или липса на нормативен ред за коригиране на фактури (по ПИКЕЕ или ЗДДС), а доказването на правопораждащите факти във връзка с конкретния договор.

Дължимостта от страна на Д. на посочената в четирите дебитни известия цена на ел. енергия зависи от това дали клиентът реално е получил (потребил) това количество енергия.

Съгласно чл. 26 от Общите условия по конкретния договор - последното обстоятелство се установява чрез средства за търговско измерване, вписани в държавния регистър на одобрените за страната типове такива. От приложения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1004/25.10.2018г. се установява, че електромерът, демонтиран от адреса на Д. ***, за което е съставен и констативен протокол № 382187 за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, е бил изследван експертно, като е приложена и заверена извадка(разпечатка) от паметта му (л.36). От нея се установяват данни за общо 15 засичания (0.1.2) на показанията на електромера в периода от 01.01.2015г. до  22.10.2018г. Единадесет от тях са съответно през всеки от месеците от януари до ноември 2015г., а останалите четири  са извършени на датите 11.01.2016г. (0.1.2*20),  28.01.2016г. (0.1.2*21),  01.01.2017г. (0.1.2*22) и на 22.10.2018г. (0.1.2*23). Видно от извадката, паметта на електромера за всяко от засичанията съдържат информация за показанията на сумарна тарифа (1.8.0), тарифа 1 (1.8.1), тарифа 2 (1.8.2.) и разлика между сумарната и сбора от другите две тарифи (1.8.3). Анализът на информацията позволява да се установи, че данни за разлика от вида на горепосочената (1.8.3) се наблюдава за пръв път при засичането на електромера за периода от 28.01.2016г. до 01.01.2017г. (0.1.2.*22 (01.01.17-00:00) и тя е в размер на 9296,1 kWh, а за следващия фигуриращ в паметта на устройството период  - от 01.01.2017г. до 22.10.2018г. тази разлика е нараснала до 16949,2 kWh. От изложеното логично следва, че конкретното СТИ измерва неточно след 28.01.2016г., при което засичане - очевидно разлика от вида на посочената не се констатира (1.8.3*21(000000.0*kWh).

Заключението на изготвената по делото съдебно-техническа по въпроса относно съответствие на отразените количества ел. енергия в дебитните известия с реалните количества ел. енергия потребена от ищеца не се приема от съда поради необосноваността му, от една страна – защото в извадката от паметта на електромера липсват конкретни показания по фиксираните в дебитните известия отделни периоди, а от друга – защото вещото лице е анализирало общите данни, касаещи период в повече от фактурираните, съпоставяйки ги само с приложения от дружеството, едностранно и неясно на каква база изготвен, частен свидетелстващ документ, нямащ обвързваща съда материална доказателствена сила – Справка за коригиране на сметката за ел. енергия към констативен протокол 1004/25.10.2018г. Действително посоченото в справката общо нефактурирано количество ел. енергия към дата 12.09.2017г. съответства на установеното и от метрологичната експертиза, но фигуриращите като нефактурирани количества ел. енергия към всяка от останалите  деветнадесет дати не кореспондира с никое друго доказателство по делото.

При разпита си в съдебно заседание вещото лице К* е завило – че „е възможно чат от количеството ел. енергия да е начислено преди да бъде поставен електромера на обекта.“ Във връзка с последното следва да се посочи, че заключението на метрологичната експертиза на БИМ на процесния електромер, е че той не съответства на техническите метрологични изисквания и е отчел с 16949,4 kWh по-малко от реално консумираната енергия. Посоченият извод не касае конкретен времеви период, а цялостна експлоатация на средството за измерване. По делото липсват доказателства от коя дата и с какви показания конкретното средство за техническо измерване е монтирано в имота на Д., което не позволява да се заключи, каква част от неотчетеното количество е получено, и съответно заплащането му – дължимо, именно от този потребител.

С оглед пълнота, по доводите на страните и мотивите на първата инстанция следва да се посочи следното: Доказването на периода на неточно отчитане като едно от условията за възможност за едностранно коригиране на сметки преди приемането на ПИКЕЕ е посочено в Решение № 115 от 20.05.2015г. по гр. д. №4907/2014г. на ВКС в контекста на хипотези на неустановени по размер периоди, за които едностранното определяне от дружествово на фикции за потребление би нарушило принципа на равнопоставеност на страните в договорното отношение. В случаите обаче, в които фиксирани периоди са ясни по обхват и брой, но не е установена само обусловеността на размера на претенцията от тях, то това не касае допустимостта на коригирането на сметки, а неговата основателност. Основателността на самата претенция зависи от договора между доставчика и потребителя на ел. енергия. Но договорът не предпоставя само евентуална договорна отговорност за неизпълнение (чл. 82 от ЗЗД), безспорно предполагаща вина, а и задължение за реално изпълнение, което не зависи от вината и доказването й. В такъв смисъл са и доводите на ВКС, изложени в цитираното вече Решение № 21 от 01.03.2017г. по гр. д. 50417/2016 г. на ВКС и Решение № 124 от 18.06.2019г. по гр. д. №2991/2018г. на ВКС, акцентиращи на правилото на чл.183 ЗЗД. Основанието на претенцията на дружеството е не коригираните или не фактури или уведомяването на насрещната страна за тях, а реалното изпълнение на задълженията по договора.

Предвид гореизложеното, след като не е установено по безспорен и категоричен начин, че именно Д., в качеството си на страна - потребител по договора с "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, е получил некоректно отчитаното от електромера количество ел. енергия, то не е налице основание за възлагане в тежест на потребителя стойност на тази енергия.

С оглед идентичния краен извод на първоинстанционния съд, решението му следва да бъде потвърдено, макар и при посочените различни мотиви.

При този изход на делото и направеното искане от въззиваемата страна за присъждане на сторените от нея разноски в настоящата инстанция, на основание разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК, същите следва да се възложат в тежест на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Тези разноски се изразяват в адвокатско възнаграждение 430лв., плащането и размерът на което се установяват от приложения по делото договор за правна защита и съдействие. По повод направеното във въззивната жалба условно възражение против размера на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение – същото е основано на разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.1 от НМРАВ, а предвид размера на интереса (2907,33лв.) относима в случая е разпоредбата на чл.7, ал.2 т.2 от НМРАВ. Прилагането на заложената в нея формула за изчисление води до резултат 433,51 лв. и след като въззиваемият е претендирал по-малко, то възражението е неоснователно.

Така мотивиран, Хасковският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 277/09.07.2019 г., постановено по гр.д. №315 по описа на  РС Свиленград за 2019 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ №37, да заплати на П.М.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 430 лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

     

 

 

2.