№ 27987
гр. София, 10.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110174709 по описа за 2021 година
намира следното:
По делото е постъпило искане от 29.06.2023 г. от ищеца „Т----“ ЕООД, чрез пълномощника
адв. Д., за изменение на постановеното по делото решение от 06.06.2023 г. в частта за
разноските, като на адвоката на ищцовата страна бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. Изложени са доводи, че съдебният състав неправилно
е разсъждавал налице ли са предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ,
което излизало извън правомощия му, а и в случая се касаело до хипотеза на предоставяне
на правна помощ между близки лица. Ответникът - етажните собственици на сграда на
адрес: гр. С-----, представлявани от управителя на ЕС „-----“ ЕООД, не изразяват становище
по искането.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичният срок за
обжалване на решението), като ищецът е представил по делото списък по чл. 80 ГПК,
поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е
неоснователно.
По подробно изложените в решението мотиви, които настоящият съдебен състав намира за
ненужно да преповтаря, съдът е приел, че в случая ищецът не попада сред изчерпателно
посочените лица, на които законът признава правото да бъдат представлявани безплатно от
адвокат, поради което на процесуалния представител не следва да се присъжда
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. В допълнение и с оглед на изложените в молбата по
чл. 248 ГПК доводи следва да се отбележи, че несъмнено процесната разпоредба урежда
възможност безплатно да бъдат представлявани само физическите лица, като този извод
следва от логическото тълкуване на разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗАдв, безспорно
визиращи физически лица, тъй като само такива лица могат да „имат право на издръжка“ и
да бъдат „роднини, близки или друг юрист“. В този смисъл е и последователната практика
1
на ВКС – определение № 228 от 04.04.2012 г. по ч. т. д. № 140/2012 г. на I т. о., определение
№ 673 от 21.12.2016 г. по ч. т. д. № 920/2016 г. на II т. о., решение № 41 от 22.05.2019 г. по т.
д. № 2538/2018 г. на II т. о. и др.
Ето защо, съдът намира, че не е налице основание за изменение на решението в частта за
разноските, поради което молбата на ищеца по чл. 248 ГПК се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „Т----“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Д.,
за изменение на постановеното по делото решение от 06.06.2023 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2